№ 4580
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
Гражданско дело № 20211110172380 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:41 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Т. К., уведомен на 12.02.2023 г., не се явява, представлява
се от адв. Н., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ А. Н. С., уведомен на 12.02.2023 г., представлява се от
адв. Х, с пълномощно по делото.
Адв. Х да се запише в списъка за призоваване.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Н.: Представям документи по опис получени от Столична
администрация по силата на издадено от съда удостоверение. Водим
допуснатите 2-ма свидетели.
АДВ. Х: Не сме внесли депозит за допусната медицинска експертиза,
защото се отказваме от нея.
Водим допуснатите 3-ма свидетели.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ЗАЛИЧАВА допуснатата медицинска експертиза.
1
ОБЯВЯВА 10 минутно прекъсване като дава възможност на ответника
да се запознае с представените днес доказателства по опис.
АДВ. Н.: Мисля, че няма издадено наказателно постановление.
АДВ. Х: Запознах се с преписката, не възразявам да бъде приета по
делото, същата не съдържа връчен акта.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА представените от ищеца по опис документи към
доказателствения корпус на делото.
ПРИСТЪПВА към изслушване на свидетелите.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ КАКТО СЛЕДВА:
НИК, неосъждана, майка на ищеца, без дела с ответника.
СВ. К.А: Желая да свидетелствам.
ТС К., неосъждан, баща на ищеца, без дела с ответника.
СВ. К.: Желая да свидетелствам.
ВВМ, неосъждана, дъщеря на ответника, без дела с ищеца.
СВ. М: Желая да свидетелствам.
РГЯ, неосъждан, без дела и родство със страните.
СВ. Я: Желая да свидетелствам.
ВСС, неосъждан, без дела и родство със страните. Съпруг на
ответницата.
СВ. С: Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по
чл.290 от НК и те обещаха да кажат истината.
ИЗВЕЖДАТ се от залата свидетелите на ответната страна и свидетеля
К..
Пристъпва се към разпит на свидетелката К.а.
СВ. К.А: Известен ми е инцидент от 22.10.2019 г., със сина ми
развеждахме неговото куче папийон на каишка и подминавайки хората, които
живеят на нашата улица къща № 17 видяхме, че гаражната врата е отворена,
синът ми много се притесни и каза: „Сега да не вземе да изскочи голямото
2
куче.“
Голямото куче живее в къща № 17, а ние сме на № 33, разстоянието
между нас е 8 къщи.
Вратата, която свързва гаража и градината беше отворена, синът ми взе
папийона на ръце и кучето излезе.
Гаражната врата беше отворена, имаше достъп от имота на № 17 към
улицата, има вход, който свързва градината с гаража и докато синът ми каже,
че кучето да не искочи, взе папийона в ръце, кучето изскочи и синът ми
започна да вика: „Моля Ви приберете си кучето“.
Пред къщата имаше двама мъже, човекът, който живее в къщата и негов
познат, който не бях виждала до сега.
В – свидетелят е човекът, който живее в тази къща, разпознавам го, той
беше там и живее в тази къща, виждала съм една руса жена, която сигурно е
съпругата му и възрастна жена съм виждала, не зная с кого живее.
Това куче въобще не се разхождаше в периода, в който стана инцидента,
развеждаше се пред портата и русата жена, вероятно съпругата му, тя просто
излизаше отпред и го пускаше то свободно да тича, без повод и без каишка,
мен също ме е нападало веднъж докато се връщах от работа, то не реагираше
на команди.
Синът ми взе малкото куче на ръце, извика на няколко пъти да си
приберат кучето, обаче В каза: „Ела тук, бе идиот такъв, знаеш ли какъв бой
ще ядеш“, това беше отправено към кучето.
Кучето не реагираше на командите му и ние не смеехме да тръгнем
нито напред, нито назад, защото то щеше да се засили и да ни нападне, в този
момент кучето започна да скача, засилваше се с отскок, увисваше се на
суитчера тук и долу на ръката му, защото той държеше кучето и се опитваше
да докопа, кучето скачайки се опитваше да захапва моя син, захапа го по
рамото, по ръката, дясната, увисваше с цялата си сила, направи 7 – 8 - 9 атаки,
беше доста продължително, през това време собственикът викаше: „Ела,
спри“, но то не реагираше, накрая кучето се засили и събори, повали сина ми
на земята, тъй като нямаше каишка, не реагираше на команди, аз се опитвах
отзад да го изтегля с ръце за козината, защото нямаше къде да го хвана.
Кучето беше голямо, според мен около 50 кг., тогава извиках да ни
3
отворят вратата на колата, за да можем да се скрием в нея. Съседът говореше
с негов познат, собственикът - В се опитваше да дава команди на кучето.
Аз извиках да отворят колата за да се скрием вътре, на В и на неговия
приятел за да се скрием вътре, колата беше пред тях, първоначално те си
говореха до колата, не зная чия е колата.
Тогава синът ми ми подаде кучето и В и неговият познат се опитаха да
откопчат кучето, ние се скрихме в колата и В прибра кучето в къщата, след
това дойде и каза, че и него е ухапал.
Кучето на съседите не зная как се казва, то живее може би от 5 години в
този имот, виждала съм го, когато го донесоха като малко, през 2019 г. вече
беше голямо.
Когато кучето събори сина ми на земята, се опита да го захапе за
гърлото от дясната страна, за това всъщност се тръгнах да го дърпам,
инстинктивно реагирах като майка. Зная кучето да е имало други агресивни
прояви.
След като кучето беше обезопасено в градината, ние бяхме в колата, там
се скрихме, познатият на В влезе при нас, синът ми беше с разкъсна рана на
дясната пред мишница, беше разкървавен, суитчера му беше накъсан.
Човека ни заведе с колата до вкъщи, след това на него му стана зле,
отидохме в „Токуда“, зашиха му раната, не зная колко шева бяха, имаше
шевове и дренаж за няколко седмици, имаше натъртвания и други ухапвания,
които не бяха като разкъсната рана, противобясна ваксина беше поставена
същата вечер мисля, че пак в „Токуда“.
Била съм свидетел на други агресивни прояви на това куче, на мен ми се
е спускало, веднъж като се прибирах от работа, защото както казах те не го
извеждат, съпругата на В излизаше пред портата и го пускаше да тича по
пътеката и то спусна върху мен.
Има една централна улица, по която вървят автобусите и всъщност тази
уличка е успоредна, тя локално мисля, че се нарича.
Имота на № 17 си има ограда, кучето живее в градината, то си се
разхожда свободно там, то не е вързано, но когато се извежда се пуска пред
портите.
В този ден кучето излезе през гаражната врата, тя беше отворена, когато
4
гаража е отворен то директно излиза на улицата.
Моят син беше в преговори с ответника, те искаха да се уредят нещата
извънсъдебно. Жената на В, предполагам, че тя му е съпругата, не зная как се
казва, може би А., дойде няколко дни след инцидента и искаше да говори със
сина ми, но той не живее при нас и тя си остави телефон и помоли той да и се
обади за да проведат разговор, след това той и се обади, уговориха си среща,
на която тя е казала, че иска да се уредят нещата добросъседски, не съм
присъствала, от сина ми зная за срещата, те са поели ангажимента, хората,
които живеят в къщата на № 17, поели са ангажимента да поемат разходите
по лечението на сина ми и на неговото куче.
Кучето – папийонът също беше нахапано, имаше разкъсана задница,
имаше няколко ухапвания, това се случи по време на инцидента, кучето го
заведохме в една клиника, не зная адреса.
Манипулациите, които се извършиха, аз не разбирам от това, промиха
му раните, изписаха му лечение, имаше стационарно лечение, лекува се после
в „Добро хрумване“ мисля, че така се казва клиниката. Папийонът е около 4
кг., когато го разхождахме имаше каишка и повод, намордник нямаше.
Ответницата дойде няколко дни след инцидента, съпругът ми беше в
двора, така, че тя разговаря с него, не съм дала аз координатите на сина ми,
мъжът ми разговаря.
Кучето реагира на името Рей, в паспорта е записан с името „Арменски
поп“, така са го записали в паспорта, реагира на Рей.
АДВ. Х: Държа да се разпитат свидетелите по реда, първо на ищеца,
после на ответника.
Съдът намира, че изясняване на обстоятелствата, следва първо да бъдат
разпитани очевидците - свидетели представени от двете страни.
В залата се въвежда свидетелят С:
СВ. С: Не познавам дамата в ляво от мен, защото тя беше в сянка,
когато стана случката.
Не познавам свидетелката К.а по физиономия, не съм я виждал преди,
живея на административен адрес ул. „Симеоновска“ № 17, само, че не се
намирам точно на улицата, а на 20 метра от нея.
Спомням си за инцидент на 22.10.2019 г., аз бях отворил гаража, защото
5
беше дошъл един човек, на който да натоваря едни плочки, бяхме на 4 метра
от самия гараж, не можах да видя никой дали идва или не идва, гаражът беше
отворен, защото беше тъмно, около 19,30 ч.
На адреса отглеждаме куче, самоед, теглото му е около 25 - 30 кг.,
гледаме го от 6 години считано от днес.
На този ден, очевидец съм, спомням си, кучето се намираше в двора,
товарех плочки и в момента, в който ги товарехме с човека на 4 метра от
гаража зад мен се чу, че две кучета се сдавиха, аз се учудих, обърнах се и
видях нашето куче с още едно друго куче и г-н К., тогава не знаех и не го
познавам и него, той тогава си взе кучето и го държеше пред гърдите си, това
се случи точно пред самия гараж, вън от имота, аз съм на 4 метра от гаража,
пак съм отпред.
Минало е през гаража кучето, до сега не го е правило никога и не е
излизало никога, значи нещо го е провокирало, нямам идея, после той започна
да скача и да лае по кучето, което беше в г-н К., а другото му отговаряше,
свада между кучета, после то подскочи и г-н К. го изрита, в момента, в който
го изрита той падна назад и аз се хвърлих върху кучето и го затиснах кучето
върху цимента, който беше долу.
Кучето порода самоед не съм видял да е причинило увреждания на
г-н К. или на неговото куче, разви се действието за секунди.
Аз го държах долу затиснат, те влезнаха в колата на моя познат и той ги
откара до тях, това е.
Не зная дали е папийон, не беше малко куче, среден размер куче,
държеше го в ръцете ето така, не е малък размер куче да го гушнеш под
мишница.
Кучето, което държеше г-н К. лаеше по нашето куче.
Двете кучета не са се хапали, поне аз не видях.
Не съм видял неговото куче да е ухапал г-н К..
След като затиснах кучето, дойде зет ми и го прибра вътре, то това вече
не е инцидента, те си бяха в колата.
Кучето никога не е имало прояви на агресия, винаги е било отвързано в
двора, всички, които минават през двора, то не е връзвано никога, разхождам
кучето пред самия двор.
6
Не го разхождам в паркове и градини, отпред го разхождам, двора на
къщата ни е 1 дка, пуснато е и си тича там свободно, кучето дъщеря ми го
чипира, собственик би трябвало да е дъщеря ми, щом го е чипирала.
Кучето ни е подарък от една колежка на жена ми за цялото семейство,
дойде и го донесе понеже имаме голям двор, не е казала на кой.
Имота е моя собственост, наследствен е, възможно е да се приеме, че и
аз съм собственик на кучето, не зная, не съм юридически запознат. С г-н К.
разговори с мен не са провеждани.
Инцидента приблизително трая по - малко сигурно от минута.
Не съм показвал, че съм ухапан от кучето, защото нямаше как да ме
ухапе, то беше под мен, бях го затиснал, то не можеше да мръдне, как да ме
ухапе, направих опит да го спра, но става за секунда, той го изрита и падна –
ищецът.
Не разхождам кучето си по паркове и градини, защото нямам време,
изкарвам го за няма и 3 минути навън, живеем 3 семейства в този имот, но той
е само мой, няма кой друг да поеме това с разходките, явно.
Кучето не се хвърляше върху ищеца, то лаеше по другото куче, лаеха се
едно към друго, даже не се доближи към другото куче, той го изрита и падна.
Моето куче не е обучавано, но е кастрирано, казва се Джими и реагира
на това име, ела, седни, стой, спри, легни, изпълнява тези команди.
Почти всички, които живеят в този имот го командват, той е порода,
която за игра, дъщерята го язди като конче, от Сибир е тази порода, за шейна,
за впрягане се използва.
Има друг очевидец на инцидента, човекът, който товари плочките, но
той отказа да дойде при положение, че два пъти се отлага делото, може да го
извикаме с призовка.
АДВ. Х: Не са ни известни имената и адреса на този свидетел, мисля, че
г-н С може да ги посочи.
АДВ. Н.: Свидетелят К. е за това как се е чувствал синът му след
инцидента, за болките, страданията.
СВ. К.А: На 23.10.2019 г. синът ми вече имаше обработена рана, има
медицински документи, свидетел съм на лечението, известно време беше в
къщи след инцидента, дренажа мисля, че беше около 3 - 4 седмици, той
7
ходеше на промивки, след известно време му свалиха конците, около един
месец не можеше да си служи добре с дясната ръка, имаше силни болки около
един месец, по това време синът ми работеше във Висшия комисариат за
бежанците към ООН, след инцидента мисля, че имаше болнични, не си
спомням колко време, той имаше възможност и да работи дистанционно през
този период, пътуваше много, по принцип пътува много, когато беше в
България работата му беше свързана с много пътувания, но през този период
не можеше добре да си служи с дясната ръка около месец, но в същност за
мен беше по – важно, че той беше много стресиран от случката, както и аз.
Не мисля, че е ползвал услуги на психиатър, дълготрайно това се отрази
на психиката му, доста време беше уплашен, стресиран, както и кучето, може
би 3 - 4 месеца.
Закупувал е лекарства за лечение на себе си и своя любимец, пазим и
бележките и всичко е сканирано, не си спомням какви бяха лекарствата, но
документите са налице.
Кучето беше много стресирано, то не искаше да излиза изобщо и до
сега, когато види голямо куче изпитва страх, кучето е възстановено в
момента.
Аз живея със съпруга ми и с дъщеря си, сина ми не живее с нас от
много време, просто той беше на гости по това време.
В залата се въвежда св. М.
СВ. М: Спомням си инцидент на 22.10.2019 г., не бях свидетел, чух за
него от баща ми, в момента, в който се прибра и каза, че е станал инцидент,
още същият ден, тъй като се наложи още същия ден кучето да го заведем във
ветеринарна клиника, тъй като го болеше единия крак, оказа се, че е бил
ритнат, но не съм била свидетел и не поисках нищо от ветеринарите, не помня
кой крак беше точно, заден, не беше сериозно увреждането, наложи се само
обезболяващи да му се дават, кучето живее в имота от 6 г., аз живея там,
кучето в последно време го разхожда баща ми на къс повод. През 2019 г. аз и
мъжа ми се редувахме да разхождаме кучето, тъй като баща ми все още
ходеше на работа и винаги е бил на къс повод, разхождахме го пред двора
обикновено, в рамките на 2 - 3 къщи.
В имота живеем 3 семейства ако се брои баба ми.
Кучето го подари една колежка на майка ми, когато беше на 45 дни,
8
подари го на мен, трябваше да го изхвърли, подари ми го, защото имаме двор
с къща.
Предимно аз се грижа за кучето в двора, аз го храня, аз чиста след него,
играя си с него, така е от както го имаме, кучето е обучавано доколкото ние
можем в къщи заедно с мъжа ми, седни, дай лапа, донеси, легни, превърти се,
ела, носи топка.
Имота на № 17 има ограда към улицата, ако минават кучета по улицата
с или без водач, кучето понякога лае, понякога не.
Случвало се е да влезне чуждо куче в двора, без повод, без каишка,
нищо не се случва.
Не познавам св. К.а, никога не съм я виждала, виждала съм синът и и
мъжът и, дамата не съм.
СВ. К.А: Виждала съм свидетелката М понякога да излиза от къщата на
№ 17, но истината е че много бегло по физиономия, не зная как се казва.
СВ. М: Познавам С. К., от когато дойде да се запознае с нас. Виждала
съм ищеца два или три дни след инцидента, преди това не познавам никого от
семейството.
Куче порода папийон, разпознавам ги, те са едни мънички, сладички, с
много хубави ушички, които падат надолу, такова куче, което да се разхожда
не съм виждала, малки породи кучета почти не съм виждала из квартала, най -
малката е един пудел.
Нашето куче е чипирано от мен доста преди 2019 г.
Запознах се с ищеца няколко дни след инцидента, дойде пред нас.
Не зная някой да е предлагал обезщетение на ищеца по повод този
инцидент.
В залата се въвежда св. Я.
СВ. Я: Имам познати, които живеят на ул. „Симеоновска“, познавам В,
В, А. от 10 години поне, те живеят в Симеоново.
Посещавал съм ги в имота, в който живеят, там живеят А., В, В, мъжа и,
бебето и майката на В.
Кучето живее в имота от преди 5 - 6 години от сега, кучето реагира на
името Джими, мъжко е.
9
Кучето живее в двора, не е вързано в двора, има колиба на двора,
самоед е, тежи около двадесет и няколко килограма, играл съм си с него, аз не
му давам команди, идва гушкаме се, галя го, когато го видях за първи път то
беше малко, аз гледах куче друго, което е на вуйчо ми, не съм ги посещавал с
кучето на вуйчо ми.
В се грижи за кучето, В се грижи, А. се грижи, имало е случаи, в които
се е разхождало от В, на къс повод, отпред пред тях иначе в двора си ходи
само.
Случвало се е да съм в имота, когато влизат други хора, които са
идвали, не зная познати или не, добре отреагира на тях, радва им се, върти
опашка, очаква внимание.
Не съм виждал как реагира на други кучета.
Виждал съм това куче да играе с деца, първо с нейното дете, миналото
лято го хранех докато тях ги нямаше, бяха ми дали ключ от портата, бях даже
с племенника ми.
За това време не съм го разхождал, отключвах, влизах, сипвах му ядене,
вода и след като изяде яденето за да не я изядат мравките си тръгвах.
Племенникът ми сега е на 15 г., тогава е бил на 14 г., примерно. Кучето
до тогава не беше виждало племенника ми.
В залата се въвежда св. К..
СВ. К.: Не познавам свидетеля Я.
СВ. Я: Не познавам свидетеля К..
СВ. К.: Живея на ул. С. На № 17 предвид случилия се инцидент тогава
разбрах, господата зад мен.
В имота на № 17 живее черно, много голямо куче, не зная как се казва.
Виждал съм го извън имота много пъти и с и без водач съм го виждал.
Много пъти съм виждал кучето как реагира, когато е извън имота на
околната среда.
Преди тази случка, аз имах нещастието да се сблъскам с подобна, за
щастие мое и на дъщеря ми без никакви инциденти, разхождахме същото куче
на сина ми, Рей, порода папийон, това се случи същата година може би
10
пролетта, съумях да прибера кучето в якето си, реално аз обрах скока на
кучето върху мен, господина беше зад мен, този, неглижира, едва ли не като
безобидна случка.
Виждал съм го господина единствено и само във връзка, когато отваря
портата гледа дали има някой навън да си пусне кучето на свобода.
Аз трайно не съм нараняван от това куче, но със стрес.
Кучето не съм виждал как реагира на хора, които не водят и не носят
кучета.
Веднъж дневно със сигурност минавам по тази улица.
Не съм го снимал кучето с телефон, никога, не съм го галил това куче,
нямам контакти с това куче, освен случая, в който ме нападна и бях с дъщеря
ми, това е единствения случай, друг контакт нямам и интерес към това куче
нямам.
Съдът освободи свидетелите.
АДВ. Х: Във връзка с показанията на Виолета С., които до този момент
няма как да са ни били известни и във връзка с изявленията, че кучето е
чипирано от него и е негово, с оглед на това, че ние не бихме могли към
настоящия момент дори да се снабдим с подобна информация, моля да ми
бъде издадено СУ, с което да се снабдим с документацията, която е налична
във ветеринарната клиника, в която е чипирано животното и съответно кой се
води собственик на това животно във връзка с поставения на него чип.
АДВ. Н.: Този въпрос не е спорен, видно от представените от мен
доказателства Столичният инспекторат е установил кой в общината е
регистрирал това куче като свое, така, че това не е спорно.
Не оспорваме обстоятелствата вписани в писмените доказателства
относно лицето, което е вписано като собственик, а именно А. С., тя е
посочена от Столичен инспекторат, на нея е направена проверка.
По Закона за ветеринаро – медицинската дейност е този, който го
регистрира в общината, зависи кой е по документи.
Чип може да му сложи всеки.
АДВ. Х: Оспорвам, общината не може да посочи кой е собственика на
това куче, собствеността е уредена със закон и всъщност „всеки собственик
на куче“ казва закона е длъжен да го чипира. Тоест собствеността и
11
идентификацията на собственика на самото животно, това е и целта на
поставянето на този чип.
АДВ. Н.: Ще си позволя да възразя, аз лично имам развъдник,
официален на породисти кучета, този, който е чипира кучето не е собственик,
а е този, който го е регистрирал и плаща данък за кучето, това в случая А. С.
го е направила.
Не оспорвам твърдяното от противната страна обстоятелство, че кучето
Джими е било чипирано от лицето Виолета С., не възразявам, въпреки, че
доказателства в тази връзка да се представят преди приключване на делото по
същество е меко казано непрофесионално.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказатлствени искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. Н.: Моля да се уважи иска ведно със законните последици по
съображения в писмена защита. Представям списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. Х: Моля да се отхвърли иска ведно със законните последици по
съображения в писмена защита. Представям списък по чл. 80 ГПК.
АДВ. Н.: Правя възражение по размера на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
АДВ. Х: Не правя възражение.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА възможност на страните да представят писмени бележки в 14
дневен срок.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Протоколът приключи в 12,28 часа.
12
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
13