Решение по дело №929/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260050

 

                                 гр.Пловдив, 01. 09. 2020 г.

 

                                    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на първи септември през две хиляди и двадесета година,  в състав :

 

                        Председател:  Светлана Изева 

                                                    Членове:  Радостина Стефанова

                                                                       Силвия Алексова

 

като разгледа докладваното от Радостина Стефанова

възз.гр.д.№ 929/2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл.460 във вр. с чл. 463 и чл.278  от ГПК във вр. с чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадена жалба от „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД, ЕИК – *********, чрез управителя Я.И.Л., в качеството на длъжник, против Разпределение от 23.11.2009г., предявено на 08.01.2020г. по изп.д.№ 20158210400794 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821. Моли да бъде отменено и да бъде върнато делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение със съответните задължителни указания. Прилага незаверено копие на Решение от 25.05.2018г. постановено по  т.д.№2554/2017г. по описа на СГС.

Г.П.Б., ЕГН – **********, в качеството на длъжник,  депозира писмено становище, че жалбата е основателна.

П.Г.Б., ЕГН – **********, в качеството на длъжник,  депозира писмено становище, че жалбата е основателна.

„БМ Лизинг“ АД, „Ромекс кар“ ЕООД, „Си финанс груп“ ЕООД, „ОТП Факторинг груп“ ЕООД, Община –Пловдив „МДТ“, и ТД на НАП – Пловдив, не взимат становище.

От страна на ЧСИ Петко Илиев, рег. № 821, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани  мотиви, че подадената жалба е процесуално допустима, но е  неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител  и следва да се разгледа по същество.

Първото основно възражение на „Балканкар Мизия – БГ“ се отнася до това, че неправилно е определен размерът на главницата на вземането, тъй като не е взето предвид постановеното Решение от 25.05.2018г. постановено по  т.д.№2554/2017г. по описа на СГС. ПдОс намира, че оплакването е неоснователно, тъй като от извършената служебна справка за този съдебен акт се установява, че същият не е влязъл в сила.

На следващо място, възразява се, че ЧСИ е извършил неправилно разпределението, тъй като е в противоречие с чл.136 от ЗЗД във вр. с т.6 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че неправилно са включени привилегии, по- конкретно разноски по т.31д – в размер на сумите 240 лв. /3 х 80 лв./ и 216 /3 х72 лв./, представляваща  такса за хонорар за вещо лице. Съдът намира, че възражението е неоснователно, тъй като  от данните по делото – преводни нареждания,  се констатира, че депозитът е  авансово заплатен от взискателя и са извършени общо 6 бр. описи на процесни недвижими имоти, предмет на разпределението.

Неоснователно се явява и възражението, касаещо сумата от 60 лв. с ДДС - такса за извършен опис по т.2 от ТТРЗЧСИ,  сумата от 624 лв.    /26 бр. съобщения х 24 лв. с ДДС/ – такси по т.5 от ТТЗЧСИ и сумата 120 лв. /10 бр. съобщения х 12 лв. с ДДС/ лв. – такси по т.4 от ТТЗЧСИ,  приети  с предпочитателно  удовлетворяване  от първи ред, тъй като  от данните по делото не се установява тези такси да са „произволно начислени“, както твърди жалбоподателят. Това е така предвид наличието по преписката на съобщения, изпратени до страните в производството във връзка с прилагането на съответния изпълнителния способ. Относно позоваването на т.6 от ТР № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, следва да се посочи, че изброяването е примерно, а не е изчерпателно. Не се установява нарушение при прилагането на т.20 и т.26 от  ТТЗЧСИ.

Обжалваното разпределение се явява законосъобразно, а подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд  – V възз.гр.с.

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

Оставя без уважение подадената жалба от „Балканкар Мизия – БГ“ ЕООД, ЕИК – *********, чрез управителя Я.И.Л., в качеството на длъжник, против Разпределение от 23.11.2009г., предявено на 08.01.2020г. по изп.д.№ 20158210400794 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821, като неоснователна. 

 

        Решението  може да се обжалва  в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК  пред Апелативен съд – Пловдив.

 

                                     Председател:

                                            Членове: