Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.04.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11432 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.07.2020г., гр.д.5890/18г., СРС, 66 с-в
признава за установено на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, че В.П.П. дължи
на „Т.Б.А.Б.“ АД сумата 1 918.05 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 22.10.2012г.,
ведно със законната лихва, считано от 09.03.2017г., отхвърля иска за разликата
до пълния претендиран размер от 1 994.05 лв., иска за сумата 992.66 лв. –
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014г. – 23.02.2017г., като осъжда
ответника да заплати на ищеца 643.12 лв. – разноски, а ищеца на ответника
268.19 лв. – разноски.
Срещу решението в частта, с която е
уважен искът постъпва въззивна жалба от ответника по него В.П.П.. Счита
договора за кредит за нищожен, поради неспазени форма и съдържание съгласно
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.22 ЗПК. Договорът е изписан
с шрифт 8 вместо 12 – чл.10, ал.1 ЗПК.
Не са напълно уточнени компонентите на ГПР – чл.10, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което
да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „Т.Б.А.Б.“ АД
оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователно.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 вр. чл.430, ал.1 ТЗ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивните жалби с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Въззивният съд възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбите. В настоящото производство не е допусната поисканата с
жалбата съдебно-графологична експертиза, като неотносима и поради настъпила
преклузия. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на
препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбите.
В отговор на оплакванията
по жалбите, въззивният съд приема следното:
По силата на Договор за потребителски кредит №
********** от 22.10.2012г., ищецът „Т.Б.А.Б.“
АД предоставя на ответника В.П.П. карта за револвиращ кредит с лимит 4 400
лв. за срок от 1 година.
Според съдебно-счетоводната експертиза, ответникът
усвоява сумата 1 918.05 лв., от която 114.15 лв. – главница от операции за
теглене в брой и 1 803.90 лв. – главница от суми по Тарифа от 09.03.2017г.
на ищеца. Лихвата за просрочие е начислена отделно от главницата. Последната
вноска от кредита от 200 лв. е извършена на 25.01.2013г.
Не са представени доказателства за погасяване на
усвоената главница от 1 918.05 лв.
С влязлата в сила като необжалвана част от
първоинстанционното решение се отхвърля иска относно главницата за разликата
над 1 918.05 лв. до пълния претендиран размер от 1 994.05 лв. и иска
за сумата 992.66 лв. – възнаградителна лихва през периода 15.04.2014г. –
23.02.2017г., поради недействителност на съответните договорни клаузи.
Процесният договор за кредит е потребителски
по смисъла на чл.9 ЗПК.
Съобразно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора.
В случая, договорът е сключен при спазване на
изискуемата писмена форма за валидност.
Законовата редакция на цитираната норма в частта за
изискуемия размер на шрифта - не по-малък от 12, е приета с изм. ДВ, бр. 35/2014г.,
в сила от 23.07.2014г. и не е приложима към сключения в предходен момент
договор за кредит от 22.10.2012г. Отделно, всички клаузи от договора са
достатъчно четливо изписани, видно от неговия препис, представен по делото.
Съществените елементи от съдържанието на договора за
погасителен план и годишен процент на разходите, не са достатъчно ясно
уговорени по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК. Не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.11 ЗПК, а именно: условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Не е спазена и следващата
т.12 относно информация за правото на потребителя при погасяване на главницата
по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент
не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени
съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
В случая, не само липсва погасителен план, но отсъства
и напълно изчерпателна информация за размера, броя, периодичността и датите за
плащане на погасителните вноски за усвоените суми, както и доколко в тях се
включва възнаградителна лихва или още други компоненти.
В тази връзка, клаузите на чл.10 и
чл.26.1 от договора не внасят достатъчно яснота кои точно са компонентите,
които формират годишния процент на разходите, включително доколко касаят и
възнаградителната лихва. Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Съобразно
чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия
(чл.146, ал.2 ЗЗП). Неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор, която не е съставена по
прозрачен начин, така че за кредитополучателят да е възможно да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии, икономическите последици от сключването
на договора.
В настоящия
случай, предвид изложените вече съображения, презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП не е оборена. Не се доказва, потребителят
при договарянето да е разполагал с възможност да изрази становище и повлияе
върху съдържанието на договора и конкретните клаузи. Обсъдените клаузи са
нищожни, като неравноправни поради противоречие със закона и добрите
нрави – чл.26, ал.2 ЗЗД, изключване и ограничаване правата на потребителя –
чл.20, ал.1 ЗПК, имащи за цел и резултат заобикаляне на закона – чл.21, ал.1 ЗПК и с оглед неспазено изискуемо съдържание – чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1 и
чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК.
Независимо от всичко, съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При липса на доказателства за погасяване на усвоената
сума от 1 918.05 лв., искът по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на нейната дължимост
е основателен до този размер.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в
частта, с която е уважен искът.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
Въззиваемият на основание чл.78, ал.8 ГПК (ред. изм.
обн. ДВ бр. 8/24.01.2017г.) вр. чл.37, ал.1 ЗПП вр. чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащане на правната помощ има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2020г., гр.д.5890/18г., СРС, 66 с-в в частта, с която се признава за
установено на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД, че В.П.П. дължи на „Т.Б.А.Б.“
АД сумата 1 918.05 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
********** от 22.10.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 09.03.2017г.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.“
АД, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Д. ********сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.