Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260027
гр. Несебър, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Атанаска
Ганева, като разгледа гр. д. № 954 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
От ищеца Етажната собственост на в. с. „С.С.2“, представлявана от А.Ц., срещу „Д.“ ЕООД са предявени искове по чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за присъждане на
сумата от 3563 лв., представляваща първа вноска, платена
на 11.09.2019г., по договор от 01.09.2019г., прекратен от 01.11.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане и за присъждане
на сумата от 414,69 лв. – лихва за забава
за периода 01.09.2019г. –
23.10.2020г. Ищецът сочи, че сключил с ответника
договор от 01.09.2019г., по силата на
който „Д.“ ЕООД се задължило срещу възнаграждение да извършва текуща поддръжка на общите
части на етажната собственост на сграда жилищен
комплекс „С.С*”. Излага, че на 11.09.2019г. на ответника била
преведена първата вноска по договора
в размер на 3563 лв. Сочи, че
въпреки това дружеството не изпълнило задълженията си, като развива
съображения в тази насока. Излага, че неизпълнението било констатирано с протокол от 27.09.2019г., подписан от част
от собствениците. Твърди, е на 01.10.2019г. на управителя на
ответното дружество било връчено предизвестие
за прекратяване на договора по
чл. 10 от него, прието без
възражение. Навежда, че договорът следва
да се счита
за прекратен от 01.11.2019г. С тези доводи намира, че сумата от
3563 лв. следва да му бъде
върната. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК от ответника не е подаден отговор
на исковата молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.
Съображенията за този извод са следните:
С разпореждане от 04.11.2020г.
съдът е разпоредил на ответника да се изпратят препис от исковата молба, ведно
с доказателствата. С разпореждането ответникът е предупреден за последиците по
чл. 238 ГПК. Съобщението е връчено редовно по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на
06.11.2020г., след като седалището на дружеството ответник е посетено от
съдебния връчител на същата дата, като при посещението на адреса е установена
необитаема къща, без видими табели, указващи за наличие на офис на търговско
дружество. Съдебният връчител е провел и разговор с майката на управителя на
дружеството, но тя отказала да даде актуален адрес на лицето за връчване на
съобщенията. Впоследствие с определение от 29.12.2020г. делото е насрочено в
открито съдебно заседание за 22.01.2021г. от 13:30 часа. Съобщението отново се
е върнало в цялост с отбелязване, че на адреса няма офис на търговско
дружество. Според чл. 50, ал. 2 от ГПК ако търговецът е напуснал адрес, обявен
в регистъра и не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени. Още към 06.11.2020г. е станало ясно, че
търговецът е напуснал адреса, а в търговския регистър няма обявен друг адрес,
поради което връчванията са осъществени редовно по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.
От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното връчване на
книжата по делото ответникът не е подала отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК. Наред с това въпреки редовното си призоваване ответникът не се е
явил в съдебното заседание, проведено на 22.01.2021г., като не е депозирал по
делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по
делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено
решение. Т.е. всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това
положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал.
1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Това е така,
тъй като с разпореждането от 04.11.2020г. на ответника са указани последиците
на чл. 238, ал. 1, като това разпореждане му е връчено (по реда на чл. 50, ал.
2 от ГПК), ведно с исковата молба и доказателствата към нея.
Освен това предявеният иск е вероятно
основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани
по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – договор от
01.09.2019г. (на л. 5 – л. 7 от делото), платежни документи за преведена сума в
полза на ответника (на л. 9 – л. 10 от делото), констативен протокол от
27.09.2019г. (на л. 11 от делото), уведомително писмо от ищеца до ответника (на
л. 12 от делото), а и от показанията на разпитания по делото свидетел – Йордан
Христов. Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическия състав на предявения иск, за
които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца. По отношението на
претенцията за лихва следва да се има предвид, че ответникът безспорно е
изпаднал в забава, тъй като е получил и уведомление за прекратяване на
договора.
С оглед изложеното
съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание
чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора
в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД ЗЗД „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Етажната собственост на в. с. „С.С.2“, представлявана от А.Ц., сумата от 3563 лв., представляваща първа вноска, платена на
11.09.2019г., по договор от 01.09.2019г., прекратен от 01.11.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба –
23.10.2020г., до окончателното плащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 414,69 лв., представлява лихва
за забава върху главницата за периода 01.09.2019г. – 23.10.2020г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 992,50 лв., представляваща
направените по делото разноски, от които 800 лв. – заплатено възнаграждение за
адвокат и 192,50 лв. – платена държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: