Номер 52710.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София2-ри наказателен
На 10.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело №
20201000600999 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 323, ал. 3 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Н. Я. К. срещу връщането на жалбата му
срещу определение, с което е постановен отказ за условното му предсрочно освобождаване.
В частната жалба не са изложени никакви съображения досежно връщането на
жалбата. Осъденият Калузки изразява недоволството си от отказа на съда да го освободи
условно предсрочно и изнася доводи в тази насока. Не е отправено конкретно искане към
настоящата съдебна инстанция, но цялостният прочит на оплакването позволява същото да
бъде определено като претенция за отмяна на определението, с което е отказано условното
предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд намира, че следва да приеме частната жалба за допустима.
Същата е депозирана в указания от първостепенния съдия срок от 7 дни (подадена е на
29.7.2020 г., а осъденият е получил съобщението, че жалбата му срещу определението е
върната на 24.7.2020 г.)
Въззивният съд отбелязва, че е в неговите, а не в правомощията на съдията от
първоинстанционния съд да извършва преценка за допустимост на жалбите и протестите
срещу актове, проверявани по реда на глава на двайсет и втора от НПК. Правомощието на
съдията от първата инстанция (да върне жалбата/протеста), уредено в разпоредбата на чл.
323 НПК, касае актовете, подлежащи на обжалване и протестиране по реда на глава двайсет
и първа. Затова и в последния случай е предвидено връщането да подлежи на обжалване по
реда на глава двайсет и втора, като преценката за допустимост (на оплакването срещу
връщането) се извършва изцяло от въззивната инстанция.
Съдията от КнОС не е следвало да връща жалбата, а е следвало директно да я изпрати
в САС, който да прецени дали жалбата срещу определението по чл. 440 НПК е в срок. Тъй
1
като обаче на осъдения е предоставен срок за обжалване и той е подал жалба, а като краен
резултат делото е в компетентния за преценката на този въпрос съд, апелативната инстанция
счита, че е безпредметно да отменя разпореждането (титулувано „определение“) за връщане
на жалбата с цел повторното й администриране в САС за обсъждане на нейната
допустимост. Така е и защото жалбата срещу определението от 2.6.2020 г., с което е
отказано условно предсрочно освобождаване, действително е подадена извън срока и е
процесуално недопустима. В този смисъл САС приема, че предприетият от него
процесуален подход да разгледа жалбата срещу връщането не накърнява правото на
осъдения да получи произнасяне от компетентния орган, а и постига процесуална икономия,
спестявайки излишното повторно администриране на недопустимата жалба.
Жалбата на осъдения срещу определението от 2.6.2020 г. е подадена на 25.6.2020 г.
(видно от датата, отбелязана от самия осъден в нея, която е и най-ранната). Това е извън
предвидения в закона 7 – дневен срок, който в случая е изтекъл на 9.6.2020 г. Тъй като е
просрочена, жалбата не би могла да бъде разгледана от въззивния съд и като недопустима
следва да се остави без разглеждане. Поради това връщането й е правилно като краен
резултат. Жалбоподателят и не твърди нещо различно, доколкото не излага никакви
съображения, които да бъдат отнесени до връщането на жалбата му и до факта, свързан със
спазването на срока за обжалването.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че обжалваното връщане
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 21.7.2020 г. по н.ч.д. № 217/20 г. на съдия от Окръжен
съд – Кюстендил, с което е върната жалбата на осъдения Н. К. срещу определение от
2.6.2020 г., постановено по същото дело.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2