№ 5621
гр. ***, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110157609 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Б.В.И.Г. ЕИК
*** срещу С.О., иск с правно основание чл.410, ал.1,т.2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 253.62 лева, представляваща
дължимо, но неизплатено регресно обезщетение, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - от
30.09.2024г., до окончателното изплащане на присъдените суми.
Ищецът поддържа, че на 20.05.2024 г. В. Д. К. управлявал собственото
на ДИК.а моторно превозно средство, марка *** с peг. № *** в гр. ***, с
посока към ул. *** под моста, попаднал в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, в резултат на което увредил предна лява, гума задна
лява гума.
Твърди се, че към момента на настъпване на пътнотранспортното
произшествие за лек автомобил марка „***“ с peг. № *** бил е застрахован в
Б.В.И.Г. на основание застрахователна полица ***, валидна от 09.08.2023 г. до
08.08.2024 г.
Сочи се, че след подадено заявление, при ищеца била образувана щета
№***, бил изготвен опис на щетите и ликвидационен акт, въз основа на които
на собственика на увредения автомобил било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 253,62 лева, с преводно нареждане до ДИК.а.
Твърди се, че пътят, по който се е движил автомобилът, при настъпване
на инцидента, е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която
отговаря С.О., съгласно §1, т.14 от ДР на ЗП. Сочи се, че съгласно чл.3, ал. 2 от
ЗДвП, лицата, които стопанисват пътищата организират и движението по тях с
помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху
1
платното за движение и крайпътните съоръжения.
Поддържа, че имуществените вреди, нанесени на лекия автомобил са
вследствие от бездействието на служителите на ответника.
Сочи, че е поканил ответника да възстанови изплатената като
застрахователно обезщетение сума с писмо от 09.08.2024 г., но последния не
била възстановена към момента.
Моли предявената претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди се, че не било ясно точно къде било
настъпило ПТП-то, като от представените доказателства не можело да се
установи, че ПТП-то било действително настъпило, поради което по МПС-то
да са били нанесени вреди. Поддържа, че претенцията е недоказана, за което
излага подробни съображения. Навежда доводи, че препятствието не било
описано точно, за да може да се направи извод за получените увреждания,
както и че липсва надлежно съставен протокол от компетентните държавни
органи. Излага съображения, че не били изяснени фактите, за да може да се
направи извод, как точно е настъпило ПТП-то. Поддържа, че вина за
настъпилото ПТП има изцяло водачът на лекия автомобил, тъй като същият
следвало да спазва предвидените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължения. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната
обстановка, като моли съдът да намали размера на обезщетението, като вземе
под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Иска се
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Не оспорва изплащане
на застрахователното обезщетение от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена подписана застрахователна полица № *** за
сключена застраховка „***“ за л.а. „***“ с peг. № ***, със срок на валидност
от 09.08.2023 г. до 08.08.2024 г., която доказва наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил.
За причинените вреди по лек автомобил марка ***“ с peг. № ***, до
ищеца, като застраховател по застраховка „***“ и в срока на
застрахователното правоотношение, е подадено Заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение (л.21) и Декларация за настъпване на
застрахователно събитие (л.16), в което е посочено, че МПС е попаднало в
дупка, находяща се на пътното платно, вследствие на което е увреден лекият
автомобил.
По делото е била образувана застрахователна преписка № ***, както и
опис на щетите (л.24), видно от който на собственика на лекия автомобил
било определено застрахователно обезщетение в размер на 253,62 лв.
По делото не е спорно, че застрахователно обезщетение в размер на
2
253,62 лева е било изплатено от ищеца на застрахования, а и същото се
установява от приложеното по делото платежно нареждане от 20.06.2024г.
/л.27/.
От показанията на свид. НМ, се установи, че на двадесети май месец
2024г. управлявал собствения си лек автомобил, като в района на бул. *** и
разклона към кв. *** станал свидетел на ПТП, в което участвало движещото се
пред него МПС. Свидетелят посочва, че движещият се пред него лек
автомобил попаднал в необезопасена дупка, която се намирала на пътното
платно. Веднага лекият автомобил отбил в дясно на платното за движение.
Свидетелят посочва, че също спрял, като видял, че двете леви гуми на лекият
автомобил били разкъсани. Спомня си, че времето били дъждовно, а дупката
на пътното платно била покрита с вода. Посочва, че забелязал последната,
след като движещия се пред него лек автомобил попаднал в нея вследствие на
което водата се разплиснала. Споделя, че колите се движели с не повече от 30
км/ч, тъй като пътната обстановка не предполагала развиване на по-висока
скорост.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят НМ, тъй като възприятията
на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е прието е неоспорено от страните заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, което посочва вероятния механизъм на ПТП, а
именно: На 20.05.2024г., в гр. ***, водачът на МПС „***“ с peг. № ***,
движейки се по бул. *** с посока на движение към *** по време на движение
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка, което станало
причина за увреждане на предна лява и задна лява гума на автомобила.
Вещото лице посочва, че стойността, необходима за възстановяване на лек
автомобил „***“ с peг. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП е 278,09 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
3
В тежест на ответника е да докаже плащане или насрещното си
правонамаляващо възражение за съпричиняване.
От събраните по делото доказателства се установява, че между
застрахователя БВИГ и собственика на увредения автомобил има сключен
действащ договор за застраховка „***”. При действието на този договор е
била образувана ликвидационна преписка по щета № *** във връзка с
настъпило на 20.05.2024 г. в гр. *** ПТП, като е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 292 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е
встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане,
като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск
против делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с
правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали в
патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. ***. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2,
т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община *** е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. ***. Общината изпълнява
тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно-
обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците
на територията на съответното населено място. Когато правото на собственост
върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици,
принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното
деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило
да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е
допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община *** е
възложила изпълнението на очертаните по- горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
4
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, че се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
и за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника. Заключението в тази част е компетентно изготвено и обосновано
като вещото лице, изхождайки от установения механизъм на ПТП, е дало
отговор, че всички увреждания по изготвения опис от застрахователя, са в
резултат от процесното ПТП. Свидетелските показания допълнително сочат,
че уврежданията са причинени от попадане на автомобила в несигнализирана
дупка на пътното платно.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 411 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „***”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
Следва да се обсъди възражението за съпричиняване от водача на лек
автомобил *** с peг. № ***, направено от ответника, което съдът намира за
недоказано. Ответникът не е поискал събирането на доказателства, които да
обосноват твърденето му за съпричиняване от страна на водача на МПС на
вредоносния резултат, нито има данни последният да е нарушил правилата за
движение по пътищата при управление на процесния автомобил. Нещо повече
- бе установено, че дупката не е била сигнализирана или обезопасена по
някакъв начин, за да може водачът да се съобрази с нейното наличие и да я
избегне.
Неоснователни са възраженията на ответника, че поради неточното
установяване точно къде и с какви размери било препятствието (дупката) на
пътя не носел отговорност. Напротив, ищецът няма за задължение да установи
конкретно и точно – с километър или ясно установяемо място къде е спукал
гума, респ. няма за задължение и не може, вкл. поради липса на експертни
познания да изследва препятствието. Единственият релевантен факт е да се
установи, че ПТП-то е настъпило на път за чиято поддръжка отговорност носи
ответника.
По отношение на възражението на ответника, че мястото на
произшествието не е посетено от служител на ***, съдът намира на
неоснователно поради следното. В закона няма ограничение на
доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на
противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Освен това в
настоящия случай приложим е чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, а не чл. 2, ал. 2 от
същата. В чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд в приложимата към датата на
настъпване на произшествието редакция след изменението с ДВ, бр. 19 от
5
2017 г., съгласно която не се посещават от органите на МВР - ***, и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. С оглед изложеното, трябва да се направи извод, че в случая
органите на МВР не са имали задължение да посетят ПТП-то, респ. да
съставят надлежни писмени доказателствени средства, т. к. процесното МПС е
можело да се движи на собствен ход. Това обаче не означава, че ПТП-то, респ.
неговият механизъм не могат да се установяват с други доказателствени
средства, както и с гласни доказателствени средства или по експертен път
чрез заключението на САТЕ.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в
следствие на необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в
населено място – гр. ***, от което ПТП са настъпили процесните вреди, които
са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на основание чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу С.О. за
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото отстраняване. В настоящата хипотеза доколкото
стойността на нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП
надхвърля размера на платеното от ищеца обезщетение, предявеният иск се
явява доказан в пълния му размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски в исковото производство в общ размер на 930 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ***, да заплати на БВИГ с ЕИК ***, на
основание чл. 410 КЗ, сумата от 253.62 лева, представляващо изплатено
застрахователно обезщетение, по застраховка „***“ по щета № ***,
образувана по ПТП, реализирано на 20.05.2024 г., в гр. *** с МПС„*** с peг.
№ ***, поради попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва, считано подаване на
исковата молба в съда /30.09.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.О. с ЕИК ***, да заплати на БВИГ с ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 930 лева, сторени разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6