РЕШЕНИЕ
№ 609
гр. Варна, 26.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно
дело № 20243110203979 по описа за 2024 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на А. Д. А. чрез адв. И. Г. при АК -
Шумен против НП № 23-0002824/15.05.2024 г. на Началника на ОО„АА“-Варна, с
което на основание чл. 177 ал. 3, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на
чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал.2 т. 2 б.б от Наредба № 11/03.07.2011
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. -
ДВ, бр. 67 от 2007 г.) , изд. от министъра на регионалното развитие и
благоустройството /Наредбата/.
В жалбата се излага становище, че НП е незаконосъобразно, тъй като
неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния
закон и е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че измервателното
средство, с което е претеглен автомобила е описано погрешно, поради което не може
да бъде индивидуализирано по категоричен начин. Излагат се доводи, че не
съществува измервателен уред с посочените в АУАН и НП марка и модел. Неясно
според въззивника е как е установено разстоянието между осите на превозното
средство, респ. с какво средство е извършено измерването. Същевременно се сочи, че
за „процесната ролетка“ не е представена европейска декларация за съответствие със
съществените изисквания, закрепени в Директива 2014/32/ЕС. Релевира се довод, че
липсва позоваване на документ, въз основа на който е формиран извода за
разстоянието между осите. Оспорва се посоченото такова, като на същото се
1
противопоставя съдържанието на свидетелство за регистрация на процесния
автомобил, част I, т. М, в която според въззивника е отразено разстояние между осите
в размер на 5270 см, а не както е посочено в акта и НП – 1300 -1400 см. Излага
становище, че не е налице субективния елемент на състава на нарушението, доколкото
водачът е извършил превоза на земна маса, като след натоварването автомобилът не е
претеглян, вследствие на което водачът не би могъл да знае, че ще предприеме
управление на МПС, чиято маса е претоварена. Иска се НП да бъде отменено и в
полза на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съотв. да не се присъжда Ю.сконсултско възнаграждение в полза на
въззивваемата страна, предвид противорчието на такова присъждане на ТР № 6/2012
от 06.2.3023 г. на общото събрание на ГК и ТК на ВКС.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпила е молба от процесуалния представител на жалбоподателя с
вх.№ 100280/11.12.2024 г., с искане настоящото производство да бъде спряно предвид
образуваното тълкувателно дело № 5/2023 г. на Върховния административен съд на
Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд
(ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС).
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило
е съпроводително писмо към АНП, изходящо от експерт Кръстева със становище, че
издаденото НП е законосъобразно и правилно постановено спрямо материалния и
процесуалния закон, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и
постановено при пълно описание на нарушението. Излага се становище, че
нарушението е установено по категоричен начин, като възраженията изложени в
жалбата са неправилни и необосновани. Иска се НП да бъде потвърдено и в полза на
въззиваемата страна да бъде присъдено Ю.сконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплащането на който се
претендира, като се адресира до съда искане да бъде присъден такъв в минималния
размер.
В хода на съдебното производство са приобщени по делото материалите по
АНП, както и молба с вх. № 98398/05.12.2024 г. от младши експерт Виктория
Кръстева при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, ведно с 1 бр.
снимка, копие на сертификат по отношение на извършена ревизия, доклад № 70720164
и заверени копия на: заявление за проверка от БИМ от 15.02.2024 г. и приложение № 1
към него; протокол от проверка на ел.везна № 000029-9046 – 2 броя; ръководство за
употреба на индикатор за тегло – 38 стр.; ръководство на потребителя за платформи за
теглене на колела и оси – 23 стр.; сертификат за ЕС изследване на тип неавтоматична
везна на английски и български език; писмо от БИМ до РС-Варна с изх.№
45/22.03.2024 г.; 4 броя снимки.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 04.06.2024 г. около 12.39 ч. в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“
въззивникът управлявал МПС марка „Волво ФМ“ с рег. № В 6116 ТТ от кат. N3G в
посока – центъра на града. След сп. Лотос 2, до фирма BBQ&CHILL, същият бил
спрян за проверка от служители на ОО“АА“ – Варна – свид. Ю. Р., на длъжност
„инспектор“ и С. А.. В хода на проверката, въз основа на представените от водача
товарителница сер. V- 3 N 303992/04.06.2024 г. и пътен лист серия А №
85910/04.06.2024 г., е установено, че водачът извършва обществен превоз на товари на
територията на Република България, превозвайки земна маса по маршрут - гр. Варна –
2
с. Тополи. Установено е, че превозното средство е с четири оси, от които 1-ва и 2-ра
ос са управляеми, а 3-та и 4-та ос са задвижващи, с механично окачване за движение
по пътищата за обществено ползване. Извършено е измерване със служебна ролетка,
вследствие от което е установено, че разстоянието между 3-та и 4-та ос е от 1,3 м до
1,4 м. Извършено е измерване с електронна мобилна везна марка Dini Argeo, модел
DFWKR и плочи със сер. № № 01 00186489 и ********** с поставен стикер за
годност номер 01104 със срок на действие до мес. февруари 2025 г. В резултат на
извършеното измерване е установено, че сумата от натоварването на една двойна ос /3-
та и 4-та ос, задвижващи/ е 23 515 кг, която надвишава със 7515 кг допустимата норма
от 16 тона при разстояние между осите от 1,3 м. до 1,4 м.
При така установените факти, свид. Р. съставил на въззивника АУАН №
989/04.06.2024 г., за извършено нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с
чл. 7 ал. 2 т. 2 б.б от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177 ал.
3, пр. 3 от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника, за описаното в АУАН нарушение, като му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които съдът
преценява като непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, логични и
последователи, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателно постановление № 23-0003074/04.07.2024 г. на Началника на
ОО„АА“-Варна е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен
от компетентни длъжностни лица, видно от приложеното към АНП копие на Заповед
№ РД-08-107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и Заповед № РД-01- 67/29.02.2024 г. на Изпълнителния
директор на ИА“АА“.
Съгласно чл.189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в
този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на
обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички
документи, свързани с извършването на превоза.
Съгласно чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП (в редакцията от ДВ бр.54/05.07.2017г.), при
3
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията служби имат право да ползват
технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за
проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари.
Видно от цитираните правни норми, ИА „Автомобилна администрация“ е
оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за
извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари,
както и във връзка с проверката на всички документи, свързани с извършването на
превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН,
съотв. Началникът на ОО“АА“ - гр. Варна е компетентен да издава наказателни
постановления по ЗДвП, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, съобразно делегираните му
правомощия по т. 1.4 от Заповед № РД-01- 67/29.02.2024 г. на Изпълнителния
директор на ИА“АА“. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание, чл.177, ал.3 от ЗДвП ( в
редакцията от ДВ бр.54/05.07.2017г.), именно служителите на ИА „Автомобилна
администрация са компетентни да съставят АУАН за процесното нарушение, съответно
НП е издадено от компетентен орган .
При извършване проверка за процесуалната законосъобразност на издаденото
НП, бе установено, че административнонаказателното производство се е развило в
сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. АУАН и НП са съобразени с
разпоредбата на чл. 42 съотв. на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда императивно, че
движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
допустимото максимално натоварване на сумата от натоварванията на ос на една
двойна ос, за ППС без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които не са дадени в
приложение № 2, е 16 тона, когато разстоянието между осите е от 1,3 m включително
до 1,4 m.
В конкретния случай констатациите в обжалваното НП не само не са опровергани
чрез ангажирани доказателства в хода на съдебното производство, но и са потвърдени
изцяло от наличния по делото доказателствен материал.
От приобщените чрез АНП документи е видно, че измерването на натоварването
на двойната задвижваща ос /а именно 3-та и 4-та ос/ е извършено с одобрено и
регистрирано в БИМ техническо средство, което е преминало пред надлежна проверка
за техническа годност, с оглед на което следва да се съобразят установените със
същото стойности на претоварване. В хода на въззивното производство са събрани
доказателства, че електронна мобилна везна "Dini Argeo", модел "DFWKR" /цитирана
в НП с посочване на марката, модела и серийните номера на плочите/ е одобрен тип
4
средство за измерване. От приобщеното по делото писмо на Председателя на БИМ
безспорно се установява, че измерването е извършено с надлежно техническо
средство. По делото са представени Заявление за периодична проверка № 000029-
9046/15.02.2024 г. с издадени Протоколи за изпитвания за проверка на ел. везна от
същата дата. Процесната везна е с издаден ЕС сертификат за изследване от типа на
Датски нотифициран орган с № 0200-NAVI – 06085, който е признат на цялата
територия на Европейската общност, като сертификатът замества свидетелството за
одобрен тип, издавано преди 01.01.2007 г. Безспорно се установява от събраните
писмени доказателства, че измерването е извършено с одобрен тип измервателно
средство, което е преминало периодичен преглед и е било годно техническо средство
за измерване към момента на проверката.
Установяването на разстоянието между 3-та и 4-та ос е извършено от служителите
на ОО“АА“ – Варна със служебна ролетка, която е сертифицирана такава, видно от
депозираните по делото с 1 бр. снимка, копие на сертификат по отношение на
извършена ревизия, доклад № 70720164.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че
представеното заверено копие на СРМПС, част І, опровергава констатациите в НП
относно разстоянието между процесните оси. Отразеното разстояние в пункт (M) от
СРМПС касае междуосието, което е разстоянието между предната ос и задната ос,
съотв. междуосието, добавено към дължината на двата надвеса, се използва за
изчисляване на общата дължина на превозното средство. В случая се касае за
разстояние между двойна задвижваща ос, което се измерва не по дължина, а по
ширина на превозното средство.
Като неоснователни бяха оценени и аргументите в жалбата за субективна
несъставомерност на извършеното нарушение. Задължение на всеки водач на ППС е
преди да предприеме превоза да се увери, че управляваното от него ППС не е
претоварено, така че да не става причина за ПТП и да не застрашава, както
инфраструктурата, така и всички участници в движението.
Субективното отношение на извършителя следва да се изведе от обективните
проявления на действията му. Нарушението е формално /на просто извършване/, при
което вредните последици /обществената опасност/ се изразяват в самото
осъществяване на изпълнителното деяние. Дори и да се приеме, че санкционираният
водач не е съзнавал и не е предвиждал обществената опасност на действията си, той е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, съобразно законово вмененото му задължение
по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП вр. чл. 7 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. Незнанието на
закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, а такова предвиждане не е налице по отношение на нарушението
по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП. Затова дори и санкционираното деяние да не е извършено
умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата
съставомерност от субективна страна, т. е. за виновно извършено от въззивника
нарушение на чл. 139, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.
Не е била налице обективна невъзможност да бъде осигурено средство за измерване, с
което да се осъществи претегляне на натоварването на осите на ППС преди
движението му по републиканската пътна мрежа или чрез друг способ за изчисление
на товара съобразно неговото обемно тегло, изчислено с приблизителна точност
Предвид изложените доводи, въззивникът е бил длъжен и е имал възможност да
5
възприеме фактите, сочещи осъществяваното от същия нарушение, поради което е
извършил деянието виновно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на
ЗАНН с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, поради което същото се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Касае се за формално нарушение, с
осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената материално правна норма, като с оглед размерът на
превишаване на допустимата максимална маса на процесното превозно средство,
съдът намира, че обществената опасност на конкретното деяние не се отличава от
типичните от деяния от съответния вид.
Въз основа на обективираните аргументи, съдът намира, че правилно и
обосновано АНО е формирал извода, че с процесното деяние е осъществено от
въззивника нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 7 ал.1
т. 2 б. "б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като е извършено управление от
същия на ППС от съответната категория, което надвишава нормите за допустима маса,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В случая обаче е налице частична некоректност при цитиране на приложимата
санкционна норма. Процесното нарушение е обхванато от диспозицията на
разпоредбата на чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, докато в НП като правно основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е посочено
предложение 3 на нормата на чл. 177 ал. 3 от ЗДвП, каквото последната не съдържа.
Поради изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за изменение на НП,
на основание чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН, досежно правното основание за ангажиране на
административнонаказателното производство, доколкото следва да се приложи закон
за същото наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението
Съгласно санкционна норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водач, който без да
спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с маса, която
надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв.
Съгласно т. 4 "Групи нарушения на Директива 96/53/ЕО на Съвета" от
Приложение № 1 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18.03.2016 г. за
допълване на Регламент (ЕО) Е 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които
могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за
изменение на Приложение № III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета, приложим на основание § 3 от Заключителните разпоредби на Наредба №
11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
(Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), нарушението следва да се квалифицира като най-
тежко нарушение, доколкото превишението на максимално допустимите натоварвания
на ос е над 20 %. Следва да се отчете и изключително високата степен на обществена
опасност на нарушеният от този вид, водещи от една страна до нарушаване
структурата на пътищата /вкл. първокласните и автомагистралите/, което застрашава
сигурността на всички ползващи ги водачи и пътници на ППС; а от друга – до
6
затруднение в управлението и удължаване спирачния път на съчленените ППС със
значително тегло, което също пряко застрашава живота и здравето на неограничен кръг
от други лица /ноторно известни са случаите на ПТП вследствие на претоварване
довели до смърт и/или тежки травматични наранявания/.
Поради изложеното, с оглед конкретната стойност на установеното претоварване,
съдът намира, че наложената административна санкция между средния и максималния
размер е справедлива и ще изпълни целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед пълнота на изложението, съдът намира, че следва да изложи
съображенията си за неоснователността на искането за спиране на настоящото
производство с оглед висящото тълкувателно дело по въпроси, относими към
преценката на приложимия материален закон по настоящия казус. Производството
пред въззивната инстанция се провежда на основание чл. 84 от ЗАНН по реда на НПК,
поради което във връзка с предпостваките за спиране на същото е приложима нормата
на чл. 25 от НПК, която не предвижда възможност настоящото производство да бъде
спряно на посоченото от процесуалния представител на въззивника основание.
По повод направеното от страните искане за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът дължи разноски на
основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.. Като взе предвид, че в случая делото
не е с фактическа и правна сложност изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО и процесуалният представител на
въззиваемата страна е взел участие в едно от проведените съдебни заседания съдът
счете, че възнаграждението за Ю.сконсулт следва да бъде определено към
минималния предвиден в наредбата размер, а именно за сумата от 100 /сто/ лева.
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на
въззивника за присъждане на сторените от същия разноски по делото.
Поради изложеното и на основание чл.63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 23-0002824/15.05.2024 г. на Началника на ОО„АА“-Варна, с
което на А. Д. А. на основание чл. 177 ал. 3, пр. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева
за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 пр. 3 от ЗДвП, във вр. с чл. 7 ал.2 т. 2 б.б от Наредба
№ 11/03.07.2011 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) , изд. от министъра на регионалното
развитие и благоустройството /Наредбата/ досежно правното основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на въззивника, като
санкцията за посоченото в НП нарушение се налага на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 от
ЗДвП.
7
ОСЪЖДА А. Д. А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА"АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ" сумата от 100 /сто/ лева за Ю.сконсултско възнаграждение, на
осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8