Решение по дело №549/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 421

гр. Перник, 18.11.2019 г.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

Окръжен съд Перник гражданска колегия, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                  Председател: Милена Даскалова

                             Членове: Кристиян Петров

                                               Роман Николов

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов в. гр. дело № 549 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

С Решение № 598 от 25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5158 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с ЕИК: ********* срещу К.Й.М.,***, с ЕГН: **********, че последната дължи на топлофикационното дружество сумата от 747.04 лева 1/2 главница от общия дълг представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 13.03.2015г. до 30.04.2016г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.57 лв., представляваща ¹/₂  от общата законна лихва за забава на месечните плащания, за периода от 01.05.2016г. до 30.12.2016г., както и законната лихва върху главницата от 747.04  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 13.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълните размери от 1230,51 лв., представляваща ¹/₂ идеална част от общата главница в размер на 2461,01 лв., за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 178,30 лв., представляваща ¹/₂ идеална част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 356,59 лв. за периода от 08.07.2014г. до 30.12.2016г.,  отхвърлил исковете като неоснователни и недоказани, поради изтекъл три годишен давностен срок. С обжалваното Решение съдът е осъдил К.Й.М. да заплати на ищцовото дружество разноските в първо инстанционното производство и в заповедното производство.

К.Й.М. е подала въззивна жалба срещу така постановеното решение като недопустимо с твърдението, че е оттеглила възражението си по чл. 414 ГПК, поради което моли решението да бъде обезсилено и да се прекрати производството.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Топлофикация-Перник“ АД е подаден отговор, с които оспорват жалбата.

Окръжен съд Перник преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата на К.Й.М. е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 259 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред Районен съд Перник е инициирано по искова молба на „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник срещу К.Й.М., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че жалбоподателя/ответник дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1408,80 лева, представляващи ½ идеална част от общия дълг в размер на 2817,60 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, от които главница в размер на 1230,51 лв., представляваща ¹/₂ идеална част от общата главница в размер на 2461,01 лв., за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 178,30 лв., представляваща ¹/₂ идеална част от общата законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 356,59 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 30.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 1230,51 лв. считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Районният съд е разгледал исковете като процесуално допустими и на 25.03.2019 г. е постановил така обжалваното Решение, с което ги е уважил частично, като е осъдил ответника да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото.

Впоследствие с молба рег. № 12880 от 30.04.2019 г. ответникът К.Й.М. е оттеглила депозираното от него възражение срещу Заповед № 1432 от 14.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1677 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2018 г., а в последствие на същата дата 30.04.2019 г.  подала настоящата въззивни жалба.

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Съгласно константната съдебна практика, възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в чиято полза е издадена заповедта по чл. 410 ГПК, доколкото наличието на това възражение формира правния интерес от самия иск. Същото обаче е оттегляемо съгласно чл. 416 ГПК, за което действие не е предвиден ограничителен срок и следователно може да бъде реализирано във всеки един момент от висящността на спора в исковото производство.

В настоящия случай е видно, че ответникът е оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК, макар и това да е сторено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди влизането му в сила. Поради това и с оглед горните съображения, предявените от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник срещу К.Й.М. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД се явяват процесуално недопустими поради липса на правен интерес. Недопустимо се явява и обжалваното решение, което по аргумент от чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилено, ведно с прекратяване на производството по делото.

По отношение на разноските, въззивният съд намира, че съгласно чл.78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, но в настоящия случай, ищецът е инициирал исковото производство по указание на заповедния съд по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК въз основа на надлежно подадено възражение по чл. 414 ГПК. Следователно, ищецът е бил принуден да търси искова защита, обуславяща извършването на съдебно деловодни разноски и по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат присъдени за сметка на ответниците.

Ответното дружество претендира разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.

Водим от горното, окръжният съд

Р  Е  Ш  И  :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 598 от 25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5158 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в частта му, с която е признато за установено по искове, предявени от „Топлофикация-Перник“ АД, гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, с ЕИК: ********* срещу К.Й.М.,***, с ЕГН: **********, че последната дължи на топлофикационното дружество сумата от 747.04 лева 1/2 главница от общия дълг представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 13.03.2015 г. до 30.04.2016 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.57 лв., представляваща ¹/₂  от общата законна лихва за забава на месечните плащания, за периода от 01.05.2016 г. до 30.12.2016 г., както и законната лихва върху главницата от 747.04  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 13.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, подадено от К.Й.М..

ОБЯВЯВА за влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 1432 от 14.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1677 по описа на Районен съд – гр. Перник за 2018 г., в частта й, с която е разпоредено К.Й.М.,***, с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, гр. Перник, сумата от 747.04 лева ½ главница от общия дълг представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от 13.03.2015 г. до 30.04.2016 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 101.57 лв., представляваща ¹/₂  от общата законна лихва за забава на месечните плащания, за периода от 01.05.2016г. до 30.12.2016г., както и законната лихва върху главницата от 747.04  лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 13.03.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 598 от 25.03.2019 г., постановено по гр. д. № 5158 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в останалата му част.

ОСЪЖДА К.Й.М., с посочени адрес и ЕГН да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от 100 лв. разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на  обжалване.

Председател:                     Членове: 1.                    2.