Решение по дело №48625/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5116
Дата: 31 март 2023 г.
Съдия: Ивелина Стоянова Колева
Дело: 20221110148625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5116
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110148625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба, подадена от Д. М. Д., ЕГН ********** и Н. Г. Д.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Б. М. Д., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че
ответникът е брат на молителката Д. Д. и син на молителката Н. Д.. На
25.08.2022г. около 18.00 часа молителките били в задния двор на общия им с
ответника дом в гр. София, кв. Христо Ботев, ул. 510 № 20. Опитвали се да
почистят от останали след ремонт строителни материали. В този момент
дошъл ответникът и започнал да разхвърля подредените от молителките
строителни материали. Молителката Д. Д. му казала да не го прави, защото
едвам са успели да съберат тежките железа. Попитала го защо го прави.
Ответникът започнал да крещи, че те нямали право да пипат нищо в къщата,
защото тя била негова. Ответникът казал на молителката Д. Д., че е
„проститутка“, „грозна и ялова“, попитал майка им „защо не е умряла, защо
не я е изял рака“, „да се скапе в гроба мъжа ти“. Към ответника се
присъединила и дъщеря му Михаела Бобева. Тя също започнала да крещи
срещу молителките, наричайки ги „луди“, „курви“, „боклуци“ и обиждайки ги
с всякакви вулгарни думи. Ответникът крещял, че „луди и няма да живеят в
тази къща“, че „ще подпали къщата“. Дъщеря му също повторила думите и
1
заплашила, че ако не се махнат от къщата „ще я запалят“. В този момент
дошли съпругата на ответника – Н. Д. и другите им две деца – Емануил Бобев
и Н. Бобева. Всички започнали да крещят, да обиждат молителките и да ги
блъскат, опитвайки се да ги изхвърлят от къщата. Молителката Д. Д. се
притеснила за майка си, която е с онкологични операции, астма и с много
крехко здравословно състояние. Опитала се да я прикрие с тялото си, за да не
я блъскат и дърпат поне нея. В този момент ответникът хвърлил към
молителката Д. голям предмет с дръжка, тесла или чук. Отместила главата си
и избегнала удара от предмета. Ответникът отишъл към нея и я ударил с ръка,
свита в юмрук, в лицето, в областта на устата. След това към двете молителки
започнали да се хвърлят железа и инструменти, вече не виждали кой какво
хвърля, молителката Д. усещала удари по главата и тялото си. Същата видяла,
че дрехите на майка й били разкъсани. Усетила, че тя едва дишала..
Ответникът и семейството му не спирали да ги блъскат и удрят, докато не ги
избутали на улицата, извън двора на къщата. Щом ги изхвърлили, прекратили
нападението си срещу молителките, но продължили да ги обиждат и да
крещят. Молителките се върнали в къщата, за да вземат помпата за астма и да
се обадят на тел. 112, за да извикат полиция и линейка. Пристигнал екип на
бърза помощ с линейка. Прегледали молителките, като на молителката Д. й
била поставена инжекция. Пристигнал и полицейски патрул, като ответникът
бил предупреден да не се саморазправя с молителките. След побоя
молителките изпитвали силни болки по тялото и главата, съпроводени от
кръвонасядания и синини.
На 08.09.2022г. срещу ответника е издадена заповед за незабавна защита
по реда на чл. 18 от ЗЗДН, с която му е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1,
т. 1 мярка за защита.
