Р Е Ш Е Н И Е
№ 941 /16.7.2020г.
гр. Перник, 16.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 1988 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 338,03 лв., представляваща
главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“
бл., вх. , ап., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 42,77 лв., представляваща обезщетение за
забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018 г., за
които вземания е издадена заповед № 6115/21.11.2018 г. по ч.гр.д. № 08186 по описа за 2018 г. на Районен
съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията
между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез
назначеният от съда особен предстгавител – адв. М.К., оспорва предявените
искове. Възразява между страните да е налице облигационно отношение по повод
продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не е собственик или ползвател
на процесния имот. Оспорва за процесния имот да е доставена топлинна енергия в
твърдяното количество. Навежда доводи, че ищецът не е изпълнил задължението си
за сключване на договор с фирмата за дялово разпределение по реда на чл. 139б
от Закона за енергетиката. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност. По изложените съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 6115/21.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 08186 по описа за 2018 г. на
РС-Перник срещу Г.К.П. за сумата 338,03 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ №, вх. , ап., за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
20.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 42,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 07.11.2018 г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От представените от ответника общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
Съгласно писмо от Община Перник,
към която е приложено заверено копие на данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от Г.К.П., на 29.01.1998 г. същият е заявил пред данъчната
администрация, че е единствен собственик на имот, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр., ул. „“ №, вх. , ап., въз основа на договор за
покупка, сключен с Общинския народен съвет.
От Договор от 19.12.1985 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че К. Г. П.
и И.Й. П. са придобили недвижим имот, представляващ апартамент №, разположен на
ет. , в бл., вх., на ул. „“ в гр. Перник.
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ул. „“ е идентична с ул. „“.
От приетия по делото договор № 97/30.11.2011 г. се установява, че ищецът
„Топлофикация-Перник“ АД в качеството на възложител е възложил на фирма
„Техем сървисис“ ЕООД в качеството на изпълнител и „Директ“ ЕООД в качеството
на подизпълнител да извършва срещу заплащане услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост, намиращи се в
лицензираната територия на възложителя.
Съгласно приложеното към договора от 30.11.2011 г. удостоверение
за регистрация № Р-01/06.04.2007 г. „Техем сървисис“ ЕООД е вписан в публичния
регистър на Министерство на икономиката и енергетиката на лицата, извършващи
услуагата дялово разпределение под № Р-01 и има право да предоставя тази услуга
съгласно ЗЕ и Наредба № 2 за топлоснабдяването.
От приетия по делото договор №
76/01.09.2017 г. се установява, че ищецът
„Топлофикация-Перник“ АД в качеството на възложител е възложил на фирма
„Директ“ ЕООД в качеството на изпълнител да извършва срещу заплащане услугата
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
собственост, намиращи се в лицензираната територия на възложителя.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция,
е освидетелстван по съответния ред през 2016 г. Вещото лице е посочило, че му е представен договор № 419 от 14.09.2015 г., сключен между потребителите в сградата в режим на
етжана собственост и фирмата за дялово разпределение,към който е приложен
Протокол от Общото събрание на потребителите от сградата от 14.09.2015 г.
относно взетото решение за сключване на договор за дялово разпределение с
„Техем сървисис“ ЕООД и „Директ“ ЕООД, както и списък на потребителите на
топлинна енергия от сградата,участвали в общото събрание. На вещото лице не е
представен договор, сключен между потребителите в сградата и фирмата за дялово
разпредление преди тази дата, поради което то не може да отговори кога е
въведена услугата за дялово разпределение. От представените от ищцовото
дружество документи, вещото лице е констатирало, че е сключен договор за дялово
разпределение между ищеца и фирма „Техем сървисис“ ЕООД, като изпълнител, и
фирма „Директ“ ЕООД, като подизпълнител, обслужваща сградата, в която се намира
процесния имот. «Топлофикация-Перник» АД е подавала ежемесечно за
разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с
приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди
е идентична с отразената в
индивидуалните изравнителни сметки. Констатираната разлика между изчислените на
вещото лице технологични разходи и «Топлофикация-Перник» АД за м.април 2017 г.,
м.декември 2017 г. И м.февруари 2018 г. е минимална и не оказва съществено
влияние на топлоенергията за разпределение. Вещото лице посочва, че
за процесния период „Директ“ ЕООД е разпределяла топлоенергията в сгарадата в
режим на етжана собственост в съостветствие със ЗЕ и Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като е начислявала ежемесечно по
време на отоплителните периоди на ответника прогнозна топлоенергия само за
отолпение – отдадена от сградната инсталация и от отоплително тяло в помещение
баня. След отчетените периоди прогнозната топлоенергия е изравнявана с
разпределената по изчислителен път само за отопление, което е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки. Според представените му документи в имота на
ответника в помещения кухня, стая и хол не са отразени свързани към сградната
инсталация отоплителни тела. В имота на ответника е осигуряван достъп за отчет,
като в отчетните карти е отразено, че отоплителните тела в помещенията са
демонтирани. За имота не е разпределяна топлоенергия, отдадена от отоплителни
тела в тези помещения и не са начислявани суми за такава. За имота е
начислявана топлоенергия за процесния период от отоплително тяло в баня от тип
„щранг-лира“ по изчислителен път, което отразено в изравнителните сметки. Не е
начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и
свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Не е начисляван разход на
топла вода, не е рапределяна топоенергия, отдадена за БГВ. Начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията и стойността на
топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че
отговорите на вещото лице по въпроси 5 и 6 от заключението не следва да бъдат
ценени, тъй като имат правен характер. Посочените отговори касаят преценка кога
е въведена услугата за дялово разпределение и на база какви документи, на които
вещото лице е отговорило след извършени справки в ищцовото дружество и
топлинния счетоводител, като дадените отговори напълно кореспондират с приетите
по делото договори, сключени между ищцовото дружество и топлинния счетоводител.
По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за
главница за процесния имот е 338,03 лв. за периода 01.05.2016 г. -30.04.2018
г., а за законна лихва – 42,77 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 07.11.2018
г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено
плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото
дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на
сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, поради което съдът го кредитира напълно, а
направеното от ответника оспорване намира за неоснователно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са
предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.)
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени
от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От доказателствата по делото се установява, че ответникът е декларирал, че
е едноличен собственик на процесния имот по силата на договор за продажба,
сключен с Общинския народен съвет. Възражението на ответника, че декларацията е
подадена 29.01.1998 г. и като придобивно основание е посочен договор от 1985
г., което не установява собствеността към настоящия момент, съдът намира за
неоснователно. Подадената от ответника декларация представлява извънсъдебно
признание на факта относно собствеността на имота, като същият не е ангажирал
доказателства, установяващи, че след този момент е настъпила промяна в това
обстоятелство. С оглед изложеното, съдът
приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че за процесния период и имот доставеното количество топлинна
енергия е в размер на сумата 338,03 лв.
По възражението на особения представител, че исковете не са доказани по
основание и размер, предвид липсата на сключен валиден договор с фирмата,
извършваща услугата дялово разпределение, съдът намира следното:
От представените по делото договор от 30.11.2011 г. и договор от 01.09.2017
г., сключени за срок от една година с клауза за автоматичното им подновяване
при липса на възражения от подписалите ги страни, се установява, че за
процесния период ищцовото дружество е възложило на „Техем сървисис“ ЕООД и
„Директ“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение за сградите в режим
на етажна сосбственост, находящи се в лицензионната територия на дружеството. От
заключението на вещото лице се установи, че за процесния имот и период е
сключен договор между „Директ“ ЕООД и потребителите в сградата в режим на
етажна собственост, в която се намира имотът на потребление, за услугата дялово
разпределение и същата релано е извършена, поради което следва извод, че
потребителят дължи цената й. Направеното от ответника възражение, че отговорът
на вещото лице относно наличието на сключен договор между топлинния
счетоводител и етажната собственост не следва да бъде ценен, тъй като този
договор не е представен по делото, съдът намира за неоснователно. Вещото лице
дава заключението си на база извършените справки и проверените документи, за
което носи наказателна отговорност, като не е необходимо всички те да са представени
по делото. Неоснователно е и възражението, че договорите, сключени между
топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител са недействителни поради
неспазване на предвидения ред в чл. 139б и 139в от ЗЕ, тъй като дори такова да
е налице, то няма отношение към действителността на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен в пълен размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане
оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното му изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. С оглед изложеното, ответникът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания от деня, следващ изтичане на
30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се устанвоява, че за периода 0910.07.2016 г. –
07.11.2018 г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния
имот и период топлинна енергия е в размер на 42,77 лв.
Следователно, предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен в пълен размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се погасяват с
кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия е
периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница),
давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на
“Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 -
дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок
вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното
и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на най-старото
задължение за главница и лихва от процесния период – това за месец 05.2016 г.,
е настъпила на 01.07.2016 г., което означава, че тригодишният давностен срок
изтича на 01.07.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е подадено на 20.11.2018 г., преди изтичане на давностния срок за
вземанията, с което давността е прекъсната на основание чл. 116 б „б“ от ЗЗД,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното, възражението за погасяване на
вземанията по давност е неоснователно.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски съразмерно на уважената част от
исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът
е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за правната
помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на
делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00 лв. за исковото
производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 250,00 лв. – депозити за експертизи, 10,00 лв.
– такса за 2 броя съдебни удостоверения, и 300,00 лв. – депозит за особен
представител, т. е. в общ размер на 685,00 лв., а в заповедното производство,
както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Предвид уважаване на предявените искове, на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. - ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 338,03 лв. /триста
тридесет и осем лева и три стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“ бл., вх. , ап., за периода
от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
42,77 лв. /четиридесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 07.11.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 6115/21.11.2018 г.
по ч.гр.д. № 08186 по описа за 2018
г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Г.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ. -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 685,00
лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет
и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 08186 по
описа за 2018 г. на Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08186 по описа за 2018
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: