Р Е Ш Е Н И Е
№ 260102
гр.
Кюстендил, 26.05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 2334 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното
К.Й.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес - чрез
адвокатско дружество „Х., М., А.“, БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес на управление - гр. Петрич, ул. “Пере Тошев“ № 6, ет.1, е предявил против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на управление - град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, искове да бъде осъдена ответната
дирекция да му заплати сумата /срвн. протоколно определение от 18.05.2022
год./, както
следва: 1641,48 лв. /хиляда
шестстотин четиридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 234 часа за целия процесен период, приравнен на дневен по време на дежурства
с коефициент 1,143, за исковия период от 15.11.2016г. – 15.11.2019г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
(15.11.2019г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер на 218,92 лв. /двеста и осемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/
за периода 15.11.2016г. – 15.11.2019г., от момента когато сумите са станали
изискуеми, начиная 01.01.2017г. до 15.11.2019г (датата на предявяване на иска в
съда).
В срока за отговор ответникът оспорва исковете по
основание и размер, взема становище по представените и поискани от ищеца
доказателства, прави доказателствени искания.
С
Определение на съда от 10.03.2022г. спряното на осн. чл. чл.631 ГПК във вр. с
чл.633 ГПК производство по делото бе възобновено.
В открито съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е
изпълнявал длъжността старши полицай-водач на патрулен автомобил, младши
инспектор група за охрана на държавната граница ГПУ-Олтоманци при РД “Гранична
полиция“ - Драгоман, която е структурно подчинена на ГД “Гранична полиция“ -
София.
От представените 37 бр. платежни бележки
на л. 44 до 79 от делото се установяват начислени в полза на ищеца плащания за
трудово възнаграждени за период от 01.11.2016г. до 30.11.2019г.
Приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. С.Т. установява, че платеният извънреден труд на
ищеца е изчислен като разлика между реално наработените часове и съответната
норма, както и че при заплащането на извънредния труд работодателят не е
приравнявал нощния труд към дневен. Затова се сочи, че експертизата начислява
като извънреден труд – изцяло приравнения нощен към дневен, когато нормата за
тримесечие е изпълнена. При посочените разяснения вещото лице определя сумата
дължима за извънреден труд на 1641.48 лв. при дължима лихва за процесния период
от 218.92 лв. Същите са определени и дължимите суми при изчисляване на
извънреден труд без съобразяване с нормата за тримесечие. Накрая, вещото лице
сочи, че извънредният труд, положен и изчислен без да бъде предвиден приравнен
нощен към дневен труд с коефициент 1.143 е изплатен на ищеца К.П..
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните няма спор, че ищецът е
служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковия период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.
Настоящият състав, като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението, счита че служителите от МВР не могат да се
третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители
предоставящи наемен труд, поради което и въпреки че в исковия период липсва
изрична регламентация в специалната уредба на МВР, то положеният от ищеца в
рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1,143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната
продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата
делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г.
чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143. В останалите
две Наредби от 2015 г. и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен
труд със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019
год. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по
адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за
превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната
празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от
ответника възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,
след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /,съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР
възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение
следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, установява
основателността на исковите претенции в двете й части - за главница и мораторни
лихви, но до установения според експерта размер при
приложимост на коефициент 1,143, а именно – 1641,48 лв. – главница и 218,92 лв.
– лихва за процесния период.
Не се спори по делото също така,
че отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три
месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от
обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, което е било определено, без да е било извършено
превръщане на отработените нощни часове в дневни.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащането на
държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени изцяло съобразно
допуснатото изменение, поради което на същия се следват стоените разноски в
пълен размер. Представени в този смисъл са доказателства за заплатено адв.
възнаграждение в общ размер на 720,00 лв.., които следява да му се присъдят
изцяло. Съобразно рекратеното производство по делото за част от исковата
претенция, с оглед допуснатото изменение, на ответника се дължат също разноски.
По делото ответната дирекция е представлявана от юрисконсулт, на когото съдът
следва да определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че
следва да определи възнаграждение в размер на 150.00-сто и петдесет лева, на
процесуалния представител на ответника. Исковете, след изменението, са
предявени общо за 1860,40 лв., като в
резултат на изменението производството е прекратено за част от 527,60 лв.,
представляващи 24,34 %, поради което
същият процент от определеното възнаграждение се следва на ответника за
юрисконсултско възнаграждение, т. е. сума в размер на 36,51 лв. /тридесет и шест лева и петдесет и
една стотинки/. Съдът няма правна възможност при липса на изявление за
компенсиране на взаимно дължащи се разноски да стори сам това, поради което ще
постанови отделни осъдителни диспозитиви за горните. Ответникът дължи и
заплащане на държавна такса в размер на 115,66 лв. /сто и петнадесет лева и
шестдесет и шест стотинки/, формирана като сбора на държавните такси по двата
обективно съединени иска, а именно: 65,66 лв. по иска за главницата и 50.00 лв.
по този за мораторната лихва. За вещо лице от бюджета на съда е платено
възнаграждение в размер на 220.00 - двеста и двадесет лева, което също следва
да се възложи в тежест на ответника, както и сумата от 5.00-пет лева,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в
случай на принудително събиране на горните суми.
Съдът не ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за
главницата, тъй като макар същата да представлява дължимо възнаграждение то
срещу държавни учреждения, каквото е настоящото, не се допуска предварително
изпълнение – арг. от чл. 243, ал.2 от ГПК.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на К.Й.П., ЕГН ********** *** сумата от 1641,48 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и един лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 234 часа за целия процесен период,
приравнен на дневен по време на дежурства с коефициент 1,143, за исковия период
от 15.11.2016г. – 15.11.2019г, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда (15.11.2019г.) до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в общ размер
на 218,92 лв. /двеста и осемнадесет
лева и деветдесет и две стотинки/ за периода 15.11.2016г. – 15.11.2019г., от
момента когато сумите са станали изискуеми, начиная 01.01.2017г. до 15.11.2019г
(датата на предявяване на иска в съда).
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на К.Й.П., ЕГН ********** *** сумата от 720
лв. (седемстотин и двадесет лева), сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА К.Й.П., ЕГН ********** *** да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР, седалище и адрес на
управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46 сумата от 36,51
лв. (тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки), сторени
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление-град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 115,66 /сто и
петнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 65,66 лв. по иска
за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва; 220.00 /двеста и двадесет /лева, представляваща платеното за сметка
на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5.00-пет лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително
събиране на горните суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му – арг. от чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: