№ 14
гр. О., 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на осми януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100654
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на П. Н. С., с ЕГН:********** с
адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”,
ет.3, ап.18, чрез адв. Л. И. А. от САК, със съдебен адрес гр. С. ул. „21 век” №9,
вх. „Б”, партер, офис Б-7, с която е предявил против „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж.
к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н.,
кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
П. Н. С., с ЕГН:********** и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр. С.,
че сключеният между тях Договор за заем от разстояние №394214 от
12.07.2022г. е нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на
Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.3, вр. чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане
на неустойка е нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр. С. да заплати на ищеца П. Н. С.,
с ЕГН:********** сумата в размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин
дванадесет и шест лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по
Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане;
1
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от
12.07.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо
платена сума за неустойка по чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние
№394214 от 12.07.2022г. в размер на 997,20 лева /деветстотин деветдесет и
седем лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. –
датата на завеждане на делото до окончателното плащане.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за заем от разстояние №394214
от 12.07.2022г., сключен с „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* гр. С., по
силата на който се е задължил да върне главница в размер на 2000 лева на 12
/дванадесет/ месечни вноски в срок до 07.07.2024г..
Сочи се, че общата платена сума по кредита е в размер на 3426,02 лева,
като се излагат доводи, че ищецът не е дължал заплащане на сумата в размер
на 1426,02 лева: за лихва – 428,82 лева и за неустойка по чл.3, вр. чл.8 в
размер на 997,20 лева.
Релевира се, че е налице нищожност на клаузите за ГПР, ГЛП и
неустойка, което влече нищожност на целия Договор за заем от разстояние
№394214 от 12.07.2022г..
Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице,
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, поради което той има качеството потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Твърди се, че като потребител ищецът се ползва със защита срещу
неравноправни клаузи по глава шеста от Закона за защита на потребителите.
Сочи се, че доколкото сключеният между страните договор е бланков,
той не е бил предмет на предварително договаряне между тях и се твърди, че
ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му, респ. на
клаузата за неустойка в чл.3, вр. чл.8 от договора.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка по чл.3, вр.
чл.8 от договора е неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП, поради което
е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Счита се, че
уговорената неустойка е уговорена във вреда на потребителя, като не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Релевира се, че уговорената между страните неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели
неоснователно обогатяване на ответника, поради което клаузата на чл.3, вр.
чл.8 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това се обосновава от факта, че ищецът се е
задължил да предостави обезпечение в срок от пет дни от сключването на
договора, в противен случай дължи неустойка в размер на 997,20 лева при
размер на кредита 2000 лева.
Счита се, че уговорената неустойка представлява скрита лихва, която не
2
е включена в годишния процент на разходите и не е надлежно посочена в
договора като лихва.
Твърди се, че с невключването на неустойката, която представлява
скрита лихва в ГПР е нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК. Предвид
това се сочи, че съгласно чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен и не поражда права и задължения за
страните по кредитното правоотношение, като съгласно чл.23 от ЗПК в тази
хипотеза потребителят дължи връщане само на реално получената сума, но не
дължи лихва и други разходи по кредита.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка представлява
възнаграждение и е следвало да бъде включена в годишния процент на
разходите, а включването й ще надвиши многократно законовото
ограничение, предвидено в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно годишния процент на
разходите да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва.
Сочи се още, че грешното посочване на ГПР по смисъла на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, следва да се приравни на непосочването му, поради което целият
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Навеждат се доводи, че посочените размери на ГПР – 48,44 ℅ и ГЛП –
40,15 ℅ не съответстват на действителните такива.
Счита се, че договорката в чл.3, вр. чл.8 от договора за заплащане на
неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие на правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, а с оглед
неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията
на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните П. Н. С., с
ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ. Оряхоно, обл. Враца, ул. „6-ти
септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж. к.
„Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, че сключеният между тях Договор за
заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. е нищожен, като противоречащ на
нормативните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за
защита на потребителите и Закона за потребителския кредит;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор
за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.3, вр. чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане
на неустойка е нищожна;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр. С. да заплати на ищеца П. Н. С.,
с ЕГН:********** сумата в размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин
дванадесет и шест лева и 02 ст./, представляваща недължимо платена сума по
3
Договор за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от 29.08.2024г. – датата на завеждане на делото до
окончателното плащане;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние №394214 от
12.07.2022г. да бъде осъден ответникът да върне на ищеца недължимо
платена сума за неустойка по чл.3, вр. чл.8 от Договор за заем от разстояние
№394214 от 12.07.2022г. в размер на 997,20 лева /деветстотин деветдесет и
седем лева и 20 ст./, ведно със законната лихва върху сумата от 29.08.2024г. –
датата на завеждане на делото до окончателното плащане.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове, като недопустими, неоснователни и
недоказан.
Възразява се, че искът не е подсъден на РС-О., тъй като кредитът е
погасен, поради което ищецът вече няма качеството потребител и приложение,
следва да намери чл.105 от ГПК.
На следващо място се твърди, че искът е недопустим, поради
злоупотреба с право, тъй като е предявен от ищеца, след като последният е
погасил кредита си изцяло и към момента на плащанията си не е предприел
защита на своите права.
Моли се съда да прекрати делото, поради злоупотреба с право.
На основание чл.175 от ГПК се признава факта на сключване на Договор
за заем от разстояние №394214 от 12.07.2022г. между страните и плащане на
дължимите по него суми.
Оспорва се размерът на претендираната от ищеца сума от 1426,02 лева,
като се сочи, че той е заплатил договорна лихва в размер на 320 лева,
неустойка в размер на 997,20 лева, такса просрочие в размер на 60 лева и
главница в размер на 2000 лева.
Релевира се, че сборът от сумите за договорна лихва, неустойка и такса
просрочие е 1377,20 лева и за горницата до 1426,02 лева искът е
неоснователен.
Излагат се доводи, че предвидената в договора неустойка не е
задължително условие за сключването му, поради което тя не е включена в
ГПР при изчисляването му.
Твърди се, че предвидената неустойка не представлява скрита лихва, тъй
като тя не представлява възнаграждение.
Сочи се, че договорната клауза за неустойка е индивидуално договорена
с ищеца, което обстоятелство се установява от аудиозапис, от който се
установява, че след като му е разяснен договорът, включително и клаузата за
неустойка, последният се съгласява със сключването му.
Счита се, че дори и да се приеме, че клаузата за неустойка е
неравноправна, то тя не е нищожна.
Моли се съда, за прекрати делото поради липа на подсъдност и да го
4
изпрати на РС-С..
Моли се съда, да не разглежда исковата молба, а да я върне на ищеца
като недопустима, поради злоупотреба с право.
В случай, че се разгледа исковата молба, се моли съда да я отхвърли като
неоснователна и недоказана.
В случай, че искът бъде уважен, се моли съда да не присъжда адвокатско
възнаграждение, тъй като ще се постигнат неправомерни цели на делото, а в
случай, че се присъди то да бъде редуцирано под минималния размер,
предвиден в наредбата, съобразно практиката на СЕС.
Претендират се разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото ответникът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: ********* гр. С.
отказа да предостави, сключеният с ищеца П. Н. С. Договор за кредит
№394214 от 12.07.2022г., въпреки че беше задължен от съда на основание
чл.190 от ГПК, с указание, че при непредставянето му, съдът на основание
чл.161 от ГПК, може да приеме за доказани фактите, за което е създал пречки
за събиране на документи.
Тъй като с отговора на искова молба, ответникът „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД, ЕИК: ********* гр. С., на основание чл.175 от ГПК призна факта на
сключване на договора между страните, то съдът с доклада по делото прие за
безспорно, че между страните е сключен Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка.
На следващо място, въпреки че по делото не бе представен посоченият
Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., то същият е представен от
ответника като приложение към искова молба по предявен от него насрещен
иск спрямо ищеца, който настоящият съдебен състав отдели на основание
чл.211, ал.2 от ГПК за разглеждане в отделно производство.
Предвид на това на съдът служебно е известно, че Договор за кредит
№394214 от 12.07.2022г., сключен между ответника „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК: ********* гр. С. като „кредитор“ и ищеца П. Н. С. като „потребител“,
както и че последният е получил в заем сумата от 2000 лева, като е поел
задължение да я върне на дванадесет вноски в периода от 11.08.2022г. до
07.07.2023г..
Този договор е сключен при лихвен процент в размер на 40.15 % и ГПР
48,44 %, като дължимата лихва за целия период е в размер на 428,82 лв.
/четиристотин двадесет и осем лева и 82 ст./.
В чл.3, ал.1 от договора е предвидено, че страните са постигнали
5
споразумение, в срок от 3 /три/ дни, след сключването на договора,
потребителят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения:
1. Банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 2428,82 лева със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора или
2. Две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните
изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер
над 1000 лева; да работят на трудов договор, без определен срок; да не са
потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Финанс” ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да
нямат задължения към други банкови или финансови институции или ако
имат, кредитната им история в Централен кредитен регистър към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен”; да подпишат договор
за поръчителство.
Също така в чл.3, ал.2 от договора за заем е посочено, че в случай, че
потребителят не изпълни задължението си, посочено в ал.1, в определения
срок, дължи на кредитора неустойка в размер на 997,20 лева.
Тези обстоятелства се установяват и от представено и прието по делото
Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Закона за потребителския кредит.
По делото се представени и приети Общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „Изи Финанс” ЕООД, както и писмена
кореспонденция между страните.
От приети разписки №0400016435139326 от 19.08.2022г.;
№0300016930436061 от 20.10.2022г.; №0300017140413569 от 15.11.2022г.;
№0300017468138038 от 22.12.2022г. и №0300020911694102 от 15.01.2024г. се
установяват извършени плащания от ищеца към ответника, с посочено
основание – „вноска по кредит”, без да е конкретизиран самия кредит, по
който се правят.
Видно от представена справка за извършени плащания по Договор за
кредит №394214 от 12.07.2022г., е че по него са платени, следните суми: 2000
лева – главница; 320 лева – лихва; 997,20 лева – неустойка, 60 лева – такса
просрочие, както и 1,67 лева - надплатена сума или общо сумата в размер на
3378,87 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети
предвид единствено размерът на главницата – 2000 лева и размерът на
лихвата – 428,82 лева или общо сумата от 2428,82 лева. При това положение
ГПР е в размер на 47,62 ℅, без в него да е включена и определената в чл.3, ал.2
от договора неустойка в размер на 997,20 лева. При включването на
неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР по договора ще
стане 279,78 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
6
ответното дружество по Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г. е в размер
на 3378,87 лв. /три хиляди триста седемдесет и осем лева и 87 ст./,
представляваща сбор от следните заплатени задължения по кредита: главница
– 2000 лева; лихва – 320,00 лева; неустойка – 997,20 лева, такса просрочие –
60 лева и 1,67 лева – надплатена сума.
Посочено е, че кредитът е погасен от ищеца предсрочно на 12.01.2023г..
Тези обстоятелства се установяват и от удостовереното от ответното
дружество в отговора на исковата молба, както и от приложената към него
справка за извършени плащания по Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г..
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният с „Изи
финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* гр. С. Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г. е нищожен, респективно клаузата за „неустойка“ в случай на
непредставяне на обезпечение е нищожна на твърдените основания, както и че
е заплатил на ответника сумата в размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин
дванадесет и шест лева и 02 ст./ или сумата от 997,20 лева /деветстотин
деветдесет и седем лева и 20 ст./.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца П. Н. С., по силата на което има право
да задържи получената сума размер на 1426,02 лева /хиляда четиристотин
дванадесет и шест лева и 02 ст./ или сумата от 997,20 лева /деветстотин
деветдесет и седем лева и 20 ст./.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна намаляване размера на предявения втори главен иск до размера
на сумата от 1378,87 лева /хиляда триста седемдесет и осем лева и 87 ст./,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за кредит
№394214 от 12.07.2022г..
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
Както беше посочено по-горе, с доклада по делото, съдът прие за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., в който е предвидена клауза за
заплащане на неустойка.
Съдът приема, че процесният Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което
попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са
освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за кредит №394214 от
7
12.07.2022г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
8
48,44 % е неточен и заблуждава потребителя.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за кредит №394214 от
12.07.2022г. сума в размер на 997,20 лева – „неустойка“, следва да се включи в
ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще
доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР,
което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.44%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г., предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 997,20 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за кредит
№394214 от 12.07.2022г. противоречи освен на закона и на добрите нрави, а
също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана предвижда чл.26, ал.1
от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
кредит №394214 от 12.07.2022г., поради което и предявеният главен иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за установяване на
нищожността на цитирания договор е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
9
В случая, освен чистата стойност на кредита от 2000 лева, ответникът е
получил още и сумата от 320,00 лева – лихва, сумата в размер на 997,20 лева –
неустойка, сумата от 60,00 лева – такса просрочие, както и сумата от 1,67 лева
– надплатена сума, платени по Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г..
Поради това плащането на всички суми освен главницата от 2000 лева
подлежат на връщане от ответното дружество, защото за него е липсвало
основание да ги получи.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 1378,87 лева – договорна лихва, неустойка, такса
просрочие и надплатена сума на отпаднало основание, поради което и същата
подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният главен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1378,87 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г. в периода от 11.08.2022г. до
12.01.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане, следва да
бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на предявените в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД от П. Н. С. срещу ответника „Изи финанс“ ЕООД, с ЕИК:
********* гр. С., които да бъдат разгледани, в случай, че бъдат отхвърлени
предявените главни искове, съдът намира, че същите не следва да бъде
разглеждани. Това е така, тъй като не се осъществи условието, което да
наложи разглеждането на предявените в условията на евентуалност искове,
доколкото бяха уважени предявените главни искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая на ищеца се дължи сумата в общ размер на 894,08 лв.,
включваща държавна такса в размер на 194.08 лева, депозит за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните П. Н. С., с ЕГН:**********
10
с адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”,
ет.3, ап.18 и „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Б.И.Н., че сключеният между тях Договор за кредит
№394214 от 12.07.2022г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж.
к. „Иван Вазов” ул. „Балша“ №17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. ДА
ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН:********** с адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл.
Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”, ет.3, ап.18 сумата в размер на
1378,87 лева /хиляда триста седемдесет и осем лева и 87 ст./, представляваща
дадена без основание по нищожен Договор за кредит №394214 от 12.07.2022г.
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата
молба в съда - 29.08.2024г. до окончателното изплащане.
Присъдената сума да бъде заплатена на посочената от ищеца
банкова сметка с IBAN: BG22IABG74941002005800 при „Интернешънъл
Асет Банк”, с титуляр П. Н. С..
ОСЪЖДА „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н Триадица, ж. к. „Иван Вазов” ул. „Балша“
№17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. да заплати на П. Н. С., с ЕГН:**********
с адрес: гр. О., общ. Оряхово, обл. Враца, ул. „6-ти септември“ №22, вх. „Б”,
ет.3, ап.18, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 194,08 лв., представляваща държавна такса;
сумата от 250.00 лв., определен депозит за вещо лице и сумата в размер на 450
лева, платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
11