Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.12.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети
състав,
в открито заседание на 03.12.2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова като
разгледа докладваното от съдията АНД № 646 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на В.Г.А. против Наказателно постановление № 263/29.10.2019 г. на началника
на РУ на МВР - Ихтиман, с което за нарушение на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“
в размер на 200 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу
акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
На 22.10.2019
г. срещу жалбоподателя В.Г.А. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 263 от свид. Р.С. – младши инспектор при РУ на МВР – Ихтиман за
това, че на 22.10.2019 г. около 19.25 часа в с. Ч., общ. Ихтиман на
жалбоподателя е разпоредено високо, ясно и разбираемо за него, неколкократно да
се качи в патрулния автомобил, но той категорично отказва, с което е прието, че
виновно е нарушил разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР.
Въз
основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за
това, че на 22.10.2019 г., около 19.25 часа в с. Ч., общ. Ихтиман на
жалбоподателя е разпоредено неколкократно високо, ясно и разбираемо за него да
се качи в патрулния автомобил, но той категорично отказва, с което за нарушение
на 64, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР на В.Г.А. е
наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Съдът
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна
функция е предоставена по силата на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и
срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки
това при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като актовете не отговарят на изискванията за съдържание на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на нарушението от фактическа
страна. Административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Допуснатите нарушения са
съществени такива, имащи за последица фактическа необоснованост на
административното обвинение и представляващи абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Както
беше посочено съдържанието на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление не отговарят на императивните изисквания по чл.
42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тях липсва изискуемото описание
на нарушението от фактическа страна. Непълното описание касае обстоятелства,
свързани с обективни признаци от състава на нарушението.
От
правна страна е прието, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбите
на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР. В принципен план само в ал. 4 е установено
правило за поведение, но приетото от правна страна от
административнонаказващият орган е ясно – неизпълнение на устно разпореждане,
дадено от полицейски орган при изпълнение на възложените му функции, т.е.
нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗВМР.
За да
е налице нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, е достатъчно разпореждането да е
дадено то от полицейски орган в изпълнение на службата му и да не е изпълнено.
В
случая в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва фактическо твърдение кой е
дал разпореждане на лицето – дали това е направено от полицейски орган, ако да
кой е полицейският орган, дал разпореждането - не е индивидуализирано името,
длъжността и местоработата му с оглед понятието за "полицейски орган"
по смисъла на чл. 57 от ЗМВР. При това положение е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаване на горепосочените актове, тъй като не са
посочени фактически съставомерни елементи на деянието от обективна страна.
Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, доколкото от изложеното не е
ясно кой е дал разпореждането, а с оглед на това е невъзможно без дописване на
наказателното постановление от фактическа страна, което е недопустимо, да бъде
осъществена преценката за съставомерността на деянието.
Следва
да се припомни, че административните наказания са форма на държавна принуда -
репресивни мерки по повод неправомерно поведение на определено лице, като с
оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални
правила и изисквания за реализирането на административнонаказателната
отговорност. Всяко нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното
нарушение, било то от фактическа или от правна страна, като ограничаващо
правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и
юридически формулираното съдържание на наказателното постановление,
представлява съществено процесуално нарушение. Ето защо в случая посочените
по-горе процесуални нарушения опорочават наказателното постановление и са
абсолютно основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 263/29.10.2019 г. на
началника на РУ на МВР – Ихтиман.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: