Определение по дело №2701/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 908
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20227050702701
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                       

    №…………………………………2023 година,    гр.Варна

 

          ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в закрито заседание на трети април 2023г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№ 2701/2022г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

          Образувано е по подадена от В.В.К., чрез процесуалният й молба за изменение на постановеното по адм.д.№2701/2022г. решение № 204/17.02.2023г., в частта му за разноските. Моли да бъде намален към законоустановения минимум размера на присъдените на жалбоподателката разноски.

          Ответникът по молбата изразява в с.д. 5040/31.03.2023г. становище за нейната неоснователност.

          Съдът, след като прецени молбата и срока на постъпването й, намира, че искането е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1, предл. второ от ГПК. Молбата е допустима, но е неоснователна.

          Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, на която се позовава процесуалният представител на жалбоподателката, за да е налице право на присъждане на възнаграждение за адвокат на жалбоподателката, следва да е налице материално затруднение. Производството за разноските е част от съдебния процес и като такова за него са относими същите изисквания, както и за основния процес, а именно – всяка страна да установи наличието на претендираното от нея право или факт. Това означава, че за г-жа К. е съществувало задължение да представи доказателства, че е материално затруднено лице. Обстоятелството, че не е събрано по принудителен път публичното й задължение не е обвързано с наличието на предпоставките за признаването на „материално затруднение“, такава презумпция не е предвидена в закона. Доказването на наличието на това обстоятелство, следва да стане с допустимите по закон доказателства – относно размера на доходите, имуществото, друго… Такива не са представени.

          Доводът, че след като органът по приходите не е оспорил направеното искане за присъждане на разноски в тази хипотеза, то тогава съдът следва да присъди възнаграждение на процесуалният представител на жалбоподателя е неоснователен и е в противоречие с разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по адм.д.№2701/2022г. решение № 204/17.02.2023г., в частта му за разноските. Молбата, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от В.В.К., чрез процесуалният й молба за изменение на постановеното по адм.д.№2701/2022г. решение № 204/17.02.2023г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Съдия: