Решение по дело №3129/2019 на Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

гр.Русе, 13.12.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи  граждански   състав   в   публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретаря БОРЯНКА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3129 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД от П.В.П. против ЕТ ММ- МАРИН Й.- АНГЕЛИНКА ИВАНОВА.

Ищецът твърди, че отдал под наем на ответника следните свои недвижими имоти: Нива от 6,999 дка, шеста категория, местност „Ени баалък“, представляваща имот № 011006 по плана за земеразделяне в землището на село Каменар, общ. Лозница при граници на имота - имот № 000123- полски път, имот № 011007, имот № 000122, имот № 011005, имот № 011009, Нива от 20,127 дка, четвърта категория, местност „Кору чешме“, представляваща имот № 017012 по плана за земеразделяне на село Каменар, общ. Лозница при граници на имота - имот № 000130, имот № 017013, имот № 017011, имот № 017010, Нива от 17,001 дка, пета категория, местност „Ески бостанлък“, представляваща имот № 072008 по плана за земеразделяне на село Каменар, общ. Лозница при граници на имота - имот № 072004, имот № 072010, имот № 072009, имот № 000221, № 072007.

Ищецът заявява, че с изтичане на договора за наем в края на стопанската 2015/2016 год. тези договори били прекратени, но въпреки това ответникът продължил да ползва имотите през следващите две стопански години- 2016/2017 и 2017/2018 без неговото знание и съгласие. Твърди, че ответникът е представил пред ОДЗ- Разград договори за наем, които не са подписани от него и ги оспорва на основание чл. 193 от ГПК.

Претендира заплащане на обезщетение в размер на 1500.42 лева за стопанската 2016/2017 год. и 1544.55 лева за стопанската 2017/2018 год. или общо 3044.97 лева. След отправената от ищеца извънсъдебна покана ответникът заплатил сумата 700.00 лева, поради което ищецът заявява в настоящото производство остатъка от 2344.97 лева, както следва: 800.42 лева за първата и 1544.55 лева за втората стопанска година.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва основанието и размера на предявените искове, тъй като за периода 2011- 2016 год. надплатил суми в размер на по 1100.00 лева годишно над договорения наем (по 55 лева на дка вместо уговорените 30 лева или 80 кг пшеница). За периода, за който се претендира заплащане, ответникът платил 700.00 лева изравнителна сума, тъй като за предходните години е плащал в повече от дължимото. Въз основа на тези обстоятелства прави възражение за прихващане на сумата 1100.00 лева, като моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане. Не представя доказателства в подкрепа на твърденията си за уговорени и платени суми за посочените в отговора периоди, основания и размери.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на процесните земи по силата на договор за доброволна делба на земеделски земи от 23.02.2000 год., както и че на 01.05.2015 год. са сключили договор за наем на земеделска земя, като предмет на наемното правоотношение са процесните ниви. Договорът е сключен за срок една година. След изтичане на срока ответникът е продължил да обработва нивите без знанието на ищеца. Не се доказа наличието на сключен договор, въпреки твърденията на ответника, а ищецът доказа, че е разбрал за обработването по- късно, видно от писмо от 10.05.2018 год. на МЗХГ, ОД Земеделие – Разград. Веднага, след като разбрал, ищецът се е противопоставил на ползването, като изпратил нотариална покана от 15.06.2018 год., връчена на ответника на 21.06.2018 год.

         В своята защитна теза ответникът твърди, че ползвал земите въз основа на сключени договори за наем за стопанските 2016/2017 год. и 2017/2018 год. не представи тези договори в откритата процедура по чл. 193 от ГПК, поради което възражението му е неоснователно. Въпреки, че не е имал сключен договор за наем, ответникът заявил за ползване пред ОДЗ- Разград със заявления по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ с вх. № 248/27.07.2016 год. за стопанската 2016/2017 год. и с вх. № 303/28.07.2017 год. за стопанската 2017/2018 год.

         Ответникът прави и друго възражение- че имал сключени договори в периода 2012- 2018 год. Не представя такива, въпреки дадената възможност. Заявява, че по сключения през 2015 год. договор за наем платил в повече от уговореното и прави възражение за прихващане за сумата 1100.00 лева.  Не е ангажирал доказателства за извършени плащания по договора от 2015 год. Представените от него писмени доказателства, в които са отразени суми, включително срещу името на ищеца, не могат да бъдат ценени като доказателство за плащане по конкретни договори и на конкретно основание, тъй като в тях липсват такива данни. Не е водено счетоводство, не са издавани РКО, нито фактури. Освен казаното, следва да се отбележи, че вписаната в договора от 2015 год. наемна цена 30 лева/дка е дописана впоследствие, без това да е удостоверено с подписите на страните, поради което не може да бъде ценена като уговорка между тях.

         При тези доказателства съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че сключеният между страните договор за наем за стопанската 2015/2016 год. е прекратен с изтичането на срока му, а след това ползването на нивите е продължило въпреки противопоставянето на ищеца. Поради това ответникът дължи обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.

         Относно размера на дължимото обезщетение страните не спорят, че критерий за определянето му следва да бъде размерът на средното рентно плащане, съгласно справка, публикувана на сайта на ОСЗ- Разград, представена от ищеца, според която през 2016/2017 год. за 1 дка земеделска земя е било 34.00 лева, а за 2017/2018 год.- 35.00 лева.

         При това положение и на основание чл. 162 от ГПК съдът определя дължимото обезщетение за ползваните от ответника 44,127 дка ниви, собственост на ищеца в размер на 1500.32 лева за стопанската 2016/2017 год. Ищецът признава плащане в размер на 700.00 лева на 02.07.2018 год. Следователно дължимият остатък е 700.32 лева. Над тази сума до предявената 700.42 лева искът е неоснователен. За стопанската 2017/2018 год. дължимото обезщетение е в размер на 1544.45 лева. Над тази сума до предявената 1544.55 лева искът е неоснователен.

         Основателно е искането за заплащане на законна лихва върху главниците, считано от връчване на нотариалната покана на 21.06.2018 год. до изплащане на задължението.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение, държавни и банкови такси в размер на 515.69 лева по компенсация.

Водим от горното, Русенски районен съд

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕТ ММ- МАРИН Й.- АНГЕЛИНКА ИВАНОВА, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Н. Й. В* № *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от А* К* И* да заплати на П.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис * чрез адвокат Н.Б. сумата 700.32 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствените на ищеца земи  в землището на село Каменар, общ. Лозница, както следва: Нива от 6,999 дка, шеста категория, местност „Ени баалък“, представляваща имот № 011006 по плана за земеразделяне, Нива от 20,127 дка, четвърта категория, местност „Кору чешме“, представляваща имот № 017012 по плана за земеразделяне и Нива от 17,001 дка, пета категория, местност „Ески бостанлък“, представляваща имот № 072008 по плана за земеразделяне, за стопанската 2016/2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от поканата- 21.06.2018 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 700.42 лева.

ОСЪЖДА ЕТ ММ- МАРИН Й.- АНГЕЛИНКА ИВАНОВА, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Н. Й. В*№ *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от А* К* И*да заплати на П.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис * чрез адвокат Н.Б. сумата 1544.45 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствените на ищеца земи  в землището на село Каменар, общ. Лозница, както следва: Нива от 6,999 дка, шеста категория, местност „Ени баалък“, представляваща имот № 011006 по плана за земеразделяне, Нива от 20,127 дка, четвърта категория, местност „Кору чешме“, представляваща имот № 017012 по плана за земеразделяне и Нива от 17,001 дка, пета категория, местност „Ески бостанлък“, представляваща имот № 072008 по плана за земеразделяне, за стопанската 2017/20178год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от поканата- 21.06.2018 год. до изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 1544.55 лева.

ОСЪЖДА ЕТ ММ- МАРИН Й.- АНГЕЛИНКА ИВАНОВА, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р*, ул. Н. Й. В* № *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от А* К* И* да заплати на П.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 17 чрез адвокат Н.Б. сумата 515.69 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: