Решение по дело №7748/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 956
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 16 юни 2020 г.)
Съдия: Радостина Петкова Петкова
Дело: 20192120107748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 956/08.04.2020г.                                  19.03.2020г.                                      град Бургас

 

В   ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                  шести  граждански състав

на двадесети февруари                                                    през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско  дело номер 7748 по описа за  2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е за делба и в първата фаза –по допускане на делбата.

Образувано е по исковата молба на С.Д.Д., ЕГН: **********,***, с която е предявил против ответницата – негова бивша съпруга Л.В.К., род. на ***г. в Р….., гражданин на Руската федерация, с адрес: гр. Б………… иск с правно основание 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК за делба на съсобствения им, придобит по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с развод недвижим имот, представляващ апартамент – жилище, находящо се в гр. Б………., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 07079.820.477.1.20 по КККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Б…, кв. …..с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ от 45,43 кв.м. самостоятелния обект е разположен на етаж 3 в сграда с идентификатор 07079.820.477.1, с брой надземни етажи 4 и предназначение на сградата: жилищна, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.477, ВЕДНО с ИЗБА №20 с площ от 4,46 кв.м., както и 2,188% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,15 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СО с идентификатор 07079.820.477.1.17, СО с идентификатор 07079.820.477.1.18, СО с идентификатор 07079.820.477.1.22; под обекта: СО с идентификатор 07079.820.477.1.11 и над обекта: СО с идентификатор 07079.820.477.1.25 и СО с идентификатор 07079.820.477.1.26, при равни квоти на съделителите.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 2005г. е прекратен през 2019г. с влязло в законна сила съдебно решение. Сочи, че се по време на брака си през 2008г. са придобили възмездно в режим на съпружеска имуществена общност гореописания недвижим имот, който поради не могат да поделят извънсъдебно. Направено е искане за определяне на привременни мерки досежно делбения имот, като се иска осъждане на ответницата да заплащане на ищеца привременен месечен наем в размер на 200 лв. за ползването на делбения имот. Ангажират се доказателства. В съдебно заседание ищецът чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа иска за делба при посочените в исковата молба квоти. Представя писмени бележки.

В законовия едномесечен срок, ответницата е депозирала писмен отговор, в който е заявила, че процесният имот е закупен само и единствено с нейни лични средства, че ищецът няма принос в придобиването на делбения имот, като твърди, че е налице пълна трансформация на нейни лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК в делбения имот. В подкрепа на твърденията си излага подробни съображения и моли за отхвърляне на иска за делба и присъждане на разноските по делото. Оспорва привременна претенция на ищеца за присъждане на месечен наем. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответницата, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли иска като приеме, че е налице процесния имот е нейна лична собственост.

Бургаският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,  приема за установено следното:

С влязло в законна сила съдебно решение № 1081 от 13.05.2019г. по гр.д.№ 782/2019г. по описа на БРС, гражданският брак на страните, сключен на 14.02.2005г. в гр. Усинск, Русия е прекратен с развод по взаимно съгласие.

Видно от съдържанието на приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 140, том VII, рег. № 6850, нот. дело № 1267 от 12.09.2008г. на нотариус А. *** действие - БРС се установява, че страните време на брака си са закупили правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент – жилище, находящо се в гр. Б…., срещу платена продажна цена в размер на 29 901.30 евро, от която сумата от 27856.30 евро е платена в брой в деня на нотариално извършване на сделката, а останалата част от 2045 евро е платена по банков път.

Ответницата  твърди, че е придобила изцяло правото на собственост върху процесния имот, независимо, че покупко-продажбата му е извършена по време на брака й с ищеца, по съображения, че сумата за закупуването му представлява парични средства от продажбата на нейно жилище, находящо се в гр. Усинск, Русия, която е изцяло вложена в закупуване на процесния имот. По изложените съображения ответницата твърди, че е налице хипотезата на пълно преобразуване на нейно лично имущество в процесния имот по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК.

По делото се установява, че на 08.02.2002г. /преди сключване на брака/ ответницата е придобила чрез замяна правото на собственост върху апартамент –жилище на ет. 3, с площ от 45.15 кв.м., находящо се в гр. У.

С договор за покупко-продажба от 25.04.2007г. /след сключване на брака между страните/  ответницата е продала на трети лица жилището си на ет. 3 с площ от 45.15 кв.м., находящо се в гр. У………. срещу продажна цена в размер на 1 900 000 рубли, равняващи се на 54339.90 евро съгласно официалния валутен курс на Банката на Р. към датата на продажбата - 25.04.2007г.  В договора за покупко-продажба от 25.04.2007г. е уговорено, че продажната цена от 1 900 000 рубли ще бъде изплатена на две части, както следва: сумата от 300 000 рубли- в брой, а остатъка – 1 600 000 рубли- в срок до 20.05.2007г. след получаване на паричен кредит от Акционерска търговска спестовна банка на Руската Федерация.

Видно от представеното банково извлечение от банковата на сметка на ответницата в Спестовна банка /Сребанк/ на Русия, открита на 26.03.2007г. се установява, че на 29.05.2007г., след получаване на сумата от 1 585 000 рубли, същата е изтеглена от нея и още на същата дата ответницата е сключила договор за банков влог за сумата от 20 000 евро за срок от пет години с Акционерска търговска спестовна банка на Руската Федерация.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.07.2007г., сключен между „Вулкан“ АД от една страна като продавач и съделителите /тогава съпрузи/ като купувачи, в който страните по договора са уговорили условията за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот в гр. Б…… в срок до 20.03.2008г., срещу задължението за заплащане на продажна цена в размер на 30 951 евро, платима на вноски по посочената в договора банкова сметка ***, както следва:  сумата от 18 570.60 евро - при сключване на предварителния договор, сумата от 9285.30 евро – в срок до 30.09.2007г. и сумата от 3095.10 евро – при подписване на нотариалния акт.

По делото са представени издадени от продавача „Вулкан“ АД на името на ищеца фактура от 16.07.2007г. за изплатена сума от 36 241.30 лв., представляваща авансова вноска по горепосочения предаварителен договор за покупко-продажба, както и фактури от 11.09.2007г., 03.10.2007г. и 18.09.2008г - съответно за сумата от 13075.06 лв. и за сумата от 5045.21лв.– авансови вноски по договора за покупко-продажба, и за сумата от 4007.18 лв.  -окончателно плащане на продажната цена по договора.

По делото е представена справка за движенията по сметката на ищеца в „ОББ“ АД, като са представени и дебитни известия от банковата му сметка в банка „ОББ“ АД, от които се установява, че на 11.07.2007г. от неговата сметка е преведена сумата от 18 571евро  по сметката на продавача „Вулкан“ АД с основание покупко-продажба на недвижим имот съгласно фактура от 10.07.2007г., като впоследствие са извършени и следните преводи: на 13.09.2007г. -сумата от 6700 евро съгласно фактура от 11.09.2007г., и на 03.10.2007г. – сумата от 2585.30 евро съгласно фактура от 03.10.2007г.

            По делото ответницата е ангажирала свидетелски показания, от които се установява, че след сключване на брака между страните ищецът не е бил трудово ангажиран, както по врема на престоя им в гр. Усинск, в който той като чужденец не е имал разрешение да работи, така и в България- след преместването на страните да живеят в гр. Бургас в процесното жилище. Свидетелите сочат, че при разговори с ищеца, той винаги е заявявал, че апартамента в гр. Бургас е собственост на ответницата и затова е отказвал да извършва текущи ремонти и поддържа в него. Казвал е, че има свой апартамент в Ловеч, където живее майка му. Свидетелите знаят, че ответницата е продала свой имот в гр. Усинск и с парите от продажбата е закупила процесното жилище в гр. Бургас, като първият превод за заупуването му е бил за сумата от 20 000 евро, а след това останалата част от цената тя е превеждала на малки части, поради ограничения относно размер на паричните преводи в Русия. Установява се, че след установяването си в България ответницата е работила в к.к. Слънчев бряг, търсила е работа за ищеца, но в крайна сметка същият не е започнал да работи.

По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че за периода от 22.06.2007г. до 06.10.2010г.  ищецът е ползвал горепосочената разплащателна сметка в евро в „ОББ“ АД с номер 800234420110210, като сметката е открита с първоначално захранване със сумата от 19 988 евро чрез входящ валутен превод от 25.06.2007г. от сметката на ответницата в банката в гр. У….. Вещото лице е посочило, че за периода от 22.06.2007г. до 06.10.2010г. по горепосочената банкова сметка ***6678 евро, всички преведени от банковата сметка на ответницата с номер 42307978828140000094 чрез извършени общо девет валутни превода. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че посочената в заключенито „Дойче банк“ е кореспондентската банка – посредник в извършените международни преводи, а не банката на ответницата, която е в Русия. На следващо място от експертизата се установява, че за същия период от 22.06.2007г. до 06.10.2010г.  ищецът е извършил плащания в полза на продавача „Вулкан“ АД от сметката си в „ОББ“ АД в общ размер на 27910.37 евро на основание сключения предварителен договор за покупко-продажба, от която 27 856 евро – продажна цена по фактури за закупуване на процесния недвижим имот, а останалите суми на обща стойност  54.37 евро представляват банкови такси.

Съдът кредитира свидетелските показания и заключението на вещото лице, тъй като същите не са оспорени от страните, безпротиворечиви и еднозначни са и  съответстват на останалия писмен доказателствен материал по делото.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл. 341 и сл. от ГПК.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при каква част за всеки съсобственик следва да се допусне делбата. В случая ответницата е направила изключващо правото на собственост на ищеца възражение, че е придобитият макар и по време на брака процесен имот не представлява съпружеска имуществена общност, прекратена с развода на страните, а е нейна лична собственост, тъй като е закупен изцяло с нейни средства с извънбрачен произход, т.е. направила е възражения за придобиване на имота чрез пълна трансформация на нейни лични средства, вложени в закупване на процесния имот по смисъла на чл.23, ал.1 от СК.

Съгласно нормата на чл.21 от СК, вещите и правата върху вещи и парични влогове, придобити от съпрузите през време на брака, в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи. на ал.2 определя понятието „съвместен принос” като във влагането на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството, като законът постановява, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Предвидена е възможност съгласно чл.23 СК за опровергаване на презумпцията на чл.21 от СК, тъй като посочената норма сочи, че относно лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.

Предвид гореизложената нормативна уредба, следва, че за да се приеме, че апартаментът, придобит по време на брака ба страните не представлява имущество в режим на съпружеска имуществена общност, ответницата, която е направила искането за пълна трансформация по реда на чл. 23, ал. 1 от СК при условията на пълно и главно доказване следва да обори презумпцията за съвместен принос и да установи, че тя е вложила посочения размер лични парични средства за закупуване на процесния апартамент.

В трайната съдебна практика се приема, че ако за придобиване правото на собственост върху недвижим имот са вложени средства на единия от съпрузите, придобити преди брака с другия съпруг или по време на брака, но в резултат на получено извънбрачно имущество, то съобразно размера на тези средства за съответният съпруг възниква лична собственост върху съответна част от имота. За да се приеме, обаче съществуването на трансформация на лично имущество, необходимо е да се изследват въпросите относно имущественото състояние на съпрузите и участието им със средства, труд или по друг начин в живота на семейството и придобитите от него имуществени права и участието им в придобиване на тези права.

В случая по делото се установи, че макар процесния имот да е бил закупен по време на брака и продажната цена да е била заплатена с парични средства от банковата сметка на ищеца, от събраните доказателства категорично се установи, че всички тези парични средства са му били преведени от банкова сметка ***. Установи се, че техния произход произтича от продажбата на  собствен на ответницата имот в Русия, придобит преди брака й с ищеца, поради което безспорено същите представляват само нейни лични средства с извънбрачен произход по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК. Установи се също, че именно тези нейни лични парични средства са вложени в продажната цена за закупуване на процесното жилище, като по делото няма твърдения, а и не се установи каквото и да е част от продажната цена да е била заплатена само от ищеца с негови лични средства или с общо имущество, придобито от двамата бивши съпрузи по време на брака им. Липсват и данни за какъвто и да е принос на ищеца по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК, тъй като от брака си съпрузите нямат деца, а по време на брака единствено ответницата е била трудово ангажирана. В тази връзка следва да се отбележи и, че от събраните свидетелски показания стана ясно, че ищецът е заявявал, че счита процесния имот само за собственост на ответницата.

С оглед гореизложеното съдът приема, че ответницата успя при пълно и главно доказване да установи извънбрачния произход на средствата, с които е закупен процесния имоти, и, че именно само само те са вложени е закупуване на същият имот, с което обори презумпцията, която законът визира в разпоредбата на чл. 21 от СК за общност на придобитото със съвместен принос, още повече, че по делото не се доказа каквото и да е участие на ищеца в придобиване на имота. Затова съдът намира, че процесният имот, макар и закупен по време на брака на страните, не е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 21 от СК поради наличие на доказана от ответницата пълна транформация на нейно лично имущество в придобиване на процесното жилище, с оглед на която следва да се приеме, че делбения имот  представлява изключителна лична собственост на ответницата с извънбрачен произход по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК.

С оглед гореизложеното, тъй като между страните липсва съсобственост по отношение на процесния недвижим имот, описани по –горе, искът за съдебна делба се явява неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като по делото не се доказа ищецът да има някакви вещни права върху имота.

С оглед отхвърляне на иска за делба на основание чл. 9 от ТДТКССГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложено заплащане на дължимата по делото държавна такса в размер на 100 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради отхвърляне на иска за делба в полза на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер на 1951 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на С.Д.Д., ЕГН: **********,***, срещу Л.В.К., род. на ***г. в Р…….., с адрес: гр. Б…….., с правно основание 34 от ЗС вр. с чл. 341 от ГПК за съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ апартамент – жилище, находящо се в гр. Б…., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор 07079.820.477.1.20 по КККР на гр.Бургас, одобрена със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Б……, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 с площ от 45,43 кв.м. самостоятелния обект е разположен на етаж 3 в сграда с идентификатор 07079.820.477.1, с брой надземни етажи 4 и предназначение на сградата: жилищна, многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.820.477, ВЕДНО с ИЗБА №20 с площ от 4,46 кв.м., както и 2,188% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 6,15 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СО с идентификатор 07079.820.477.1.17, СО с идентификатор 07079.820.477.1.18, СО с идентификатор 07079.820.477.1.22; под обекта: СО с идентификатор 07079.820.477.1.11 и над обекта: СО с идентификатор 07079.820.477.1.25 и СО с идентификатор 07079.820.477.1.26, при равни квоти на съделителите.

ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.В.К., род. на ***г. в Р..: гр. Б…. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1951лв. /две хиляди и петстотин лева/.

ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 9 от ТДТКССГПК в полза на бюджета на съдебна власт по сметка на БРС държавна такса за отхвърляне на иска за делба в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.