№ 25
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно гражданско
дело № 20212000500542 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от името на
И.Д. Б. и М. Х. Й., подадена чрез пълномощника им – адв. Л. Г.,
срещу решение № 427 от 28 октомври 2021 година, постановено по гр.
д. № 521 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд в частите,
с които предявените от тях против Г. – София искове са отхвърлени – за
размера над 50 000 лв. до пълния размер от 200 000 лв. на претендираното от
И.Б. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. Б., настъпила в
следствие ПТП от 27-ми април 2018 г., както и законната лихва върху
отхвърлената част, считано от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане,
както претенцията на М.Й. – за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от същото събитие е отхвърлен изцяло за размера от 20
000 лв. и претендираната законна лихва.
В частта, с която предявеният от И. Д. Б. иск е отхвърлен
над размера от 50 000 лв., решението се обжалва като неправилно във
връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД. Наведени са доводи и аргументи
за необоснованост на извода относно справедливия размер и
съобразяването му със събраните по делото доказателства относно
действително претърпените болки и страдания, несъобразяването на
1
установената съдебна практика в сходни случаи и настъпилите промени
в социално-икономическите условия в страната. В аспекта на посочените
съображения се поддържа, че размерът на обезщетението от 50 000 лв.
е крайно занижен като съдът не съобразил задължителните разяснения
дадени в ППВС № 4 от 1968-ма година относно необходимостта при
определяне размера на възнаграждението да бъдат съобразени
установените по делото обективни данни и обстоятелства. Изложени са
възражения за ирелевантност на съобразените от първоинстанционния
съд обстоятелства, касаещи възрастта на ищцата Ив. Б. към момента на
загубата на нейния родител и създадено към същият момент от нея свое
семейство, като последният факт бил неверен. Цитирана е съдебна практика
на ВКС по чл. 290 ГПК.
В частта, в която предявените от М. ХР. Й. искове са отхвърлени
изцяло, решението се обжалва като неправилно и необосновано. Оспорва се
изводът, че не е доказано наличието на дълбока и трайна емоционална връзка
между тази ищца и нейната баба приживе, във връзка с която да е търпяла
вреди, за които е справедливо да получи обезщетение. Изложени са
аргументи в подкрепа на твърдението за наличие на активна легитимация на
втората ищца.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от въззиваемия Г., в
който се поддържа становище че решението е съобразено с материалния
закон и е постановено при спазване на процесуалните правила, като същото е
обосновано и съобразено със събраните по делото доказателства. При
определяне размера на обезщетението за ищцата И.Б. съдът правилно
съобразил факта, че загубата на нейната майка е настъпила в момент, в който
ищцата има самостоятелен жизнен път и семейство и не се нуждае от своя
родител така, както едно непълнолетно лице. Поддържа се, че съдът е
съобразил правилно икономическите условия и трайната съдебна практика за
процесната 2018година и не е допуснал нарушения по приложението на член
52 ЗЗД, в която връзка се посочва съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
Изложени са доводи за правилност и обоснованост с
доказателствата по делото на извода на съда за липса на активна легитимация
по отношение на втората ищца М.Й.. Поддържа се становище, че твърденията
за изключителност на отношенията с пострадалата извън обичайното и
2
претърпените във връзка със загубата й вреди не са доказани по делото.
В с. з. въззивниците и техният процесуален представител не се явяват. В
писмена молба е поискано разглеждане на делото в тяхно отсъствие и е
изложено становище по същество.
За въззиваемия – Г. – София се явява адв. Ч., която оспорва жалбата.
Бургаски апелативен съд със свое определение № 11 от 13ти януари
2022 г. прие, че въззивната жалбата е допустима, като по основателността й в
рамките на правомощията си съгласно чл. 269 ГПК извърши проверка за
валидност и допустимост на решението в обжалваните му части и не намира
основание за произнасяне с решение по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По
правилността на решението с оглед на поставените от страните въпроси съдът
съобразява следното:
Предмет на делото са предявените от ИВ. Д. Б. и М. Х. Й. искове с
правно основание по чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ.
Претенциите са основани на твърдения за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на М. Б. – майка на първата и баба на втората въззивници,
настъпила в резултат на ПТП от 27-ми април 2018 г. в гр. Бургас, настъпилото
по вина на водача на МПС „Мерцедес“ 124, с рег. № ****** КМ, за което не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Между страните приживе съществувала силна емоционална и духовна
връзка, а отношенията били основани на привързаност, близост
разбирателство и взаимност. Поради това претърпели страдания от
мъчителната загуба на пострадалата, които били извън обичайните, тъй като
след ПТП са се надявали тя да оцелее и да преодолее тежките травми.
Осигурили възможно най-доброто лечение и след изписване от болницата
била настанявана в най-добрия хоспис в гр. Варна, като ежедневно
поддържали контакти с управителя на хосписа. Таели надежда, че е възможно
възстановяването на тяхната близка, но след смъртта й преживяли тежко
загубата на своя родител и настойник. Подчертава се, че смъртта е била
съпроводена със значителни връзки за пострадалата в резултат на крайно
тежките увреждания, което се отразило неблагоприятно на психиката на
двете въззивници.
Въззиваемият Г., като ответник по предявените искове е възразил срещу
твърденията за претърпени морални страдания надхвърлящи по интензитет и
3
времетраене нормалното за конкретните родствени връзки. По отношение на
втората въззивница е поддържано, че отношенията между нея и баба й не са
се отличавали от обичайното за такава връзка, като било напълно нормално
бабите да подкрепят своите внуци в ежедневието. Относно размера се
поддържа, че същият не кореспондира с установената практика, като се сочат
решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК в периода 2009 –
2012 г.
Поддържано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като при настъпване на ПТП М. Б. се движила неправилно по пътното
платно и в нарушение на правилата за движение по чл. 108, ал. 2 ЗДвП, чл.
113 и чл. 114 ЗДвП.
Във връзка с така предявените права и възражения Бургаски апелативен
съд на първо място зачита последиците на влязлото в сила като необжалвано
решение № 427 от 28 октомври 2021 година, постановено по гр. д. №
521 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд в частта, с която
предявеният от И.Д. Б. против Г. искове на основание чл. 558, ал. 5 във вр. с
чл. 557, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ са уважени до размера на обезщетението от 50 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки
и страдания в резултат на смъртта на нейната майка М. Б., която е починала
вследствие на пътно-транспортно произшествие на 27 април 2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20 февруари 2019г. до
окончателното и заплащане. В тази му част решението и обусловената от това
СПН вкл. правопораждащите факти и възраженията на ответника, следва да
бъде зачетена съгласно чл. 297 ГПК относно наличието на основание по чл.
558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ за ангажиране отговорността Г.
Ф., фактическият състав на която обхваща въпросите за вината на водача на
„Мерцедес“ 124, с рег. № ****** КМ, за което не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, факта на настъпилата смърт на М. Б.
като пряка и непосредствена последица от ПТП на 27-ми април 2018 г.,
правото на И.Д. Б. да получи обезщетение за претърпени от това
неимуществени вреди и наличието на задължение за Г. Ф. да го заплати.
Предвид горното, спорните въпроси пред настоящата инстанция касаят
фактите и обстоятелствата, които пораждат правото на въззивницата М. Х.
Й., както и тези, които следва да се съобразят при определяне размера на
4
претендираните обезщетения от двете въззивници. Изхождайки от това и
съобразявайки събраните по делото доказателства, относими към посочените
спорни въпроси, Бургаски апелативен съд приема за установено следното:
На 27-ми април 2018 г., в град Бургас, на бул. „С. С.”, до хотел К.
е настъпило ПТП, с участници пешеходката М. Б. и лек автомобил
марка Мерцедес, модел 124 с peг. № А ****** КМ. Произшествието е
настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който е ударил
пешеходката, докато същата, съгласно заключението по назначената САТЕ, е
пресичала на пешеходна пътека.
Въззивницата И.Д. Б. е дъщеря на пострадалата М. Б., а въззивницата –
нейна внучка. В периода от 1999 г. до 2003 г. И.Б. е живяла с приятеля си, но
след раждането на М.Й. се върнала да живее при майка ми М. Б.. От тогава
живели въззивниците живели в едно домакинство с родителите на И.Б. –
пострадалата и съпруга й, към който момент св. П. Б. – брат на въззивницата
И.Б., е живеел в свое домакинство в гр. София заедно със св. К. В.. Въпреки
установяването си да живее в София, св. Б. и приятелката му – К. В., са
поддържали близки отношения със семейството на въззивниците, през
различни интервали идвали в Бургас, виждали редовно, поддържали са
комуникация по телефон, говорили си, пишели си. Летата вземали
въззивницата М. Й. за по седмица в гр. София. Така поддържаните
отношения между свидетелите и семейството на въззивниците дават
основание показанията да бъдат кредитирани като достоверни и основани на
преки впечатления. От техния анализ се установява, че отношенията в
семейството на въззивниците и родителите на И.Б. са били, както ги
определят самите свидетели, като „…абсолютно нормални, като в едно
добро семейство, с нормални отношения.“
В процесното ПТП на М. Б. е били причинена високоенергийна травма
със засягане на множество области по тялото и изразено сътресение на
същото - счупване на долни крайници, пубисна кост, рамо, имала е плеврални
изливи, както и тежка черепно - мозъчна травма, които травми са свързани с
продължителен период на лечение и оздравяване, свързани са активно
наблюдение и неминуемо е довело до влошаване на съществуващите
хронични заболявания на пострадалата, което е допринесло за нейната смърт.
До 4-ти юни 2018 г. пострадалата е била лекувана в реанимация, след което е
5
била с поставена трахеостомна канюла (пострадалата не се е хранила).
Констатирани са плеврални изливи, изискващи активно хирургично лечение,
като е поставен торакален дрен. На 12-ти юни 2018 г. е била изписана за
домашно лечение, след което е била насочена и приведена в хоспис „Ц. Й.“
ЕООД, в която връзка съдът кредитира свидетелските показания за
невъзможност пострадалата да бъде обгрижвана в домашни условия, предвид
тежко увреденото общо състояние, невъзможността да се храни,
невъзможността да извършва активни движения и да се обслужва, нейната
неадекватност и в невъзможността за осъществяване на обратна връзка с нея.
В последствие – на 3-ти октомври 2018 г. е била приета за лечение в УМБАЛ
„С. М.“ гр. Варна в крайно тежко общо състояние, където е починала на 4-ти
октомври 2018 г.
Въззивниците приели случилото се с тяхната близка като шок. По време
на престоя в болницата въззивницата И.Б. се е грижила за майка си, която не е
била в състояние да се самообслужва и да се движи. Заедно със своя брат –
св. Б. търсили консултация със специалисти в гр. София, които определили
шансовете на пострадала за оцеляване като нулеви. Така настъпилата смърт е
била преживяна тежко от въззивниците и останалите членове на семейството,
които потискат разговорите за случилото се, поради болезнеността на
спомените.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна
се налага изводът, че подадената от името на въззивницата И.Б. жалба е
частично основателна – за размера на претендираното обезщетение над 50 000
лв. – присъдени с решението на първоинстанционния съд, до размера от
100 000 лв., което следва да се присъди заедно със законната лихва от 20-ти
февруари 2019 г.
Като дъщеря на пострадалата въззивницата И.Б. е активно
легитимирана да получи обезщетение, което настоящата инстанция намира,
че следва да бъде присъдено в размер на 100 000 лв. В този размер съдът
намира, че обезщетението съответства на страданията, които въззивницата
търпи от загубата на своята майка в живота си и, с която е живяла към
момента на смъртта й. По делото е установено, че до тогава между тях са
съществували добри, близки отношения като въззивницата е получавала от
родителите си необходимата лична – материална и духовна подкрепа, както и
6
помощ за отглеждането на дъщеря й – въззивницата М.Й.. Смъртта на майка
й сама по себе си й е причинила страдания от загубата, но освен това следва
да бъде отчетено и съпреживяването на болки и страдания в периода от 27-ми
април 2018 г. до 3-ти октомври с. г. Предвид възрастта и съпътстващите
заболявания, състоянието на М. Б. в този период е било крайно тежкото и
медицинските специалисти, с които семейството се консултирало не са
давали шансове за преодоляване на травмите и оцеляване на майка й. В
посочения период въззивницата е живяла с основателни опасения и негативни
очаквания, за приближаващата и настъпила смърт на нейната майка, които са
били допълнителен стресиращ и продължително въздействащ фактор.
Размерът от 100 000 лв. съдът намира, че е справедлив и с оглед на
икономическата обстановка в страната и съдебната практика, относима към
релевантния момент, което не би довело до неоснователно обогатяване на
въззивницата като увредена, но би я компенсирало за претърпените морални
страдания.
Така определеният размер не следва да бъде намаляван на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като по делото несъмнено се установява от заключението по
назначената САТЕ, че пострадалата не е имала противоправно или друго
допринасящо за настъпване на ПТП поведение. Като пешеходка тя е
пресичала на обозначеното за целта място – пешеходна пътека, в който
момент е била блъсната от водача на „Мерцедес“ 124, с рег. № ****** КМ, за
който не е имало сключена застраховка гражданска отговорност.
Предявеният от М.Й. против Г. Ф. иск за присъждане на обезщетение,
поради причинената в следствие на ПТП смърт от водач на МПС, за което не
е имало застраховка гражданска отговорност, е недоказан, а поради това и
неоснователен, като е неоснователна подадената от нейно име въззивна
жалба.
По делото се установява най-общо, че въззивницата е живяла в дома на
баба си и дядо си, където нейната майка се е установила след раждането й
през 2003 г. Свидетелите в показанията си определят отношенията в
семейството като нормални и типични за едно добро семейство, но в
показанията им липсват данни за факти и събития, от които да е възможно да
се обоснове съществуването на особена и трайна емоционална връзка.
Несъмнено въззивницата М.Й. е търпяла негативни психични преживявания –
7
болки и страдания от смъртта на своята баба, но същите според критериите на
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21 юни 2016 г. по т. дело №1/2016 г. на
ОСНГТК, следва да са свързани с доказани по делото обстоятелства,
установяващи създаването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, причиняваща продължителни болки и страдания, които е
справедливо да бъдат обезщетени, а също така съществуването и нейното
съдържание й към момента на настъпване на застрахователното събитие,
които са относими към активната легитимация на М.Й. като близка на
починалата по смисъла на чл. 493а, ал. 4 КЗ. Активната легитимация следва
да е основана освен на силно травмиращия характер от самото естество на
събитието, но също така е необходимо преживените страдания да се дължат
на създадена дълбока и трайна емоционална връзка, която по съдържанието
си да е била запазена и прекъсната от смъртта на починалия. В случая не се
установява подобна обусловеност, като освен на естествено травмиращото
естество на загубата, не се доказа страданията да са основани на породена от
специфични взаимни преживявания и събития емоционална връзка, които да я
отличават от типичното за родствената им връзка.
Предвид гореизложеното обжалваното в отхвърлителната му част
решение № 427 от 28 октомври 2021 година, постановено по гр. д. №
521 по описа за 2021 година на Бургаски окръжен съд следва да се
отмени само в частта, с която предявените от И.Б. против Г. искове на
основание чл. 558, ал. 5 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б "а" КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ
са отхвърлени над размера от 50 000 лв. до 100 000 лв. заедно с дължимата за
тази разлика законна лихва, като в останалата му част, в която е обжалвано,
решението следва да се потвърди.
Претендираното от процесуалния представител на И.Б. възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАДв следва да се уважи съразмерно на основателната част от
предявения иск - в размер на 3 225 лв., съответстващ на дължимото за
настоящата инстанция възнаграждение и дължимата разлика над размера на
присъденото от първоинстанционния съд възнаграждение от 1 075 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на въззиваемия Г. следва да се
присъди дължимата съобразно основателността на предявените искове
държавна такса.
Въззиваемият е претендирал присъждане на юрисконсултско
8
възнаграждение в размер на 450 лв., което следва да се уважи до размера от
общо 300 лв. с оглед частичната основателност на въззивната жалба.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 427 от 28 октомври 2021 година,
постановено по гр. д. № 521 по описа за 2021 година на Бургаски
окръжен съд В ЧАСТТА, с която предявените от И. Д. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. Бургас, ж. к. Б. М., бл. 93, вх. Б, ет. 3 и със съдебен адрес:
гр. София, ж. к. Л. 10, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, адв. Л. Г. против Г. Ф.,
с адрес: гр. София, ул. Г. И. № 2 искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на
смъртта на нейната майка М. Б., настъпила вследствие на пътно-
транспортно произшествие на 27.04.2018г., са отхвърлени над размера от
50 000 лв. (петдесет хиляди лева) до размера от 100 000 лв. (сто хиляди лева),
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.02.2019г. до
окончателното и заплащане, като вместо това постановява
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: гр. София, ул. Г. И. № 2 да заплати на И.
Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Б. М., бл. 93, вх. Б,
ет. 3 и със съдебен адрес: гр. София, ж. к. Л. 10, бл. 109 П, ет. 7, ап.
21, адв. Л. Г. допълнително сумата, представляваща разликата над
присъдения размер от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) до размера от 100 000
лв. (сто хиляди лева) на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди-болки и страдания в резултат на смъртта на нейната майка М. Б.,
настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие на 27.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 20.02.2019г. до
окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: гр. София, ул. Г. И. № 2 да заплати на
адвокат Л. Г. от АК-Перник сумата от 3 225 лв. (три хиляди, двеста,
двадесет и пет лева) възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
9
ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес: гр. София, ул. Г. И. № 2 на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд
държавна такса, дължима съразмерно на уважените искове в тази
инстанция, в размер на 3 000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Б.
М., бл. 93, вх. Б, ет. 3 и със съдебен адрес: гр. София, ж. к. Л. 10, бл.
109 П, ет. 7, ап. 21, адв. Л. Г. да заплати на Г. Ф., с адрес: гр. София,
ул. Г. И. № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лева).
ОСЪЖДА М. Х. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. Б.
М., бл. 93, вх. Б, ет. 3 и със съдебен адрес: гр. София, ж. к. Л. 10, бл.
109 П, ет. 7, ап. 21, адв. Л. Г. да заплати на Г. Ф., с адрес: гр. София,
ул. Г. И. № 2 юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 427 от 28 октомври 2021 година,
постановено по гр. д. № 521 по описа за 2021 година на Бургаски
окръжен съд в останалата част, в която е обжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10