Определение по дело №39525/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8242
Дата: 8 ноември 2021 г. (в сила от 8 ноември 2021 г.)
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20211110139525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8242
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110139525 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против М. Д. К., положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в размер на
324,78лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2018г., 20,62лв. – законна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г. по ч.гр.д.№
14664/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това
лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Третото лице – помагач следва да представи и посочените от ищеца
документи.
Не следва да се допуска изслушване на СТЕ и ССчЕ ,със задали поставени в
исковата молба , тъй като не са налице спорни обстоятелства ,относно доставеното и
потребено количество топлинна енергия,а така й плащането й за процесния период.
Ответницата М. Д. К., чрез адв. Ирена Джаджарова, е депозирала писмен отговор.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА КЪМ ДЕЛОТО ч.гр.д.№ 14664/2021 г. по описа на СРС, 65 състав.
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач „Техем сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес за
призоваване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК трето лице-помагач на ответника в срок
до първото по делото съдебно заседание да представи по делото документите касаещи за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответницата през
процесния период, документите, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
1
сметки за процесния период на представител на етажната собственост, протоколи за
неосигурен достъп на служител на ФДР за отчет на измервателни уреди в СЕС, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за изслушване на СТЕ и ССчЕ
, със задачи, посочени в исковата молба тъй като не са налице спорни обстоятелства
,относно доставеното и потребено количество топлинна енергия,а така й плащането й за
процесния период.

НАСРОЧВА о.с.з. за 16.12.2021год. в 09,50 ч., за която дата да се призоват
страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от исковата молба и
отговора.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД:
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против М. Д. К. , положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство в размер на
324,78лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2018г., 20,62лв. – законна лихва за забава за периода от
15.09.2018г. до 04.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.03.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г. по ч.гр.д.№
14664/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като наемател на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 159, вх. А, ет.4, ап. 406 с абонатен № 131422, присъединен
към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия,
приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2017г. до м.04.2018г., като
ответницата използвала същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата
цена за доставена топлинна енергия за посоченият период, ведно с обезщетения за забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.
Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата излага доводи, че исковете били неоснователни. Не била доказана
облигационна връзка между страните. Представените от ищеца настанителна заповед, както
и договор за наем, сключен по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилище на територията на Столична община не се
доказвало, че ответницата се явявала потребител. Липсвала декларация по чл. 65, ал.1 от ОУ,
поради което отговорността на ответника за заплащане на стойността на начислената
топлинна енергия не би могла да бъде ангажирана. Част от начислената топлинна енергия се
явявала погасена по давност към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 15.03.2021 г. Задълженията за периода от м.05.2017 г. – м.01.2018 г. се
явявали погасени по давност и същите не можело да бъдат предмет на принудително
изпълнение. Помесечните задължения на потребителите, в това число и на процесните
такива към ищеца били периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД и за тях
била приложима кратката тригодишна погасителна давност. Ответницата не била изпаднала
в забава, защото на основание чл. 146, ал. 1, пр.1 от ЗЗП клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ОУ на ищеца. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ противоречали на нормата на чл. 143,
ал. 1 ЗЗП. Ответницата не била изпаднала в забава и не дължала обезщетение за забавено
плащане на посочените главни вземания в претендирания от ищеца размер. Ако се приемела
за действителна клаузата за заплащане на обезщетение за забава, то ищецът следвало да
представи доказателства за датата, на която били публикувани общите фактури по
2
отношение на процесните отчетни периоди.
Претендират се и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационни отношения между страните за процесния имот и период, както и
че е доставена топлинна енергия за ответницата е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже плащане на
дължимата цена.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг
и изпадането на ответницата в забава.
В тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга .
В случая липсва направено изрично признание на права и обстоятелства от
страните.
Липсват обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3