Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 18.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на седми
юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
4651 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците Д.А.Г., Ц.Д.П., Т.Й.Й., А.Й.П., М.Й.Й., Б.Й.Й.,
В.П.И., М.Й.А., И.Й.Ф., И.Г.И. и Н.Г.Н., твърдят,
че с ответниците са наследници на Й.В.Г.
– починал на 18.12.1949г. С решение № 31/II от 19.07.1994г. на ПК – с.Иваново,
обл.Русенска, било възстановено на наследниците на Й.В.Г., правото на
собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на
с.Пиргово, обл.Русенска: 1. Лозе с площ от 2.000 дка, четвърта категория, в
местността „Долненски рът“, представляващо поземлен имот № 626013 по
регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при граници и
съседи: имот № 626021 – лозе, имот № 626003 – лозе, имот № 626002 – лозе, имот
№ 626012 – лозе и имот № 000627 – полски път; 2. Нива с площ 22.070 дка, трета
категория, в местността „Храстова поляна“, представляваща поземлен имот №
637014 по регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при
граници и съседи: имот № 627024 – нива, имот № 000608 – полски път, имот № 637035
– нива, имот № 637032 – нива, имот № 637031 – нива, имот № 637030 – нива, имот
№ 637029 – нива, имот № 637028 – нива, имот № 637027 – нива, имот № 637018 –
нива, имот № 637019 – нива и имот № 637005 – нива. Общият размер на собствените
на ищците идеални части от тези два недвижими имота е равна на 330/648 идеални
части. Узнали, че за процесните имоти ответниците се снабдили с констативен
нотариален акт № 99, том I, рег.№ 2251, нот.дело № 82/09.03.2016г. на нотариус
№ 221 с район на действие РРС по обстоятелствена проверка, с който били
признати за собственици по давностно владение и наследство на имотите. Твърдят
обаче, че те не са собственици на идеалните части на ищците, тъй като не са
придобили собствеността им чрез давностно владение. Те никога не са извършвали
действия, с които да са обективирали спрямо ищците, като останали
съсобственици, намерението да владеният техните идеални части за себе си.
Ответницата Б., ведно с външните за съсобствеността лица Е.Й.Б. и Т.М.Б.е
сключила на 22.06.2016г. договор за наем с предмет – имотите. Б. е предприела
действие по сключване облигационни договори, какъвто е наемният, което е
действие по управление на имотите, но не е основание да се приеме явно и несъмнено
владение, още повече, че в случая, в договора изрично било отразено отдаването
за ползване на имотите в качеството й на наследник на Й.В.Г., т.е. отдаването
на съсобствени наследствени имоти. Със сключването на този договор ответницата Б.
изрично е признала обстоятелството, че е единствено държател на имотите. Поради това молят съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ищците, че 330/648 идеални части от
следните недвижими имоти, находящи
се в землището на с.Пиргово, обл.Русенска: 1. Лозе с площ от 2.000 дка,
четвърта категория, в местността „Долненски рът“, представляващо поземлен имот
№ 626013 по регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при
граници и съседи: имот № 626021 – лозе, имот № 626003 – лозе, имот № 626002 –
лозе, имот № 626012 – лозе и имот № 000627 – полски път; 2. Нива с площ 22.070
дка, трета категория, в местността „Храстова поляна“, представляваща поземлен
имот № 637014 по регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397,
при граници и съседи: имот № 627024 – нива, имот № 000608 – полски път, имот №
637035 – нива, имот № 637032 – нива, имот № 637031 – нива, имот № 637030 –
нива, имот № 637029 – нива, имот № 637028 – нива, имот № 637027 – нива, имот № 637018
– нива, имот № 637019 – нива и имот № 637005 – нива, не са собственост на
ответниците Е.Т.Б. и В.Т.Г.. Молят съда и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да
бъде отменен нотариален акт № 99, том I, рег.№ 2251, нот.дело № 82/09.03.2016г.
на нотариус № 221 с район на действие РРС, в частта до размер от 330/648
идеални части. Претендират и направените по делото разноски, които ответниците
да бъдат осъдени солидарно да им заплатят.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост
на идеални части от недвижими имоти и чл.537, ал.2 от ГПК – за частична отмяна
на констативен нотариален акт.
Ответниците Е.Т.Б. и В.Т.Г. оспорват изцяло предявените
искове, като твърдят, че са придобили собствеността върху имотите по давност с
непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години. Твърдят, че с
декларация Образец № 4/04.03.1949г. общият наследодател бил съгласен и
преотстъпил на сина си Т. Й.Г. собствеността върху процесните имоти. Последният
бил баща и наследодател на ответниците. Имотите били възстановени по заявление
на Е.Б., действаща като наследник на баща си, като с уведомление на Поземлената
комисия с изх.№ 844/15.08.1994г., само и единствено тя била уведомена, че ще
бъде въведена във владение на заявените от нея земи. С протокол № 877 на
14.05.1996г. била въведена във владение на претендираните от ищците имоти. От
този момент твърдят, че са започнали да владеят процесните имоти само и
единствено за себе си, отдавали са същите под наем, с договори сключени на
22.01.2001г. и 10.08.2004г., като са ползвали само и единствено за себе си
благата от тях и не са предоставяли нищо на никой друг. Договорите за наем са
били сключвани от Б. не като наследник, а като собственик на имотите. Поради
изтекло владение от 10 години, ответниците се снабдили и с констативния
нотариален акт с цел легитимиране на придобитото от тях вещно право на
собственост.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за наследници №
113/01.08.2016г., издадено от Кметктво – с.Пиргово, обл.Русенска е видно, че
ищците и ответниците са наследници на Й.В.Г. – починал на 18.12.1949г. Същият
има и други законни наследници – Д.Б.Д. и И.П.И., които са направили отказ от
исковете си и не участват като страни в производството по делото. С решение №
31/II от 19.07.1994г. на ПК – с.Иваново, обл.Русенска, било възстановено на
наследниците на Й.В.Г., правото на собственост върху следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Пиргово, обл.Русенска: 1. Лозе с площ от 2.000
дка, четвърта категория, в местността „Долненски рът“, представляващо поземлен
имот № 626013 по регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397,
при граници и съседи: имот № 626021 – лозе, имот № 626003 – лозе, имот № 626002
– лозе, имот № 626012 – лозе и имот № 000627 – полски път; 2. Нива с площ
22.070 дка, трета категория, в местността „Храстова поляна“, представляваща
поземлен имот № 637014 по регулационния план на с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ
56397, при граници и съседи: имот № 627024 – нива, имот № 000608 – полски път,
имот № 637035 – нива, имот № 637032 – нива, имот № 637031 – нива, имот № 637030
– нива, имот № 637029 – нива, имот № 637028 – нива, имот № 637027 – нива, имот
№ 637018 – нива, имот № 637019 – нива и имот № 637005 – нива.Тези ниви са били
възстановени на наследниците на Й.В.Г. по заявление подадено от Е.Т.Б.,
действаща като наследник на Й.В.Г., за което била образувана в Поземлената
комисия преписка № 70877/12.02.1992г. С протокол № 877 за въвод във владение,
на 14.05.1996г. Е.Б. била въведена във владение на гореописаните възстановени
лозе и нива, собственост на наследниците на Й.В.Г.. Представено е и уведомление
с изх.№ 844/15.08.1994г., изпратено от поземлената комисия до Е.Б. за въвода
във владение, който следвало да се извърши по график обявен в Кметството и
Поземлената комисия.
Представена е декларация от Й.В.Г. от
04.03.1949г., в която той посочва, че отстъпва за ползване на сина си Т. Й.Г. 4
ниви с обща площ от 22 дка. Представена е и опис-декларация, от която е видно,
че тези ниви са били внесени в ТКЗС – с.Пиргово от Т. Й.Г..Към нотариалното
дело по издаването на констативния нотариален акт е представено и заявление на Т.
Й.Г. от 14.02.1949г. да бъде приет за член на ТЗПК „Дунав“ – с.Пиргово.
С констативен нотариален акт № 99, том I, рег.№
2251, нот.дело № 82/09.03.2016г. на нотариус № 221 с район на действие РРС по
обстоятелствена проверка, ответниците били признати за собственици по давностно
владение и наследство на имотите, които са били възстановени с горепосоченото
решение на Поземлената комисия.
Представен е договор за наем на земеделска
земя, сключен на 22.01.2001г. от Е.Б. в качеството й на наемодател и ПК
„Пиргос“ – с.Пиргово, представлявана от председателя П.И.Й. – като наемател, по
силата на който първата отдала на втория под наем за срок от 1 стопанска
година, процесните лозе и нива.
Представен е договор за наем на земеделска
земя, сключен на 19.08.2001г. от Е.Б. в качеството й на наемодател и „С.А.Т. –
Миро“ ООД – като наемател, по силата на който първата отдала на втория под наем
за срок от 5 години, процесните лозе и нива. В договора е изписан и номера на
решението на Поземлената комисия за възстановяване собствеността върху имотите
– „Р 31/II 19.07.94г.“
Представен е договор за наем, сключен на
22.06.2015г. от Е.Т.Б. в качеството й на наследник на Й.В.Г., съгласно удостоверение
за наследници № 93/08.05.2015г. и Е.Й.Б., в качеството й на наследник на други
две лица – като наемодатели и „С.А.Т. – Миро“ ООД – като наемател, по силата на
който първите отдали на втория под наем за срок от 10 години, 6 недвижими
имота, двата, от които са и процесните.
В показанията си свидетеля Г.В.Г. твърди, че
знаел, че Й.Г. имал 4 сина, на които бил дал по 5 дка земя, включително и на Т.
Г., с който преди години били съседи и имали ниви от по 7 дка. Знаел и че
смъртта на Й.Г. нивите били останали за сина му Атанас Г., който го бил
погребал. След 1989г. били възстановени земите на Й.Г., като Поземлената
комисия ги била дала на Т. Г.. След това земите били разделени между дъщерите
на Т. Г.Е.Б. и В.Г.. Не бил чувал някой да е имал претенции към тези земи.
Чувал бил, че още след възстановяването на тези земи те се били обработвали от
ответниците до миналата година. Преди 1-2 години Д.Г. ходил при него и
разговаряли за тези земи, като свидетеля им казал, че те са били собственост на
чичо им Т. Г..
В показанията си свидетелката Е.Й.Б. твърди, че
двете ответници имали земи в с.Пиргово от много години, които получили по
наследство от родителите си. Първоначално земите били обработвани от Е.Б. и
съпруга й, а след това били давани под наем на кооперацията в с.Пиргово. Дори
двете с Е.Б. веднъж сключи заедно такъв договор за отдаване под наем на земите
си, като ходили при нотариус. Тя отдала под наем своите си земи, а Е. нейните,
но не знаела последната какви документи и била представяла при сключване на
договора. Договорите за наем били подготвени предварително, а те ги подписали
пред нотариуса. Свидетелката по този договор и сега получава наем за своите си
земи. Твърди и че не познава никой от ищците по делото.
В показанията си свидетелят С. П.Б.твърди, че
се занимава със земеделие, като арендувал земи в района на с.Пиргово, а
дружеството „С.А.Т. – Миро“ ООД е негово. Познавал ответниците по делото, тъй
като още 2001г. съпругът на Е.Б. го е молил да му помага при обработка на
нивата му, която било около 22 дка. Свидетелят извършвал основните обработки на
нивата, като дълбока оран и сеитба, а останалите дейности той си ги извършвал.
От около 5 години нивата му е отдадена под наем от Е.Б., като той плащал
рентата за това на нея. Никой от ищците по делото не е ходил при него да
предявява претенции за този имот. За периода 2001г.-2012г. плодовете от нивата
ги прибирал съпругът на Е.Б., а след това тя се обработвала от свидетеля. В
договора за наем на л.56 от делото той бил написал номера на решението на Поземлената
комисия за възстановяване на земите, тъй като когато регистрирал договорите от
Поземлената комисия искали да виждат кои са ползвателите или реалните
собственици на земите, с които се сключва съответния договор. Твърди и че в
практиката няма пречка, ако земите са на наследници, той да сключи договор за
наем или аренда само с един от тях. По тази причина следвало да се представи
при сключване на договора удостоверение за наследници, от което да е видно, че
лицето сключващо договора е наследник. При сключване на договора за наем от
2015г. му било предоставено удостоверение за наследници № 93/28.05.2015г. на Т.
Й.Г., в което като наследник фигурира Е.Б. /удостоверението е представено от
свидетеля на л.112 от делото/.
В показанията си свидетеля Н.В.Г.твърди, че за
периода от 2011г. и до момента работи като началник на ОСЗ – с.Иваново. Преди
около една година едно лице с фамилия Г. идвал при него да направят справка
дали има някакъв имот на негов дядо. Не знаел първото име на лицето, но
запомнил фамилията, тъй като била специфична. Свидетелят му обяснил, че са се
водили имоти на негов наследодател, но вече не е така тъй като имат нови
собственици, които са ги придобили по давност. Г. обяснил, че изобщо не е
знаел, че има възстановени имоти на негов наследодател преди това. Други лица,
от момента в който работи в комисията не се били интересували от тези имоти.
От материалите по приложената нотариална
преписка по издаването на констативния нотариален акт за придобиване
собствеността по давностно владение е видно, че като свидетели са се явили С. Б.,
и Й. Ц.. В показанията си пред нотариуса тогава С. Б. е заявил, че процесните
имоти се били обработвали само и единствено от двете сестри – ответниците по
делото, те сключвали договори с него и само те получавали рентата.
От писмата изпратени от ОСЗГ – с.Иваново и
приложените споразумения по чл.37В от ЗСПЗЗ е видно, че процесната нива от 22
дка е била обработвана от „С.А.Т.
– Миро“ ООД през стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г. В първото споразумение
за стопанската 2009/2010г. за процесната нива е посочено Й.В.Г. /Елена Б./, от
което и съдът прави извода, че е регистрирана като собственост на наследниците
на Й.Г., но по повод на сключен договор за наем с Е.Б..
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прави следните правни изводи:
От представеното решение № 31/II от
19.07.1994г. на ПК – с.Иваново, обл.Русенска,се доказва, че било възстановено
на наследниците на Й.В.Г., правото на собственост върху процесните земеделски земи.От представеното по делото
удостоврение за наследници се установява, че страните по делото са по-голямата част от законните наследници на Й.Г..
От събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, съдът намира, че се опровергава изцяло твърдението на
ответниците Е.Т.Б. и В.Т.Г., че са собственици на процесните идеални части от
недвижимите имоти, тъй като са придобили частта на останалите сънаследници на
общия им наследодател по давност. Имота е наследствен и факта, че само част от
наследниците упражняват фактическата власт над него ги прави владелци само на
притежаваната по наследство идеална част за всеки от тях и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този или тези
наследници са установили владение и върху притежаваните от другите наследници
идеални части от имота, не е достатъчно само те да са упражнявали фактическата
власт върху целия наследствен имот повече от 10 години необезпокоявано от
никого, а е необходимо освен това да са отблъснали владението на останалите
наследници, като манифестират ясно пред тях намерението си да владеят целия
наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 години
от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият
наследник може да придобие по давност и техните идеални части –Тълкувателно
решение № 1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012г. на ОСГК. Съдът
намира, че по делото липсват доказателства за осъществяването на фактическия
състав на придобивната давност, като доказателства за противното са налице. Действително видно от декларация на Й.В.Г. от
04.03.1949г., той е посочил, че отстъпва за ползване на сина си Т. Й.Г. 4 ниви
с обща площ от 22 дка. Представена е и опис-декларация, от която е видно, че
тези ниви са били внесени в ТКЗС – с.Пиргово от Т. Й.Г.. Към нотариалното дело
по издаването на констативния нотариален акт е представено и заявление на Т. Й.Г.
от 14.02.1949г. да бъде приет за член на ТЗПК „Дунав“ – с.Пиргово. Тези
доказателства обаче не доказват по никакъв начин, че собствеността върху тези
земи е била прехвърлена от общия наследодател на неговия син Т. Г., а от там и
неговите наследодатели – ответниците по делото, да се позовават на придобиване
на такава. Липсва разпоредителна сделка или завещание за прехвърляне собствеността
на имотите. Както е посочено в декларацията тези земи само са били преотстъпени
за ползване. Това не е и случайно, тъй като по този начин Т. Г. като член
кооператор е внесъл същите в кооперацията. Действително и тези ниви са били
възстановени на наследниците на Й.В.Г. по заявление подадено от Е.Т.Б., но това
също не сочи, че тя е действала със съзнанието, че тези имоти са нейна
собственост. Заявлението е било подадено от нея като законен наследник на Й.В.Г.,
което изрично е било отразено и в заявлението, като въз основа на него била
образувана в Поземлената комисия преписка № 70877/12.02.1992г. С протокол № 877
за въвод във владение, на 14.05.1996г. Е.Б. е била въведена във владение на
гореописаните възстановени лозе и нива, като уведомлението за това е било
отправено до нея. Това обаче също не сочи на действия, които да са превърнали
държането на идеалните части на останалите съсобственици във владение. Нормално
е било уведомлението да е било отправено към нея, тъй като тя е инициирала
производството по възстановяването на земите, като по тази причина и тя е била
въведена във владение на същите. Самия въвод обаче, въпреки че е наречен „във
владение“ отново не променя обстоятелството, че имотите са сънаследствени и тя
е превърнала държането на идеалните части на останалите наследници във
владение. Това е правния термин, който се използва при тези действия и не
означава превръщане на държане във владение със самия въвод. Имотите са били
възстановени на наследниците на общия наследодател и въвода не е променил това
обстоятелство. За периода от въвода през 1996г. до издаването на констативния
нотариален акт обаче по никакъв начин не е доказано, че Е.Г. е извършила някакви
действия, с които да е обективирала спрямо останалите сънаследници намерението
си, че владее техните идеални части като свои. Такова действие е единствено
снабдяването с констативен нотариален акт. Както от изявлението на пълномощника
на ищците, така и от изложеното в исковата молба и показанията на свидетеля
Николай Владимиров Градев, е видно, че ищците са узнали около една година преди
предявяването на настоящите искове, че имат такива възстановени недвижими
имоти. По никакъв начин ответниците не са довели до знанието на останалите
съсобственици, че има такива съсобствени имоти, а от там да са обективирали
спрямо останалите сънаследници намерението си, че владеят техните идеални части
като свои. Действително през 2001г. имотите са били отдадени под наем, като
договорите са били сключени само от Е.Б., но няма пречка само един от
сънаследниците да сключва такива договори, а по отношение на плодовете, в
случая наема, възникват облигационни правоотношения с останалите съсобственици.
Основния аргумент на съда, че Е.Б. не е придобила по давност имотите, т.е. не е
променила държането във владение на идеалните части на ищците е сключения
договор за наем от 22.06.2015г. В него изрично е посочено, че наемодателката Е.Т.Б.
отдава земите под наем не като нейни собствени, а в качеството й на наследник
на Й.В.Г.. Т.е. това изцяло опровергава твърдението за промяна на държането във
владение. В тази връзка е и представеното споразумение по чл.37В от ЗСПЗЗ за стопанската 2009/2010г., за процесната нива, в което е посочено
Й.В.Г. /Е.Б./, от което и съдът прави извода, че нивата е била регистрирана
като собственост на наследниците на Й.Г., но по повод на сключен договор за
наем с Е.Б.. Следва да се отбележи и че по делото липсват пък доказателства
втората ответница В.Г. да е осъществявала някаква фактическа власт върху
имотите, а от там и тя да фигурира в констативния нотариален акт като собственик
придобил идеалните части от имотите по давност. Свидетелите говорят, че
първоначално нивата се била обработвала от Е.Б. и нейния съпруг, а след това
наемните договори са сключвани само от първата ответница, без участието на
втората. Съдът следва да отбележи и че показанията на свидетеля С. П.Б.в
частта, където твърди, че за периода 2001г.-2012г. плодовете от нивата ги
прибирал съпругът на Е.Б. не отговарят на доказателствата. Нивата е
регистрирана като отдадена под наем за стопанските 2009/2010г. и 2010/2011г.
със споразуменията по чл.37В от ЗСПЗЗ,
което сочи че за тези години имота е бил обработван от наемодател или
арендатор, като най-вероятно той е плащал рента или наем за това, въпреки че
няма такива доказателства по делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не е бил
осъществен фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС и ответниците не са
придобили спорните идеални части от имотите по давност. Предявеният
установителен иск се явява основателен по своето правно основание. По делото е
доказан и размера на притежаваните от ищците идеални части от имотите в
качеството им на законни наследници на Й.В.Г., възлизащ общо на 330/648 идеални
части, както следва: Д.А.Г. –
36/648 идеални части, Ц.Д.П. – 108/648 идеални части, Т.Й.Й. – 6/648 идеални
части, А.Й.П. – 6/648 идеални части, М.Й.Й. – 6/648 идеални части, Б.Й.Й. –
6/648 идеални части, В.П.И. – 54/648 идеални части /36/648 идеални части лично
и 18/648 идеални части по наследство от майка си Й.А.Й./, М.Й.А. – 18/648
идеални части, И.Й.Ф. – 6/648 идеални части, И.Г.И. – 36/648 идеални части и Н.Г.Н.
– 36/648 идеални части. Искът следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ищците, че
330/648 идеални части от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Пиргово,
обл.Русенска не са собственост на ответниците Е.Т.Б. и В.Т.Г..
Предвид уважаването на този иск следва да се уважи и иска по
чл.537, ал.2 от ГПК, като издаденият констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка № 99, том I, рег.№ 2251, нот.дело № 82/09.03.2016г.
на нотариус № 221 с район на действие РРС, следва да бъде отменен до размера
от330/648 идеални части за имотите, тъй като с него се засягат правата на трети
лица – правото на собственост на ищците.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на
предявените искове, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки от
ищците направените по делото разноски, съобразно представените списъци на
разноските за всеки един от тях за заплатени държавни такси за производството
по делото и издаване на съдебни удостоверения и заплатени възнаграждения на
редовно упълномощения адвокат.
Поради уважаването на настоящите искове ответниците следва да
бъдат осъдени и да заплатят на ищеца Д.А.Г. и направените разноски по
обезпечителното производство за обезпечаване на настоящите искове – по
ч.гр.дело № 520/2016г. по описа на РОС, в размер на 435.00 лева - за заплатени
държавни такси и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.235 и сл.
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.А.Г. ***, с ЕГН: **********; Ц.Д.П. ***, с
ЕГН: **********; Т.Й.Й. от гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.48, вх.А, ет.5, с ЕГН: **********;
А.Й. ***, с ЕГН: **********; М.Й.Й. от гр.София, кв.“Н. II“, бл.221, вх.А,
ет.3, ап.8, с ЕГН: **********; Б.Й. ***, с ЕГН: **********; В.П.И. ***, с ЕГН: **********;
М.Й. ***, с ЕГН: **********; И.Й.Ф. ***, с ЕГН: **********; И.Г.И. ***, с ЕГН: **********
и Н.Г.Н. ***, с ЕГН: **********, че
330/648 идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Пиргово, обл.Русенска: 1. Лозе с
площ от 2.000 дка, четвърта категория, в местността „Долненски рът“,
представляващо поземлен имот № 626013 по регулационния план на с.Пиргово,
обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при граници и съседи: имот № 626021 – лозе, имот №
626003 – лозе, имот № 626002 – лозе, имот № 626012 – лозе и имот № 000627 –
полски път; 2. Нива с площ 22.070 дка, трета категория, в местността „Храстова
поляна“, представляваща поземлен имот № 637014 по регулационния план на
с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при граници и съседи: имот № 627024 –
нива, имот № 000608 – полски път, имот № 637035 – нива, имот № 637032 – нива,
имот № 637031 – нива, имот № 637030 – нива, имот № 637029 – нива, имот № 637028
– нива, имот № 637027 – нива, имот № 637018 – нива, имот № 637019 – нива и имот
№ 637005 – нива, не са собственост на Е.Т.Б. ***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***,
с ЕГН: **********.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка № 99, том I, рег.№ 2251, нот.дело № 82/09.03.2016г.
на нотариус № 221 с район на действие РРС, до 330/648 идеални части за
недвижимите имоти, находящи се в землището на с.Пиргово, обл.Русенска: 1. Лозе
с площ от 2.000 дка, четвърта категория, в местността „Долненски рът“,
представляващо поземлен имот № 626013 по регулационния план на с.Пиргово,
обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при граници и съседи: имот № 626021 – лозе, имот №
626003 – лозе, имот № 626002 – лозе, имот № 626012 – лозе и имот № 000627 –
полски път; 2. Нива с площ 22.070 дка, трета категория, в местността „Храстова
поляна“, представляваща поземлен имот № 637014 по регулационния план на
с.Пиргово, обл.Русенска, ЕКАТТЕ 56397, при граници и съседи: имот № 627024 –
нива, имот № 000608 – полски път, имот № 637035 – нива, имот № 637032 – нива,
имот № 637031 – нива, имот № 637030 – нива, имот № 637029 – нива, имот № 637028
– нива, имот № 637027 – нива, имот № 637018 – нива, имот № 637019 – нива и имот
№ 637005 – нива.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на Д.А.Г. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 292.50 лева /двеста деветдесет и два лева и
петдесет стотинки/ - направени по настоящото дело разноски и сумата от 435.00
/четиристотин тридесет и пет/ лева – направени разноски по обезпечителното
производство за обезпечаване на настоящите искове – по ч.гр.дело № 520/2016г.
по описа на РОС.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на Ц.Д.П. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на Т.Й.Й. от
гр.Бургас, к-с „Лазур“, бл.48, вх.А, ет.5, с ЕГН: **********, сумата от 82.50
лева /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на А.Й. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на М.Й.Й. от
гр.София, кв.“Н. II“, бл.221, вх.А, ет.3, ап.8, с ЕГН: **********, сумата от
82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет стотинки/ - направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на Б.Й. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на В.П.И. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 147.50 лева /сто четиридесет и седем лева и
петдесет стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на М.Й. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на И.Й.Ф. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на И.Г.И. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Е.Т.Б.
***, с ЕГН: ********** и В.Т. ***, с ЕГН: **********, да заплатят на Н.Г.Н. ***,
с ЕГН: **********, сумата от 82.50 лева /осемдесет и два лева и петдесет
стотинки/ - направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: