О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Ловеч, 13.01.2021 г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито заседание на единадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря
………………. и като разгледа докладваното от съдия
ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 718 по описа за
Подадена
е частна жалба №4335/30.11.2020 г. от
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146,
представлявано от управителя И.Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В.Генов
против разпореждане №947/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 395/2020 г.по
описа на Районен съд - Луковит, с което е отхвърлено изцяло заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Посочва, ч неправилно съдът е приел, че щом
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е заемодателят
„Кредисимо”ЕАД кредитополучателят не е имал право на избор и възможност за
индивидуално договаряне. Посочва се, че
предоставянето на обезпечение не е
задължително условия за сключване на договора за кредит и длъжника няма санкция
за това. Заявява, че разликата между обезпечен и необезпечен кредит касае само
единствено срок. Твърди се, че длъжникът е посочил желания размер на кредита,
срока са договора за кредит, избрал е кредитния продукт и условията, при които
желае да ползва кредита. Заявява, че „Кредисимо” ЕАД
и „Ай тръст“ са отделни юридически лица и имат качеството на финансови институции.
Твърди, че договора за поръчителство е по същество договор за поръчка по чл. 280 от ЗЗД, като жалбоподателят се е задължил да предостави гаранционни услуги по
предоставяне на поръчителство. Заявява, че възнаграждението по договора за
поръчителство не увеличава размера на главницата по кредита и е в пряка зависимост от поведението на длъжника.
Твърди , че неправителен е извода , че вземането на жалбоподателя заобикаля чл.
19,ал.4 от ЗПК и следва да бъде включено в годишния процент на разходите, тъй
като това не е предварително условие за получаване на кредита.ЗВ частната жалба
се посочва, че предоставянето на поръчителството не е задължителен разход за
длъжника, а избор и възможност на потребителя, както и не е предварително
известен на „Кредисимо“ ЕАД. Заявява, че разходът е поет доброволно от
потребителя. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане от 09.11.2020 г. и
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по ч 410 от ГПК.
Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт на 23.11.2020
г. , а частната жалба е подадена на 27.11.2020 г. г. /видно от отбелязването на
товарителницата за куриерската пратка/. Следователно е спазен законоустановения
срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията на
жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Със
заявление №4038/27.10.2020 г. по
чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.П.С. за парично вземане в
размер на 1981.08
лева – главница по договор за кредит, 63.27 лева – административни разноски, 185.83
лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 505.11 лева
– договор на възнаградителна лихва за периода от 21.06.2019 г. до 20.08.2020
г., 90.03 лева – законна лихва за забава по договора за кредит за периода 21.07.2019
г. до 09.10.2020 г. , законна лихва за забава по договора за поръчителство за периода
21.07.2019 г. до 09.10.2020 г. 64.48
лева и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането, разноски –100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 57.80 лева държавна такса. В т.9 от същото е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит №2029405 от 17.05.2019 г. г. между Д.П.С.
и «Кредисимо» ЕАД-София за сумата в размер на 2200 лева главница.
Твърди се, че вземането е обезпечено с
договор за поръчителство от „АЙ ТРЪСТ”ЕООД-София-поръчител и Д.П.С. -
потребител. Заявителя е конкретизирал, че длъжникът не е върнал предоставената
му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва съгласно погасителния план към Договора за
кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния
план към Договора за предоставяне на поръчителство. Заявява, че на 13.10.2020
г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му
на поръчител, който отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя /последният
е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми/. Посочва, че в
указания срок на 19.10.2020 г. поръчителят изпълнил на заемодателя всички
дължими от длъжника суми, като на същата дата го уведомил за извършеното
плащане, в т.ч. и встъпване в правата на кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, вкл. и за
дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер
на 185.83 лева. Постановено е разпореждане
№947/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 524/2020 г.по описа на
Районен съд –Луковит,с което заповедният съд
е отхвърлил изцяло искането по заявлението, като неоснователно.
Ловешки окръжен съд съобрази, че предмет
на обжалване е разпореждане №947/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д.
№ 524/2020 г.по описа на Районен съд –Луковит изцяло. Частната жалба, разгледана по същество, е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. При действието на чл. 138 от ЗЗД поръчителят се задължава
пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение,
като договора за поръчителство
съществува само при действително задължение. Поръчителството е
безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при
изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на
такова.В този смисъл са несъстоятелни съжденията в частната жалба, че се касае
до договор за поръчка, още повече, че няма такива твърдения по заявлението от 27.10.2020
г. и в
текста на приложените документи се
посочва договор за поръчителство. Съдът установи, че представените писмени
документи към заявлението договор за потребителски кредит от 17.05.2019 г. ,
общи условия ,приложение №1 ,стандартен европейски формуляр от 17.05.20219 г.,договор за предоставяне на
поръчителство от 17.05.2019 г. не са подписани от Д.С.. Следователно искането
на заявителя за присъждане на главницата от 1981.08 лева е
неоснователно, доколкото произтича от валидността на договора за кредит от
17.05.2019 г. Предвид неоснователност на искането за сумата 1981.08 лева са
неоснователни и акцесорните вземания за лихва и следва да бъдат оставени без
уважение.
В конкретният казус съдът констатира,че
едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай тръст”ЕООД-София е
„Кредисимо”АД-София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство определя позицията на настоящата инстанция,
че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът,
че претендираното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски произтичат
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора
„Кредисимо”АД-София, цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК. В такава насока са несъстоятелни и доводите на
заявителя относно неприложимост на разпоредбите на ЗПК.С този договор за
поръчителство се преследва забранена от
закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита. Ловешки окръжен съд анализира
претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на обхвата на
неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането следва да
бъде отхвърлено.
Ловешки окръжен съд
намира, че искането по заявление №4038/27.10.2020 г. по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника Д.П.С. по договор за предоставяне на поръчителство е
неоснователно и атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА, като
законосъобразно разпореждане №947/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 524/2020
г.по описа на Районен съд –Луковит.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.