Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17
гр. Сливен, 15. 03. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 12 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП –
Бургас, подадена срещу Решение № 300 от 26.11.2021 г., постановено по АНД № 963
/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 563835-F585263 от 02.07.2021 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *****, за нарушение
на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във
връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ и на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага
съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че
отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли
решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение,
с което процесното НП да бъде потвърдено.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В писмено становище чрез упълномощен процесуален
представител поддържа жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител счита жалбата за неоснователна, претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е направил извод, че не е извършено описаното в АУАН и в НП
нарушение.
Решението на Районния съд е валидно и допустимо.
Изводът на Районния съд, че обжалваното НП е незаконосъобразно, е правилен.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 11.01.2021 г. срещу „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *****, е съставен АУАН от служител
на НАП, за това, че на 04.01.2021 г. при извършена проверка в търговски обект –
б.-., находящ се в гр. Сливен, кв. „Речица“, стопанисван от „А.- ТП“ ЕООД с
ЕИК: *****, е констатирано, че: в обекта е въведено в експлоатация и се
използва фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП –
електронна система с фискална памет /ЕСФП/, одобрена със свидетелство от БИМ и
регистрирана в НАП; на 09.06.2020 г. ЗЛ „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *****, в
качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни
горива, е изпратило съобщение за доставка на гориво по акцизен данъчен документ
/АДД/ с уникален контролен номер /УКН/: 0000000004743572 от 14.08.2019 г. -
доставка на 4000 л. дизел, с което не е изпълнило задължението си на датата на
постъпване на горивото в обекта да подаде данни в НАП за доставката на гориво
по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с
клавиатура и баркод четец. В АУАН е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1,
изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на 02.07.2021
г. е издадено процесното НП.
В приложената преписка се съдържат следните относими
за процесната доставка документи: служебен бон от 14.08.2019 г. – нивомерна доставка, за доставеното на 14.08.2019 г.
дизелово гориво, със статус на операцията – ОК; служебен бон от 14.08.2019 г. –
документална доставка, за доставеното на 14.08.2019 г. дизелово гориво по АДД
номер: 0000000004743572, със статус на операцията – невалиден АДД номер;
служебен бон от 09.06.2020 г.– документална доставка, за доставеното на
14.08.2019 г. дизелово гориво по АДД номер: 0000000004743572, със статус на
операцията – ОК.
С оглед установените факти, Районният съд правилно е
приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и подлежи на метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е
въведено задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка
на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях,
като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата
на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран
електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС е регламентирано изключение от
това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за
доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална
памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива
подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с
изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.
По делото е установено, че: на 14.08.2019 г. в
проверявания търговски обект е получена доставка на дизелово гориво по АДД с УКН:
0000000004743572; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на
доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация
от нивомерната система, видно от служебен бон от
14.08.2019 г.– нивомерна доставка, за доставеното на
14.08.2019 г. дизелово гориво, със статус на операцията – ОК.
От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена
чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл.
118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
По изложените съображения, Районният съд
правилно е отменил процесното НП, поради което съдебното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на
касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Независимо от изхода на спора, претенцията
на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна.
На 16.02.2022 г. чрез електронната поща на съда е представено копие на договор
за правна помощ, според чието съдържание, от ответника по касационната жалба са
заплатени 300 лева за адвокатско възнаграждение. Този договор за правна помощ е
представен като сканиран електронен документ по имейл, поради което не съдържа
саморъчно положен подпис на съставителите му, а само сканирано изображение на
подпис, и следователно не може да се приеме, че представлява разписка за
заплатено адвокатско възнаграждение по делото. Подаденият по електронен път
документ не е подписан с електронен подпис и не отговаря на изискванията на чл.
141 от АПК. По изложените съображения, по делото не са представени годни
доказателства за направени разноски от ответника по касационната жалба, предвид
което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 300 от 26.11.2021 г., постановено по АНД № 963 /
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.- ТП“ ООД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Р.” бл. ., ет. .,
ап.., представлявано от управителя Д. П. А., за присъждане на разноски за
касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: