№ 857
гр. Варна, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:П. Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501052 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от "Електроразпределение
Север" АД, чрез адв. Георги Величков, против постановено решение № 44/
19.02.2025 г. по гр. дело № 1009/ 2023 г. по описа на Районен съд- Провадия, с
което дружеството, при участието на „Уника“АД като подпомагаща го страна,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на „Салла Естейт" ЕООД сумата
14908,62 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под
формата на претърпени загуби поради неизпълнение на задължение по
договор за доставка на електрическа енергия в обект на ищеца, находящ се в с.
Блъсково, ул. „Седма“ № 2А с абонаментен № ******, отговарящ на
нормативните изисквания за качество, вследствие на което на 28.03.2023 г. в
обекта е настъпил пожар и е било увредено следното имущество: 1. бойлер,
200 л.; 2. климатик марка „Mitsubishi Electric"; 3. 1 бр. хладилник марка
"Liebherr Comfort"; 4. компресор марка „ENEA МАТТЕГ, модел „МАТ BLADE
Е 13 Г; 5. Азот- генератор марка „OMEGA AIR" модел „ОА N-GEN 10"; 6. 3
бр. врати алуминиеви 70/200; 7. врата алуминиева 85/200; 8. вентилатор над
филтри в кухнята; 9. електрическо табло ТАП 36 с 33 бр. предпазители и с 6
бр. дефектотокови защити, 6 бр. луминесцентни осветителни тела, 8 кв.м.
фаянсови плочки 15/15см от облицовката до бойлера, 62 кв.м. гипсокартон от
тавана; изкъртване и почистване на кухненско помещение от компрометирани
и изгорели материали, доставка и монтаж на 15 метра кабел ШВПЛ-А
2x0,75мм, доставка и монтаж на кабелна муфа 35-70 мм, доставка и монтаж на
1
14 метра кабел САВТ 3x50 мм + 25 мм, доставка и монтаж на 10бр. диодно
осветително тяло LED 4 0 W IP65, доставка и монтаж на 4бр. ключ сх,1 лекса
PYW 8306, доставка и монтаж на 4 бр. контакт двоен сх, 1 лекса YW 8312,
доставка и монтаж на 60 кв.м. гипсокартон, шпакловка на 60 кв.м.
гипсокартон и алуминиеви ъгли, ремонт на ВиК инсталация и монтиране на
каналка ¾ с холендър и спирателен кран, грундиране преди боядисване на 60
кв.м. с Боро грунд , боядисване на 60 кв.м. с бял латекс сребърни йони,
демонтаж на изгоряло ел. табло, доставка и монтаж на ново оборудвано ел.
табло ТАП 36 с 33 бр. предпазители и с 6 бр. дефекто токови защити, ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
11.09.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, отхвърлен за
разликата до пълния заявен размер от 15 075,31 лева и за присъждане
обезщетение за втори хладилник марка "Liebherr Comfort".
В подадената въззивна жалба се поддържа, че решението в неговата
осъдителна част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът намира обжалваното
решение за необосновано, тъй като същото е постановено в разрез със
събраните по делото доказателства. Съдът не е обсъдил в цялост
заключението по приетата първоначална комплексна съдебно- техническа
експертиза, сочеща като причина за възникване на пожара техническата
неизправност в електрическата част на бойлера. Според жалбоподателя
кредитираното от съда заключение на повторната тройната експертиза е
необосновано и се базира на показанията на свидетели, които са и
заинтересовани. Съдът не е изложил ясни аргументи защо кредитира именно
това заключение, а посочените от съда причини за това са формални. За
разлика от повторното, първоначалното заключение се основавало единствено
на научни данни. Сочи оплакване, че съдът неправилно е отказал да кредитира
представения по делото бюлетин за смущения и нарушения в нормалната
работа на мрежи ВН и СрН, в който е отчетено отклонение единствено на
27.03.2023 г., но не и на датата на възникване на пожара. Поддържа се, че
решаващият състав не е обсъдил възражението, че съоръжението- Трафопост
ТП 10 ТКЗС Блъсково, е собственост на ответната страна, съответно по
аргумент от чл. 71, ал. 1 ОУДПЕЕЕМ, електроразпределителното дружество
не може да носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на
електрическото съоръжение. Предвид това, намира, че повторното тройното
заключение не е съобразило всички възможни причини за възникване на
пожара, една от които би могла да е авария във въпросното съоръжение. Въз
основа на изложеното се настоява за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска. Моли се за присъждане
на сторените съдебно- деловодни разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
„САЛЛА ЕСТЕЙТ" ЕООД, представлявано от управителите И. И. и Г.А.,
действащ чрез адв. Т., с който се поддържа, че обжалваното решение е
2
правилно и законосъобразно, съответно подадената въззивна жалба- изцяло
неоснователна. Намира, че правилно съдът е възприел фактическата
обстановка въз основа на събраните по делото писмени, гласни и експертни
доказателства, поради което счита за аргументирани правните изводи в
обжалваното решение. Счита, че от заключението по проведената повторна
тройна съдебно- техническа експертиза категорично се установява, че
причината за пожара е подаденото по- високо напрежение по електрическата
мрежа към процесния обект, случило се по време на ремонтна дейност на
„Електроразпределение Север" АД. Самото заключение намира за обективно и
кореспондиращо на останалите доказателства, включително и на данните за
повредени вещи в други сгради. Намира, че правилно съдът е отказал да
кредитира първоначалната експертиза, тъй като едно от вещите лица от
състава й няма опит в областта на пожарните експертизи, а единствено в
областта на металознанието и металообработването. Намира, че обосновано
съдът е кредитирал показанията на тримата свидетели, тъй като същите са
непосредствени, последователни и логични. Обоснова, че въведените с
отговора възражения чрез позоваване на нормите на чл. 74, ал. 2 ЗЕ и по чл.
122, ал. 2, т. 1 и 2 ЗЕ са бланкетни, тъй като страната не е навела твърдения,
които да са относими към посочените правни норми. Настоява за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният
представител на въззивника адв. Б. отново акцентира върху доводи за
недопустимост заключението на вещите лица да се изготвя на база на
свидетелски показания.
Адвокат Генев, представител на въззиваемото дружество„Салла Естейт”
ЕООД, обосновава, че първоначалната експертиза изобщо не е дала отговор на
въпроса за причините поради които предпазител на друг уред в обекта на
потребление, различен от бойлера, е изгорял, поради което счита това първо
заключение за необосновано.
Представителят на подпомагащата страна „Уника“АД- юк. И.а поддържа
становището на главната страна, която подпомага.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа страна следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред Провадийски районен съд е образувано по
обективно съединени в евентуалност искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 82 ЗЗД заявени от „Салла Естейт” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление с. Блъсково срещу „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* със седалище гр. Варна, за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 15075,31лева, представляваща обезщетение за претърпени
3
имуществени вреди, под формата на загуби от повредено, респ. унищожено
имущество, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му
по договор за доставка на електрическа енергия в обект на „Салла Естейт”
ЕООД, находящ се в с. Блъсково, ул. Седма № 2А с аб. номер ******,
отговаряща на нормативните изисквания за качество, вследствие на което на
28.03.2023г. в обекта на ищеца е настъпил пожар след токов удар , ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
11.09.2023г. до окончателното погасяване на задължението, а в евентуалност
иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
същата сума като обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпил
на 28.03.2023г. в обекта на ищеца пожар след токов удар в резултат на
бездействието на ответника по стопанисване на електропреносната мрежа в
състояние позволяващо доставка на ел. енергия отговаряща на нормативните
изисквания за качество, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 11.09.2023г. до окончателното погасяване на
задължението .
