№ 3297
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110200783 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от АС. Д. К., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „ххххххххххх“ АД, ЕИК:
ххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Витоша“,
бул.“ххххххххх“ №5, ет.1, против Електронен фиш, Серия К, №4706912,
издаден от СДВР-МВР, с който в качеството му на законен представител на
„ххххххххххх“ АД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система.
В жалбата се твърди, че при издаване на ел.фиш са допуснати
нарушения на материалните и процесуалните разпоредби на ЗДвП,
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и тези на ЗАНН.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото
производство.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание, като
конкретни съображения за отмяна на процесния ел.фиш, излага в
допълнително представени писмени бележки по делото, в които сочи, че
1
оспорва представените писмени доказателства от ответната страна и тяхната
доказателствена стойност, както и че оспорва описаната фактическа
обстановка в ел.фиш, доколкото същата не се подкрепя и доказва по
безспорен начин от ангажираните писмени доказателства. В този смисъл
навежда доводи за съществени липси в съставения Протокол за използване на
АТСС /не е съставен преди започване на използването на АТСС, а един ден
след това/; налице са данни за използване на АТСС с №4835, а не с №506,
както и за техническата му неизправност към датата на нарушението; няма
данни какво е било ограничението на скоростта в процесния пътен участък и
с какви знаци е била регулирана тази скорост; няма данни дали използваното
АТСС е преминало последваща проверка; налице е несъответствие, между
отразените данни в приложения протокол и формата за отчет, относно
часовете за начало и край на работа с АТСС, както и относно броя на
заснетите клипове; не е приложен снимков материал към протокола за
използване на АТСС, от който да се направи обосновано заключение къде
точно е монтирано мобилната система за видеоконтрол и на какво разстояние
от ограничаващия скоростта на движение пътен знак, съответно дали попада в
обхвата на действие на пътния знак.
Навежда доводи, че не може да се установи кога е издаден процесния
ел.фиш, спрямо датата на установяване на нарушението, поради което е
налице самостоятелно основание за отмяната му, съгласно разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Сочи, че данните в приложената снимка като географски
координати не могат да установят връзката с мястото на нарушението,
посочено в ел.фиш, което е от значение за действащото ограничение на
скоростта по чл.21 от ЗДвП в този пътен участък, както и че в ел.фиш не е
посочено и приспадането на толеранс в полза на водача, като при определяне
на превишената стойност на скорост не е била съобразена разпоредбата на
чл.165, ал.3 от ЗДвП, както и на чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015
г.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени на посочените
основания обжалвания ел.фиш, като незаконосъобразен.
Ответната страна по жалбата: СДВР-МВР, не се представляват в
насроченото съдебно заседание по делото. Ангажират изискани писмени
доказателства. В писмото, придружаващо изисканата преписка вземат
2
становище, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по
безспорен и несъмнен начин от представените писмени доказателства, както и
за липса на допуснати процесуални нарушение при издаване на ел.фиш. Иска
се от съда да го потвърди, като правилен и законосъобразен.
Вземат становище, че издаденото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, изтича на 24.02.2020 г.,
но съгласно чл.30, ал.5 от ЗИ, когато срока на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип се считат за одобрен тип, съгласно писмо с рег.№3286р-
12416/12.03.2020 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес да обжалва ел.фиш. Ел.фиш е връчен лично на законния
представител на дружеството на 31.12.2021 г., съгласно приложената
разписка, а жалбата е подадена чрез СДВР-МВР на 03.01.2022 г., видно от
датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-
дневен преклузивен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, във вр. с чл.59, ал.2 от
ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда
разгледана по същество.
Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.
На 07.04.2021 г., в 12:57 часа, жалбоподателят АС. Д. К., в качеството
на законен представител на юридическото лице „ххххххххххх“ АД, в
качеството на ползвател на МПС, управлявал лек автомобил „БМВ Х7
М50И“, с рег.№СВ 2332 РТ, като се движел в гр.София, ул.“Околовръстен
път“, до №257, с посока на движение от ул.“Бизнес парк София“ към
бул.“Александър Малинов“. Разрешената скорост на движение в този пътен
участък била 50 км/ч за населено място, за което нямало поставен пътен знак.
На тази част от пътя, служители на сектор ОДМВР-СДВР извършвали
проверка за скоростта на движение на автомобилите с АТСС – мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M, с поставен знак за одобрен тип №4835, и с идентификационен
3
№506/07. Системата била разположена в служебен автомобил с рег.№С 8556
МС на стационарен режим на измерване и с посока на контролираните
превозни средства – приближаващи ППС. С нея било установено, че водачът
управлявал процесния автомобил със скорост от 103 км/ч. Бил изготвен
снимков материал - клип с №13541. По заснетия регистрационен номер на
автомобила – СВ 2332 РТ, било установено, че към датата на заснемане на
нарушението, автомобилът е собственост на „Алианц Лизинг България“ ЕАД,
но негов регистриран ползвател е търговското дружество „ххххххххххх“ АД,
чийто законен представител е АС. Д. К..
За така констатираното нарушение е издаден и процесният ел.фиш,
Серия К, №4706912, в който е посочено, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1
от ЗДвП, и на жалбоподателя АС. Д. К., в качеството му на законен
представител на регистрирания ползвател на МПС - „ххххххххххх“ АД, е
наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева на
основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесният
ел.фиш, ведно със снимков материал-клип №13541 – два броя, както и снимка
на разположението на използваното АТСС в патрулен автомобил; справка
АИС „Първоначална регистрация и собственик на превозното средство“, въз
основа на подадено заявление на 14.08.2020 г.; удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835 на БИМ; протокол №2-38-21/28.01.2021 г.
от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M; писмо на
зам.директора на ГД“НП“ към МВР с рег.№3286р-12416/12.03.2020 г.;
протокол за използване на АТСС на 07.04.2021 г., съставен от съответното
дл.лице; ежедневна форма за отчет от състава на наряда на 07.04.2021 г.,
смяна – 07:00 ч.-15:30 ч., със служебно МПС с рег.№С 8556 МС; справка за
нарушител АС. Д. К.; Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно изменение и допълнение на преходна заповед за
утвърждаване образци на ел.фишове; разписка за връчване на ел.фиш;
справка АНД.
С оглед на така установенатата фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е
4
безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетенетен орган и
съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че
жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно
постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и
разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други
реквизити в ел.фиш, като например дата на издаване и спазване на срокове по
чл.34 от ЗАНН, каквито не намират приложение при ел.фиш. В тази връзка
следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва
изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП. Процедурата по
издаване на ел.фиш е различна от установената в ЗАНН, като началото на
производството е поставено със заснемане на извършеното нарушение в
присъствие или отсъствие на контролен орган, посредством техническо
средство, което от своя страна може да бъде стационарно или мобилно.
Специалният начин за установяване на административно нарушение е в
съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, при който
съответните контролни служби имат право за установяване на нарушенията
да използват технически средства или системи, заснемащи и записващи
датата, часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП в административнонаказателното
производство са годни веществени доказателства снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
доказателствената стойност на представените писмени доказателства от
ответната страна и изложената в ел.фиш фактическа обстановка, с оглед на
което възраженията му в горния смисъл са неоснователни.
В случая е налице нарушение, установено и заснето с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“, с
поставен знак за одобрен тип №4835, и идентификационен №506/07, за която
5
от приложения по делото протокол за проверка №2-38-21/28.01.2021 г. се
установява, че използваното на 07.04.2021 г. АТСС е преминало последваща
метрологична проверка, при която е установено съответствие с одобрения тип
и същото е било годно за експлоатация до 28.01.2022 г., включително и към
датата на установяване на нарушението. Действително, представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ,
издадено на 24.02.2010 г., е със срок на валидност на одобрения тип до
24.02.2020 г. Основателно е направеното възражение в писмото на ответната
страна, придружаващо преписката, че когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, каквото се явява и процесното АТСС, се
считат за одобрен тип, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от ЗИ. В тези
случаи, системите от тип „TFR1-M“ могат да се използват, ако отговарят на
изискванията на чл.43 от ЗИ – да са преминали последваща метрологична
проверка, от която да се установи съответствие на метрологичните им
характеристики с изискванията към тях, както и да изпълняват предвиденото
си предназначение. Видно от представения протокол за проверка №2-38-
21/28.01.2021 г. е, че използваното АТСС към посочената дата на
нарушението в ел.фиш, е отговаряло на изискванията на чл.43 от ЗИ, поради
което следва да се счита за одобрен тип, съответно техническо годно за
експлоатация, въпреки изтеклия срок на валидност, поради наличие на
извършена последваща проверка, при която безспорно е установено
съответствието му с одобрения тип и е със срок на валидност до 28.01.2022 г.
Предвид изложеното по-горе, направените оспорвания от жалбоподателя в
обратния смисъл, не намират опора в съдържащата се правната уредба в ЗИ и
приложените писмени доказателства от ответната страна.
По делото е приложен снимков материал – клип №13541, заснет с радар
№506, от който се установява датата – 07.04.2021 г., часа – 12:57:58 часа,
мястото на извършване на нарушението, обозначено с географски координати
на пътния участък и удостоверено с приложена схема на процесния пътен
участък, превозното средство – лек автомобил, и регистрационния му номер -
рег.№СВ 2332 РТ, измерената скорост на движение – 103 км/ч, ограничението
на скоростта на движение – 50 км/ч, превишената скорост – 53 км/ч, както и
наказуемото превишение – 50 км/ч.
6
Видно от приложения по делото протокол за използване на АТТС е, че
на 07.04.2021 г. е било използвано АТСС, вид „TFR1-M“, №506, монтирано в
служебен автомобил с рег.№С 8556 МС, в интервала от време от 12:30 часа
до 14:30 часа на посочената дата, при стационарен режим на измерване и с
място на контрол в гр.София, ул.“Околовръстен път“ до №257, с посока на
заснемане - приближаващи се МПС, движещи се в посока от ул.“Бизнес парк
София“ към бул.“Александър Малинов“. Съгласно отразеното в протокола,
общото ограничение на скоростта в посочения пътен участък е 50 км/ч за
населено място /Общинска пътна мрежа/, за което не е поставен пътен знак за
ограничение, както и че в посочения интервал от време са установени с
използваното АТСС общо 67 броя нарушения. Приложен е снимков материал
на разположението на използваното АТСС на посочената дата на
нарушението в ел.фиш, съответстващо на данните от съставения протокол за
използване на АТСС – монтирано в служебен автомобил с отразения
регистрационен номер. Разположението на служебния автомобил е фиксирано
на приложен снимков материал. Коментираните писмени доказателства дават
основание на съда да приеме, че използванено на АТСС не е било в
нарушение на уредените правила със ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015
г., издадена от министъра, както и че данните в ел.фиш изцяло съответстват
на отразените данни в съставения протокол за използване на АТСС,
включително и относно мястото на нарушението, поради което направените
възражения от жалбоподателя в този смисъл, също се явяват неоснователни.
Неоснователно е направеното възражение, че в издадения ел.фиш няма
данни за наличие на пътен знак, ограничаващ скоростта на движение. Видно
от процесния ел.фиш е, че в него изрично е посочено, че ограничението на
скоростта е 50 км/ч за населено място, а в съставения протокол за използване
на АТСС изрично е отразено, че не е поставен пътен знак за ограничение на
скоростта. Няма съмнение, че процесният пътен участък е част от общинската
пътна мрежа и попада в границите на посоченото в ел.фиш населено място –
гр.София, поради което важи предвиденото в закона /разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП/ ограничение на скоростта на движение в населено място от 50
км/ч, дори и да не е поставен нарочен пътен знак по аргумент от ал.2 на
същата разпоредба.
В конкретния случай няма приложена декларация по реда на чл.189,
7
ал.5 от ЗДвП, която да променя данните за авторството на деянието, а и на
практика това обстоятелство не се оспорва. Видно от справка от АИС
„Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“ е, че
МПС – лек автомобил „БМВ Х7 М50И, с рег.№СВ 2332 РТ, към датата на
нарушението е собственост на юридическото лице „Алианц Лизинг България“
ЕАД, а негов регистриран ползвател е юридическото лице „ххххххххххх“ АД,
чийто законен представител е жалбоподателят АС. Д. К.. Следователно и от
гледна точка на субекта нанарушението, ел.фиш е правилно и
законносъобразно издаден на физическото лице, представляващо
юридическото лице, явяващо се единствения регистриран ползвател на
процесното МПС, като именно физическото лице, в качеството си на законен
представител на търговското дружеството-ползвател, дължи заплащане на
глобата.
След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на физическото лице, законен представител на регистриран
ползвател на процесното МПС към датата на деянието. Освен това,
жалбоподателят не е посочил друго лице като действителен водач на
процесното МПС към датата на деянието, съгласно нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП. По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата
за правилно определена, като на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП /в
редакцията й към датата на извършване на нарушението/, наказващият орган е
наложил наказание глоба в размер на 600 лева, за установеното превишение
на скоростта над 40 км/ч, /в случая превишението е 50 км/ч, след приспадане
на толеранст от 3% в полза на водача от засечената скорост/, на разрешената
максимална скорост в населено място, която съгласно разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, е 50 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която
предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер. Материалният
закон е правилно приложен, поради което и направените възражения в
жалбата в тази насока, се явяват неоснователни.
По изложените по-горе съображения, обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден, като правилно и законосъобразно издаден.
8
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед
изхода на делото, право на присъждане на разноски има ответната страна по
жалбата, но тъй като правоимащата страна не претендира присъждане, а и не
ангажира доказателства за направени разноски в настоящото производство,
съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.4 от ЗАНН, ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ, Серия К,
№4706912, издаден от СДВР, с който на АС. Д. К., ЕГН **********, в
качеството на законен представител на „ххххххххххх“ АД, ЕИК:
ххххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.София, Район „Витоша“,
бул.“ххххххххх“ №5, ет.1, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението
от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9