Решение по КНАХД №696/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът, Началникът на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митници“ – Русе, чрез процесуалния си представител обжалва решение №92 от 22.07.2025 година, постановено по АНД №525/2024 година по описа на Горнооряховският районен съд като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 от НПК.

Основното оплакване е за неправилно прилагане на института на давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Намира, че съдът е следвало да приложи разпоредбите на чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото следва да се съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК наказание. Що се касае до претендираните нарушения на съдопроизводствените правила, то касаторът изтъква, че е нарушен принципът на състезателност и равни права на страните, доколкото става въпрос за недобросъвестно процесуално поведение на ответната страна пред районният съд. Освен това се поддържа, че е нарушен принципът за решаване на делата в разумен срок. Моли за отмяна нарушението и постановяване на ново решение, с което да се потвърди отмененото наказателно постановление. Допълнителни аргументи излага в предсставената по делото писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът по касация, А. М. М. от град Горна Оряховица, чрез представителя си адвокат П. С. от ВТАК отрича основателността на жалбата и моли решението на районният съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът дава заключение за правилност на решението и неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление №58/2021 от 08.10.2021 година на касатора, с което на ответника по касация е наложена глоба от 3 593, 92 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението, представляващ акцизни стоки – общо 414 литра етилов алкохол, съдържащ се в 18 броя пластмасови бидони, туби и бутилки, номерирани надлежно.

За да постанови този резултат, въззивният съд е констатирал, че приложение намира давността по чл.80 във връзка с чл.79 и 81 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, доколкото такава давност не е уредена в хипотезите на чл.34 и чл.82 от ЗАНН, които касаят давността, при която не се образува административно-наказателно производство, респ. давност, при която наложеното административно наказание не може да се изпълни.

В решението е посочено, че в случая се касае за нарушение, което е констатирано на 3.11.2020 година /както е посочено изрично и в обстоятелствената част на процесното пред съда наказателно постановление/. Тъй като става въпрос за глоба, то според съда в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК във връзка с разпоредбата на чл.80, ал.1 т.5 от НК, като се съобрази и началният момент на започването на изтичането на давностният срок по чл.80, ал.3 от НК.

При така канстатираното съдът е приел, че след като давността е започнала да тече на 03.11.2020 година, то същата е изтекла на 03.05.2025 година, т.е. преди последното проведено по делото открито съдебно заседание. При това положение съдът е отменил постановлението и е прекратил производството.

Настоящият състав намира решението за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго.“.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, като в мотивите на постановлението изрично е отбелязано, че „в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, което е и основният въпрос по т. 2 от искането на омбудсмана.“.

Както и касационната инстанция констатира, действително в обстоятелствeната част на постановлението е посочено изрично, че нарушението е констатирано на 3.11.2020 година, като това е и датата, на която следва да се приеме, че е извършено и довършено същото.

При това положение с оглед вида и характера на приложеното наказание „глоба“, приложение намира разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, според която независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. След като приложима е разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, то в случая абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН е четири години и шест месеца.

Този давностен срок, както впрочем правилно е приел съда, е изтекъл на 13.05.2025 година, т.е. преди провеждането на последното открито съдебно заседание.

Неоснователно е оплакването на касатора, че за периода от 17.11.2020 година до 06.08.2021 година следвало да се приложи давност по чл.81, ал.3 от НК във връзка с чл.80, ал.1, т.4 от НК с оглед на евентуално обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК. За прилагането на разпоредбите на чл.90, ал.1 от НК в хипотезата на отпращане по чл.11 от ЗАНН е меродавен характера на производството, в резултат на което е издаден крайният акт, определящ съответното наказание. Това, че производството се е развило по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН не изключва неговият административно – наказателен характер, нито може да промени характера, вида и размера на наложеното с финализиращия процесуален акт наказание, което предопределя и прилагането на нормата на чл.80, ал.1 от НК.

Неоснователно е и оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, доколкото има мотиви към решението, то е постановено от законен състав, няма данни за нарушаване на тайната на съвещанието и липсват данни за нарушени процесуални права на настоящият касатор от страна на въззивният съд, които да са неотстраними. Многократното отлагане на производството без даването на хода на същото не нарушава правото на защита на настоящият касатор, като следва да се отбележи, че давностният срок по чл.80 от НК е текъл и при провеждането на процесуалните действия по АНД №767/2021 година по описа на ГОРС.

Следва решението да се остави в сила.

Ответникът по касация не претендира разноски и такива не му се следват.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав, същото

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №92 от 22.07.2025 година, постановено по АНД №525/2024 година по описа на Горнооряховският районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.