В исковата молба ищецът е твърдял, че има качеството на потребител на
енергийни услуги по смисъла на пар.1, т.41а и т.41б ДР на ЗЕ по отношение на
обект на адрес с. Блъсково, ул. Седма № 2А с аб. номер ******. На
28.03.2023г. в обекта му на потребление /кухня в къща за гости/ е настъпил
пожар, причина за което е било многократното прекъсване на ел. захранването
и токов удар.. Твърди, че вследствие на токовия удар и последвалия го пожар е
било увредено имущество собственост на ищеца. Твърди, че вредите са
резултат от подаване на по- голямо напрежение. Ответното дружество е
отказало за обезщети причинените вреди, поради което и тяхното поправяне е
извършено за сметка на ищеца. В евентуалност заявява репариране на вредите
на извъндоговорно основание, обосновавайки го с обективната отговорност на
ответника по отношение на неговите служители, които се сочи да не са
изпълнили задължението по поддържане ел. мрежата в състояние
позволяващо доставка на ел. енергия с качество съответно на определеното в
закона.
Ответникът е оспорил иска по съображения, че вредите не са настъпили
вследствие на пожар, възникнал като резултат от неизпълнение на
задължението на ответника да осигурява непрекъснато и качествено
снабдяване с ел. енергия. Оспорва уврежданията да са резултат от твърдяното
подаване на по- голямо напрежение. Счита за недоказани твърденията
пожарът да е настъпил вследствие на събитие в разпределителната мрежа
оперираната от него. Оспорва и пожарът да е настъпил след многократни
аварийни прекъсвания на ел. захранването и токов удар. Твърди, че в този
часови диапазон е нямало планирани аварийни прекъсвания на захранването
по ВЕЛ Извод Китен, П/ст Дългопол. Твърди, че събитието причинило пожара
е възникнало в съоръжения и мрежа ниско напрежение, които не са негова
собственост и е резултат на тяхната неизправност и несъответствие с
нормативните изисквания, в т.ч. несъответствие на защитата им с типа
4
производство развиващо се в сградата и неправилната им експлоатация.
Оспорва да е налична причинна връзка между вредите и негови действия като
оператор и собственик на електроразпределителната мрежа. Оспорва да има
причинна връзка между многократни аварийни прекъсвания и токов удар, и
възникналия пожар в обекта на ищеца, която да е довела до прекъсване
работата на съоръженията и да е причинила сочените увреждания. Оспорва
претенцията и по размер, както и че ищецът е собственик на всички увредени
вещи.
С обжалваното пред въззивния съд решение е уважен предявения главен
иск, основан на твърдения за вреди, настъпили в резултат на договорно
неизпълнение. Евентуалният иск не е разгледан поради несбъдване на
вътрешнопроцесуалното условие за това.
Обжалваното решението е валидно по критериите, възприети с ТР от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, като
произнасянето на първоинстанционния съд съответства на сезирането с иск на
небитов потребител на енергийни услуги за вреди в резултат на неизпълнение
на задължението на ответния оператор за поддържане на енергийна мрежа в
състояние, позволяващо й да пренася електричество в нормативно определено
качество. Налице са всички предвидени от закона предпоставки за
допустимост и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск.
По отношение правилността на решението въззивният съд е ограничен
от оплакванията в жалбата.
Пред настоящата инстанция не са спорни обстоятелствата, че ищецът
има качеството на потребител на енергийни услуги по см. на пар. 1, т. 41а и т.
41б ДР на ЗЕ и ползвател на мрежата по отношение на обект на адрес с.
Блъсково, ул. Седма № 2А с аб. номер ******. Не е спорен въпросът, че на
28.03.2023г. е възникнал пожар в обекта на потребление на ищеца –в кухнята
около бойлера, както и че в резултат на пожара е поведено имуществото,
описано от допуснатата пред първата инстанция съдебно-оценителна
експертиза, вкл. размер на щетите.
Пренесеният пред въззивната инстанция спорен въпрос е относно
причината за пожара. За установяване причината за пожара пред първата
инстанция са изслушани заключенията на две експертизи.
Според заключението по първоначалната експертиза, изготвено от инж.
И. и инж. З., включително обясненията на вещите лица, техническа причина за
възникване на пожара е неизправността на електрическата част на бойлера.
Това си заключение вещите лица основават на органолептично изследване на
токопроводими жила (ТПЖ) от обгорелия захранващ кабел на бойлера и на
металните нетокопроводими елементи, което изследване не доказва наличие
на следи от електротермични разрушения на материал по механизъм „късо
5
съединение“. Вещите лица при изследване на гуменото фланцово уплътнение
на нагревателя на бойлера откриват множество локални разрушения
(пукнатини), при едновременно отсъствие на такива пукнатини в друга зона-
между фланеца и нагревателя. Липсва и разрушение на нагревателния реотан.
Тези данни, съчетани с липса на гаранционна документация водят до
заключението за техническа неизправност на бойлера. Същевременно според
вещите лица неустановяването на продуктови следи в предоставените части от
бойлера, не представлява основание за елиминиране на версията около
възникване на първично късо съединение (т. „Г“ след 1.16 на лист 6 от
заключението). Вещите лица обаче изключват версията за други причини за
пожара, като приемат, че такива вероятности са „хипотетични, свързани с
множество подусловия, допускания и приемания“. Дали са заключение, че
токов удар може да се прехвърля в трафопоста през мрежата за високо/средно
напрежение, но не и да се създава там. На въпрос на процесуалния
представител на ищеца в съдебно заседание експертите са отговорили, че
изгарянето и примигването на лампите могат да се получат при подаване на
високо напрежение.
Според вещите лица, изготвили заключението на повторната експертиза
пожарът е възникнал в захранващата ел. инсталация на бойлера, монтиран в
кухнята на къща за гости. С най- голяма степен на вероятност и като
единствено възможен обосновават извод, че непосредствената причина за
възникване на пожара е подаване на по- високо напрежение към ел.
инсталацията в обекта, което е довело до възникване на техническа
неизправност и авариен режим в работата на включените ел. консуматори,
прегряване на изолацията на проводниците вследствие на лоша контактна
връзка в комутацията на бойлера и възникване на пожар. Пробив в
изолационните параметри на бойлера не е констатиран при измерване
съпротивлението на изолацията на нагревателя му. Като причина за пожара
в.л. са изключили отклонение в параметрите на ТП 10 ТКЗС и електропровод
ниско напрежение, защото след случая, ремонтни дейности по линията или
отклонения в работата на трафопоста не са извършвани, респ. констатирани.
Изключват и късо съединение, като резултат от слаба контактна връзка. Не
изключват обаче възможността слаба контактна връзка и високото напрежение
като взаимно допълващи се фактори да са способствали за възникване на
пожара. Сама по себе си обаче слабата връзка е с ниска степен на вероятност
да причини пожар, доколкото уредът има капак и той е затворен. Обясняват
случилото се с висока ел. енергия, която е предизвикала искра, гръмване на
капака и запалване на полиполиуретановата изолация на бойлера, която е
запалима и заводски заложена. С подаването на по- високо напрежение,
вещите лица обясняват и повредите в компресора и азотoгенератора
обосновани с подмяната на предпазителя и обективно установеното избИ.е на
масло от компресора, чиято система не е оразмерена за работа с по- високо
напрежение.
Съставът на въззивния съд намира, че следва да се кредитира
6
заключението именно на допуснатата повторна експертиза. За разлика от
първоначалната, повторната експертиза, обяснява причините за пожара,
съобразявайки и смущенията в електрическата мрежа, констатирани в деня на
инцидента и отчита ефектът на това смущение за функционирането на други
уреди в обекта на потребление, извън кухнята. Повторната експертизата
кореспондира и на показанията на изслушаните по делото свидетели. Така
според показанията на свидетеля Бочев, служител по техническата поддръжка
в ищцовото дружество, в деня на пожара е имало премигвания, а токовият
удар е причинил повреда във винтовия компресор, който пък е свързан с
азотогенератора, които уреди са инсталирани във винарната, находяща се на
500 метра от ресторанта. Според показанията на свидетеля И.а в няколко
поредни дни преди инцидента токът спирал и тръгвал.
Посочената от вещите лица по първоначалната експертиза причина за
пожара- техническа неизправност на бойлера, не може да обясни повредата на
друг електроуред в съседна сграда по същото време. Освен това
първоначалното заключение не изключва с категоричност други причини за
пожара, извън техническата неизправност. Тоест първото заключение се
отличава с по-голяма вариативност, а оттам изводите му не са достатъчно
убедителни. За разлика от него втората експертиза е значително по-
категорична в изводите си за това, че именно подаденото високо напрежение е
причинило пожара, изключвайки друга причина. Действително това второ
заключение е основало изводите си и на показанията на разпитаните по делото
свидетели, за което въззивникът е релевирал конкретни оплаквания в жалбата.
Съставът на въззивния съд намира, че няма пречка при изпълнение на
възложената им задача вещите лица да съобразят приети по делото
доказателства- писмени и гласни такива. Нещо повече, експертите поначало
могат да ползват и други справки и документи, които не са приобщени към
доказателствения материал, вкл. такива, които се съхраняват при трети лица.
В този смисъл позоваването на събраните по делото гласни показания не
отнема от експертността на заключението. Във всички случаи вещите лица
извеждат отговорите си на база на професионалния си опит и експертиза, а
показанията на свидетелите могат да служат, както в случая, за фиксирането
на обстоятелства, които експертите е невъзможно да установят лично.
Следващото оплакване, обосновано с жалбата, че при извода си за
причината за пожара първоинстанционният съд не е съобразил представения
по делото бюлетин за смущения и нарушения в нормалната работа на мрежи
ВН и СрН, в който липсва отразяване за смущения в мрежата на процесната
дата.
Оплакването не може да бъде споделено. Представеният документ -
бюлетин от 27.03.2023г. за констатирани смущения и нарушения изхожда от
длъжностно лице- служител на електроразпределителното дружество и
доколкото съдържа изгодни за страната факти/ или не удостоверява неизгодни
такива/, то същият е с ниска доказателствена стойност и не доказва тезата на
ответника, че за посочения ден не са регистрирани аварии и смущения.
7
Следващото оплакване за необоснованост на решението е
аргументирано с пропуск на съда да обсъди възражението, че съоръжението-
Трафопост ТП 10 ТКЗС Блъсково, е собственост на ответната страна. По това
възражение обаче първоинстанционният съд е изложил подробно мотиви,
основавайки се и на двете заключения, че токов удар изобщо не може да се
формира в трафопост за ниско напрежение, а евентуално би могъл такъв удар
да се прехвърли от мрежата за средно или високо напрежение през
трафопоста. Въззивният съд намира, че това възражение не само е обсъдено,
но се опровергава от заключенията на експертизите.
В заключение, с оглед на изложеното, съставът на въззивния съд намира,
че от събраните по делото доказателства, кредитирани в съвкупност, се
установява, че причината за пожара е подаденото по- високо напрежение,
което преминавайки през комутационните апарати и нагревателя е нарушило
изолацията на проводниците, съответно до греене, тлеене и пожар.
Тъй като поддържане в изправност на мрежата, включително подаването
на ток с равномерно напрежение, е задължение на оператора на мрежата, на
осн чл. 89, т. 2 от ЗЕ, то неизпълнението на това задължение води до
ангажиране на договорната отговорност за вреди на ответника. До същия
извод е достигнал съда в обжалваното решение, поради което същото следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззиваемия “ Салла Естейт“ ЕООД следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство разноски в размер на 2160 лева, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар. Възражението за прекомерност на заплатеното
възнаграждение, въведено своевременно от въззивника, се явява
неоснователно. Делото се характеризира с правна и фактически сложност,
поради което и заплатеният хонорар съответства на усилията на процесуалния
представител, а от друга страна същото е съизмеримо с заплатения от
възразяващия въззивник хонорар от 2100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/ 19.02.2025 г. по гр. дело № 1009/ 2023
г. по описа на Районен съд- Провадия.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, „Варна Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на „Салла Естейт” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Блъсково сумата от 2160
(две хиляди сто и шестдесет) лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред въззивната инстанция за процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
8
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9