Решение по дело №2310/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2089
Дата: 5 април 2025 г. (в сила от 24 април 2025 г.)
Съдия: Божана Желязкова
Дело: 20241100102310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2089
гр. София, 05.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20241100102310 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, евентуално
прeдл.2, евентуално предл.3 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неоснователно получената сума от 31 000 лв., ведно със законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ИЩЕЦЪТ- Л. Ю. А., ЕГН: *******, твърди че, през месец август 2021 г. се запознал с
В. К. Б. и през месец декември 2022 г. заживели заедно на семейни начала. Тъй като работел
като брокер на недвижими имоти през 2023 г. същата му предложила да закупят заедно в
съсобственост един от апартаментите, които в този момент продавал, но поискала да не
казват на собственика, че са заедно, за да може той да получи дължимата сума за
посредничество по сделката. Заявява, че приел предложението на ответника и я представил
пред продавача като купувач, след което предоставил на същата сумата от 21 000 лв. по
банкова сметка на три транша с цел тя да може да заплати договорените по предварителния
договор суми. Ищецът твърди, че след това изненадващо ответницата се изнесла от
апартамента, в който живеели заедно, под предлог, че иска да рестартират отношенията си.
Същевременно завършила сделката с продавача на апартамента, без да му казва нищо, като
му поискала още 10 000 лв., които той й предоставил. Впоследствие узнал за сключената
сделка и поискал ответницата да му върне предоставените парични средства, но тя отказала.
При така изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите
искове. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - В. К. Б., ЕГН:**********, оспорва предявените искове по основание
и размер. Твърди, че се е запознала с ищеца в тежък за нея момент от живота, когато е била в
1
развод със съпруга си, като той й съдействал да закупи един апартамент, в който да живее.
Впоследствие двамата действително имали интимни отношения и дори заживели заедно на
семейни начала именно в закупеното от нея с неговото съдействие жилище. Той обаче
оставял всички грижи по неговото и нейното дете на нея, искал от нея да тегли кредити, да
купи още един апартамент, впоследствие да го продаде и да закупят друг, който да е общ на
двамата, след като преди това сключат граждански брак. Предложил й да закупи един
апартамент на изгодна цена, но без да казват на продавача, че имат близки отношения, за да
може той все пак да вземе комисионната от сделката. Казал й че е правил така с други имоти
в същата сграда. Тя се съгласила. Той започнал да обяснява постоянно пред близки и познати
колко я обича, как иска да й прави подаръци, как ще я подкрепя безрезервно, тъй като е
неговата половинка. Конкретно във връзка с покупка на имота разгласявал по всякакъв
възможен начин как й е предоставил пари, за да й помогне да си купи апартамент.
Впоследствие обаче неговите искания започнали да я притесняват значително, тъй като били
изключително ангажиращи и обсебващи, освен това постоянно я притискал да тегли
кредити, които тя не желаела. Започнал да я заплашва, че няма да й позволи да си купи
апартамента, че ще направи така, че да не може да си изпълни условията по предварителния
договор, дори се опитал да саботира плащането на една от вноските през декември 2023 г.
Поради това сериозно влошаване на отношенията тя се изнесла, свързала се директно с
продавача и успяла да изпълни своите задължения по договора, съответно и получила
собствеността над имота. С оглед посоченото намира, че предявените искове са изцяло
неоснователни. Сочи, че ищецът всъщност й е подарил претендираните в настоящето
производство парични средства, той като били партньори, ходели заедно по почивки, праВ.
си подаръци и е житейски оправдано да я подпомогне с дарствено намерение да закупи
апартамента като изпълнение на един нравствен дълг да се подкрепя партньора. Претендира
разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото зав. копия на преводни нареждания-преводно нареждане
от 17.08.2023 г. за 10 000 лева с референция на осчетоводяване № 20230817029982104173;
преводно нареждане от 17.08.2023 г. за 10 000 лева с номер на операцията
223L1F023229001K; преводно нареждане от 18.08.2023 г. за 1000 лева с преводно нареждане
с референция на осчетоводяване №2 20230818029982100504; преводно нареждане за 10 000
лева с референция 000PCWU240089717, се установяват твърденията на ищеца за
предоставената процесна сума на ответницика, като по този факт не се оспорва от страните.
Представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1, том 1, per. № 18,
дело № 1 от 04.01.2024 г. по описа на нотариус Д.Т., рег.№ 187 на НК, с което се установява,
че ответницата на 04.01. 2021г. е придобила в собственост посочения в нот. акт имот.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят на ищеца Т.Е.К. твърди, че познава Л. от десетина години, той му е бивш колега-
2
работили като брокери на недвижими имоти. Ответницата В. Б. я познава от преди 2 г.,
когата ищецът Л. се запознал с нея, ходили един път на почивка заедно. Знае, че искали да
купят общ имот в „Люлин"- център, малък апартамент - едностаен в сграда, която била в
строеж. Знае за уговорката им. Знае, че Л., тъй като го предлагал като брокер, искал да го
купят заедно, но предварителният договор да бъде на нейно име, за да може да вземе
комисиона. Идеята им била заедно да закупят имота. След това искали да го препродадат, за
да вземат печалба, защото бил на много добра цена. След това разбрал, че тя си е
прехвърлила апартамента на нейно име без негова знание. Предварителният договор е бил
на нейно име и без да уведоми Л. тя е отишла при нотариус Д.Т. и си го е прехвърлила.
Доколкото знае Л. е разбрал от нотариуса, тъй като са в близки отношения с него. Точно в
този момент били в съжителство, но имали някакви проблеми, като ответницата В. се била
изнесла от апартамента в „Хаджи Димитър", в който били под наем. Доплащането, което е
останало, тя си го е доплатила. Той е заплатил 31 000 лв. Мисли, че цената на апартамента
била около 50 000 евро. По-голямата част от сумата е платена от нея. За капарото по
предварителния, договор доколкото знае ищецът е превел 10 000 лв. и капарото е платено от
нейно име на инвеститора. Предварителният договор е сключен м. август 2023 г. Тогава
ищецът е превел 10 000 лв. на нейно име с основание покупка на апартамент. Платежното не
го е виждал. Ищецът му го е казвал.Сочи, че Л. и В. в началото били гаджета, след това
заживяли заедно в апартамента в „Хаджи Димитър" на семейни начала. Доколкото си спомня
тя му е предложила брак. Не знае дали не е казал, че му трябва време да си пом, че
същоисли.
Свидетелят на ищеца М.И.К. твърди също, че познава страните. Някъде 2 г. живяли на
семейни начала. Знае, че ще закупуват заедно имот. Ищецът работи като брокер на
недвижими имоти. Има собствен апартамент. Наложило се да го ипотекира, за да купят
заедно с В. въпросния апартамент в „Люлин". Те живеели под наем в „Хаджи Димитър" на
семейни начала. Не живеели в неговия апартамент, защото не се събираха заедно с детето на
В. и им трябвало по-голям имот, за да живеят нормално. Често са излизали заедно като
семейни приятели и се говорело за процесното жилище в „Люлин". Той също се навил и
купил апартамент в същата сграда. Сградата се намирала в „Люлин", зад „Фантастико". За
неговия имот цената била 1000 евро/кв. метър, за неговия не знае. Знае, че щели да си купят
заедно имот. Били го помолили да не казва, че те двамата живеят на семейни начала, за да
вземат комисионна от строителя. Л. се наложило да ипотекира своя имот, за да даде пари от
себе си за покупката на този имот. Взел пари назаем и от него в размер на 10 000 лв.
Предоставил му заем от 10 000 лв., за да могат да направят вноската за този апартамент.
Цялата вноска не знае колко е, но знае, че Л. е дал поне 30 000лв. на В.. Неговите 10 000 лв.
били за част от тази вноска. Разбрал, че после Л. бил излъган от ответницата. След като са се
разбрали да купят заедно апартамент и Л. е дал парите от него, В. е купила апартамента като
едноличен собственик без той да присъства никъде. Предварителният договор и вероятно
всичко е на нейно име, за да може той да вземе комисионна от продавача. На Нова година
били заедно и си говореби на тази тема и всичко било наред. Счита, че е абсурдно да й
3
подари пари, тъй като той теглил заем от банката, за да се купи този апартамент. Кога точно
Л. му поискал заема го има документирано, не може да цитира дата. Има банкови
извлечения и може да се види. Със сигурност е било преди изповядване на сделката.
Свидетелят на ответницата В.И.Б. също твърди, че познава страните. С ищеца се запознал
покрай ответницата. В. се грижила за нея, тъй като е фризьорка, на всеки две седмици се
виждали задължително. Още от самото начало на връзката им била един от хората, коитоя
подтикнали да се случи тази връзка, защото имах огромни очаквания от Л.. Това се случи м.
септември 2023 г. На семейни начала живяли около година. Разделили се заради излъгани
надежди и очаквания. Имали някаква договорка как ще живеят на семейни начала, как Л.
активно ще я подпомага. Имали ясно разделяне на приходи, разходи, справяне с две деца и
всички отговорности, свързани с това. За съжаление очакванията на В. не се покрили с
първоначалните обещания, така че в един момент тя взела трудното решение да се разделят,
като смятала, че е за доброто на всички. Тя закупила апартамент. Капарото по
предварителния договор го заплатила В.. Доколкото й е известно парите били нейни.
Включително ответницата поискала помощ и от нея. Не помни колко са били парите по
капарото, но мисли, че били 10 000лв. Доколкото помни освен това ателие, което е доста
малко, трябвало да се закупи и друг по-голям апартамент, където да съжителстват заедно, за
да осигурят по-добър живот на двете деца. Едното живеело с тях постоянно, другото било
приходящо. Споделянето било в посока :„Л. ще купи апартамент, за да живеем двамата
заедно", както и „Л. ще плаща наема на големия апартамент, докато стане готов другият,
който ще бъде закупен".
Другият свидетел на ответницата А.В.Н. също твърди, че познава страните, но ответницата
В. я познава по-добре, ходи при нея на фризьор. Виждал е ищеца във фризьорския салон. Не
като клиент, просто при нея го е виждал. Знае от В. за намерението им да закупят имот.
Знае, че В. купила имота и знае, че В. го е заплатила. Няма представа колко време са били
заедно. В. му е споделяла защо са се разделили, че вече не издържала, че не е това, което е
очаквала.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД – за връщане на даденото при липса на
основание, фактите, подлежащи на установяване са: даване на нещо от страна на ищеца,
получаване на същото от страна на ответника, липса на валидно правоотношение, което да
обуславя имущественото разместване.
По иска по предл.2 ЗЗЗД ищецът следва да установи, че паричните средства са били
предоставени с оглед очакването на сбъдване на основанието, а по този по предл. 3 ЗЗД- че е
било налице валидно основание за разместване на паричните средства, но то е отпаднало с
обратна сила.
Ответницата следва да докаже направеното от нея възражение, че процесната сумата й е
4
била дарена.
Искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен.
Съобразно константната съдебна практика в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът
следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична
сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно
плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е
налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че съобразно разпределената доказателствена тежест в процеса, ответницата
не установи основание за получаване на процесната сума от страна на ищеца. Твърденията
й, че сумата й е била дарена, остана недоказано в производството с оглед правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК. Не се установи основание за соченото имуществено разместване да е
сключен договор за дарение на посочената сума с оглед съществуващите между страните
отношения по фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 225 от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато съгласие между
дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя отстъпва нещо
безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на това се
увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя. С оглед
събраните в производството доказателства, съдът намира че не се установи постигнато
съгласие за сключване на договор за дарение при условията на пълно и главно доказване.
Установените за периода около една година/свидетески показания./ отношения на
фактическо съпружеско съжителство не доказват субективния елемент, а именно
постигането на съгласие между страните и приемане на дарението от страна на надарения.
Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК изключващо свидетелски показания за
установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева. Посочената забрана за разпит
на свидетели е налице, ако се цели установяването правоотношение, което е над
определената в закона стойност (в този смисъл Решение № 283 от 01.11.2016 г. по гр. д. №
2117/2016 г., IV ГО, на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Освен това в проведеното
производство страните са отпраВ. искане за събиране на гласни доказателства за
установяване на твърденията им, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство за определен период. Тъй като по делото не е доказано постигане на съгласие
за сключване на договор за дарение, то искът с правно основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД
следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, прeдл.2 от ЗЗД и с правно основаниечл.55,
ал.1, предл.3 от ЗЗД
Тези искове са заявени като евентуални – ищецът е поискал произнасяне по тях само и
доколкото не бъдат уважен искът с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Понеже
5
съдът приема, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и го
уважава, то по евентуално предявените искове не следва да се произнася. Същите следва да
бъдат оставени без разглеждане.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ответницата следва да се
възложат сторените от ищеца разноски в размер на 4 440лв. Възражението за прекомерност
на адв.възнаграждение е неоснователно- съдът намира адв.възнаграждение в размер на
3 200лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения съдът



РЕШИ:
Р Е Ш И :

ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН:**********, с адрес: София, ж.к. „*******“, чрез адв. В. М., със
служебен адрес: гр. София, бул. „*******, да заплати на Л. Ю. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. „*******, сумата от 31 000 лв.(тридесет и една хиляди),
представляваща получена от нея чрез банков превод и без правно основание сума, ведно със
законната лихва, считано от 26.02.2024г. до окончателното изплащане; както и да му
заплати сумата 4 440лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ евентуално предявените от Л. Ю. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, бул. „*******, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, прeдл.2 от ЗЗД и с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, срещу В. К. Б., ЕГН:**********, с адрес:
София, ж.к. „*******“, чрез адв. В. М., със служебен адрес: гр. София, бул. „*******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6