Р Е Ш Е Н И Е № 365
гр. Сливен 13.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 332/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Д.С.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 23-1670-000288 от 21.07.2023 г., издадена от Б. М. Б., на длъжност – Н. РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 23:15 часа на 21.07.2023г. и са отнети 2 бр. рег. табели № ********.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди, че актът е немотивиран, противоречащ на духа и целта на закона и постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, а наложената мярка прекомерна и непропорционална. Заявява, че не е управлявал автомобила по време на извършената му проверка. Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.
В о.с.з. Д.Д.С., редовно призован не се явява.
В с.з. административният орган Началник РУ при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на материалноправните предпоставки, както и на административнопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.07.2023 г. около 22.40 часа в гр. Сливен по ул. „Радецки“ в посока ул. „Арх. Йордан Йорданов“, жалбоподателят Д.Д.С. управлявал собствения си л. а. „Ауди А3“ с рег.№ ********, като до номер 22 на ул. „Радецки“ бил спрян за проверка от служители на полицията. При направената му проверка С. отказал да бъде тестван за у. на н. в. или т. а., с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фаб. № ARPK-0011. На водача бил издаден талон за изследване с номер 098731 от 23.15 ч. на 21.07.2023 г. При проверката същият не е представил талон към СУМПС и СРМПС част 2. За констатираното нарушение бил съставен АУАН серия GA № 932902/21.07.2023 г. от Я. Р. З. на длъжност к. на о. към ОДМВР Сливен, РУ Сливен. АУАН бил връчен незабавно на Д., който го подписал без забележки. При връчването му били иззети регистрационните табели на автомобила.
На 21.07.2023 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000288 от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 2а, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН серия GA № 932902/21.07.2023 г. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098731.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 09.08.2023 г. С жалба чрез административния орган до Административен съд - Сливен на 24.08.2023 г., с вх.№ УРИ 167000-4876 Д.Д.С. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
Като писмени доказателства по делото са приети: заверено копие на АУАН серия GA № 932902/21.07.2023 г.; справка за нарушител/водач на Д.Д.С.; справка за собствеността на процесния автомобил; Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. и Заповед № 343з-39 от 07.01.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен .
По делото са разпитани А.В.М. и В.С.Х. свидетели по съставяне на АУАН и извършили проверката. От показанията им се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС на датата на констатиране на нарушението, като при подаден светлинен и звуков сигнал, не спира за проверка. След като последвали автомобила на ул. „Радецки“, кв. „Клуцохор“ при спиране на автомобила, установили самоличността на водача, който отказал да бъде тестван за н..
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-1516 от 05.06.2023 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I. 2.1 от заповедта е посочен началник РУ - Сливен в ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП.
Заповедта е и материално законосъобразна. Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – за срок от шест месеца до една година". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а в процесния случай оспорващата страна не е ангажирала допустими доказателствени средства, с които да обори констатацията в настоящия АУАН, досежно установената в същия фактическа обстановка. Актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин.
Видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото не се установи фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не ангажира пред съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа за управление на МПС. По безспорен начин по делото се установи, че жалбоподателят Д.Д.С., след като е бил спрян за проверка от служители на полицията в близост до номер 22 на ул. „Радецки“, докато управлявал собствения си л. а. „Ауди А3“ с рег.№ ********, е отказал да бъде тестван за у. на н. в. или т. а., с техническо средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фаб. № ARPK-0011.
Следователно в случая, след като жалбоподателят управлява МПС и е отказал извършването на проверка с техническото средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с фаб. № ARPK-0011, то административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни административни мерки с нормата на чл. 171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за вина или други фактори, а предотвратява и преустановява извършването на административното нарушение. В този смисъл е практиката на Върховния административен съд на РБ - Решение № 7577 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13012/2018 г., VII отд. и Решение№ 6757 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. дело № 5167/2012 г. VII отд.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. В цитираната по – горе и приложена от органа разпоредба на чл. 171 т. 2а б. „б“ от ЗДвП законодателят е предвидил срок за прилагане на процесната мярка от 6 месеца до една година, като в случая мярката е приложена за минимално предвидения в закона срок.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.С.,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1670-000288 от 21.07.2023 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на Д.Д.С., на основание чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: