РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Павликени, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140100849 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, съдържаща твърдения, че ищците са
собственици на недвижим имот земеделска земя – овощна градина, с площ 640 кв. м.,
съставляващ ПИ VI-43 в квартал 10, в местността „***” в землището на с. М., общ. С. и
попадащ на територията на община С., подробно описан в исковата и уточнителни молби на
основание §4а ПЗР ЗСПЗЗ, обективирано в НА № ***, том ***, дело № ***/1996 г.
Поддържат да са упражнявали правото си на собственост върху имота до 2019 г.,
включително, когато през месец ноември при посещение видели поставена табела в имота с
обява за продажбата му. След извършена проверка установили, че имотът е актуван като
общински и в последствие продаден. Твърдят, че към момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти на местността „***“, с.
Г. К. имот с идентификатор 17208.375.43 е записан на С. М. и нямат представа как е
актуван като общински. Твърдят, че незаконосъобразно е включен в рамките на
новообразуван общински имот, целия с площ от 960 кв.м. Към съда са отправили искане за
признаване на установено спрямо ответника Община С. и ответника Й. Б., че ищците са
собственици на реална част от 940 м² от имот с идентификатор 17208.375.23, находящ се в
местността „***“, с. Г. К., общ. С..
В уточнителна молба посочват местонахождението на имота и са изложени
твърдения, че при изработване на плана за новообразуваните имоти процесната реална част
е нанесена като новообразуван имот, с идентификатор 17208.375.43, двата съседни имота е
следвало да бъдат ограничени до площ посочена в документа за собственост, като разликата
над тази площ е прибавена към процесния имот и така площта му се е увеличила на 960
кв.м.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община С. е депозирал отговор, с който оспорва
предявените искове. Твърди липса на идентичност на имота, по отношение на който ищците
1
се легитимират като собственици с актувания като общински. С отговора от 31.01.2024 г. е
релевирано възражение за изтекла придобивна давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. Г. Б., който оспорва
предявения иск с твърдения, че е придобил имота посредством покупко-продажба при търг.
В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла в негова полза кратка
придобивна давност с довод, че не е знаел, че придобива от несобственик.
С отговора е предявен и иск за евикция, отделен за самостоятелно разглеждане с
определение от 06.11.2024 г.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено
следното.
Въз основа на констативен НА за собственост на земеделска земя на §4а и §4б
ЗСПЗЗ № ***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д. А. – нотариус при П. районен съд е
признато правото на собственост на С. С. М. и съпругата му И. С. М.а на основание
предоставено право на ползване върху земеделска земя - овощна градина с Удостоверение №
*** от 27.08.1990 г. на Общински Народен Съвет – гр. С., който имот се намира в местността
„***“, в землището на с. М., общ. С., но на територията на общ. С. с площ 640 м² и
съставляващ Парцел № VI-43, в квартал 10 при граници: път, Х. Д. Х., И. Н. И., ливада на
ТКЗС.
При съставянето на акта за собственост нотариусът е удостоверил, че на С. С. М. и
съпругата му е предоставена процесната земеделска земя за ползване с Удостоверение №
***/1990 г. на Общински Народен Съвет – гр. С., съответно определената по съответния ред
цена е била заплатена в законоустановения срок (уведомително писмо за заплатена сума по
сметка на Община С.).
По делото е представено удостоверение за наследници № ***/05.11.2019 г., от
съдържанието на което се установява, че И. С. М.а е починала на 06.07.2014 г. и е оставила
наследници по закон: С. С. М. – син и С. С. М. – съпруг.
С отговора на исковата молба са представени Заповед №***/19.06.2009 г. на
Областния управител на област В. Т., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти М
1:1000 на земеделските земи, предоставени за ползване въз основа на актовете по §4 ПЗР на
ЗСПЗЗ на землището на с. Г. К., общ. С., обл. В. Т.; регистър на новообразуваните имоти;
план на новообразуваните имоти по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с. Г. К., местност
„***“, общ. С.. В регистъра на новообразуваните имоти (л. 48 от гр.д. № ***/2021 г. по описа
на РС – П.) фигурира и процесният имот, записан под № 375.43, с посочено в регистъра
начин на трайно ползване „друг вид земеделска земя“, в местността „***“ с площ 960 м².
Като собственик на имота фигурира Община С., но липсват отразени данни за акт за
собственост или друг вид документ, въз основа на който посоченото като собственик лице се
легитимира като такъв. Към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти,
този конкретен имот не е бил актуван. В последствие на 15.07.2010 г. имотът е актуван а Акт
за частна общинска собственост № ***. Като правно основание в акта е посочена
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС.
Процесният имот е актуван още веднъж с Акт за частна общинска собственост №
***/11.07.2017 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и план на новообразуваните имоти за
местността „***“, землище с. Г. К., одобрен със Заповед № ***/19.06.2009 г. на Областния
управител на област В. Т. С Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2019 г.
(л. 42-43 от гр.д. № ***/2021 г. по описа на РС – П.) новообразуваният имот частна
общинска собственост с идентификатор 17208.375.43 в местността „***“ е прехвърлен на Й.
Г. Б. след проведен публичен търг. Със Заповед № ***/31.07.2019 г. имотът е отписан от
регистъра за частна общинска собственост.
2
В хода на разглеждане на делото, както от предходния съдебен състав, така от
въззвния и от настоящия съдебен състав е допуснато изготвянето на СТЕ.
От заключението на вещото лице по изготвената такава по гр.д. № ***/2021 г. по
описа на РС – П. (л.102-105) се установява, че имотът, описан в НА № ***, том ***, дело №
***/1996 г. на Д. А. – нотариус при ***РС е идентичен с имот № *** по помощния план на
местността „***“ в землището на с. Г. К. и имот с идентификатор 17208.375.43 в м. „***“ в
землището на с. Г. К., общ. С., предмет на Договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.07.2019 г. между Община С. и Й. Г. Б.. В допълнително заключение (л. 116-118) след
запознаване с помощния план на имоти по §4 ЗСПЗЗ на територията на с. Г. К., вещото лице
е уточнило, че липсата на други територии, съдържащи новообразувани имоти с посочените
идентификатори, съвпадението на характеристиките за процесния имот – площ, местност,
съседи е дало основание да заключи наличие на идентичност между имота, описан в НА №
***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д. А. – нотариус при ПРС, имот № *** по помощния
план на местността „***“ в землището на с. Г. К. и имот с идентификатор 17208.375.43 в м.
„***“ в землището на с. Г. К., общ. С., предмет на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 15.07.2019 г. между Община С. и Й. Г. Б..
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че помощния план е бил изработен
само на база документи. Преди този помощен план, Община С. е съхранявала друг план,
единствено в графичен вид и картончета на всеки имот, в които се вписвали данни за
ползвателя, комуто са раздадени имотите. Тези картончета играели роля на разписни листи,
които съществуват към плановете и следва да се пазят 100 години, но след проверка в
Община С. и в Община П. такива не били установени.
В хода на въззивното производство е допуснато заключение по СТЕ, вещото лице по
което е уточнило, че описаната в НА № ***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д. А. – нотариус
при ***РС, имот № *** по помощния план на местността „***“ в землището на с. Г. К.
земеделска земя „овощна градина от 640 м²“ представлява част от новообразуван имот
17208.375.43 по ПНИ по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като частично съвпадат северните граници на
двата имота, разликата от 320 м² е в източна, западна и южна посока. При изготвяне на това
заключение вещото лице е извършило проверка в ОЗС – С., общинска администрация С.,
ОСЗ -С. и Община С., констатациите от която са отразени в заключението. При проверка в
общинската администрация в гр. С., експертът е установил, че няма налични стари планове,
схеми или каквито и да е графични материали за земите по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „***“,
бивше землище на с. М.. Не били налични и вторите екземпляри от издадените от ОНС – гр.
С. през 1990 г. удостоверения на ползвателите с предоставени права за ползване на земя.
Вещото лице е съпоставило номерата на удостоверенията с номерата на скици, като е
формирало извод при тази съпоставка, че номерата на удостоверенията за предоставени
права са еднакви с номерата на скиците и съответстват на номера на имота по помощния
план. При възлагане изработването на ПП и ПНИ в подадения от Община С. списък
фигурирали само ползватели, в чиито документи имотите са описани в местност „***“, с. Г.
К., тъй като само за тях в Общинска администрация С. имало информация.
В хода на разглеждане на делото след връщането му от въззивната инстанция е
изготвено трето заключение на СТЕ, където вещото лице е посочило границите на реалната
част с площ от 640 м² от новообразуван имот в местността „***“, в землището на с. Г. К. с
точки 1,2,3,4,5,6,7, обозначени с червени линии в скицата, приложена към заключението.
Настоящият състав на съда не намира основание да не кредитира цитираните по-
горе заключения, които са обективни, компетентно изготвени и даващи ясни и мотивирани
отговори на поставените задачи. Не се отчита противоречие между констатациите на вещите
лица, същите са взаимодопълващи се, което е още един довод за кредитирането им.
По делото е разпитан свид. М. Ц., придобил имот в съседство, който в показанията
си пред съда посочва, че собственик на имота бил М. Имотът бил ограден, отглеждали се
3
кошери, други хора от 1996 г. освен М. и баща му свидетелят не е виждал в имота. Според
заявеното от свидетеля имотът от 3 години не бил поддържан и той от толкова време не
посещавал собствения си имот. Показанията на този свидетел съдът кредитира в частта, в
която заявява, че собственик на имот, съседен на процесния и частично относно описанието
на имота – местоположение, намиращи се в него съоръжения – свидетелят съобщава за
излята бетонена плоча, овощни дървета, кошери. В тази част показанията на свидетеля
намират опора както в останалите гласни доказателствени средства, така и в писмените
такива. Действително свидетелят не може да посочи конкретно лицата, които преди това и
единствено е виждал в този имот. Същите са идентифицирани единствено по малко име и
родствена връзка – „М. и баща му“, което е алогично за лице, което постоянно е пребивавало
в района и знаещо за всеки имот, кой е собственика, още повече, че става въпрос за съседни
имоти.
Разпитан по делото е и М. М., който посочва, че заедно с ищеца С. М.ов са
придобили имоти, още от 1990 г., помагали са си, садили са овошки, бащата на ищеца е
помагал при отглеждане на пчели. До преди 3 години ищецът полагал грижи за имота. Съдът
цени като достоверни показанията на този свидетел, даващи сведения за състоянието на
имота до преди 3 години, лицата, които са полагали грижи за него.
И двамата свидетели при описание на имота споделят, че същият е бил ограден,
което е отразено и от вещите лица, намиращите се в имота насаждения – овощни дървета и
кошери. От заявеното следва единствения извод, че свидетелите описват в показанията си
един и същи имот, въпреки разликите в показанията относно лицата, посещавали имота. По
делото не са налице данни други лица да са стопанисвали имота. При положение, че същият
е придобит след търг през 2019 г. и свидетелите не съобщават лицето, придобило през 2019
г. имота – ответника Й. Б., да е посещавало преди това имота, то и следвайки принципа на
изключване, няма кой друг да е посещавал имота, освен ищеца или негови роднини.
Ответникът Община С. също не е навел твърдения да е осъществявал фактическа власт
върху имота чрез свои подчинени.
Съдът, като съобрази фактическите твърдения и искане на ищците, изложени в
исковата и уточнителните молби, както и разясненията дадени в Тълкувателно решение № 8
от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, намира, че в случая е
предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото предметът на исковете по чл. 124, ал. 1 и чл.
54, ал. 2 ЗКИР в установителната им част е идентичен - установяване правото на
собственост на ищцата. В случая искът по чл. 124, ал. 1 ГПК поглъща този по чл. 54, ал. 2
ЗКИР, тъй като в производството по установителния иск за собственост съдът изследва
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. В подобна хипотеза,
както е прието в т. 4 и т. 5 на ТР № 8/2014 от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на
ВКС, спорното право следва да се установява към момента на предявяване на иска,
респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. При непълнота или грешка в кадастралната
карта и в изработения въз основа на нея подробен устройствен план, действителният
собственик не губи правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е
заснета към друг имот, тъй като притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ
е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава. Заснемането на
имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за
последица промени в правото на собственост. Затова, ако в производството по иск за
собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се
съобразят при произнасянето на съда. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато
правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта
непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. В случая ищците търсят
защита на право на собственост върху реална част, която по твърдения в исковата молба
4
неправилно е включена в по-голям по площ общински имот. Съдебното решение,
придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от
органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния
собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено
право на ползване върху земи по § 4 при спазване изискванията на актовете на държавните
органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили
сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по
цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от
влизането в сила на оценката й.
Съответно разпоредбата на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда, че когато земите
представляват лозя, овощни градини или земеделската земя е единствена на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът,
ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати земята на собственика чрез
общината в тримесечен срок от влизането в сила на оценката по цени, определени от
Министерския съвет, съгласно чл. 36, ал. 2.
От приобщените писмени доказателства - НА за собственост на земеделска земя на
§4а и §4б ЗСПЗЗ № ***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д. А. – нотариус при П. районен съд
се установява, че на ищеца С. М. и съпругата му е била предоставена за ползване земеделска
земя – овощна градина по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като определената по съответния ред цена е
била платена в законоустановения срок. В случая, макар и да липсва изрично позоваване в
исковата молба и въпреки, че с доклада си съдът е указал в тежест на ищците установяване
на трансформацията на право на ползване по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, събраните по
делото доказателства установяват придобиване на собствеността върху процесния имот на
основание трансформация по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Този си извод, съдът формира въз основа
на отразеното в констативния нотариален акт, където ясно са описани вида и
предназначението на предоставената за ползване на ищеца С. М. и на съпругата му И. М.а
земя, а именно земеделска земя – овощна градина. В акта за собственост липсват описани
сгради или каквито и да е постройки, съответно ползвателите са признати за собственици
единствено на земята. При това положение, съставът на съда приема, че С. и И. М.и са
придобили правото на собственост върху процесния имот след трансформация по §4б ПЗР
на ЗСПЗЗ. Този фактически състав е констатиран и при изготвяне на нотариален акт НА за
собственост на земеделска земя на §4а и §4б ЗСПЗЗ № ***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д.
А. – нотариус при П. районен съд, в който е удостоверено, че на праводателите на ищците е
предоставена процесната овощна градина за ползване; че посочената земя са оценена и
заплатена, включително, че имотите са възложени в собственост именно на тях.
Следователно е настъпила трансформация на правото на ползване на процесния
имот в право на собственост в полза на С. С. М. и съпругата му И. С. М.а – наследодател на
ищеца С. С. М., т.е правото на собственост върху същия е придобито в съсобственост от И.
М.а въз основа на наследяване и след прекратяване на СИО.
Възражения за отсъствие на предпоставките по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ отсъстват,
независимо от заявените с исковата молба обстоятелства, относими към това придобивно
основание. Не са заявени възражения и срещу легитимиращото действие на съставения в
полза на С. С. М. и съпругата му И. С. М.а констативен нотариален акт от 1996 г. за
придобитото право на собственост. С оглед липсата на конкретно оспорване по отношение
на някой от елементите от фактическия състав на основанието по § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, за
насрещната страна не възниква тежест да установява обстоятелства, извън удостоверените с
констативния нотариален акт от 1996 г., то и за съда не е налице задължение служебно да
навлиза в изследването на обстоятелства, по отношение на които не е повдигнат спор с
отговора на исковата молба.
5
Основният спор между страните касае идентичността на имота, описан в
констативния нотариален акт и актувания като общински такъв. Приетите по делото, в това
число и при предходното му разглеждане и пред въззивната инстанция заключения на вещи
лица по допуснати СТЕ с категоричност установяват идентичност на имота, описан в НА за
собственост на земеделска земя на §4а и §4б ЗСПЗЗ № ***, том ***, дело № ***/1996 г. на Д.
А. – нотариус при П. районен съд с имот № *** по помощния план на местността „***“ в
землището на с. Г. К. - земеделска земя „овощна градина от 640 м²“ представляващ част от
новообразуван имот 17208.375.43 по ПНИ по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като частично съвпадат
северните граници на двата имота, границите на реалната част с площ от 640 м² от
новообразуван имот в местността „***“, в землището на с. Г. К. с точки 1,2,3,4,5,6,7, са
обозначени с червени линии в скицата, приложена към заключението.
За територията, в която попада имот № *** по помощния план ма местността „***“
с. Г. К., общ С. със Заповед № ***/19.06.2009 г. на Областния управител на област В. Т. е
одобрен плана на новообразуваните имоти М 1:1000 на земеделските земи, предоставени за
ползване въз основа на актовете по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на с. Г. К., който не се
твърди да е обжалван.
При изработването му, както и на помощния план вещите лица са отразили, че в
подадения списък фигурират само ползвателите в чиито документи имотите са описани в
местност „***“, с. Г. К.. В акта за собственост на ищците имотът е описан с местоположение
местност „***“, с. М.. С т. 6 от Решение № ***, обективирано в Протокол № ***/28.03.1995
г. на ОС С. е променена границата между селата Г. К. и М., като 10,5 дка земеделска земя по
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ в местността „***“ отпадат от землището на с. М. общ. С. и се придават
към землището на с. Г. К., общ. С.. След промяната в землищната граница местността „***“
попада изцяло в землището на с. Г. К.. Тази промяна обаче е ирелевантна при установената
идентичност на претендираната реална част от ищците, описана в титула им за собственост
с попадаща в границите на актуван с АЧОС имот с идент. 17208.375.43. Съответно
несъстоятелни са възраженията в отговора на исковата молба в този смисъл. Следва да се
отбележи, че същата не се отразява и върху допустимостта на производството, а касае
пасивната материалноправна легитимация, която е относима към основателността на
претенцията.
Установява се че процесната реална част/имот е заснет и включен в одобрения план
на новообразуваните имоти по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на с. Г. К. и също така заснет
и включен в одобрената кадастрална карта, респ. с приемане плана на новообразуваните
имоти по § 4 ПРЗ на ЗСПЗЗ имот № ***/ процесния/ е нанесен и включен в образуван по-
голям по площ такъв, образувана от площ от 0,731 дка и прибавена площ от съседните два
имота № *** и № ***, а в регистъра няма данни за ползватели или собственици, на които са
възстановени имоти в стари граници. Липсата на такива данни явно е дала основание на
общинската администрация за предприемане на действия за актуване на имота след
одобряване плана за новообразуваните имоти.
Следва да се съобрази, че ответната община се легитимира като собственик на
основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, като в АЧОС № ***/2010 г. е посочено само тази обща
разпоредба, а по-късно съставения Акт за частна общинска собственост № ***/11.07.2017 г.
като основание фигурира освен чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС и план на новообразуваните имоти за
местността „***“, землище с. Г. К., одобрен със Заповед № ***/19.06.2009 г. на Областния
управител на област В. Т.
Планът за новообразуваните имоти няма вещно-правно действие, а само обособява
обектите на правото на собственост, а посочването в акта за общинска собственост на общо
основание без друга конкретизация не може да установи фактическо основание, въз основа
на което имотът е придобит като общински и съответно представеният акт за частна
общинска собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на
6
процесния имот. Според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на
официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие,
констатира собствеността на общината. С него не се засягат права или законни интереси на
заинтересовани лица и правни субекти. Собствеността на държавата, респективно на
общината върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява
от тях. Това става по силата на определени юридически факти или обстоятелства, които не
са обусловени от наличието или липсата на акт за общинска собственост. Само когато
удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, на акта следва да се
признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска
собственост до доказване на противното. Самото посочване в акта за общинска собственост
на обща законова разпоредба и наличието на одобрен план за новообразуваните имоти, не е
в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината.
При установена идентичност на претендираната от ищците реална част с част от
актувания като общински имот, настъпила трансформация на правото на ползване в право
на собственост на процесния имот, то предявения установителен иск е основателен.
Ищците са носители на правото на собственост на описаната реална част, като
неправилно община С. е актувала през 2010 и през 2017 г. имота като общински и е
извършила разпоредителна сделка, с която е прехвърлила собствеността на имота на
ответника Й. Г. Б., тъй като не е била собственик на имота. По тези съображения
приобретателя Й. Б. не е могъл да стане собственик на имота, тъй като е придобил имота от
несобственик.
Уважаването на установителния иск налага разглеждане на релевираните с
отговорите на исковата молба възражения за изтекла придобивна давност, както от
ответника Община С., така и от ответника Й. Б..
По делото не се установиха данни Общината да е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот въз основа на издадените през 2010 г. и през 2017 г. актове за частна
общинска собственост. Точно обратното, установи се, че до 2019 г. имотът е се е ползвал от
ищците. Дори и да се бяха установили каквито и да е действия, манифестиращи фактическа
власт на общината, до разпореждането с имота чрез изнасянето му на търг през 2019 г. не е
изтекъл период от 10 години. Ето защо и възражението на ответника Община С. за изтекла в
негова полза придобивна давност е неоснователно.
Неоснователно е възражението в този смисъл и на ответника Й. Б.. Действително
към момента на придобиване на имота с Договор за покупко-продажба от 15.07.2019 г. Й. Б.
не е и няма как да е знаел, че придобива от несобственик. Ето защо и правилно е отбелязано
в отговора, че в негова полза тече кратката 5-годишна придобивна давност. Исковата молба е
предявена на 15.01.2021 г. и с предявяването й течението на давностния срок е прекъснато –
аргумент чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ищците са носители на правото на собственост на описаната реална част, като
неправилно община С. е актувала през 2010 и през 2017 г. имота като общински и е
извършила разпоредителна сделка, с която е прехвърлила собствеността на имота на
ответника Й. Г. Б., тъй като не е бил собственик на имота. По тези съображения
приобретателя Й. Б. не е могъл да стане собственик на имота, тъй като е придобил имота от
несобственик.
Тъй като по делото не се спори, че ищецът С. С. М. е придобил процесната реална
част в режим на СИО, прекратена със смъртта на И. С. М.а на 06.07.2014 г. и предвид
отразеното в приложеното удостоверение за наследници, че ищецът С. С. М. притежава
качеството наследник по закон на И. М.а, то ищецът С. М. се явява собственик на 3/4 ид.
части от процесния имот, а С. М. – на 1/4 ид. част.
С оглед изложеното и изхода на спора по установителния иск за собственост то е
7
налице грешка в одобрената кадастрална карта, тъй като процесният имот неправилно е бил
заснет като част от ПИ 17208.375.43, вместо да бъде заснет като самостоятелен имот.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищците, които са доказали
извършени такива в размер на 10 лева, представляващи заплатена държавна такса, 404,75 лв.
- внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и 1500 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответниците.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
Община С., с адрес: гр. С., ул. „***“№ ***, представлявана от П. Д. Ч. – Кмет на община С.
и по отношение на Й. Г. Б. с ЕГН **********, че С. С. М. с ЕГН ********** и С. С. М. с
ЕГН ********** са собственици, на земеделска земя – овощна градина, с площ 640 кв. м.,
съставляваща реална част от новообразуван имот с идентификатор 17208.375.43, в квартал
10, в местността „***“ в землището на с. Г. К., общ. С. след трансформация на право на
ползване по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост и по наследство при следните квоти –
3/4 ид. ч. за ищеца С. С. М. и 1/4 ид. ч. за ищеца С. С. М. и която част е отразена с червени
линии и с червени условен знак и цифри номера на гранични точки: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7,
съгласно комбинирана скица Приложение № 1, към заключението на в. л. С. К. по съдебно-
техническа експертиза на л. 89-92 от делото, неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА Община С., с адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, представлявана от П. Д. Ч. –
Кмет на община С. да заплати на С. С. М. с ЕГН ********** сумата от 718,03 лева – сторени
разноски, съответни на дела му в собствеността.
ОСЪЖДА Община С., с адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, представлявана от П. Д. Ч. –
Кмет на община С. да заплати на С. С. М. с ЕГН ********** сумата от 239,34 лева – сторени
разноски, съответни на дела му в собствеността.
ОСЪЖДА Й. Г. Б. с ЕГН ********** да заплати на С. С. М. с ЕГН **********
сумата от 239,34 лева – сторени разноски, съответни на дела му в собствеността.
ОСЪЖДА Й. Г. Б. с ЕГН ********** да заплати на С. С. М. с ЕГН **********
сумата от 718,03 лева – сторени разноски, съответни на дела му в собствеността.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от получаване на
препис.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
8