№ 446
гр. София, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100506359 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20004292 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. №
2231/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 164 състав, ГД „П.Б. И З. НА Н.“ е
осъдена да заплати на Т. В. Т. да заплати, на основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, сумата от 2 338, 27 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд
за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.01.2020 г. до погасяване на задължението, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД –
сумата от 379, 06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода 25.01.2017 г. – 17.01.2020 г. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 600 лв., представляваща
разноски по делото. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да
заплати по сметка на СРС сумата от 108, 69 лв. – държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ГД „П.Б. И З. НА Н.“, с която го оспорва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение неправилно. Счита, че отразеният в експертното
заключение по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза
извънреден труд не е извънреден, тъй като същият е изчислен сумарно, при
полагане на нощен труд в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 ч. Поддържа,
че не е налице празнота в нормативната уредба на МВР във връзка с
изчисляване и изплащане на 1 час нощен труд. Отчитането и заплащането на
нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в
чл.179, ал. и ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР, Наредба № 8121з-
1
776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа,
както е предвиден в чл.140 КТ. С оглед на това счита, че не следва да се
прилагат текстовете на чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 НСОРЗ и съответно не следва да
се прилага коефициент 1, 143. Поддържа, че часовата норма за нощния труд
в ЗМВР е различна от тази в КТ. По този начин отделните категории труд са с
различна часова норма, регламентирани от различни нормативни актове.
Служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е
специален, уреждащ техните служебни правоотношения. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца Т. В. Т., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно. От представените по делото
доказателства е установено, че за исковия период е полагал нощен труд от 1
688 часа през 211 смени. За този период работното време е изчислявано
сумарно, с период на отчитане – тримесечие. За същия период приложение
намира Наредба № 9121з-776/29.07.2016 г. В същата липсва правило,
аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 1,
143. В действащата редакция на чл.187, ал.4 ЗМВР, ДВ бр.60/07.07.2020 г.
изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Счита,
че след 2014 г. до приемането на посочената норма е налице непълнота по
въпросите за продължителността на седмичното работно време през нощта и
възможността за преизичсляване на часовете положен нощен труд от
държавните служители в МВР. На основание чл.46, ал.2 ЗНО, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК, т.23. С оглед на това счита, че в разглеждания случай намира
приложение чл.9, ал.2 НОСРЗ, като нощните часове се превръщат в дневни,
когато работното време се изчислява сумирано. Този коефициент е 1, 143.
Възприемайки тезата на жалбоподателя, би се стигнало до това служителите
на МВР да имат права и задължения само по нормите на ЗМВР, което счита,
че е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в
приложимата за исковия период редакция и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е
служител в СД „ППЗН“ при ГД „П.Б. и З. на Н.“ към МВР на длъжност
„пожарникар“. За периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е полагал извънреден
2
труд, който не му е заплатен от ответника. Твърди, че работел на смени,
всяка с продължителност на 24 часа, по график, при тримесечно отчитане на
работното време. При липса на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните
служители в МВР, е налице празнота, която следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 НСОРЗ. С оглед на това счита, че през
исковия период нощните часове следва д се преизчислят в дневни с
коефициент 1, 143 Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 600 лв., представляваща допълнително
трудово възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. –
30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявеният иск. Не оспорва, че ищецът е
държавен служител при ответника през исковия период, както и че полага
труд на 24-часови смени, от които между 22.00 ч. и 06.00 ч. през нощта.
Поддържа, че законодателят е регламентирал различна времева
продължителност за полагането на нощен труд – за държавните служители по
чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – 8 часа, а за работниците и служителите, работещи по
трудово правоотношение – 7 часа. Поддържа, че това е обусловено от
основните функции наМВР, закрепени в чл.2, ал.1 ЗМВР. За исковия период
приложение намира Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., с които е определен
размера на нощния труд – 0, 25 лв., който е платен на ищеца. Счита, че
причината законодателят да въведе различна времева продължителност за
нощен труд, е наличието на компенсаторен механизъм. С оглед на това счита,
че не е налице основание за де преобразува и заплаща труд, положен през
нощта, като извънреден. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се
установява, че през исковия период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е
съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността инспектор III степен, в 02 „Оперативна дежурна група“, в сектор
„Оперативен център“, на отдел ПГ и СД към СДЛБЗН при ГДЛБЗН – МВР.
Липсва спор и относно обстоятелството, че със заповед № 8121з-
791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179,
ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.
Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в
съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и
чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР
Със заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните
3
работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на
държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща
след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение
№ 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
По делото са представени работни графици и справки за положените
от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен труд
на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е
положил общо за периода 1 688 ч. нощен труд.
От заключението на вещото лице В.Д.П. по изслушаната съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен труд за
исковия период е отчитан и заплащан всеки месец, съгласно Наредба №
8121з-776/2016 г. През разглеждания период ищецът е отработил 211 броя
нощни дежурства или 1 688 часа нощен труд. При преизчисляване на нощния
труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд по месеци и тримесечия е
в размер на 1 929, 40 часа. С оглед на това положеният от ищеца извънреден
труд е 241, 40 часа, за което се дължи възнаграждение в размер на 2 338, 27
лв. Тази сума не е платена на ищеца. Лихвата за забава, изчислена на
тримесечна основа за периода от първо число на месеца, следващ дължимото
плащане, до 17.01.2020 г., възлиза на 379, 06 лв.
Експертното заключение не е оспорено от страните.
В проведеното на 09.10.2020 г. открито съдебно заседание СРС е
допуснал изменение на предявените искове по отношение на техните размери,
като същите се считат предявени съответно за сумата от 2 238, 27 лв. –
главница и 379, 06 лв. – лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
На основание чл.176 ЗМВР и чл.178, ар.1, т.3 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 на същата норма, в
приложимата за исковия период редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.)
4
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и
06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
В нормата на чл.187, ал.5 ЗМВР в приложимата през исковия период
редакция (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) е регламентирано, че работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. В ал.6
е предвидено, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
На основание чл.179, ал.1, пр.2 и ал.2 ЗМВР на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд
през нощта от 22.00 до 06.00 часа, като условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
През исковия период 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. приложение
намират Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. (отм. ДВ. бр. 4 от 14.01.2020 г.),
Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., както и Наредба
№ 8121з-1059/26.09.2019 г., в сила от 04.10.2019 г., приети на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от
Наредба № 8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. В чл.9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е регламентирано,
че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22.00 до 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд. В същия смисъл е и чл.9 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. В чл.33,
ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2016 г., в сила от 13.12.2016 г.) от Наредба №
8121з-776/29.06.2016 г. е предвидено, че възнагражденията за труд извън
редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно
предоставяне на протоколите във финансовите звена.
В разглежданите подзаконови нормативни актове обаче не съдържа
изрична правна регламентация на заплащането на положения нощен труд.
Такава регламентация е предвидена в нормата на чл.31, ал.2 на Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., която е действала в периода 19.08.2014 г. -
02.06.2015 г. (извън разглеждания период). В нея е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. След отмяната на посочената наредба е приета Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г., която от своя страна е отменена с решение на ВАС по адм.
д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г. В издадените впоследствие наредби,
посочени по – горе, не се съдържа правна регламентация, аналогична на
5
предвидената в чл.31, ал.2 от на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., относно
умножаване на реално отработените часове нощен труд с посочения
коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.
В чл.187, ал.4 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 60 от 2020 г.), приета след
исковия период, е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време
към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1.
При така очертаната правна рамка се налага изводът, че през
разглеждания период липсва специално правило в приложимите наредби,
приети на основание чл.187, ал.9 ЗМВР, за заплащането на положения нощен
труд от държавните служители в МВР. Това от своя страна създава празнота
в правната регламентация за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
Действително специалният закон дерогира общия. В разглеждания
случай обаче липсва изрична специална правна регламентация относно
заплащането на нощния труд през исковия период. Отсъствието на специална
норма, която да урежда заплащането на нощния труд, полаган от служителите
в МВР, следва да бъде преодоляно по реда на чл.46, ал.2 ЗНА. В посочената
норма е регламентирано, че когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. При преценка
приложимия субсидарно нормативен акт, следва да се съобрази
обстоятелството, че в нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е регламентирано, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 06.00
часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Ето защо въззивният съд
счита, че субсидиарно приложение следва да намери общото правило на чл.9,
ал.2 НСОРЗ, в каквато насока са и изводите на решаващия съд. В тази норма
се регламентира подобен случай - при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Също така от значение е и обстоятелството, че
прилагането на тази норма отговаря на целите на специалния закон – еднакво
третиране на държавните служители и работниците и служители по трудово
правоотношение (определение № 355 от 09.05.2022 г. по гр. д. № 5007/2021 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК). Възприемането на
противното би довело до поставянето на служителите в МВР в неравностойно
положение спрямо държавните служители и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнителни възнаграждения съгласно
разпоредбите на чл.67, ал.1 ЗДСл. и чл.261 КТ и чл.264 КТ. Това тълкуване е
в съответствие и с основния правен принцип за равенство, закрепен в чл.6
КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС (решение № 311 от 8.01.2019 г .по гр. д. № 1144/2018
г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ се прилага едновременно с правилата
за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите
6
тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд. Посочената в чл.9 НСОРЗ методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд, в който смисъл е решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. №
405/2011 г. на ВКС, ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР
нормалната продължителност на дневното работно време, установена при
подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, е 8
часа, а в ЗМВР през исковия период липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно
отчитане на работното време през исковия период, приложение следва да
намери правилото на чл.140, ал.1 КТ, съгласно който нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. С оглед на това отношението между така нормалната
продължителност на дневното работно време и нормалната продължителност
на нощното работно време възлиза на 1, 143. Общото правило на чл.9, ал.2
НСОРЗ се отнася до изчисляване на положения труд като стойност в часове
при сумирано изчисляване на работно време. Специалната разпоредбата на
чл.187, ал.1 ЗМВР не изключва превръщането на нощните часове в дневни с
коефициент 1, 143, а предвижда възможност в нощния труд да е осем часа, а
не седем, каквато възможност е предвидена и в КТ за работещите по трудово
правоотношение.
От значение за изхода на делото е и възприетото разрешение в
решението на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г., съгласно което член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня; чл.20 и 31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. При всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за З. под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съгласно т.74 и т.76 от решението
съображенията от правен и икономически порядък за липсва на
преобразуване на нощните часове труд в дневни не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. В решението е
посочено, че съгласно постоянната съдебна практика на СЕС разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел.
7
По изложените съображения и доколкото не се установи допустима
от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането на служителите в
МВР спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение,
въззивният съд счита, че за исковия период приложение следва да намери
установеният в нормата на чл.9, ал.2 НСОРЗ коефициент от 1, 143 за
отчитане на положения от ищеца нощен труд, след което да се извърши
преценка дали ищецът е полагал извънреден труд.
Предвид обстоятелството, че през исковия период ищецът е
отработил 211 броя нощни дежурства и 1 688 часа нощен труд, а същите
преизчислени с коефициент 1, 143 възлизат на 1 929, 40 часа, ищецът има
право на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 2 338, 27 лв.
Задължението на ответника е парично и за периода на забавата
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно размера и
периода на забавата, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси са
извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по
същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника по жалбата следва да се присъдят сторените разноски във
въззивното производство. Техният размер възлиза на сумата от 600 лв. –
заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в
настоящото производство.
Жалбоподателят своевременно е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013
г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се
свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската З. и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и
дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е
различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на З.та
при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения
адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента на
сключване на договора за правна З. и съдействие редакция, в случая възлиза
на сумата от 420, 21 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
8
проведеното едно открито съдебно заседание и липсата на доказателствени
искания, съдът счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно, като следва да се намали до 470 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20004292 от 07.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 2231/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА ГД „П.Б. И З. НА Н.“, с адрес гр. София, ул. ****, да
заплати на Т. В. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. **** – адв. А. С.
Ч., на основание чл.78, ал.3 вр. ал.5 ГПК, сумата от 470 (четиристотин и
седемдесет) лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9