Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 199 Година 2019,14.06. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
Граждански състав
На трети
май Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
213 по
описа за
2018
година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД,ЕИК *********, чрез пълномощника
си юрисконсулт Живко
Райков е предявил обективно кумулативно съединени искове за
осъждане на ответниците П.Г.Б. и Ю.Г.В.
да му заплатят следните суми:ответникът П.Б.-сумата от 91718,50 лв., а ответницата Ю.В.-сумата от 96859,79 лв., получени от
двамата на отпаднало основание-обезсилен
обратен изпълнителен лист № 5163 от 06.10.2017 год., който е бил издаден в полза на двамата по ч.гр.д.№ 6697 по описа за 2009 год. на
Районен съд Бургас. Заявява, че поради неизпълнение на задължения по договор за кредит
за покупка на жилище, който е предоставил през 2004
год. е инициирал заповедно производство пред Районен съд гр.Бургас, като е било образувано гр.д. № 6697 по описа за 2009 год.
на съда. С разпореждане от 30.09.2009 год. заявлението му е било
уважено и в негова полза въз основа на
документ по чл.417 от ГПК – извлечение от сметка, са били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците-физически лица и солидарни длъжници, за заплащане на обща сума от 129397,66 лв., от които главница по кредита в размер на 123334,37 лв., лихва в размер на 6063,29 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 123334,37
лв. от 29.09.2009 год. до окончателното изплащане на задължението,както и на
банката са присъдени направените съдебно-деловодни разноски в размер на 4331,93
лв. ,от които 2587,95 лв. държавна такса и 1743,98 лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Сочи, че за събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист на 27.01.2010 год. е образувал изпълнително дело №
23/2010 год. по описа на ЧСИ Д-р Росица Стоянова.Твърди,че на 23.09.2015 год. е
получил съобщение, ведно с определение от Районен
съд Бургас, съгласно което срещу издадената
заповед за изпълнение е подадено възражение само от единия солидарен длъжник-Ю.В., като му е указана възможността в 1-месечен срок да
предяви установителен иск за вземането си. Заявява, че в едномесечния срок е
депозирал молба по заповедното производство, в която е посочил, че към момента на подаване на
възражението ,кредитът е погасен от другия солидарен длъжник по изпълнителния
лист П.Б., като образуваното изпълнително
дело № 23/2010 год. е било прекратено поради
пълното му погасяване. Сочи, че на 29.10.2015 год. Районен съд Бургас издава
разпореждане по заповедното производство, с което обезсилва заповедта за изпълнение като неправилно и по погрешка е
записано, че обезсилването на заповедта
за изпълнение е в цялост и е спрямо двамата солидарни длъжници, а не само по отношение на подалата възражение Ю.В..Заявява, че П.Б. в нито един момент след образуване на
изпълнително дело № 23/2010 год. не е подавал възражение ,като спрямо него
заповедта е изцяло стабилизирана и се ползва със сила на пресъдено нещо. Твърди, че след подадена молба за допълване на разпореждането на заповедния съд от Ю.В., Районен съд Бургас е издал следващо разпореждане за обезсилване на изпълнителния лист в
цялост и спрямо двамата солидарни
длъжници-Ю.В. и П.Б., а не само по отношение на
подалата възражение Ю.В.. Сочи,че на 29.09.2017 год. с разпореждане на Районен
съд Бургас е издаден обратен изпълнителен лист по силата на който банката е
осъдена да заплати на двамата ответници обща сума от 166452,07 лв.,изплатена по
образуваното от ищеца изпълнително дело № 23/2010 год. по описа на ЧСИ Д-.Р
Росица Стоянова, плюс сума в размер на 9017,51
лв.,платена от П.Б. директно по сметка на банката. Заявява, че на 17.11.2017 год. е получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ
Трифон Димитров за изплащане на сума в
размер на 188578,29 лв. в полза на двамата ответници,която сума
представлява сумата от 166452,07 лв.
плюс сумата от 9017,51 лв., които суми са били заплатени от П.Б. по образуваното от ищеца изпълнително
дело № 23/2010 год. и допълнителните разноски по образуваното от ответниците
изпълнително дело № 763/2017 год. на ЧСИ Трифон Димитров срещу банката. Заявява, че на 29.11.2017 год. е подал частна жалба срещу разпореждането за издаване
на обратен изпълнителен лист, както и за обезсилването му. Същевременно на 01.12.2017 год. в срока за доброволно изпълнение превежда сумата от 188578,29 лв. по сметка на
ЧСИ Трифон Димитров за пълно погасяване на задължението по образуваното
изпълнително дело № 763/2017 год. Позовава се на издадено удостоверение от този
частен съдебен изпълнител относно разпределението на преведената по негова
сметка обща сума. Сочи, че претендира разделно
общата сума от двамата ответници, както
и частта от нея, която търси от всеки
един от двамата ответници. Заявява, че с определение по ч.гр.д.№
164 по описа за 2018 год. на настоящия съд е отменено изцяло разпореждането на
Районен съд Бургас за издаване на
обратен изпълнителен лист и той е бил обезсилен,като определението е
окончателно и не подлежи на обжалване. Счита, че от горните факти възниква
правото му да търси връщане на полученото от ответниците на основание чл.55 от ЗЗД. Претендира разноски. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правно основание в чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД.
Ответницата Ю.Г.В. чрез
пълномощниците си адв.Галина Найденова и адв.Атанас Тасков с адрес за
получаване на съдебни книжа и призовки-гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 16,ет.3,офис 318 оспорва
основателността на претенциите.Заявява,че
сумата от 188578,29 лв. не е
получена изцяло от нея и П.Б.. Сочи,че част от тази обща сума са
разноски по изпълнителното дело-адвокатски възнаграждения и такси на частен
съдебен изпълнител,като тези суми не са получени от нея и ответника Б.,а
обезсилването на валидно издаден изпълнителен лист впоследствие не обезсилва
договора за правна помощ и платените по него разноски,както и с него не се
отменя изпълненото задължение за плащане на съдебни такси по изпълнението. Счита,че тези суми могат да бъдат
претендирани като вреди, но такъв иск
намира, че не е предявен. Счита, че банката претендира суми, които не са нейни и в този смисъл
не е обедняла за сметка на ответниците, те получават обратно собствените си
пари, които са платили недължимо на банката. Намира, че въпреки, че е разпореждането за издаване
на обратен изпълнителен лист и самия обратен изпълнителен лист са обезсилени, обезсилени
са и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедното
производство. Поради това счита, че и платените по изпълнително
дело № 23/2010 год. на частен съдебен изпълнител Росица Стоянова суми също са
платени без основание на ищеца. Счита, че уважаването на претенцията на
банката за възстановяване на платените от нея суми по изпълнителното дело ще
доведе до получаване на такива, които не й
се следват, тъй като тя преди това също ги е получила на отпаднало
основание. Прави възражение за прихващане
между платените по изпълнително дело № 23/2010 год. по описа на БСИ Д-р Росица
Стоянова сума с претендираните такива по настоящото дело. Представя и ангажира
доказателства.
Възражението е с правно основание
в чл.103 от ЗЗД.
Ответникът П.Г.Б. не е депозирал
писмен отговор в законния срок,не е ангажирал доказателства.
По делото не са постъпили
допълнителна искова молба и допълнителни отговори.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на
страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, че на 30.09.2009г., по образувано по
подадено заявление от „Банка ДСК“ ЕАД, ч.гр.д №6697 по описа за 2009
год. на БРС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, самата тя под №4531 в полза на ищеца по настоящото дело като кредитор против ответниците по настоящото дело като длъжници П.Г.Б.
и Ю.Г. двамата от гр.Бургас, както и изпълнителен лист от 08.10.2009г., за солидарно
заплащане от тяхна страна на следните
суми 129397.66 лева, от които главница в размер на 123334.37лева, лихва в
размер на 6063.29лева за периода от 09.04.2009г. до 28.09.2009г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2009г. до окончателното
изплащане на задълженията, както и съдебно- деловодни разноски от 4331,93
лв.,от които 2587,95 лв. –държавна такса и 1743,98 лв.-юрисконсултско
възнаграждение. Безспорно е също така, че през
2010 год. въз основа на така издадения изпълнителен лист ищецът е образувал изпълнително дело при ЧСИ Д-р
Росица Стоянова, като и на двамата длъжници са изпратени покани за доброволно изпълнение,ведно със
преписи от заповедта за изпълнение. Не е
спорно също така, че в предвидения законов срок, само длъжникът
Ю.Б. е депозирала възражение по чл.414,ал.1 от ГПК по
заповедното производство. С определение № 6527 от
11.09.2015 год. заповедният съд е указал на банката-заявител правото да предяви
иск относно вземанията си само срещу
възразилия длъжник-Ю.Б., като
представи писмени доказателства за това,
указани са и последиците от
бездействието. Видно от приетото по
делото като доказателство копие от покана
за доброволно изпълнение по изп.дело№23 по описа за 2010г. на ЧСИ д-р Росица
Стоянова до П.Г.Б. и заверено копие от
известие за доставяне на „ Български
пощи“, ответникът е
получил лично на 27.03.2010 год. копие и от заповедта за изпълнение, с
която е указана възможността, в
двуседмичен срок съгласно чл.428,ал.1 от ГПК, доброволно да бъде изпълнено задължението, чрез превод на дължимите суми по сметка на ЧСИ Д-р Росица Стоянова в „Банка ДСК“ ЕАД-
клон Несебър (главница по договор за кредит в размер на 123334.37лева, ведно
със законната лихва за периода от 09.04.2009г. до 28.09.2009г.; 5129.72лева-
разноски по дело и по изп.дело№23/2017г., както и таксата по Тарифа от ЗЦСИ в
полза на ЧСИ д-р Росица Стоянова-7335.60 лева). Не е спорно, че П.Б. не е депозирал възражение по чл.414 от ГПК .
Не е спорно, а това
е видно и от съдържанието на приложеното по делото копие от молба на „Банка
ДСК“ ЕАД до Районен съд- Бургас от 26.10.2015г.,
, че след започване на изпълнителното производство, кредитното задължение по
разплащателната сметка на кредита е погасено от солидарния длъжник П.Б. на
29.11.2012г., поради което изп. дело№23/2010г. по описа на ЧСИ Росица Стоянова,
е било прекратено и архивирано. Не е спорно, а това
е видно и от съдържанието на изп. лист № 5163 от 06.10.2017 год.,издадено в
заповедното производство, че погасяването
на задължението е извършено по следния начин: сумата от 166452,07 лв. е била
заплатена по изп.д. № 23 по описа за 2010 год. на ЧСИ Д-р Росица Стоянова, а
сумата от 9017,51 лв. е била заплатена на самия кредитор-банката.
Не е спорно, че банката
не е предявила претенция по чл.422 от ГПК нито против възразилия длъжник Ю.Б., нито против неподалия
възражение длъжник П.Б.. Съобразявайки бездействието на
ищеца заповедния съд с разпореждане № 24389 от 29.10.2015г., на основание
чл.415,ал.2 от ГПК е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение
изцяло, а впоследствие, с разпореждане № 29157 от 23.12.2015г. и по молба на Ю.Б., е допълнил
произнасянето си, като е
обезсилил и издадения въз основа на заповедта за незабавно изпълнение
изпълнителен лист от 08.10.2009г., отнонво
изцяло и по отношение на двамата длъжници. И двете
разпореждания, поради необжалването им, са
влезли в сила съответно на 10.11.2015 год. и
на 13.01.2016 год.
Безспорно,е че на 06.10.2017 год. , въз основа
на определение №6475 от 29.09.2017г. по
ч.гр.д.№6697/2009г. по описа на Районен съд- Бургас, е бил издаден изпълнителен лист под №5163 от 06.10.2017г.
по същото частно дело, съгласно
който „Банка ДСК“ ЕАД е осъдена да заплати на П.Б. и Ю.Б., сумата от 166452.07 лева, заплатена по
изп.дело№23/2010г. на ЧСИ Росица Стоянова, както и сумата от 9017.51 лева, заплатена
на самата нея.
Не е спорно, а това
е видно и от приложеното копие от покана
за доброволно изпълнение изх.№6065/10.11.2017г. на ЧСИ Трифон Димитров, че
изпълнителен лист №5163 от 06.10.2017 г.
е послужил да образуване на изпълнително дело, като на основание чл.428,ал.1 от ГПК, на длъжника „Банка
ДСК“ ЕАД е предоставен двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни
доброволно задължението си по изпълнителното дело, възлизащо, както е
описано там на сумата от 188578.29 лева,
от които:175469.58 лева, неолихвяеми вземания/мораторни
лихви,обезщетения и т.н./; 4810лева- разноски по изпълнителното дело; 8298.78 лева
- такси по тарифата за ЗЧСИ, дължими към 24.11.2017г.
Видно
от приложените копия от банкови документи и копие от удостоверение, издадено от
ЧСИ Трифон Димитров, във връзка с изпълнително дело №20178010400763, на 01.12.2017г., по сметка на горепосочения
съдебен изпълнител е постъпила сумата от 188578.29лева от длъжника „Банка ДСК“
ЕАД.
На 05.12.2017 год. с протокол е
извършено разпределение по изпълнително дело№20178010400763 на ЧСИ
Трифон Димитров, рег.№801,което е влязло в сила и въз основа на което са определени следните суми за изплащане –към
взискателя Ю.Г.В.- 92652.78лева; към взискателя П.Г.Б.- 87734.80лева; суми за
изпащане след разпределението към ЧСИ- 8190.70 лева.
Влязлото
в сила разпределение, видно от копието от
удостоверение от ЧСИ Трифон Димитров, е изпълнено по следния начин: на 05.12.2017
год. по сметка на адв.Г.Найденова
в качеството й на пълномощник на Ю.В. е преведена сумата от 92652,78 лв. по
конкретно посочена банкова сметка; на 07.12.2017
год. по сметката за такси на ЧСИ Трифон Димитров-8190,71 лв.; на 07.12.2017
год. по конкретно посочена сметка на адв.
Г.Найденова 5000 лв.; на 07.12.2017 год.
преведени на адв. Атанас Тасков 5000 лв. по конкретно посочена банкова сметка; на
07.12.2017 год. преведени на адв. Стефка Въжарова 6000 лв. по конкретно посочена банкова
сметка; на 07.12.2017 год. е преведена сумата от 71734,80 лв. по конкретно посочена банкова сметка на П.Б..
С Определение №364/27.02.2018г., постановено
по в.ч.гр.д.№164 по описа за 2018г. на БОС, е отменено
разпореждане№6475/29.09.2017г. по ч.гр.д.№6697/2009г. по описа на Районен съд-
Бургас и обезсилен изпълнителен лист №5163/06.10.2017г.,
издаден по горепосоченото дело, по който в образуваното изпълнително дело пред БСИ Трифон Димитров на
01.12.2017 год. банката е осъществила доброволно изпълнение в срока на поканата
за това и по което на 07.12.2017 год. са преведени на конкретни лица всички
постъпили и разпределени с протокол за
разпределение от 05.12.2017 год. суми.
При установената фактическа обстановка, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като за ищеца, при
посочените от него факти в исковата молба, не съществува друг ред да претендира
връщане на платените суми в образуваното
при ЧСИ Трифон Димитров изпълнително дело въз основа на обезсиления с определение № 364 от 27.02.2018 год. по
ч.гр.д.№ 164 по описа за 2018 год. на Окръжен съд Бургас изпълнителен лист в
разливо се производство по чл.274 от ГПК. Обезсиленият от Окръжен съд Бургас изпълнителен лист
№5163/06.10.2017г. е обратен
изпълнителен лист, издаден от Районен
съд гр.Бургас на основание чл.245,ал.3,изр.2 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК-частна
хипотеза на производството за издаване
на изпълнителен лист. Обратен изпълнителен лист се издава за
"връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително
изпълнение",в случая - получени въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение по чл.
418 ГПК. За издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в
изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е
постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане
предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на
определението за прекратяване на производството по делото. В настоящия случай обезсилването е постановено
в резултат на проведено производство по обжалване на разпореждането на
заповедния съд за издаване на обратен
изпълнителен лист по чл.274 и сл. от ГПК, като представлява законна последица
от отмяна по реда на инстанционния контрол на определението, с което молбата по
чл.245,ал.3,изр.2 във вр. с чл.415,ал.1
от ГПК е била уважена и искането по същество отхвърлено. При тази хипотеза - приключило преди произнасянето
на второинстанционния съд по реда на чл.274
и сл. от ГПК принудително изпълнение по обратния изпълнителен лист,редът
за защита на ищеца е именно предявяването на настоящия иск-не са налице
основания за приложение на частната хипотеза на чл.245,ал.3,изр.2 от ГПК, тъй като липсват горните предпоставки за приложението
й, а не е налице и препращане към нея.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, даденото на отпаднало основание,подлежи на връщане. В тежест на ищеца в настоящото производство, е да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на института на неоснователното обогатяване – фактическо разместване на имуществени блага, настъпило въз основа на конкретно правно основание, което впоследствие е отпаднало.
Основанието,на което ищецът твърди, че е платил
е обратният изпълнителен лист, издаден в резултат на отмененото впоследствие по
реда на инстанционния контрол
определение от 29.09.2017 год. на Районен съд Бургас по ч.гр.д.№6697 по описа за 2009 год.,въз
основа на който докато е било висящо производството по обжалване, е било образувано и приключило,поради пълно удовлетворяване на кредиторите чрез
плащане на задълженията, изп. Дело №20178010400763 по
описа на ЧСИ
Трифон Димитров. По изпълнителното дело банката е заплатила не само дължимите
суми, посочени в обратния изпълнителен лист, но и разноски по изпълнението-възнаграждения
на трима адвокати на взискателите и такси към частния съдебен изпълнител. Разпоредбата чл.245,ал.3,изр.2 от ГПК дава израз на
един от основополагащите принципи в гражданското право - за предотвратяване на
неоснователно разместване на блага от имуществената сфера на едно лице в тази
на друго, като предвижда улеснена защита срещу кредитор, който в действителност
няма вземане, тъй като освобождава длъжника от необходимостта да води искове, за да се
снабди с изпълнително основание и чрез него
по общия ред да получи изпълнителен лист, за да проведе принудително изпълнение за връщане на
даденото при липса на изпълняемо право. В производството по издаване на обратен
изпълнителен лист съдът не изисква и не проверява редовност от външна страна на
предвидено в закона изпълнително
основание и дали то удостоверява изпълняемо право, за което се иска
изпълнителен лист,а въз основа на данни
за крайният резултат от развитието на
исков процес и доказателства за осъществено преди приключването му
принудително изпълнение, съобразявайки законови разпоредби, прави логически
извод за съществуването на конкретно посочено от закона изпълняемо право -правото
да се иска връщане на платено в
изпълнителен процес,образуван за удовлетворяване на впоследствие отречено
вземане.Когато съдът издаде обратен изпълнителен лист, той признава субективно
материално право за връщане на дадено в изпълнение на отречено изпълняемо право,
а когато откаже да издаде обратен изпълнителен лист, съдът отрича материална незаконосъобразност
на проведеното принудително изпълнение, основани на твърдения за липса на
изпълняемо право.
С оглед на изложеното по-горе, в настоящия случай, въз основа на обратния
изпълнителен лист, обезсилен от второинстанционния съд след отмяна на разпореждането
за издаването му, е настъпило неоснователно разместване на блага-върнати са от
банката на ответниците по настоящото дело в производството по изпълнително
дело № 763 по описа за 2017 год. на частен съдебен
изпълнител Трифон Димитров парични средства,получени от нея както
по изпълнително дело № 23 по описа за 2010 год. на частен съдебен
изпълнител д-р Росица Стоянова, така и платени доброволно на нея от П.Б., които
не са подлежали на връщане,направени са и разноски по изпълнението в
производството по изпълнително дело № 763 по описа за 2017 год. на частен
съдебен изпълнител Трифон Димитров за възнаграждения на трима адвокати, както и
за такси към съдебния изпълнител,които
са събрани отново в полза взискателите,за
удовлетворяване на вземанията им по обезсиления обратен изпълнителен лист. След
като е отпаднало основанието за имущественото разместване, осъществено по
изпълнително дело № 763 по описа за 2017 год. на Частен съдебен изпълнител
Трифон Димитров-с отхвърляне на искането за издаване на обратен изпълнителен
лист и обезсилването му ,е отречено правото на Ю.В. и П.Б. да искат връщане на платената от тях преди
това обща сума от 175469,58 лв.,то тя отново следва да бъде върната на
банката,съгласно протокола за извършено разпределение.Видно от него в полза на Ю.В.
са разпределени 92652,78 лв.,а в полза на П.Б.-87734,80 лв.,съразмерно на тези суми се разпределя и сумата от 8190,71
лв.,изплатена на частния съдебен
изпълнител. Без значение е обстоятелството, че П.Б. е получил по банковата си
сметка 71734,80 лв.,т.е. с 16000 лв. по-малко от сумата по протокола за
разпределението, а съответни части от тази сума са били преведени на трима
адвокати,тъй като както вече бе посочено по-горе се касае за направени разноски
по изпълнение от взискател, което е признато за материалнонезаконосъобразно с оглед
резултата от определение № 364 от
27.02.2018 год. по ч.гр.д.№ 164 по описа за 2018 год. на Окръжен съд Бургас. При
това положение Ю.В. дължи връщане на претендираната от нея от ищеца сума от
96859,79 лв. ,а П.Б.-91718,50 лв.
С оглед на горните изводи съдът следва да разгледа направеното от
ответниците възражение за
прихващане. Ответниците заявяват за прихващане правото си да получат обратно
платените в изпълнително дело № 23 по описа за 2010 год. на частен съдебен
изпълнител д-р Росица Стоянова сума,тъй
като заповедта за изпълнение от 30.09.2009 год. и изпълнителния лист от
08.10.2009 год.,издадени по ч.гр.д.№ 6697 по описа за 2009 год. на Районен съд
Бургас, а последния послужил и за образуване на изпълнително дело № 23 по
описа за 2010 год. , са били обезсилени съответно с разпореждане № 24389 от
29.10.2015 год. и от 29157 от 23.12.2015
год. по същото дело на Районен съд
Бургас.
От правна страна, независимо
от разпоредените от закона сходни последици, обезсилването на заповедта за
изпълнение,издадена по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителния лист в хипотезата
на непредявен иск по чл.422 от ГПК не са равносилни на отпадане на основанието
на полученото в образуваното въз основа
на тях изпълнително производство.Обезсилването на заповедта в хипотеза на
чл.415,ал.1 от ГПК,лишава кредитора от това изпълнително основание,но не отрича
със сила на пресъдено нещо материалните права,които то е удостоверявало, за да
се приеме, че се е осъществило неоснователно разместване на блага в резултат на
нейното изпълнение,тъй като спорът за съществуването на материалното право
изобщо не е бил разрешаван. Видно от данните по делото,а и от изложението на
страните при предварителната размяна на книжа, ответниците не оспорват и не са
оспорвали задълженията си по банковия кредит, за облекченото събиране на които
е било инициирано заповедното производство по ч.гр.д.№ 6697 по описа за 2009
год. на Районен съд Бургас. Ответникът Б. не е възразил против издадената
заповед за изпълнение и по отношение на него тя е влязла в сила още на
11.04.2010 год., кредитът е бил изцяло погасен включително и чрез доброволно
плащане от П.Б. към банката още към 29.11.2012 год., като изпълнително дело №
23 по описа за 2010 год. на частен съдебен изпълнител д-р Росица Стоянова е
било прекратено. По тези съображения въпреки подаденото възражение само от
единия солидарен длъжник, при това три
години след осъщественото пълно изпълнение на задълженията от другия солидарен
длъжник и приключило на това основание изпълнително производство, банката не е
имала правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК. Следователно
платеното по изпълнително дело № 23 по описа за 2010 год. не е било недължимо-погасени са били изцяло съществували
кредитни задължения,чието съществуване не се оспорва и в настоящия процес. Обезсилването
на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не са правоизключващи за кредитните задължения факти,за да се приеме,че
с обезсилването им са отпаднали и
самите удостоверени с тях задължения. При
това положение,обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по
ч.гр.д.№ 6697 по описа за 2009 год. при липса на данни удостовереното в тях изпълняемо право да е
отречено, не могат да бъдат квалифицирани като отпаднали основания по смисъла
на чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД ,които да породят в полза на ответниците вземането,
което те предявяват за прихващане.
С оглед на всичко изложено по-горе предявените искове са основателни и доказани
и следва да бъдат изцяло уважени.
По
разноските по делото:
Предвид изхода на производството по делото,
разноските са за сметка на ответниците. На основание чл.78,ал.1 от ГПК,
последните следва да заплатят в полза на ищеца сума в размер на 7843.15
лева,формирана като сбор от сумата от 7543.15лв.
– платена държавна такса и 300 лева-юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Ищецът претендира заплащане на сумата
от 450 лв. в писмената си молба, депозирана по делото на 30.04.2019 год. с вх.
№ 6855, поради което следва да се приеме,че се позовава на предпоставките по
предл.2 на ал.2 на чл.25 от Наредбата, а именно материален интерес над 10000
лв. Съдът, обаче намира, че не са налице предпоставките за приложение на този
законов текст. Съгласно разпоредбата на чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ, приложим в случая на основание чл.78,ал.8
от ГПК, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Следователно, в този законов текст са въведени обективните
критерии,от които следва да се води съда при определяне на размера на
възнаграждението, а предл.2 на ал.2 на чл.25 от Наредбата въвежда като допълнителен
и условен критерий и величината на защитавания интерес. Величината на
защитавания интерес може да послужи като основание за увеличаване на размера на
юрисконсултското възнаграждение, тогава когато тя се е отразила на вида и
количеството на извършената дейност. В настоящия случай няма данни материалният
интерес над 10000 лв. да се е отразил върху вида и количеството на извършената
дейност. Освен изготвяне на искова молба и депозиране на молба на 30.04.2019
год. с кратко становище по хода на делото и по същество, ищцовата страна не е
извършила други процесуални действия действия, фактите между страните не са
били спорни,нито са оспорвани събраните писмени доказателства,спорът между
страните е изцяло правен,като всяка от
тях е развила съображенията си писмено, а
ответницата В. –и устно чрез пълномощниците си. При това положение не са налице
основания за увеличаване на размера на юрисконсултското възнагарждение със 150
лв. над фиксирания размер от 300 лв.
По
изложените съображения и на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И :
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия: