№ 326
***, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720105917
по описа за 2024 година
., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. Д. З., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „***" - ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***и, ЕИК:***.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, състоящ се от
две стаи, кухня, сервизни помещения и мазе /избено помещение/ №91 - с полезна площ
от 3.60 кв.м., който е придобит с Договор за продажба на държавен недвижим имот от
14.05.1990 г. по НДИ /отм./. Твърди, че в собственото му избено помещение без негово
съгласие ответника е поставил кабели и по този начин го е лишил от ползите на
правото му на собственост върху мазето, тъй като е невъзможно неговото използване
за обичайното му предназначение.
Твърди, че е отправил покана до ответника, с която е поискал да му бъде
заплатено обезщетение за периода от 01.07.2021 г. до 01.09.2024 г., тъй като е
ограничен да ползва собственото си мазе, а ответника го ползва без основание.
Ответникът е получил поканата и не е реагирал по никакъв начин. Счита, че със
своите действия ответникът се е обогатил неоснователно до размера на пазарния наем
на помещението.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в общ размер на 3800,00 лева - сбора от дължими суми -
по 100,00 лева месечно за периода от 01.07.2021 г. до 01.09.2024 г., представляващо
обезщетение за лишаване на ищеца от ползите от правото на ползване на собственото
му мазе, находящо се в ***, в резултат на поставяне на кабели, собственост на
ответното дружество, което прави невъзможно използването на мазето за обичайното
му предназначение, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 3800,00 лева,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Счита предявените искове за
недопустими, тъй като ищецът не установява правен интерес от предявяване на иска,
1
както и с твърдението, че той не е собственик на мазе № 91.
Твърди, че не е надлежен ответник, тъй като 13.08.2024 г. по партидата на „***“
ЕАД в ТР било вписано отделяне на част от активите на дружеството и прехвърлянето
им на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в ***, в това число подземно
изградената физическа инфраструктура и част от съобщителна мрежа (съобщителни
кабели), преминаващи по трасето на ***“, в междублоковото пространство, както и
тези захранващи жилищните блокове със съобщителни услуги.
Оспорва ищецът да е собственик на посочения апартамент и прилежащо мазе,
тъй като представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.05.1990
г. не бил заверен и към него не е приложена скица. Също така били възможно между
ищеца и трето за спора лице да е налице вещен спор или извършена замяна на
избените помещения. Основания за това оспорване открива в обстоятелството, че този
имот не бил вписан по партида на ответника в СВ, както и че договора, който ищецът
сочи като придобивно основание е посочен адрес „блок номер 2“.
В исковата не било посочено и конкретния начин, по който ищецът е затруднен
да ползва мазето, как са разположени кабелите – складирани или по изградено трасе.
Не било ясно и кога кабелите са поставени, дали това е станало със знанието на ищеца
или при негово изрично противопоставяне, подчертавайки, че служителите му не биха
могли да получат достъп и да извършват съответните технически дейности по
поставяне на кабели, респ. тяхното съхранение в обекта, в случаи че нямат осигурен
достъп до помещението и позволение от неговия собственик.
Признава, че поддържа съобщителни кабели на адрес ***, ***“, *** с цел
предоставянето на услуги, но те били изтеглени по начин да преминат през създадени
за целта отвори, по колони/трегери, плочи, стени и между отделни избени помещения,
които по правилото на чл. 38 ЗС са общи части на ЕС. Също така за недоказано счита
твърдението, че кабелите са поставени от него, тъй като и други оператори на
далекосъобщителни услуги прокарвали канели по сходен начин.
На отделно основание оспорва размера на претенцията с оглед размера на
мазето, неговото разположение и състояние, предвид датата на построяване. Счита, че
съгласно твърденията – „обичайно предназначение“ е за ползването му като склад за
лични вещи, а претенцията е завишена. Не било посочено и колко часа средно на ден,
ищецът или членове на неговото домакинство прекарват в процесното помещение, за
да може да се предположи че е срещнал евентуални пречки и затруднения при
ползването му.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3800,00 лева, с която
ответникът се е обогатил в резултат на ползването на собственото на ищеца мазе ***",
***, *** в периода от 01.07.2021 год. до 01.09.2024 г., полагайки в него кабели без
негово разрешение.
От приложените по делото писмени доказателства съдът приема за установено,
че ищецът е собственик на мазе № 91, находящо се в ***, ***, ***. Този извод почива
на приетия по делото титул за собственост – Договор за продажба на държавен
недвижим имот от 14.05.1990 г., съгласно който ищецът се легитимира като собственик
на съответния апартамент № 91 и прилежащото избено помещение със същия номер,
както и приетото удостоверение за идентичност от 17.02.2025 г., съгласно което имота,
2
описан в Договор за продажба на държавен недвижим имот от 14.05.1990 г. е
идентичен с посочения в исковата молба такъв по сега действащия административен
адрес на ***.
Този извод не се разколебава от конкретните възражения на ответника, които
съдът счита за неоснователни, част от които представляват по – скоро хипотетични
предположения (между ищеца и трето за спора лице да е налице вещен спор или
извършена замяна на избените помещения), отколкото конкретни правни доводи.
Представената от ответника скица на имота на ищеца не фигурира избено помещение,
тъй като тя е за апартамента. Скицата е производен документ за собственост, тъй като
удостовереното в нея е в пряка зависимост от доказателствената сила на документа въз
основа, на който е издадена – арг. от чл. 2, ал. 5, изр. 2ро ЗКИР (редакцията след
22.08.2019 г.). Обстоятелството, че ищецът не е вписал Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 14.05.1990 г. в Агенция по вписванията не рефлектират
върху правото му на собственост, а единствено този акт не би бил противопоставим на
друг такъв, който е вписан – арг. от чл. 113 ЗС.
Ответникът първоначално е оспорил кабелът, които преминава през мазе № 91
да е негов, след това е твърдял, че този актив е прехвърлен, но в крайна сметка е
признал, че е негов. Наличието на кабел, който е част от съобщителната мрежа на
ответника и преминаващ през мазето на ищеца се установи както от становищата на
страните, така и от ССЕ. Вещото лице е посочило в заключението си, че в
присъствието на страните е направило оглед на мазе № 91. Установена е тръба с
диаметър от 32 мм, през която преминават три кабела, само за един от които
ответникът е признал, че е негов. Изчислен е средния пазарен наем за това помещение,
помесечно и общо за процесния период, като вещото лице е посочило, че той е на
обща стойност от 1831,46 лева. Определена е средно пазарната цена на кв.м полезна
площ, която е съпоставена с размера на тръбата, в която е кабела на ответника и е
изчислено, че в исковия период, дължимият се наем според площта на тръбата е в
размер на 39,07 лева. Съдът кредитира приета по делото ССЕ, изготвена от вещо лице,
притежаващо съответните специални знания и умения, което заключение не е
оспорено от страните.
По делото са събрани и доказателства чрез разпит на свидетел, чиито показания
съдът кредитира, но те не установяват нищо различно от писмените доказателства,
приети по делото – че ищецът е собственик на мазето, че през него преминават кабели.
Същият свидетелства и за насилствено премахване на вратата на мазето преди години,
както и че е видял кабели, но той не е възприел лично физическото демонтиране на
вратата, от кого е сторено, както и чии са кабелите е възприел впоследствие от ищеца,
поради което в тази насока показанията не носят относими за процеса данни, които
лично да са възприети от свидетеля.
При така установените обективно доказани факти, настоящият състав приема,
че предявения иск е доказан в своето основание. Това е така, защото по правилото на
чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Според ППВС №
1/28.05.1979 г. обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице,
какъвто е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго
лице го ползва без основание. По делото се установи, че ищецът е собственик на мазе
№ 91, както и че кабела на ответника преминава през него. Не се установи правно
основание, на което кабелът да се положи по начина, по който е сторено. Не се
установи и твърдението, че кабелът е изтеглен по начин да преминава през създадени
за целта отвори, по колони/трегери, плочи, стени и между отделни избени помещения.
3
Ответникът се е позовал на нормативни правила, „действали към датата на
построяване на блока“, но конкретни такива не бяха посочени. По отношение на
проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на електронните
съобщителни мрежи е налице специална правна уредба, съдържаща се в ЗЕС, а за
кабелните електронни съобщителни мрежи Наредба № 35/ 30.11.2012 г., и отменената
Наредба № 17 от 2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни
мрежи и съоръженията към тях (ДВ, бр. 53 от 2005 г.). В тук посочените подзаконово
нормативни актове се предвижда, че изпълнението на кабелната съобщителна
инсталация в съществуваща сграда се извършва със съгласието на собственика,
съответно - собствениците в съсобствена сграда или на общи части в сграда -
етажна собственост, притежаващи най-малко една втора от собствеността в
сградата, въз основа на представена проектна документация за монтажните работи,
които ще бъдат извършени (чл. 44, ал. 2 от действащата и чл. 40, ал. 1 от отменената
наредби).
По делото съгласие не се установи. Дори напротив, ищецът конкретно е
възразил и е отправил показа за заплащане на обезщетение за неоснователното
ползване на пространството в мазето му.
Ответникът е възразил, че няма задължение да заплаща наем, освен в
хипотезите на ЗЕСМФИ, както и че е несъгласен с разпределената му доказателствена
тежест. Съдът не е указвал на ответника да докаже наличие на договор за наем. Указал
му е да установи предпоставките за преминаване на кабела през мазето съобразно
приложимите подзаконови нормативни актове, които изискват съгласие.
Съдът намира за правно ирелевантно кой е поставил тръбата и колко кабела са в
нея. Трасето се ползва от ответника за защита на оптичния му кабел. Наличието на
други кабели в тръбата може да обоснове евентуални регресни права на ответника, но
не и до освобождаването му от отговорност. Неотносимо към спора е, че през мазето
преминават и други кабели, както и наличието на ВиК и Топло инсталационни тръби.
Техния статут е извън предмета на спора.
Съдът не споделя и становището, че ответникът предлага далекосъобщителни
услуги в обществен интерес. Той предлага услуги срещу заплащане от съответните
абонати с цел реализиране на печалба.
В практиката на ВКС се приема еднозначно, че ако ответникът ползва имот без
правно основание, то отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен
от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на
собственика е в същия размер – пазарния наем. В Решение № 409 от 20.06.2012 г. по
гр. д. № 1411/2010 г. ВКС се приема, че всяко владение без основание води до
обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи
обезщетение по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Фактическата власт може да се упражнява
чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи или застрояване на
имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца
/държател/ или чрез трето лице. В случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с
което се пречи на ползването му, отговорен пред собственик на имота е правният
субект, който лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там /без
значение дали е и собственик на вещите/, съответно онзи, който поддържа това
състояние.
Съдът не споделя обаче твърдението на ищеца, че е напълно възпрепятстван да
ползва мазето си. Както явно се вижда от снимковия материал, приложен към ССЕ,
ищецът съхранява свои вещи в мазето си, като по никакъв начин не е възпрепятстван
достъпа му до него. В Решение № 309 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 850/2019 г.,
IV г. о., ГК се приема, че на ищеца се дължи обезщетение по чл. 59 от ЗЗД в размер на
4
средния месечен пазарен наем за тази засегната част от този имот за посочения
период. Съгласно приетата ССЕ средно пазарния наем за засегната част от мазето на
ищеца в периода от 01.07.2021 г. до 01.09.2024 г. е в общ размер на 39,07 лева, до
който размер искът е основателен и следва да се уважи, а се отхвърли до пълния
предявен размер от 3800,00 лева.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Доказани са разноски в общ размер на
1202,00 лева – 152,00 лева заплатена държавна такса, 350,00 лева депозит за ВЛ и
700,00 лева адвокатски хонорар, от които следва да му бъдат присъдени 12,36 лева
съобразно изхода по спора.
Ответникът също е претендирал разноски, като по правилото на чл. 78, ал. 3
ГПК има право на такива. Доказани са разноски в общ размер на 377,80 лева, като е
претендирано и възнаграждение за процесуално представителство, което съдът
определя в среден размер на 200,00 лева, съобразявайки правната сложност на делото,
изчерпателната защитна теза и явяването на процесуалния представител и в двете
съдебни заседания по делото. От тези разноски следва да се присъди сума в общ
размер на 571,86 лева.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД „***“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ***и, ЕИК:*** да заплати на И. Д. З., ЕГН:**********, с адрес: ***
сума в размер на 39,07 лева, обезщетение за частично лишаване на ищеца от ползите
от правото на ползване на собственото му мазе, находящо се в ***, ***“, ***, ***, ***
в периода от 01.07.2021 г. до 01.09.2024 г., в резултат на поставяне на кабел,
собственост на ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на исковата молба (09.10.2024 г.) до окончателното плащане
на задължението, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 39,07 лева до пълния
предявен размер от 3800,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ЕАД да заплати на И. Д. З.
сумата от 12,36 лева – разноски в настоящото производство съобразно уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Д. З. да заплати на „***“ ЕАД
сумата от 571,86 лева – разноски в настоящото производство съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5