№ 404
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000503318 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Алдентал-АПМП-
ИПМПП-Д“ ЕООД срещу решение № 261176/27.09.2023г. на СГС, ГО, 16
състав, постановено по гр.д. № 452/20г., с което са уважени искове му по
чл.265, ал.2, вр. с чл.87, ал.1 и чл.88 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано. В противоречие със закона съдът е приел, че искът е
предявен в шестмесечния преклузивен срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД без да е
посочена точната дата, от която той тече. Това прави решението
необосновано. Датата на предаване на работа е 06.07.2018г, по което не се
спори. Ищецът е одобрила вида на конструкциите и дала своето изрично
съгласие за фиксирането им на 07.07.2018г. естетичният им вид е един и същи
от момента на поставянето им. Т.е. няма скрит дефект. Жалбоподателят
поддържа, че от 06.07.2018г. тече шестмесечният срок за разваляне и е изтекъл
преди нотариалната покана от месец юни 2019г. В исковата молба се твърди,
че ищецът е възразила срещу работата преди първия контролен преглед,
който е бил на 07.08.2018г. Към тази датата тя е открила твърдените от нея
недостатъци. Въззивникът оспорва компетентността на вещото лице,
1
изготвило денталната експертиза, както и безпристрастността й. А на него се
е позовал съдът. В тази връзка е поискано назначаване на нова медицинска
експертиза. Първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не са
обсъдени всички важни изводи, направени в заключението на образната и
орална експертиза. Според нея имплантите на долната челюст не нарушават
мандибуларния канал и в основата на носната кухина не се позитивират
рентгенологично възпалителни промени. Съдът не е взел предвид, че дори и
два от имплантите да са били източник на по- засилени субективни усещания
за болка, това не е било основание и медицинска причина да се извадят
всичките 19 импланта. Ищецът не е представила доказателства за това, че е
имало такава причина. Изваждането им е направено от различни лекари в
продължителен период, което прави невъзможна причинно- следствената
връзка между действията на въззивника и настоящото обективно положение
на ищеца. Съдът не е взел предвид нито едно от доказателствата, представени
от жалбоподателя. Доверил се е на такива, представени от ищеца и които той е
оспорил по реда на чл.193 от ГПК още с отговора на исковата молба.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендира разноски.
М. С. в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл. 265, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от
ЗЗД и чл.82 от ЗЗД. В исковата молба и молбата уточнение от 11.08.2020,
ищецът М. С. твърди, че на 24.04. 2018г. се е свързала с д-р Л., за да получи
дентално лечение. На 27.04. 2018г. й е бил изпратен Медицински въпросник
от д-р Л.. По електронна поща от дъщерята на ищеца е получила Медицински
въпросник, Договор за лечение, План за лечение и Декларация за
информирано съгласие. На 02.07.2018г. е била в кабинета му за операцията.
Не са й били дадени подробни разяснения за лечението и запознаване със
здравословното й състояние. За поставяне на имплантите й е била поставена
местна упойка, а не пълна и в продължение на три часа е изтърпяла болки.
2
На 04.07.2018г. й е била взета проба за зъбни конструкции. На 05.07.2018г. е
отишла на проба. Зъбите са били много грозни. Конструкциите не са били
хоризонтални- -зъбите от лявата страна са били по- нагоре, а от дясната- по-
надолу. Границата между венеца й и мостовете е била рязка и вълнообразна.
Личало си е къде е конструкцията и от къде започва венецът. Зъбите са били
изпъкнали и неестествено издадени навън като бобчета. Реагирала е
отрицателно и д-р Л. е върнал мостовете на зъботехника за преработване. На
06.07.2018г. отново е била в кабинета на ответника. Д-р Л. е поставил
мостовете върху имплантите. Установила е, че конструкциите не са били
съществено променени в сравнение с предишния ден. Тя е изразила
разочарование, но д-р Л. й е отговорил, че няма време за повече корекции,
защото имплантите ще се разклатят. Циментирал е мостовете. По сметка на
ответника е превела 16 000лв. цената на операцията. Първият контролен
преглед е бил определен за 18.07.2018г,. но не се е състоял, тъй като д-р Л. не я
е изчакал до края на работния ден. Така, че първият преглед е бил на
07.08.2018г. Заявила му е, че има болки в челюстите. Той е отговорил, че това
не е нормално. Имало е пет зъба на горната челюст, които са се отчупили.
Казал е, че има бруксизъм й е препоръчал да се направи силиконова шина за
горната челюст при спане. Въпреки шината зъбите са продължили да се
изтъркват и болките в челюстите не са отминали. Между мостовете и венеца е
имало разстояние и дупки. През тях е излизал въздух и слюнка. Това е било
особено неприятно при горната челюст. Имала е дефект в говора. Горните й
устни са се деформирали от налягането на въздуха, който е излизал през
дупките. Това е продължило три месеца и половина до следващия преглед.
Той е бил на 17.10.2018г. При него д-р Л. е натиснал с пръст венците от
външната страна и е казал, че са спокойни и контактите били много добри.
Отново му е казала, че контактите са само вляво при последните зъби. Той пак
й е дал огледало, за да види къде са отпечатъците. Казала му е, че болките не
са изчезнали. Посочила е мястото, където ги усеща. Заради дупките между
конструкциите и венеца д-р Л. е направил кръпки с материал от различен
цвят, което е решило въпроса с дефекта, но е било много грозно. Отново е
настоявала за подмяна на зъбните конструкциите, тъй като са неприемливи от
естетична гледна точка. Изпилил е фасетите, но в резултата от това на един
зъб се е появил металът на конструкцията и изпилените участъци са станали
кафяви впоследствие. По съвет на д-р Л. се е обърнала към зъболекари в
3
Германия за направата на нова силиконова шина. На 14.10.2018г. е посетила д-
р К. – зъболекар- имплантолог, който след описание на състоянието й, е
отказал да й направи шина, защото тя не е решение. Казал е, че зъбните
конструкции са изработени неправилно и зъбите били неправилно
подредени. Лекарят е казал, че зъбните импланти са прекалено дълги като при
долната челюст навлизали в меките тъкани, а при горната челюст прониквали
в областта на носа и синусите. На 03.11.2018г. е изпратила имейл на д-р Л.,
затова че немският лекар е отказал да й изработи шина, защото това няма да й
помогне, тъй като зъбните конструкции са неправилни. Не е получила
отговор. На 06.11.2018г. е посетила д-р Х. в Германтия с искане да й направи
силиконова шина. Мнението му за зъбните конструкции е било същото,
както и на д- К.. На 29.11.2018г. д-р К.- лицево- челюстен хирург й е направил
панорамна снимка. И той е казал, че не може да й помогне за болките. Те са се
засилвали както във фронта на горната челюст, разпростирайки се в областта
на носа, така и в долната челюст и ставите. Небцето при горните импланти е
било постоянно зачервено, подуто и чувствително. Поради разстоянието
между горната и долна челюст е държала постоянно езика си между тях.
Усещала е напрежение в челюстните стави и по- силни болки, което е налагало
да раздалечи зъбите. Не е можела да се храни нормално, тъй като
дъвкателните повърхности са се изтрили и са станали плоски, липсвала е
нормалните грапавини на естествените зъби. Храненото й е било съпроводено
с болка. Между зъбните конструкции и венеца е оставало голямо количество
храна. На 08.02.2019г. е бил третият контролен преглед. На него д-р Л.
отново е натиснал с пръст венците и е казал, че имплантите са добре.
Проверил е контакта между зъбите с индиго. Когато е заявила, че усеща
контакти между зъбите само в ляво в задните зъби, той отново й е дал
огледало, за да види отпечатъците от индигото. По зъбите е имало черни
отлагания, за които лекарят й е казал да поддържа по- добре зъбите си. Това е
обидило ищецът. На този преглед също не й е била поискана рентгенова
снимка. В края на месец февруари 2019г. болките в челюстите са станали още
по- силни и постоянни. Това е наложило да пие болкоуспокояващи. На
10.03.2019г. е написала имейл на д-р Л. за среща. Такава е била възможна на
20.04.2019г. На 01.04.2019г. си е направила 3D изображение. На 10.05.2019г.
е имала среща при базалния имплантолог д-р С., а на 08.05.2019г. е посетила
проф. д-р У.. Констатираното от тях е записано в медицинско заключение.
4
След тези прегледи е била отново при д-р К., който е заявил, че може да й
помогне като извади импланти. На19.08.2019г. е имала преглед при проф. д-р
И. в Швейцария. След преглед е предприел сваляне на зъбните конструкции,
извадил е един имплант точно по средата на горната челюст, както и
съседните му два импланта. На тяхно място е поставил нови, по- къси.
Извадените импланти са били тези, които са пробождали дъното на носа.
Професорът е променил позициите на дистални импланти 48, 47, 37, 38 на
долната челюст, като ги е изкарал по- нагоре, за да не са в меките тъкани, да са
само в костта. Променил е също и импланти 13, 12, 11, 21, 22, 17 и други на
горната челюст, защото са били много дълбоко поставени. От 20.08.2019г. до
07.09.2019г е била с временни зъбни конструкции. Лечението й при
професора е продължило в гр. Белград, Сърбия. Извадил е още 14 импланта,
тъй като е считал, че поставени много. От имплантите на д-р Л. са останали
само четири. На 09.12.2019г. е била отново на преглед в клиниката в гр.
Белград. На него е казала, че изпитва тъпа болка. Тогава проф. И. я е попитал
дали не страда от Остеопороза. Отговорила е утвърдително. Попитал я е
какви медикаменти взема и тя му е посочила. За това обстоятелство тя е
информирала д-р Л. още на 24.04.2018г. при попълването на медицинския
въпросник. Според професор И. е било недопустимо да се прави операция на
костите при това заболяване. След обсъждане той е предприел изваждане на
имплантите от долната челюст. С оглед на изложеното ищецът счита, че има
пълно неизпълнение от страна на ответника, поради което с нотариална
покана от 03.06.2019г., връчена му на 19.06.2019г., е развалила договора,
сключен между тях. В Кодекса за професионална етика на лекарите по
дентална медицина от 2006г. е посочено, че стоматологът упражнява
професията си и носи отговорност за хода и резултатите от извършеното
лечение. Противоправно е това поведение на лекаря, което се намира в
противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии и медицинските стандарти. Поради разваляне на договора
ищецът претендира връщане на 16 000лв,. цената на медицинската услуга,
която е заплатила. Във връзка с пълното неизпълнение е извършила
допълнителни разходи, представляващи за нея претърпяна загуба в размер на
11 966лв., подробно описани в приложена таблица. От неизпълнението на
договора М. С. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи в болки и
страдания в горната челюст, разпростирайки се в областта на носа, така и в
5
долните челюсти и ставите. За периода от 02.07.2018г. до 09.12.2019г. небцето
й е било постоянно зачервено, подуто и чувствително. Поради болките се е
налагало да приема болкоуспокояващи медикаменти. Продължително време не
е могла да носи долна протеза поради раните и отоците на долния венец след
изваждане на имплантите. Това й е пречело да работи, да се явява на
обществени места. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати
сумата от 16 000лв., представляваща цената на услугата по развален договор, в
едно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, 11 966
лв. – имуществени вреди, както и 26 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва предявените искове. Счита ги за недопустими, тъй като са предявени
след преклузивния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД за упражняване правото за
разваляне на договора за медицинска услуга, сключен на 02.07.2018г. Не
оспорва, че процедурата по поставяне на импланти е извършено в периода
04.07.2018г.- 06.07.2018г. Шестмесечният срок е изтекъл преди
претендираното разваляне на договора, тъй като най- ранното изявление в
този смисъл е направено с нотариалната покана от месец юни 2019г. Счита
исковете и за неоснователни. Сочи, че ищецът е била детайлно запозната с
процедурата по лечение чрез имплантология с бикортикални базални
импланти. Това се установява от подписаното от нея Декларация за
информирано съгласие. Такава информация й е предоставена и в План за
провеждане на лечение. Цялостната работа – вземане на отпечатъци,
изработването и поставянето на дългосрочно- временни конструкции,
извършването на допълнителни действия по адаптиране на конструкциите
съобразно спецификите на пациента, е извършена качествено и съгласно
стандартите на базална имплантология. Ответникът поддържа, че прегледът
на 18.07.2018г. не се е състоял, тъй като уговореният час на ищеца е бил
14.30ч., а тя не се е явила до 16.30ч. Оспорва твърденията, че на първия
преглед д-р Л. е казал, че не е нормално да има болки. Напротив, при
имплантологията е нормално да има такива, тъй като се извършва
интервенция в костите. Всички действия са предприети своевременно. Открит
е бруксизъм и е направена силиконова шина. Изпиляванията, за които твърди
ищецът, са били с цел премахване на т.нар. блокажи/предварителни контакти,
появяващи се в следствие на адаптация на дъвкателната система към
6
проведеното имплататно-протетично лечение. Това е нормален и очакван
процес. Няма доказателства за осъществени прегледи при д-р Х., д-р К. и за
техни становище. Няма доказателства, че ищецът е приемала антибиотици.
Счита, че при поставянето на имплантите и проведените контролни прегледи
всичко действия са били професионални, навременни и съобразно
стандартите на кортико-базалната имплантология. Ищецът не притежава
медицински познания, за да прави оценка и коментира действията на
професионалист относно достатъчност и адекватност. Оспорват се
твърденията за изнервеност, лош тон и грубост от страна на лекуващия
лекар. Оспорва истинността на становищата на проф. У. и д-р С.,
представени с исковата молба.
Третото лице помагач „ДЗИ- Общо застраховане“ АД е депозирало
писмено становище по исковете. Прави възражение за недопустимостта им
поради упражняване правото по чл.265, ал.2 от ЗЗД извън срока по чл.265,
ал.3 от ЗЗД. Възразява срещу конституирането си като трето лице помагач. Не
оспорва, че между него и ответника има сключена застраховка
„Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“,
валидна към 02.07.2018г. Счита исковете за неоснователни, тъй като
медицинската дейност е била извършена цялостно и качествено от ответника.
Не се оспорва, че на 02.07.2018г. страните по делото са сключили
договор за медицинска услуга. Неразделна част от него са Декларация за
информирано съгласие, Медицински въпросник и План за провеждане на
лечение.
Не е спорно, че М. С. е заплатила по сметка на ответника 16 000 лв.
цена на проведеното дентално лечение- фактура № 21/05.07.2018г.
Безспорно е, че изпълнението по договора за медицинска услуга е
започнало на 04.07.2018г. и е продължило до 06.07.2018г., както и че не е
проведен първи контролен преглед на 18.07.2018г. Проведени са такива на
07.08.2018г., 17.10.2018г. и 08.02.2019г.
С нотариална покана от 03.06.2019г., получена от ответника на
17.06.2019г. ищецът е развалила договора за медицинска услуга от
02.07.2018г.
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представила снимки,
7
дискове, електронни писма между нея и д-р Л., лекуващ лекар, разменена
кореспонденция с лекари в Германия и Швейцария.
Заявлението от С. М., дадено за гр.д. № 452/20г. съдът намира, че
същото не следва да бъде взето предвид, тъй като не представлява писмено
доказателство, а свидетелски показания в писмен вид. Такива са
недопустими с оглед принципа на публичност и непосредственост на
гражданския процес и събирането на доказателства. Съдът е длъжен да се
убеди непосредствено в достоверността на излаганите твърдения от
свидетеля, да му зададе въпроси, както и самите страни.
По делото са представени като писмени доказателства Контролен
преглед, подписан от проф. Р. У. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника
по лицево- челюстна хирургия от 08.05.2019г. Вторият документ е медицинско
заключение, изготвено от д-р Р. С. на 10.05.2019г. И двете са свързани с
поставените импланти на ищеца. По смисъла на чл.180 от ГПК това са частни
свидетелстващи документи. В отговора на исковата молба ответникът е
оспорил тяхната истинност досежно автентичността им и верността им.
Оспорването на истинността на частните документи, които са подписани, се
свежда до въпросът за тяхната автентичност, т.е. дали изхождат от лицето,
посочено като техен автор. Оспорването на тяхното съдържание/ дали са
верни/ не води до откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК, а
посоченото в документа се преценява с оглед на събраните по делото
доказателства. Оспорените документи не носят подписа на страната, която го
оспорва. Разпределянето на доказателствената тежест е по реда на чл.193,
ал.3 от ГПК. Частният документ, какъвто представляват двете становище от
лекари относно здравословното състояние на ищеца, се ползват с материална
доказателствена сила, че изявленията в тях изхождат от лицата, сочи за техни
автори. При оспорване на документ, който не носи подписа на оспорващата
страна, тежестта на доказване е за страната, която го е представила. С оглед
на това проверката за тяхната истинност обхваща доказателствата,
намиращи по делото. Видно от представените Консултативен преглед и
фактура/л.130 ил. 131, т.1/ е, че този частен документ изхожда от лице,
работещо в лечебно заведение. С поставения печат върху подписа му се
удостоверява, че документът изхожда от лицето, което се сочи като негов
автор и го е подписало. По отношение на втория частен документ –
8
Медицинско заключение от 10.05.2019г./ л.132, т.1/, подписано от д-р С.,
оферта План лечение/ л.133, т.1/ и фактура/л.134, т.1/ следва да се посочи, че
трите документа, обсъдени в съвкупност, установяват истинността на
оспорения документ. Затова направеното оспорване на двата частни
документа е неоснователно. Те следва да бъдат взе предвид от съда при
постановяване на решението по съществото на спора./ Р № 17/03.02.2012г. по
гр.д. № 339/11г., ВКС, IV г.о./
С оглед твърденията в исковата молба за имуществени вреди,
претърпени от М. С. във връзка с неизпълнението на договора от страна на
ответника, са представени писмени доказателства, установяващи плащания.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства-
нотариална покана от 02.07.2019г., връчена на пълномощник на ищеца на
19.07.2019г. Декларация от д-р Щ. И. от 11.07.2020г. Съдът намира, че
последната не следва да бъде взета предвид, тъй като не представлява
писмено доказателство, а свидетелски показания в писмен вид. Такива са
недопустими с оглед принципа на публичност и непосредственост на
гражданския процес и събирането на доказателства. Съдът е длъжен да се
убеди непосредствено в достоверността на излаганите твърдения от
свидетеля, да му зададе въпроси, както и самите страни. Представеният
писмен документ, съставляващ „Насоки на Асоцияцията по дентална
медицина“ от месец юни 2012г. не представлява писмено доказателство, а
разработка въз основа на медицинска литература и експертни становища. В
случая при нужда от специални познания съдът допуска експертиза, която да
бъде събрана по съответния ред и която да ползва за изясняване на делото от
фактическа страна.
Към писменото становище на третото лице помагач са представени
застрахователна полица от 17.09.2018г. с период на покритие от 17.09.2018г.
до 16.09.2019г. и с уговорена ретроактивна дата 17.09.2017г., Клауза „
Професионална отговорност на лица, упражняващи медицинска професия“,
Общи условия.
В хода на съдебното дирене е допусната дентална експертиза, изготвена
от д-р А., специалист по протетична дентална медицина и депозирана в съда
на 20.10.2022г. Той е извършил личен преглед на ищеца на 13.04.2022г. като е
описал констатираното обективно състояние на челюстите й. Според вещото
9
лице приемането на бисфосфонатни медикаменти при остеопороза, както при
М. С., може да доведе до отхвърляне на имплантите. При нея може да се
говори за остеонекротична реакция – болки, отоци, зачервяване. Налице е
нефункционална и неестетична протетична работа. Според експерта при
ищеца има противопоказание за поставяне на всякакъв вид дентални
импланти. По отношение на протезните конструкции има недобра адаптация
на мостовите протези към имплантите, което е риск за входна бактериална
инфекция и последващи инфекции. При бисфосфонатна терапия не може да
се очаква качествено лечение и при липса на екзактно определена дъвкателна
равнина. Според експерта е затруднено лечението и добрата прогноза с
конвенционални снемаеми протези. Възможно е имплантологично лечение
след трайно прекъсване на бисфосфонатната терапия. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
Прието е заключение, изготвено от специалист по образна и орална
диагностика д-р Б.. Вещото лице е направило изводи въз основа на
доказателство № 34- СВСТ на ищеца от 10.04.2018г. В обхвата на
изследваните зони- дъната на синусните кухини, където се виждат апикалните
сегменти на имплантите, се забелязва неравномерна хипертрофия на
синусната лигавица в десния максиларен синус, като дебелината й е около
2мм. В левия синус не се виждат рентгенопозитивни възпалителни промени.
Оплакванията на ищеца от болки във фронталната максиларна област се
дължат на позициониране на имплантите там. Два от тях са разположени с
активната си фиксираща част/резбите/ в назопалатиналния канал. В него се
намират основни нерви и кръвоносни съдове, отговорни за инервацията и
кръвоснабдяването в тази област. Затова субективното усещане за болка в тази
област може да се дължи на тяхното засягане.
Съдът възприема заключенията като компетентни, безпристрастни и
основаващи се на науката и добрата медицинска практика.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Л. ръководи цялата административна дейност на ответника,
комуникацията с пациентите, записването на часове, снабдяване с
консумативи. Спомня си ищеца. Преди нея дъщеря й е била техен пациент, а
преди това тяхна позната. Имало е кореспонденция с имейли, предварителна
документация. Водени са телефонни разговори. С всеки пациент се процедира
10
по един и същи начин. Предварително се дават договор за лечение,
информирано съгласие, въпросник и план за лечение. Те задължително се
подписват от пациента. Това е станало и с ищеца. Не е бил свидетел д-р Л. да е
имал грубо отношение към нея. Свидетелят заявява, че първият контролен
преглед не се е състоял, тъй като М. С. не е дошла в уговорения час-14.30ч., а
много по- късно. Не са можели да изчакат толкова дълго. Прегледът се е
състоял след две седмици. Според свидетеля е присъствал на операцията на
ищеца.
Свидетелят Т. познава ищеца от шест години. Били са колежки, а след
това са станали приятелки. Знае, че е имала проблеми със зъбите. Подържали
са връзка от момента, в който е дошла в гр. София за манипулация. След
операцията е била безкрайно неудовлетворена. Прибрала се е с болки, които
не са спирали. Не е можела да говори. Разчитала е, че това ще отмине с
времето. Не се е харесвала, но с болките е било нетърпимо. Обаждала й се е
през нощта, за да й носи болкоуспокояващо. Подържат контакт и към
момента. Ищецът отказва да вечеря, когато и съпругът на свидетеля
присъства, защото не може да се храни нормално. Не се усмихва. Ищецът е
била щастлива, че носи маска по време на Корона вируса, защото е можела да
прикрие проблемите в устата си. Била е социален човек, но в момента не
излиза никъде. Свидетелят е била заедно с М. С. в Швейцария, както и на
други места във връзка с лечението й. Ищецът не се храни нормално,
отслабнала е, не се усмихва. Преди интервенцията не е имала болки.
Желанието, за да постави импланти е, че е била със сменяеми протези. Искала
е да е с постоянни зъби. Когато болките са започнали по свое желание С. е
започнала да ходи при лекари. Търсела е вариант да разбере какъв е проблема.
Очаквала е, че ще има болка, но нормална.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. Тези на свидетеля Л. ги
преценява при условията на чл.172 от ГПК, тъй като е брат на управителя на
ответника и поради служебната му ангажираност с него. Счита, че фактите,
които излага пред съда са достоверни и не влизат в противоречие с
останалите доказателства.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е уважил
предявените искове.
11
Пред въззивната инстанция са ангажирани нови доказателства, по
съображения, изложени в определение от 20.12.2023г.
Във връзка с оспорване компетентността на вещото лице А. е допусната
нова дентална експертиза. Вещото лице проф. д-р У. е дало заключение за
вида на интраосалните импланти, за целите на лечението с тях. Същият
потвърждава заключението на вещото лице Б., че при ищеца ренгенографски
е установимо разположение на два от поставените импланти във фронталната
област на горната челюст с активната си фиксираща част/ резбите/ в
назопалатиналния канал. Притискането и травматизирането на съдово-
нервния сноп, преминаващ през този анатомичен канал в голяма степен се
отнася към декларираните от ищеца болки в тази област. Протетичната
дейност не е съобразена с необходимите етапи за възстановяване на
функциите на дъвкателния апарат. Вещото лице е посочило как
бисфосфонатното лечение влияе на поставяне на дентални импланти.
Посочило е, че преминаването на импланти извън пределите на челюстната
кост с навлизане в съседни на устната кухина анатомични зони- носна кухина
и максиларни синуси, придружено с нарушаване на целостта на меките
тъкани, покриващи костта, е предпоставка за усложнения. В съдебно
заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема експертизата като компетентна, обективно и
безпристрастно изготвена. Тя се основава на научните познания, на добрата
медицинска практика и професионалния опит на експерта.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл. 265, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.82 от ЗЗД за присъждане
на обезщетение за имуществени вреди и чл.82 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посочените в жалбата
основания- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно.
12
По иска с правно основани ечл.265, ал.2 във вр. с чл.55, ал.1 ,пр.3 от
ЗЗД.
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение, възникнало от договор за медицинска услуга.
Съдържанието на клаузите му, тълкувайки едни с други и всяка една от тях
схващана в смисъла, в който произтича от делия договор по смисъла на чл.20
от ЗЗД, го определя като договор за изработка – чл.258 от ЗЗД. Целта му е
била да се постигне определен резултат, произтичат от действия на
изпълнителя. С договора за всяка страна са възникнали насрещни права и
задължения, които да бъдат изпълнени съобразно уговореното. Договорът за
медицинска услуга е специфичен договор за изработка с оглед на качеството
на изпълнителя, комуто се възлага извършването на определена работа. Той е
лице, което има необходимата и призната от закона правоспособност да
упражнява лекарска професия при определени и регламентирани от закона
правила и стандарти, както и поради общественозначимата функция, която
лекарят има. Нарушаването им чрез действие или бездействие определя
като противоправно поведението на лекаря, тъй като не съответства на
добрата медицинска практика и наука и приетите медицински стандарти.
Винаги, когато лекарят е нарушил правилата за добросъвестно, качествено и
навременно оказване на медицинска помощ, когато е допуснал грешка при
диагностицирането и лечението и от това са настъпили вреди за здравето на
пациента, има нарушаване на правилото на закона да не се вреди другиму,
респективно неизпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне
на медицинска услуга. Вредата се изразява в увреждане или влошаване на
здравето на пациента в следствие на провежданото по отношение на него
лечение. Между поведението на правоспособния и практикуващ лекар и
вредата трябва да има причинна връзка, която подлежи на доказване от
ищеца в един процес. Основната цел на медицинската помощ е да помогне на
пациента във връзка с неговите здравословни оплаквания, от която да
настъпят благоприятни последици от проведеното лечение. Съдът е длъжен
да изследва всички факти, въведени в предмета на спора, включително и чрез
назначаване на експертиза за специалните медицински знания, които да го
подпомогнат при установяването им. Предоставянето на медицинска помощ
се основава на правнорегламентирани принципи, на утвърдени от
медицинската наука и практика методи и технологии- чл.79 от Закона за
13
здравето/ЗЗ/. Лекарят има задължение в своята практика да дава медицинска
помощ в определено в медицински стандарти качество, утвърдени по реда на
чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, както и в Правилата за добра медицинска практика, приети
и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на
лекарите и лекарите по дентална медицина. Правилата за добра медицинска
практика определят дължимото поведение на лекаря, а именно да предоставя
възможно най- добрите медицински услуги, адекватна преценка на
състоянието на пациента въз основа на съобщените симптоми от пациента и
извършен при необходимост медицински преглед. На лекаря му е вменено
задължението да даде на пациента навременни, достъпни и безопасни
грижи, да му назначи съответните изследвания, лечение, да извърши клинична
преценка съобразно медицинските стандарти и лечебно- диагностичната
практика. Лекарят е длъжен при осъществяване на своята дейност да
преценява и да не излиза извън рамките на своята професионална
компетентност, компетентно да диагностицира, провежда и насочва
лечението. Добрата медицинска практика изисква той да предписва
лекарствени продукти или друго лечение само, ако разполага с необходимата
информация за здравното състояние на пациента и неговите медицински
потребности. В своята дейност лекарят трябва да препоръчва изследвания и
лечение, които са най- подходящи за пациента. Той трябва да действа винаги
в негов интерес и да му предоставя медицинска услуга с възможно най-
добро качество. Упражняването на лекарската професия винаги е съответна
на правата на гражданите, имащи право на достъпна медицинска помощ, при
зачитането им.
Основните принципи на правото на достъпна медицинска помощ са за
своевременност, достатъчност и качество- чл.81, ал.2 от ЗЗ. Към 2018г. са
действали Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в
РБългария, утвърдени със заповед № РД-28-256/25.11.2013г. на Министъра на
здравеопазването. Към 02.07.2018г. и след това към месец юни 2019г е
действал и Кодекс за професионална етика на лекарите по дентална
медицина/утвърден със заповед № РД-09-224/11.04.2006г. / Правилата за
добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в РБългария
са публикувани в ДВ бр.41/08.05.2020г. Те са приети след процесният
договор, но могат да служат за сравнение за правилното и адекватно
поведение на лекаря по дентална медицина. Според чл.9 от Общите правила
14
за добра медицинска практика от 2013г. добрата медицинска практика
включва: адекватна преценка на състоянието на пациента въз основа на
историята на заболяването, симптомите и при необходимост, съответстващ
медицински преглед; навременни, достъпни и безопасни грижи за пациента;
пренасочване на пациента към друг лекар, ако се налага. В чл.35 от същите
правила се съдържа задължението лекарите/ лекарите по дентална медицина
да предоставят възможно най- доброто качество на медицински услуги,
независимо от това дали работят в частния или обществения фактор. Когато
поведението е противно на добрата медицинска практика, на медицинските
стандарти и науката и когато от това е довело до увеждане на здравето на
пациента, е налице противоправно действие/бездействие от страна на лекаря,
за което следва да се ангажира неговата гражданска отговорност. Съгласно,
чл.2, ал.2 от Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална
медицина лекарят по дентална медицина е длъжен да упражнява компетентно,
своевременно и качествено своята професионална дейност. Съгласно чл. 15 от
същия Кодекс лекарят по дентална медицина предварително информира
пациента или негов законен представител за: необходимите изследвания,
предлаганото лечение и всички разумни алтернативи, включително и
присъщия им риск и приблизителната им стойност; продължителността на
лечението и очаквани особености в протичането му; очакваните резултати от
лечението; очакваните резултати, ако лечението не бъде проведено;
начините за покриване на разходите (чрез НЗОК, доброволни осигурителни
институции, пряко разплащане и пр.) Лекарят по дентална медицина не може
да пристъпва към лечение на пациент, преди да е изпълнил горните
задължения и да е получил информирано съгласие. Той е длъжен да поиска в
писмена форма съгласието или отказа на пациента или негов законен
представител за прилагане на определени лечебни методи и процедури, за
извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента
в клинични изпитвания на лекарства и пр. Според договора от 02.07.2018г. е
предприето дентално лечение, включващо преглед, изследвания и
възстановително имплантантно- протетично лечение с дентални
бикортикални импланти. Т.е. изпълнителят- лекар по дентална медицина, е
приел да възстанови изцяло обеззъбените челюсти на ищеца чрез поставяне
на дентални импланти и протетично лечение чрез неснемаеми протези.
Видно от представения план за лечение, неразделна част от договора за
15
медицинска услуга, след интервенцията в рамките на 3-5 работни дни се
изработва постоянна фиксирана дългосрочно-временна, метало-керамична
или метало- полимерна конструкция от 12 зъба. Това изисква три посещения,
за да се направи метална проба, при нужда „тебеширена проба“ и естетична
проба.
В исковата молба ищецът твърди пълно неизпълнение на задължението
на лекаря по дентална медицина поради съществен недостатък на денталните
имплатни и зъбните конструкции. Това е довело до невъзможност да ги
полза по предназначение, било е съпроводено с много болки и неудобства, до
говорни и дъвкателни проблеми. Поддържа се и нарушаване на тъкани около
челюстта, което също е причинило продължителна и постоянна болка.
В тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно
доказване според правилото на чл.154 от ГПК, че е изпълнил качествено и
според договореното задълженията си по договора. От това зависи
освобождаването му от отговорност. В отговора на исковата молба е
направено възражение, което се поддържа и в жалбата, че развалянето на
договора за медицинска услуга е извън срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД- а
именно след изтичане на шест месечния преклузивен срок. Пропускането му
от страна на възложителя не влияе на допустимостта на иска, а на неговата
основателност, тъй като следва да се счита, че той е приел работата без
забележки и изпълнителят се освобождава от отговорност, ако изработеното
от него е с недостатъци. Следва да се прави разграничение между явни и
скрити недостатъци- чл.264, ал.2 от ЗЗД. Явни са недостатъците, които могат
да бъдат установени и да се забележат при обикновен, компетентно и
грижливо извършен преглед при приемането на изпълнението. Скрити са
недостатъците, които не могат да бъдат забелязани при обикновен, макар и
компетентен и грижливо извършен преглед от поръчващия при приемането, а
се открият по- късно във времето. Договорът за медицинска услуга се
извършва от лице с медицинско образование и компетентност, поради което
откриването на някои недостатъци при изпълнението на лечебната дейност
не може да стане при приемане на работата от пациента, ако те са скрити и за
установяването им се изисква компетентен преглед от лице със същото
образование и специалност. Скритите недостатъци могат се установяват едва,
когато се проявяват като това може да бъде в различен момент във времето.
16
Както е посочено и в отговора на исковата молба ищецът не притежава
такава компетентност, за да оцени нивото и качеството на изпълнение на
работата на лекаря по дентална медицина. Затова М. С. е узнала за
недостатъците на лечебната дейност при поставяне на имплантите чрез
консултативния преглед и медицинското заключение от 08.05.2019г. и
10.05.2019г., дадени от лица с необходимите медицински познания. Т.е. от
последната дата е започнал да тече шестмесечния срок за разваляне на
договора./ Опр. № 250/22.01.2025г. по гр.д. № 2721/24г., ВКС, IV г.о/
Нотариалната покана с изявлението на М. С. в този смисъл е от 03.06.2019г,.
т.е. потестативното й право е упражнено своевременно. Получаването на
волеизявлението й е достигнало до насрещната страна и договорът следва да
се счита развален , считано от 17.06.2019г. Няма спор, че на тази дата
ответникът, сега жалбоподател, е получил нотариалната покана.
Преценката за изпълнението или неизпълнението на договора за
предоставена медицинска услуга е в зависимост от това каква е била целта на
лечението. Постигането й е чрез прилагането на съответните методи на
лечение, водещи до излекуване на пациента или подобряване на качеството
му на живот. Всяко лечение, осъществявано от лекар, трябва да съответства на
добрата медицинска практика и приетите медицински стандарти. Дейността
на лекаря, включително и по дентална медицина, трябва да отговаря на
принципите, регламентирани в чл.81 от ЗЗ, на Правилата за добра медицинска
практика от 2013г., но валидни към 02.07.2018г., както и медицинските
стандарти по лицево-челюстна хирургия, по ортодонтия и по орална хирургия
от 03.12.2010г.
В хода на съдебното дирене въззивникът не успя да докаже, че
своевременно, качествено и според договореното- лечебния план, е изпълнил
задължението си при упражняване на медицинската си дейност. От
събраните доказателства- две дентални и една от специалист по образна и
орална диагностика експертизи, се установява, че при поставяне на
имплантите лекуващият лекар е допуснал нарушение на правилата по
дентална имплантология и на тези при последващото протетично лечение.
По отношение на имплантите, разположени във фронталния участък,
рентгенологично се установява, че активната им фиксираща част/резбите/ са
разположени в назопалатиналния канал. Това е предпоставка за болки във
17
фронталната максирална област. Притискането и травматизирането на
съдово-нервния сноп, преминаващ през този анатомичен канал, с голяма
степен се съотнася към декларираните от ищеца субективни оплаквания от
болка в тази област. Циментирането на неснемаемите протезни
конструкции е станало при третото посещение на пациента. Комплексната
рехабилитация на дъвкателния апарат при случай на цялостно обеззъбяване
изисква етапи за установяване на височина на междучелюстното
съотношение и централна позиции на долната челюст, неотменни за
правилното планиране и изработване на протезни конструкции, осигуряващи
правилна дъвкателна, говорна и естетична функция. Експертите са
посочили, че поставянето на имплатни при провеждано бисфосфонатно
лечение, каквото е имало при ищеца към 02.07.2018г. и за което денталният
специалист е бил информиран, не е забранено, но крие повишен риск от
усложнения, включително и от загуба на имплантите. Според заключението
на медицинската експертиза, приета от въззивния съд, преминаването на
импланта извън пределите на челюстната кост с навлизане в съседни на
устната кухина анатомични зони- носна кухина и максиларни синуси,
придружено с целостта на меките тъкани, покриващи костта е предпоставка
за усложнения. От доказателствата по делото се установява, че при М. С. са
настъпили усложнения, довели до болки, до повишена чувствителност при
хранене, говорене. Нарушена е била дъвкателната й способност. При нея е
установена неравномерна и несиметрична атрофия на алвеоларния гребен-
2ст. на горна и 3-4 степен на долна челюст. Това е в причинна връзка с
проведеното имплатно лечение и след това на загубата им. Това би затруднило
конвенционалното лечение с цели протези. Неправилното поставяне на
имплатни е попречило да се извърши и качествено протетично лечение- т.е.
поставяне върху тях на неснемаеми зъбни протези. А това е била основаната
цел на предприетото дентално лечение при ищеца. Според експертизата на д-
р А. и обясненията, дадени от него в съдебно заседание, след поставяне на
имплантите са необходими няколко посещения, за да се достигне до трайно
фиксиране на протезите. В зависимост от пациента те могат да бъдат 7-8, но
минимум трябва да бъдат пет. В случая не се спори, а и от планът за лечение
е видно, че са били предвидени от 3 до 5 работни дни за изработване и
постоянно фиксиране на дългосрочно- временна конструкция от 12 зъба, но
фактически поставянето на имплантите и протетичното лечение е приключило
18
в периода от 04.07.2018г. до 06.07.2018г., което е в нарушение на Планът за
лечение и правилата за протетично лечение. По делото не е спорно и
обстоятелството, че ищецът е информирала ответника за приеманите от нея
бисфосфонатни медикаменти. По делото няма доказателства, че лекуващият
лекар е възприел тази информация, съобразил я е и е дал на пациента
подробни разяснения за възможните рискове и усложнения при поставяне на
имплантите. Независимо, че не е забранено при лечение с такива лекарства
да се извършва имплантиране в челюстната кост, то добрата медицинска
практика и качеството на предоставената медицинска услуга, изисква
запознаване на пациента с възможните негативни страни на потърсеното и
предложено дентално лечение. Последното трябва да бъде съобразено с
индивидуалността на всеки пациент, неговите заболявания, ако има такива,
противопоказания за лечение, тъй като той няма необходимите специални
знания, за да направи обоснован извод за ползата и вредата от него и да даде
информирано съгласие за провеждането му. Липсата на забрана за поставяне
на дентални имплатни и по- точно бикортикални базални имплатни, при
приемане на бисфосфонатни медикаменти, не освобождава от отговорност
лекуващият лекар да уведоми пациента за възможни усложнения в такива
случаи, за рисковете, които биха възникнали, респективно от негативните
последици. При добра информираност право на пациента е да вземе решение
дали да продължи лечението или да го преустанови. Установеното при
личния преглед на ищеца от вещото лице д-р А., направен на 13.04.2022г., че
тя е изцяло обеззъбена, означава, че проведеното дентално лечение-
имплантатно- протетично, от страна на въззивника, не е постигнало целта си,
а напротив то е било некачествено и съществено се е отклонило от
поръчката, така че поставените импланти и неснемаеми зъбни протези са
негодни да се използват от възложителя според обичайното им
предназначение.
С поведението си лекуващият лекар, имащ качеството на изпълнител и
управител на ответното дружество, е нарушил принципа за качествено
дентално лечение. Допуснал е нарушение на правилата за протенично
лечение, на принципът на качеството на предоставяната медицинска/дентална
услуга. Нарушени са правилата в имплантологията, тъй като са поставени
импланти на пациент, провеждащ бисфосфонатно лечение, а това води до
усложнения или отхвърлянето им. Пациентът не е бил информиран за тези
19
последици. Нарушени са правилата на добра медицинска практика,
изискваща съответствие между предложеното лечение и здравословното
състояние на ищеца. То трябва да е подходящо и навременно, така че да има
положителен резултат за пациента. Ответникът е осъществил по същество
деликтно поведение, с което е увредил здравето на М. С.. Той е допуснал
нарушение на Правилата за добрата медицинска практика от 2013г., на
Кодекса за професионална етика на лекарите по дентална медицина от 2006г.
и медицинските стандарти, определящи правилата за дентално лечение.
Лошото изпълнение в случая следва да се приеме за пълно
неизпълнение и развалянето на договора от 02.07.2018г. е станало от
изправната страна и в срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД. В този случай даденото
по него следва да бъде върнато на възложителя – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Няма спор, че той е изпълнил задължението си и е платил цената на
медицинската услуга от 16 000лв. Развалянето на договора е довело до
отпадане на основанието за плащането. За да се избегне неоснователно
разместване на блага като в имуществото на изпълнителя, неизправна страна
по договора, остане престация, която не му се дължи, той следва да бъде
осъден да върне на ищеца – възложител, заплатеното по разваления договор.
Искът за връщане на сумата от 16 000лв. е основателен.
По иска с правно основание чл.82 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди.
Предявен е иск с правно основание чл.82 от ЗЗД от ищеца за заплащане
на обезщетение като резултат от виновно неизпълнение на задължения от
ответника по сключен между тях договор. Обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението.
Фактическият състав за ангажиране на отговорността на длъжника
включва доказване на следните предпоставки: настъпването на реална вреда,
довела до негативна промяна в имуществото на ищеца; виновно
неизпълнение на задължение от длъжника, произтичащо от договор и
причинна връзка между двете. Следва да бъде установено, че претърпяната
загуба е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и е могла да
бъде предвидена при пораждане на задължението и има сигурност в
20
настъпването й.
В тежест на ищеца, съобразно чл.154 от ГПК е да докаже елементите
от фактическия състав на обезщетението за вреди, тъй като от тяхното
осъществяване черпи за себе си благоприятни правни последици. Тежестта
на доказване изисква той да ангажира относимите доказателства, така че да
установи онези факти от действителността, чието настъпване обоснована
основателност на иска му. Недоказването им от негова страна задължава съда
да приеме, че те не са се осъществили.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договорните
задължения, които е имал, точно и според уговореното. Ако не го установи за
него са неблагоприятните последици от недоказването на тези факти.
Намаляването на имуществото на ищеца е пряка и непосредствена
последица от виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на
ответника и има сигурност за настъпването на вредата.
От доказателствата по делото се установява, че поради некачественото
дентално лечение ищецът е била принудена да потърси лекарска помощ и
лечение при други специалисти в страната и чужбина. Във връзка с това е
направила разходи, включително и за транспорт. Те са пряка и
непосредствена последица от действията на лекарят и управител на
въззивника. Неговото виновно поведение, довело до усложнения при ищеца,
са наложили допълнителните разходи, които представляват претърпяна
загуба, тъй като, ако лекуващият лекар беше свършил качеството работата, те
не биха извършени. Предявеният иск е основателен изцяло.
По иска с правно основание чл.82 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди.
В ТР № 4/29.01.2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че обезщетение за
неимуществени вреди може да се присъди и при неизпълнение на договорно
задължение. Те трябва да пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Ищецът доказа, че ответникът е в пълно неизпълнение на
договорното задължение, което е поел. Пряка и непосредствена последица от
него са постоянните болки, невъзможността да говори, отказът да вечеря с
други хора, защото не може да се храни нормално. Това е довело и до
21
намаляване на теглото й. Не се усмихва. Преди интервенцията не е имала
болки. Желанието за поставяне на импланти е било продиктувано от това, че е
била със снемаеми протези. Искала е да е с постоянни зъби./св. Т./ Вещото
лице д-р У. е заявил в съдебно заседание, че при нарушаване на съдово-
нервния сноп/назопалатиналния канал/ може да има сетивни усложнения,
включително и болка, каквито оплаквания има ищецът. Установените
негативни последици са резултат от неизпълнението на договорните
задължение от страна на въззивника, те са пряко и непосредствено свързани с
него, поради което следва да се ангажира отговорността му за обезщетяване на
болките и страданията, които е претърпяла М. С.. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост на основание чл.52 от
ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие, а се основава на обективни
факти и критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването
им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение,
прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст
и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и
белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. Съдът следва да съобрази и доказаното в
хода на процеса. Като взе предвид това намира, че искът за неимуществени
вреди е основателен в пълен размер.
Поради изложеното обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски.
На ответника по жалбата се дължат разноски при този изход на спора в
размер на 4500лв. за въззивното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261176/27.09.2023г. на СГС, ГО, 16
състав, постановено по гр. д. № 452/20г.
ОСЪЖДА „Алдентал- АПМП-ИПМПП-Д“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Солунска“ № 3, ет.4, ап.8 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хр.
Станчев“ № 8, партер чрез адв. Г. Д. да заплати на М. С. С., ЕГН **********,
22
гр. ***, бул. „***“ № *, ет.*, ап.* и със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи
Димитър“, бл. 71, вх. Г, ет.1, ап. 65 чрез адв. Д. М. сумата от 4500лв. разноски
по делото пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23