РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Велико Търново, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Търговско дело №
20224100900077 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Ищецът НАП –гр.София/ представляваща държавата на основание чл.10, ал.1, т.15
на ЗНАП/ чрез директора си твърди в исковата молба , че по силата на решение №
69/30.12.2021 г. по т.д. № 136/2021 г. на ВТОС е обявена неплатежоспособността на
„Консултинг-3“ ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление :
гр.В.Търново, ул.“Братя Миладинови“ № 15 и е открито производство по несъстоятелност
на дружеството.
Синдикът е изготвил и обявил в Търговския регистър под № 20220331095906 по
партидата му списък на приети вземания на неговите кредитори , в който са включени, но
като непривилегировани поради незачетена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1,
т.1 ТЗ, предявените с молба от 03.02.2022 г. в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ публични вземания
в общ размер на 256 434,60 лева, от които: главници- 134 316,98 лева и законни мораторни
лихви – 122 117,62 лева , обезпечени чрез наложен запор по реда на ДОПК върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, депозити , вложени вещи в трезори , както и суми ,
предоставени на доверително управление с постановление на публичен изпълнител при ТД
на НАП В.Търново изх. С18000-022-0035740/ 04.06.2018 г. , вписан по реда на Закона за
особените залози в ЦРОЗ по партидата на длъжника под № 2022011402838.
В срока по чл.690, ал.1 ТЗ е подадено възражение за промяна на
удовлетворителната поредност/ зачитане на правото на предпочтително удовлетворяване/ ,
което е оставено без положителен резултат, тъй-като с определение № 84/28.04.2022 г.
съдът по несъстоятелността го е оставил без уважение по реда на чл. 692, ал.4, изр.2-ро, вр.
с ал.3 ТЗ.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено , че така приетите публични вземания се ползват с право на предпочтително
удовлетворение по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
В с.з. чрез процесуалния си представител , ищецът поддържа предявения иск.
1
Ответникът уведомен по реда на чл.50, ал.2 ГПК не се представлява и не е изразил
становище по делото.
Синдикът изразява становище за недопустимост , а евентуално – за неоснователност
на предявения иск с възражения , че нормите на чл.694 ТЗ не предвиждат да се предявяват
искове за установяване на привилегии, което може да става само по общия исков ред , а
обезпечителният запор не създава в полза на държавата привилегията по чл.722, ал.1, т.1
ТЗ, тъй- като вписването му в ЦРОЗ е станало след датата на съдебното решение за
открИ.е на производството по несъстоятелност, а отделно от това е практически безсмислен
, тъй-като няма друг кредитор с по висок ред на удовлетворяване от този по чл.722, ал.1,
т.6 ТЗ.
Съдът след като обсъди доводите на ищеца и синдика като задължителен участник в
това особено исково производство , приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Предявен е по реда на чл. 694, ал.2, т.1 на ТЗ иск за установяване на привилегия на
публични вземания в приложното поле на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ.
Искът е допустим , доколкото почива на твърдения и констатация за: а/ приети в
пълен обем публични вземания в съставен от синдика по реда на чл. 686, ал.1 ТЗ и
обявен по реда на чл.689 ТЗ списък , в който не е отбелязано , че притежават
привилегията/ правото на предпочтително удовлетворение/, заявена да произтича от
постановена по реда на ДОПК и вписана по реда на ЗОЗ обезпечителна мярка във вид на
наложен запор- факти, представени като запълващи предпоставките от хипотезата на
горепосочената законова правна норма, т.е. същата/ обезпечителната мярка като
привилегия / не е включена / не е зачетена като съществуваща / в обхвата на
индивидуализацията на вземанията ; б/ подаденото в тази юридическа връзка възражение
по реда на чл.690, ал.1 ТЗ е оставено без уважение от съда по реда на чл. 692, ал.4, изр.2-ро
ТЗ.
Щом по съдебен ред може да се оспори обезпечението или привилегията на/към
дадено вземане на кредитор по несъстоятелността- чл. 726, ал.2, вр. с ал.1 ТЗ , то е
логически очевидно , че понятийния израз : „установяване съществуването на неприето
вземане“ следва да се тълкува разширително в смисъл , че неприемането може да обхваща
както самото вземане, така и обезпечението или привилегията , което или която
съответният правен субект претендиращ да е кредитор настоява да са негова
принадлежност, понеже тя/ принадлежността/ е неделим елемент от индивидуалното му
изпълнително битие – чл. 99, ал.2 ЗЗД, чл.686, т.1 ТЗ.
Фактите – предмет на изложените в исковата молба и становището на синдика
твърдения са безспорни и официално документирани , поради което е ненужно да се
преповтарят.
Искът е неоснователен.
По начало обезпечителните мерки запор и възбрана обслужват изпълнителните
способи на принуда и за разлика от залога и ипотеката не пораждат право на
предпочтително удовлетворение / привилегия /, нито са правопрепятстващ факт за
останалите кредитори да се присъединяват и да налагат запори или възбрани, или да искат
изпълнение върху това имущество.
Легалната им цел е да осигурят съхранението на конкретните вещи в имуществото на
длъжника, за да може евентуално да се удовлетвори кредитора/ взискателя след
осребряването им, като ако първият се разпореди с тях след налагането на мерките , това
разпореждане ще повлече относителна недействителност спрямо втория / все едно не се е
случило / – чл.452 ГПК, чл.133 ЗЗД, чл.206 ДОПК.
Текстът на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, обаче, като че ли се отклонява от тези класически от
гледище на традицията и правната логика, положения , защото съдържа норма , която
предвижда, че „при извършване на разпределението на осребреното имущество ,
2
вземанията , обезпечени със залог или ипотека / същинските вещни обезпечения / или със
запор или възбрана / които не са обезпечения , а обезпечителни процесуални мерки/ ,
вписани по реда на Закона за особените залози се изплащат в първа поредност - от
получената сума при реализацията на обезпечението“.
В доктрината е общоприето , че разпоредбата в разглежданата й част подлежи на
поправително тълкуване.
Според нормата на чл. 638, ал.1 ТЗ с открИ.е на производството по несъстоятелност
се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността , с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК. Посочените текстове
на закона съдържат норми / чл.638, ал.1 ТЗ, чл.193 ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 ДОПК/ , които
категорично и безспорно уреждат преимуществено принудително изпълнение на
публични вземания по реда на ДОПК спрямо вземанията на частните кредитори , което
може да продължи и след открИ.е на производството по несъстоятелност на длъжника , но
в срок до 6 месеца , ако са изпълнени съответните изисквания.
Текстът на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е остарял , тъй-като след обнародването на тази му
редакция в ДВ . бр.105/2005 г. са приети изменения в ЗОЗ /обн.ДВ. бр. 108/2007 г./, с които
е била създадена т.11 в чл.26, ал.3, предвиждаща , че на вписване по реда на ЗОЗ
подлежат запора и възбраната наложени по реда на ДОПК.
Впоследствие точката е отпаднала , като вписването на възбрани по реда на ЗОЗ вече е
недопустимо/ което означава, че няма как да се извърши привилегировано удовлетворяване
на публично вземане , скрепено с въпросната обезпечителна мярка/ , докато вписването на
запори, въпреки това остава допустимо по смисъла на чл. 26, ал.3, т.1 и т.2 ЗОЗ.
Вписването на запора в ЦРОЗ цели да осигури действието му спрямо заложен кредитор,
когато двамата обезпечени кредитори са в положение да се конкурират, по причина , че
предмет на запора и залога е една и съща вещ или вземане. Това е така, защото , ако
запорът наложен по реда на ГПК или ДОПК не се впише в ЦРОЗ, то той би бил
непротивопоставим на заложния кредитор, вписал особен залог, независимо от
обстоятелството , че налагането на обезпечителната мярка е в по ранен момент от
вписването на залога.
Затова под действие на вписания запор тук се разбира не осигуряване на привилегия , а
осигуряване на относителна недействителност на последващо извършване от длъжника на
разпореждане с вещта или вземането чрез учредяване върху тях на особен залог/ чл..452
ГПК, чл.206 ДОПК/, в която връзка възпрепятства заложния кредитор да впише
пристъпване към изпълнение /чл. 32, ал.7 ЗОС/.
Нито в текстовете на чл.136 ЗЗД, нито в тези на чл.194 ДОПК може да се открие
норма , според която вземания, обезпечени с възбрана или запор да се ползват с право на
предпочтително удовлетворение пред останалите, което показва смущаващо несъответствие
на разглежданата част от текста на чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ с тях, и нещо повече дори- пряко
противоречие с нормата на чл. 194, ал.3, вр. с ал.1 ДОПК, която урежда привилегия само в
полза на кредиторите , чийто вземания са обезпечени със залог, ипотека и право на
задържане да ги удовлетворят преди публичните. Щом самият ДОПК не предвижда
привилегия за тях като скрепени с обезпечителна мярка запор пред правото на задържане
на частен кредитор , недопустимо е такава привилегия да се урежда от друг закон / ТЗ/ ,
тъй-като при събирането им най напред се прилагат разпоредбите на първия закон. След
като е очевидно , че публично вземане , за което е наложена обезпечителна мярка запор не
е привилегировано по ДОПК, такова каквото е на един заложен кредитор, то по аргумент
от по силното основание , това вземане не може да се ползва с особена привилегия от първи
ред и когато удовлетворяването му става след изтичане на шестмесечния срок по чл.193,
ал.4 ДОПК чрез осребряване на имущество – предмет на запора, в производство по
несъстоятелност. Мощен аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл.724 ТЗ
3
, която се занимава с разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ , но не и с възбранена или запорирана .
Щом средствата получени при продажбата на имущество – предмет на наложена
обезпечителна мярка запор са недостатъчни да удовлетворят изцяло публичното вземане
по реда на индивидуалното публично изпълнение , остатъчното му удовлетворяване става
по общия ред – чл.193, ал.2 ДОПК. Ясно е законодателното разрешение , а то е , че
публичният взискател /държавата, общината / се превръща в хирографарен кредитор.
. Единственият смисъл в текста на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ да е въведена възможност за
удовлетворяване на вземания/ в разглеждания случай- публични / от първи ред , за които е
наложена обезпечителна мярка запор, вписан по реда на ЗОЗ е да се укаже връзката с
допуснатото от закона продължаване на изпълнението им по реда на ДОПК , но само за
срок до 6 месеца , считано от датата на открИ.е на производството по несъстоятелност, т.е.
първото производство преодолява второто за този срок. Ако обаче имуществото , върху
което е наложен запора се освободи от индивидуалното публичното изпълнение , т.е. не
бъде осребрено в 6 месечния срок по реда на ДОПК , съответно се включи/ предаде на
синдика / в масата на несъстоятелността и впоследствие бъде осребрено по реда на
универсалното принудително изпълнение , възможност за удовлетворяване от първи ред
по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ не може да има . Извън уредената с нормата на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ
привилегия за удовлетворяване на публичните вземания, друга по предна привилегия /
несвързана с реалните обезпечения залог и ипотека, както и с правото на задържане / е
абсурдно законодателят да въвежда.
Дори да не би се приело развитото по-горе поправително тълкуване на
разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в съответната й част с всичките му изложени в тази
връзка аргументи и изводи, искът пак се явява неоснователен. Това е така , защото
вписването на обезпечителна запор по реда на ЗОЗ е извършено след датата на открИ.е на
производството по несъстоятелност , а изискването на закона, за да възникне за вземания
„обезпечени със запор“ привилегия, т.е. да са противопоставими на кредиторите на
несъстоятелността е вписването да е преди горната дата – аргументи от чл. 638, ал.4, изр.2-
ро ТЗ, чл.12, ал.2 ЗОЗ.
По изложените съображения предявеният иск търпи процесуална съдба на отрицание и
отхвърляне като неоснователен.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 694, ал.2, т.1 и на основание чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
на ТЗ от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ- гр.София срещу
„КОНСУЛТИНГ-3“ ЕООД ,с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.В.Търново, ул.“Братя Миладинови“ № 15, иск , имащ за предмет установяване на
привилегия на публични вземания , чиято поредност на удовлетворяване, въпросният
кредитор на несъстоятелността заявява , че попада в приложното поле на чл. 722, ал.1,
т.1 на ТЗ , в общ размер на 256 434,60 лева, от които: главници- 134 316,98 лева и
законни мораторни лихви – 122 117 лева , с твърдение всички да са включени като
непривилегировани в одобрен от съда по несъстоятелността по т.д. № 136/2021 г. на
ВТОС списък на приетите вземания, обезпечени чрез наложен запор по реда на
ДОПК върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити , вложени вещи
в трезори , както и суми , предоставени на доверително управление с постановление
на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново изх. С18000-022-0035740/ 04.06.2018
г. , вписан по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ по партидата на длъжника
под № 2022011402838 , като неоснователен.
4
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
5