№ 6193
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110136137 по описа за 2021 година
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове при квалификацията на
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 04.05.2016 г. около 12.00 ч. на северната тангента на околовръстен
път- гр. София, по посока от кв. Требич към с. Казичене, на моста след отбивката за гр. Нови
Искър, е настъпило ПТП, при което л.а. „Фолксваген Фаетон“ с рег. №...., в опит да
избегне челен удар с друго МПС в своето пътно платно, преминава през необезопасена и
необозначена неравност на пътното платно- дупка, в резултат на което на посочения
автомобил били нанесени имуществени вреди. За процесното МПС бил налице сключен
договор при ищеца за застраховка „Каско“, валиден към момента на ПТП, поради което
последният изплатил общата сума от 440.56 лв. Ищецът поискал от ответника
възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение, както и 10 лв.
ликвидационни разноски, тъй като счита, че настъпилото ПТП е вследствие бездействие на
служители при него, чието задължение е да стопанисва процесния участък, но ответникът
не е погасил задължението си. За тази сума, както и за сумата от 137.31 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 21.04.2018 г. до 21.04.2021 г. депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но срещу издадената такава ответникът подал
възражение, което обуславя интереса от настоящите установителни искове. Претендира
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното й плащане, както и разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Навежда твърдение за съпричиняване.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен препис от застрахователна полица „Каско на МПС и Злополуки“
№0306Х0168461 ведно с добавък №1 към нея и Общи условия.
Предстaвени са документи на л.а. „Фолксваген Фаетон“ с ДК №.... и на водача на същия.
Представен е протокол за ПТП №1598996/04.05.2016 г., в който като щети по автомобилa са
посочени предна лява гума с джанта, както и ходова част, а като причина за ПТП е
посочено: „МПС се движи по околовръстен път с посока от кв. „Требич“ към гр. „Нови
Искър“ и попада, и самокатастрофира в необезопасена и сигнализирана дупка на пътя.
Протоколът е изготвен от мл. автоконтрольор, посетил мястото на ПТП.
Представено е уведомление-декларация за щета от 04.05.2016 г.
Представени са още опис-заключение за щети на МПС, опис на претенция, експертиза по
претенция, възлагателно писмо до сервиз „Ауто Тоци“ ЕООД, фактура
№**********/31.05.2016 г., приемо-предавателен протокол от 01.06.2016 г., РКО
№779/12.07.2016 г., платежно нареждане №П., фискален бон, регресна покана, ведно с
известие за получаване, доклад по щета№10016030114238.
От заключението на приетата съдебна авто- техническа експертиза, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че пазарната
стойност за възстановяване щетите по увредения автомобил възлиза на 549.54 лв., по
средни пазарни цени. От същото се установява и че щетите по увредения автомобил са в
причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Разпитан по делото е свидетелят К., който потвърждава механизма на ПТП, посочен в
протокола. Посочва, че дълбочината на дупката е била около 33 см, доста широка.
Съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тебест са следните обстоятелства:
че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение на процесния
автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания размер, които
са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно попадане в
необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит
застрахователен риск, съгласно сключения договор.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
2
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 02.12.2015 г., във форма на застрахователна полица №
№0306Х0168461. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по
собствено на застрахования МПС.
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети
в размер на общо 440.56 лв., видно от представените доказателства-разходен касов ордер,
преводно нареждане и фискален бон.
Като причина за ПТП съдът приема посоченото в протокола за ПТП, който в частта
относно констатациите на съставителя, посетил местопроизшествието, че на платното е
имало дупка, представлява официален документ, чиято обвързваща съда материална
доказателствена сила не е оборена в настоящото производство. Това се потвърждава и от
свидетелските показания.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и
безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и
наличните по автомобила увреждания.
От друга страна пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. чл. 19, ал.1
от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Тази
законодателна уредба вменява в задължение на държавен орган дейности, от чието
неизпълнение за правните субекти могат да настъпят вреди. Следователно без значение е
дали ответникът работи активно по вменените му задължения, в случаите, в които
направеното не е достатъчно, ако не постига изискуемия от закона резултат, а именно да
предотврати възможността посочените ситуации да застрашат живота и здравето на
гражданите. Това задължение ответникът не е изпълнил. Не бе проведено от последния и
оборване на презумпцията за вина на поведението на преките извършители на вредите.
Възражението за съпричиняване не бе доказано от ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице дължи на застрахования. Имуществената
застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което означава че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той би
бил преди деликта. Видно от заключението на САТЕ размерът на причинените вреди по
средни пазарни цени е 549.54 лв., а ликвидационните разноски са обичайно 15 лв., което е в
повече от претендираното.
Поради всичко изложено искът е изцяло основателен.
По иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съдебно предявеното регресно право на суброгиралия се застраховател е с източник
законът – чл.213, ал.1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно – падежът съгласно чл. 213а,
3
ал. 3 КЗ настъпва след изтичането на 30-дневен срок от писменото предявяване на
претенцията с всички доказателства / в този смисъл Решение № 89/30.06.2010 г. по т. д. №
985 на ВКС, ТК, Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК /. В
конкретния случай това писмено предявяване, което е извършено с представеното по
делото писмо от 22.07.2016 г., е получено от ответника на 28.07.2016 г., което означава, че
ответникът е изпаднал в забава на 28.08.2016 г. Претенцията за лихва обаче е предявена за
период с начална дата 21.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за
който, изчислено с помощта на ел. калкулатор, възлиза на 137.30 лв. И тази претенция е
основателна.
.Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в общ размер на 480 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 213, ал. 1, КЗ
/отм./, че АПИ с адрес – гр. София, бул. “М., дължи на ЗАД Арм.“ АД с ЕИК –***, със
седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “С. сумата от 450.56 лв., представляваща
изплатено обезщетение за вреди от ПТП на 04.05.2016 г., ведно със законната лихва от
20.04.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че АПИ
с адрес – гр. София, бул. “М., дължи на ЗАД Арм.“ АД с ЕИК –***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. “С. сумата от 137.30 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 21.04.2018 г. до 20.04.2021 г.
ОСЪЖДА АПИ с адрес – гр. София, бул. “М. да заплати на ЗАД Арм.“ АД с ЕИК –
***, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. “С. на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 480 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4