В съдебно заседание молителките чрез процесуалния си представител
молят молбата да бъде уважена. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител
моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не
претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
2
Между страните липсва спор, а и от представеното и прието по делото
удостоверение за наследници се установява, че молителката Н. Д. е майка на
ответника, а молителката Д. Д. – негова сестра.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 676/2022г., издадено от
д-р Богдан Мирчев – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, при прегледа на Д. М. Д. се
установява: кръвонасядания на левия горен крайник, на гърдите в ляво и лява
хълбочна област. Тези травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизъм на удари или притискане
с/или върху такива и могат да се получат по време и начин, както съобщава
прегледаната. Причинили са й болка и страдание.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 389/2022г., издадено от
доц.д-р Александър Александров, дм, специалист по съдебна медицина
/Ръководител катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет – София, Началник Клиника по съдебна медицина и деонтология
при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД – София, при прегледа на Н. Г. Д. се
установяват следните травматични увреждания: множество пръснати,
характерни окръглени кръвонасядания, както и групировки от такива по
крайниците. Тези травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат и части на
човешкото тяло, както и др. предмети с ограничена контактуваща повърхност
и могат да се получат по начин и време, съобщени в предварителните
сведения. Всяко едно от уврежданията й е причинило болка и страдание.
От представените фишове за спешна медицинска помощ се установява,
че на 25/26.08.2022г. на молителките е оказана медицинска помощ за времето
от 19.20 часа до 19.50 часа.
Молителката Н. Г. Д. е с установена водеща диагноза: Злокачествено
новообразувание на Мамила и ареола, с трайно намалена работоспособност
92 % без чужда помощ.
Видно от представеното от 01 РУ – СДВР писмо, на 26.08.2022г. в 01 РУ
– СДВР е заведена докладна записка с рег. № 225р-32723/26.08.2022г. за
посетен сигнал на 25.08.2022г. относно семеен скандал на ул. 510 № 20. На
място е установено лицето Д. М. Д., която твърдяла, че се е скарала с брат си
Б. М. Д., който я е ударил и след това е нападнал и майка им Н. Г. Д.. Снети са
3
сведения от Б. М. Д. и Д. М. Д., а Д. е отказала. Съставени са протоколи за
предупреждение. На 12.09.2022г. преписката е изпратена в СРП и не се е
връщала в 01 РУ – СДВР.
От показанията на св. Михаела Бобева М. се установява, че на
25.08.2022г. ответникът бил в двора на къщата, находяща се в гр. София, ул.
510 № 20, като първият етаж се обитавал от молителките, а втория – от
семейството на ответника. Молителката Д. също била на двора. Същата
викала на ответника „ти си боклук“, „ти няма да живееш в тази къща“, „ти си
нещастник“, „дебел“, „гнусен“ и други подобни. Дъщерята на ответника –
Михаела М., излязла на двора. Молителката Д. й казала „проститутка“, „ти
какво правиш тук“, „няма да се мешаш“, „няма да живее ти тука“. Казала
също, че били „цигани, „мангали“ и трябва да се разкарат от къщата.
Молителката Д. започнала да ръкомаха, като св. М. също започнала да крещи
и да отговаря. На място дошли майката на свидетелката заедно с детето й,
брат й, сестра й. Последната и молителката Д. започнали да си разменят
реплики и обиди. Дошла и молителката Н. Д.. Свидетелката и сестра й
започнали да опитват да избутат молителката Д., за да излязат от двора, за да
не предизвикват ответника и той да се намеси в техния конфликт. Успели да
избутат молителката Д. в едно тясно пространство, което представлявало
изхода от двора. Молителката Н. Д. грабнала мотика или гребло и замахнала
към свидетелката и сестра й. В този момент ответникът дръпнал това гребло и
се дръпнал назад. Първото копче в горната част на дрехата на молителката Д.
било скъсано. Това не бил единственият случай между страните, като
караниците винаги започвали от молителката Д.. След това молителките
седнали на стълбите пред техния вход. Седели около 15 минути и извикали
полиция и линейка. Написали обяснения и така приключил този случай.
От показанията на св. Н. Бобева М. е видно, че ответникът и семейството
му живеят на втория етаж от къща, находяща се в гр. София, ул. 510 № 20, а
молителките – на първия етаж. На 25.08.2022г. ответникът си майсторил нещо
навън. Молителката крещяла на ответника „ти пак ли идваш тук да правиш
боклуци“, „ще те изгоня теб и твоето семейство“, „вие няма да живеете тук“.
Св. Михаела М. излязла навън. Крясъците станали по – силни и св. Н. М.
заедно с майка й бебето на сестра й също излезли. Молителката Д.
ръкомахала на св. Михаела М.. Св. Н. М. започнала да дърпа молителката Д.,
4
за да не посяга към сестра й. Молителката Н. Д. също била там. Свидетелките
Михаела М. и Н. М. бутали молителката Д., тъй като тя им посягала.
Молителката Д. замахнала с една мотика към ответника и свидетелката Н. М..
Ответникът взел мотиката от молителката Д. и им казал да излязат от там.
Свидетелката Н. М. и майка й успели да избутат молителките и след като
преминал целия хаос видели, че роклята на молителката Д. била разкопчана.
Молителките останали пред техния вход на стълбите. На място пристигнала
линейка. Молителките били прегледани.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на
свидетелите Михаела М. и Н. М. като обективни и непротиворечиви както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:

1. По допустимостта на производството:

Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителките твърдят извършен акт на домашно насилие на
25.08.2022г., а молбата до съда е подадена на 08.09.2022г., поради което е
спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява
процесуално допустима.

2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
5
присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че ответникът е брат на
молителката Д. Д. и син на молителката Н. Д..
След анализ на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира, че заявеният от молителките акт на
домашно насилие е недоказан, респ. молбата за защита е неоснователна.
Установи се, че на молителката Д. Д. са причинени следните травматични
увреждания: кръвонасядания на левия горен крайник, на гърдите в ляво и лява
хълбочна област. Тези травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизъм на удари или притискане
с/или върху такива и могат да се получат по време и начин, както съобщава
прегледаната. Причинили са й болка и страдание. Установи се също, че на
молителката Н. Д. са причинени следните травматични увреждания:
множество пръснати, характерни окръглени кръвонасядания, както и
групировки от такива по крайниците. Тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито
характеристики имат и части на човешкото тяло, както и др. предмети с
ограничена контактуваща повърхност и могат да се получат по начин и
време, съобщени в предварителните сведения. Всяко едно от уврежданията й
е причинило болка и страдание. От представените съдебномедицински
удостоверения е видно, че молителката Д. Д. е била прегледана на
02.09.2022г., а молителката Н. Д. – на 30.08.2022г., т.е. не непосредствено
след твърдяния акт на домашно насилие /25.08.2022г./, а след изминал
известен период от време. От друга страна, видно от свидетелските показания
на Михаела М. и Н. М., които лично са възприели действията на страните и
които съдът кредитира като обективни и след преценка на същите с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, на 25.08.2022г. действително е възникнал
конфликт между молителките и семейството на ответника, като действията на
последния се изразяват единствено в това, че е дръпнал от молителката Н. Д.
мотика, с която тя замахнала към него и дъщеря му Н. М., както и че казал на
молителките да излязат и да се махнат. Не се доказа, че гореописаните
6
травматични увреждания са причинени от действия на ответника. Посоченото
поведение на ответника не представлява акт на домашно насилие по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН. Доколкото молителките чрез процесуалния си представител
обосновават извършен акт на насилие и въз основа на декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, то съдът намира, че следва да бъде отбелязано обстоятелството, че
такава декларация не е представена нито със сезиращата молба, нито в хода
на производството.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителките да са пострадали, респ. молбата за защита от домашно
насилие се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.

3. По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в общ размер от 50,00 лева следва да се възложи
на молителките /всяка от тях следва да заплати по 25.00 лева/, които следва да
бъдат осъдени да я заплатят в полза на СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1
ЗЗДН, тя не се внася предварително от пострадалото лице.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от молителките по делото. Предвид изхода на спора,
искането им следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Д. М. Д., ЕГН ********** и Н. Г.
Д., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Б. М. Д., ЕГН **********, поради осъществен от страна на
последния акт на домашно насилие на 25.08.2022г. и ОТКАЗВА ДА
7
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д. М. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/
лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. М. Д. , ЕГН ********** и Н.
Г. Д., ЕГН ********** за присъждане на разноски като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8