№ 3739
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110114030 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „В.Д.“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Р.И., против
ответника „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***.
В исковата молба се твърди, че по силата на чл.2, ал., т.1 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператора „В.-Д.“ ЕООД,
потребители на В и К услуги предоставяни от В и К оператора са юридически или
физически лица - собственици, ползватели и притежатели на право на строеж на имоти, за
които се предоставят В и К услуги. С подадено заявление от 31.08.2018 г. била заявена
промяна на партида с абн. № *** за водоснабден имот находящ се в село ***, с
предназначение „търговски обект-газстанция“ на името на „Г. и О.В.“ ЕООД. Въз основа на
заявлението бил подписан между страните - Договор № ***2018 г. за предоставяне на
услугите доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, в който
били определени правата и задълженията на страните. За ответната страна възникнало
задължение да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица,
упълномощени от В и К оператора за отчет, монтаж или подмяна на водомерите на
водопроводните отклонения, включително в сгради - етажна собственост и за отчитане на
индивидуалните водомери в жилищата (чл. 5 от ОУ), както и да заплаща предоставените от
страна на В и К оператора В и К услуги, съобразно издадени ежемесечни фактури (чл. 33 от
ОУ, чл. 9 от Договора), а както и да заплаща законна лихва върху просроченото задължение (
чл. 12 от Договора).
Ищцовата страна твърди, че в периода 25.09.2023 г. до 25.06.2024 г., при редовни
1
месечни отчети, ВиК операторът е издал 8 бр. ежемесечни фактури, както следва: фактура
№ ** от 31/10/2023, отчетен период 25/09/2023 19/10/2023, за потребени 2 куб. м.,; фактура
№ ** от 30/11/2023, отчетен период 19/10/2023 - 20/11/2023, за потребени 1 куб. м.; фактура
№ ********** от 28/12/2023, отчетен период 20/11/2023 - 15/12/2023, за потребени 1 куб. м.;
фактура № ** от 31/01/2024, отчетен период 15/12/2023 - 22/01/2024, за потребени 1 куб. м.;
фактура № ** от 29/02/2024, отчетен период 21/01/2024 - 21/02/2024 г., за потребени 1 куб.
м.; фактура № ** от 29/03/2024, отчетен период 21/02/2024 - 21/03/2024 г., за потребени 1
куб. м.; фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 - 21/05/2024 г., за
потребени 606 куб. м. и фактура № ** от 28/06/2024, отчетен период 21/05/2024 - 25/06/2024
г., за потребени 3 куб. м. Така издадените фактури били просрочени. Срещу фактура
№**********/31.05.2024 г. постъпило възражение от страна на потребителя вх. № **2024 г.,
в което същият отправил искане за повторна проверка на водомера за евентуални
неизправности, да бъде преразгледана фактурата и да бъде коригирана начислената сума,
както и било направено искане за преместване на водомера в имота на потребителя. По
постъпилото възражение била направена проверка, която установила, че водомерът, по
който се извършва отчет на ползвани В и К услуги от ответната страна е в съответствие с
изискванията на Закона за измерванията. Монтираният в имота на ответника водомер
изцяло отговарял на изискванията на ЗИ, като било налице реално ползване на В и К услуги
от страна на потребителя. Начислено било голямо количество потребени В и К услуги,
поради авария след водомера, която била отстранена от потребителя, но последният
продължавал да не заплаща сумите по издадените фактури, и не е предприел действия за
промяна на местоположението на водомера, чрез съгласуване на инвестиционен проект.
Всъщност ответната страна оспорвала само една от издадените фактури, но задълженията по
всички горепосочени не били платени.
Поради неплащането на задълженията от ответната страна ищцовото дружество подало
заявление по чл.410 от ГПК, като в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №**/2024 г. по описа
на съда, като с разпореждане №**2024 г. по това дело на ищеца бил указан срока за
предявяване на иск за установяване на вземанията си.
Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника и дължи сумата в размер на 3267,04
лева - главница и сума в размер на 69,65 лева - лихва за периода от 30.11.2023 г. до
23.08.2024 г., съгласно издадени 8 броя фактури за потребени В и К услуги на
административен адрес: **, с начин на трайно ползване „търговски обект газстанция“, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението. Ищцовата страна моли също да й бъдат
присъдени и направените по делото разноски в двете производство
В представения отговор на исковата молба представителят на ответника твърди, че
предявеният иск е частично неоснователен. Твърди, че оспорва единствено задължението по
фактура с №********** от 31.05.2024 година за отчетен период от 21.03.2024 година до
22.05.2024 година, за потребени 606 куб.м. вода. Относно останалите фактури задълженията
били платени на 21.11.2024 г. Ответникът твърди, че сумата по посочената фактура от
2
31.05.2024 г. е недължима, тъй като посоченото в нея количество куб.м. не е изразходвано от
ответника и начисленият разход е нереален и не кореспондира с обикновено потребяваните
количества в обекта. Сочи, че измерващото устройство към момента се намирало в шахта
извън територията на ПИ с идентификатор **, който бил собственост на ответното
дружество. Тази шахта била приблизително на 50 метра отстояние от границата на
собствеността на ответника. Захранващата водопроводната тръба след измервателното
устройство преминавала през ПИ с идентификатор ** и на граница с ПИ с идентификатор
**, навлизала в търговския обект, като захранвала сграда, находяща се в последния ПИ.
Трасето, през което преминавала тръбата било констатирано и удостоверено и било ясно, че
тръбата преминава през имот, представляващ частна общинска собственост, като в този
имот имало установени крайни точки, които не били под контрола на ответника. Ищцовото
дружество имало задълженията да поддържа това отклонение. Поради това, че в ПИ с
идентификатор ** имало крайни точки за захранване с вода, от които се черпила вода не от
ответника, то той не бил единствен ползвател на вода. Наред с това ищцовата страна не
изпълнила задължението си да извършва проверки за състоянието и експлоатацията на
водопроводните и канализационни инсталации и вътрешните мрежи на потребителите. Не
било ясно дали на територията на ПИ с идентификатор ** няма теч, който да е причина за
начисленото количество вода в процесната фактура. Също така не следвало да се изключва
вероятност за недобросъвестно ползване на кран в ПИ с идентификатор **.
Предвид така изложените обстоятелства, ответната страна моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното: Ответната страна е потребител на
ВиК услуги, доставяни от ищцовата страна, като между страните е сключен договор
№**/2018 г., по силата на който „В.Д.“ ЕООД се е задължило да доставя на „Г. и О.В.“ ЕООД
питейна вода до търговски обект, находящ се в *** в имот с идентификатор **, съгласно
изискванията на действащото законодателство; да отвежда и пречиства отпадъчните води от
имотите му; да поддържа в изправност водопроводите и канализационните системи; да
пломбира водомера на водопроводното отклонение и на водоизточника, собственост на
потребителя; да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете,
определени в действащите Общи условия да издава фактури за дължимите суми. От своя
страна ответното дружество по силата на договора има задължения да заплаща количествата
изразходвана вода, отведените и пречистени отпадъчни води съобразно издадените
документи и договорените срокове; да осигурява свободен и безопасен достъп на
длъжностните лица на оператора в конкретно посочени в договора случаи; да ползва ВиК
услугите само чрез законно изградени и присъединени към водоснабдителната и
канализационна системи отклонения; да опазва от повреди водопроводни и канализационни
мрежи, съоръжения и инсталации - публична, държавна или общинска собственост,
изградени в имотите му; да уведомява незабавно оператора за всички допълнително
настъпили промени; да определи лице, с което оператора да кореспондира и което да има
3
правомощията да се подписва при отчитане показанията на водомерите и при вземане на
проби за установяване качеството на отпадъчните води. Задължението за заплащане на
ползваните услуги е уговорено /в чл.10 от договора/ да се извършва от ответника в брой, при
представяне на фактура от ищеца.
В периода 25.09.2023 г. до 25.06.2024 г. от ищцовата страна са били издадени следните
фактури: фактура №** от 31/10/2023, отчетен период 25/09/2023 19/10/2023, за потребени 2
куб. м; фактура № ** от 30/11/2023, отчетен период 19/10/2023 - 20/11/2023, за потребени 1
куб. м; фактура № ********** от 28/12/2023, отчетен период 20/11/2023 - 15/12/2023, за
потребени 1 куб. м; фактура № ** от 31/01/2024, отчетен период 15/12/2023 - 22/01/2024, за
потребени 1 куб. м; фактура № ** от 29/02/2024, отчетен период 21/01/2024 - 21/02/2024 г., за
потребени 1 куб. м; фактура № ** от 29/03/2024, отчетен период 21/02/2024 - 21/03/2024 г., за
потребени 1 куб. м; фактура № ********** от 31/05/2024, отчетен период 21/03/2024 -
21/05/2024 г., за потребени 606 куб. м и фактура № ** от 28/06/2024, отчетен период
21/05/2024 - 25/06/2024 г., за потребени 3 куб. м. Общата сума на дължимите плащания по
фактурите е 3267, 04 лв. – главница и 69, 65 лв. – лихва.
На 25.11.2024 г. ответната страна заплатила по банков път на ищцовото дружество
сумите по всички горепосочени фактури, с изключение на сумите по последните две от
фактурите - фактура №********** от 31.05.2024 г. и фактура №** от 28.06.2024 г.
Заплатената от ответната страна сума е в общ размер от 38, 26 лв., видно от представеното в
заверено копие преводно нареждане, като в него за основание за плащането са посочени
номерата на фактурите и е отбелязано „до голямата фактура“.
По делото ответната страна заявява, че признава задълженията си по всички фактури, с
изключение на това по фактура № ********** от 31.05.2024 г. – за задължение за главница
от 3216, 41 лв. и лихва от 66, 53 лв. Относно това задължение ответната страна е подала
възражение до ищеца, по повод което от ищцовата страна била извършена проверка и до
ответника бил изпратен писмен отговор, в който ищецът заявил, че не приема възражението
за основателно. Обяснил, че водомерният възел за имота на ищеца е монтиран в
съществуваща шахта, разположена в средата на поземлен имот с идентификатор **, като за
нуждите от водоснабдяване на имота настоящото местоположение на водомерния възел се
приема от ищеца, до реализиране на ПУП или други инвестиционни намерения за поземлен
имот с идентификатор **. Съобщил също, че измервателното устройство, отчитащо разхода
на вода в имота на ответника съответства на метрологичните характеристики на водомера с
изискванията към измервателните устройства, предвидени в Закона за измерванията и
поднормативните актове към него.
Считайки, че не дължи сумата по фактура №********** от 31/05/2024 г. за начислени
606 куб.м вода, ответната страна отново изпратила писмо до ищеца, с възражения, че водата
не е ползвана от дружеството и с настояване за преместване на водомера.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че ревизионната шахта, в която е поставено измерващото устройство водомер за
захранване на обекта на ответника, находящ се в ПИ **, се намира в имот с идентификатор
4
**, представляващ общинска собственост, който е свободен за достъп от трети лица. Същият
е обрасъл със суха трева и храсти, няма ограда, ревизионната шахтата е без капак. В шахтата
водата достига по етернитов тръбопровод с размер, завършва с метален фланец и от него се
захранват два тръбопровода с размер ф3/4 с два водомера, единият за ПИ **, а другият за
ПИ ***. Разстоянието от шахтата до границата на имота на ответника е 48 метра. В
последния има две крайни точки на потребление - мивка и тоалетна чиния с казанче към нея.
Същите се намират вътре в търговския обект, в сервизно помещение. Водата до тях достига
подземно, от водомера по метална тръба с размер ф3/4. В заключението на експертизата
вещото лице е установил, че няма следи от нерегламентирано потребление на вода; че в
периода от 21.03.2024 г. до 22.05.2024 г., не са извършвани ремонтни дейности на главното
водопроводното трасе, които да доведат до навлизане на въздух в него, така че да постъпи
въздух, който да доведе до мнимо отчитане на потребена вода; че отчитането на потребената
вода е извършвано ежемесечно, както и карнета за отчитането е попълван ежемесечно, с
малки изключения. Също така в заключението на експертизата е отразено, че
средномесечното потребление на вода от ответника от момента на договора за доставка на
вода от 2018 година, до изготвянето на експертизата, с изключение на периода от 21.03.2024
година до 22.05.2024 година, е 94 m3, т.е 1,4 m3 средномесечно потребление. Вещото лице е
изчислил също, че крайните точки за потребление на вода в ПИ **, за да потребят
отчетеното количество от 606 кубични метра вода по фактура с №********** от 31.05.2024
г., е трябвало да работят с разход от 10,100 m3 на ден. В проведения разпит на вещото лице в
открито заседание, същият изразява становище, че причината за такова голямо количество
отчетена вода, преминала през водомера, най-вероятно е пробив на прогнила тръба в
металния участък на тръбопровода, извън частта влизаща в сградата, тъй като предвид
размерите на тръбите в сградата, не би могло да се осигури такова изтичане на вода и няма
как да бъде потребено такова количество вода.
От показанията на свидетелката Х.Т.П. – съпруга на управителя на ответното
дружество, става ясно, че след получаването на фактура №**********/31.05.2024 г. от
ответната страна и по неин сигнал, имотът е бил посетен от служител на ищеца, както и от
друго, ангажирано от ответника лице с техника – сонар, с цел да се установи дали голямото
отчетено количество вода се дължи на теч. Такъв не бил открит. От свидетелските
показания, както и от разпита на вещото лице се установява, че отвеждането на водата в
района било извършвано посредством попивни ями, като конкретно за обекта на ответника
попивната яма се намирала зад сградата и по размерите си тя не можела да поеме такова
голямо количество вода. Във връзка с така установения проблем ответната страна не
извършила никакви ремонтни дейности в имота си, тъй като теч не бил открит.
На 27.08.2024 г. ищцовата страна подала заявление по чл.410 от ГПК за вземанията си
по всички издадени горепосочени фактури /като към онзи момент задължението по никоя от
тях не било платено/, по който повод в РС – Варна е било образувано ч.гр.д. №**/2024 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №***/2024 г. за сумата от 3
267,04 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 27.08.2024 г. до
5
изплащане на вземането и сумата 69,65 лева, представляваща мораторна лихва за период от
30.11.2023 г. до 08.09.2024 г., както и държавна такса в размер на 66,73 лева, които суми
представляват Задължения за консумирана вода, въз основа на Договор за предоставяне на
ВиК услуги и Общи условия, за които задължения са издадени 8 бр. фактури в периода
31.10.2023 г. - 28.06.2024 г. за обща сума от 3336, 69 лв.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от представените по
делото писмени доказателства, описани по-горе, от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както и от показанията на свидетелката Х.Т.П., на които
съдът счита, че следва да даде вяра. Независимо от факта, че свидетелката е съпруга на
управителя на ответното дружество и като такава може да се счита заинтересована от изхода
на делото, то е видно, че фактите, изложени в показанията й, не са в противоречие с
данните, които се установяват от останалите представени доказателства, поради което съдът
приема показанията й за правдиви.
На базата на установените факти съдът счита, че се налагат следните изводи относно
предявените искови претенции: Безспорно е, че страните по делото са в облигационни
отношения по повод доставка на ВиК услуги на ответната страна, по силата на
горепосочения договор от 03.09.2018 г. Също така за категорично установено съдът приема,
че в периода 25.09.2023 г. до 25.06.2024 г. до обекта на ответника от страна на ищеца са били
предоставяни ВиК услуги и са били издадени посочените по-горе 8 бр. Фактури.
Задълженията по първите шест фактури - фактура №** от 31.10.2023 г.; фактура №** от
30.11.2023 г.; фактура №********** от 28.12.2023 г.; фактура №** от 31.01.2024 г.; фактура
№** от 29.02.2024 г. и фактура №** от 29.03.2024 г., са заплатени от ответника в полза на
ищцовата страна, по който въпрос между страните няма спор. Плащането е било извършено
на 21.11.2024 г., след депозиране от ищеца на заявлението по чл.410 от ГПК и след
подаването на исковата молба по настоящото дело. Доколкото тези задължения към момента
са погасени, претенцията на ищеца относно тях, като неоснователна и недоказана следва да
се отхвърли.
Относно задължението по фактура №********** от 31.05.2024 г. съдът счита, че
претенцията на ищцовата страна е недоказана. Предвид обстоятелствата, установени
безспорно от събраните доказателства /като най-голяма тежест съдът отдава на
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза/ относно разположението на
водопровода и средството за измерване, броя на точките на потребление в обекта на
ответника; относно данните за средномесечната консумация на вода в горепосочения
период; относно липсата теч или друга авария и извършван ремонт в обекта, като и
становището на вещото лице за невъзможността посоченото във фактурата количество вода
да премине през точките на потребление в обекта на ответника и да бъде употребено, съдът
счита, че не може да приеме за доказано по категоричен начин, че действително така
начисленото количество вода е консумирано от ответника. В случая не се доказва
неизпълнение на договора за предоставяне на ВиК услуги, или поведение от представител
или служител на ответната страна, довело до начисленото количество вода, поради което и
6
стойността му не следва да се възлага на ответника. Предвид липсата на категорични
доказателства за това, че начислената по фактура №********** от 31.05.2024 г. ВиК услуга е
потребена от ответната страна, съдът счита, че претенцията на ищеца в тази част, като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли.
Относно задължението по фактура №** от 28.06.2024 г., за отчетен период 21.05.2024 –
25.06.2024 г., за потребени 3 куб. м. вода ищцовата претенция е основателна и доказана.
Задължението не се оспорва от ответника, но няма данни същото да е изпълнено. Предвид
това в тази част исковата молба, като основателна и доказана, следва да се уважи, като съдът
признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 15, 92 лв. - главница,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 27.08.2024 г. до
изплащане на вземането и сумата 0,16 лева, представляваща мораторна лихва за период от
29.06.2024 г. до 23.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №***/2024 г. по ч.гр.д. №**/2024 г. на РС – Варна. В останалата част до пълния
размер на претендираните суми, исковата претенция следва да се отхвърли, а именно за
сумата от 3251, 12 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от
27.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата 69,49 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 30.11.2023 г. до 08.09.2024 г.
Относно разноските по делото: На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна
следва да заплати на ищцовата страна направените по настоящото и по заповедното
производство разноски, съобразно уважената част от иска. Изчислявайки дължимите
разноски съразмерно съдът счита, че следва да включи към тях и тези относно задълженията
по първите осем фактури, сумите по които, макар и заплатени от ответника, са платени след
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК от ищеца и след предявяване на настоящия
установителен иск. Затова относно тях не може да се приеме, че ответната страна не е
станала причина за предявяване на иска. Така от направени по настоящото дело разноски в
общ размер от 1016, 95 лв. /116, 96 лв. държавна такса и 900 лв. адвокатско възнаграждение/,
ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 20, 34 лв. От разноските, направени
по заповедното производство в общ размер от 66, 73 лв. ответната страна следва да заплати
сумата от 1,33 лв.
От своя страна ищцовата страна следва да заплати на ответната направените по делото
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. По настоящото производство от
разноски в общ размер от 1420 лв. /720 лв. заплатен депозит за изготвяне на експертиза и
700 лв. адвокатско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът
следва да плати на ответната страна сумата от 1391, 60 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ***, ДЪЛЖИ на „В.Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
7
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Р.И., следните суми: сумата от
15, 92 лв. (петнадесет лева и деветдесет и две стотинки) - главница, ведно със законната
лихва от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 0,16 лв. (шестнадесет
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 29.06.2024 г. до 23.08.2024 г.,
които суми представляват задължения за консумирана вода, въз основа на Договор за
предоставяне на ВиК услуги и Общи условия за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №***/2024 г. по ч.гр.д. №**/2024 г. на РС – Варна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Р.И., против „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от ***, искове по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК с искове по чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в останалата им
част до пълните им размери от 3267, 04 лв. – главница и 69, 65 лв. мораторна лихва за
период от 30.11.2023 г. до 08.09.2024 г., а именно за сумите: 3251, 12 лв., представляваща
главница и69,49 лева, представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.Р.И., направените разноски по настоящото дело от 20,
34 лв. (двадесет лева и тридесет и четири стотинки) и 1,33 лв. (един лев и тридесет и три
стотинки) – разноски по ч.гр.д. №**/2024 г. на РС – Варна.
ОСЪЖДА „В.Д.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от С.Р.И. ДА ЗАПЛАТИ на „Г. и О.В.“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от ***, направените разноски по настоящото
производство в размер на 1391, 60 лв. (хиляди триста деветдесет и един лева и шестдесет
стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8