Решение по дело №2261/2018 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 417
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20183530102261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 417,   17.07.2019 година, град Търговище

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Районен съд – Търговище , седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Съдия: Боряна Петрова

        Секретар: Михаил Пенчев

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2261 по описа за 2018 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

          Ищецът, твърди в исковата си молба, че по силата на договор за поръчителство, платил задълженията на ответника към неговия кредитор. Така е встъпил в правата на последния и претендира заплащането на следните суми: 1 664, 04лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за поръчителство от 27.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 133,96лв. за периода от 27.10.2016г. до 04.10.2017г., както и обезщетение за забава в размер на 24,22лв. за периода от 28.11.2016г. до 04.10.2017г. За тези суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по реда на чл410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради дадените указания, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането му от ответника. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

               По реда на чл.214, ал.1 от ГПК, ищецът намали размера на предявеният иск за установяване на вземането за главница по договор за кредит  от 878.47 лв., на  664.04 лв., като за останалата част от главницата, в размер на 214.43 лв., претендирана по договор за допълнителни услуги, премина от установителен към осъдителен иск.

              В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът, оспорва предявените искове. На първо място твърди, че е погасил напълно и в брой задължението си по кредита. Плащането е извършено от него на два пъти в офиса на кредитора, като служителите са го уверили, че всички задължения по договора са погасени. На следващо място излага твърдения, че договора за поръчителство не е подписван от него, негов подпис носи единствено договора за кредит, по който е погасил задължението си. Твърди, че договора за поръчителство по същество представлява б. гаранция, по смисъла на чл.442 от ТЗ,  което е б. сделка, за осъществяването, на която „Гаранционен фонд България“ ЕООД, няма лиценз. С оглед на горното договорът е недействителен. Поръчителят като такъв, при изпълнение на главното задължение, може да претендира главница, лихви и разноски, но не и заплащане на допълнителни услуги. Възнаграждението по гаранционната сделка, значително надхвърля размера на главното задължение, с което се цели избягване на забраната да се начисляват лихви върху лихви, както и се заобикаля законовото ограничение относно размера на договорните лихви.

          След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

          От Договор за потребителски кредит № 0000115/27.10.2016 г., сключен между длъжника-ответник и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК 20349590,  е видно, че ответникът е получил от посочения кредитор заем в размер на 1 000 лв., с размер на месечна погасителна вноска от 102,45 лв., със срок от 12 месеца. Първата вноска по кредита е на 27.11.2016 г., а последната на 27.10.2017 г. Годишният лихвен процент е фиксиран на 39,96%, обща сума за погасяване в размер на 1 229,40 лв. и ГПР 48,16%, както и еднократна такса за експресно одобряване на документи при усвояване в размер на 5% върху главницата. При подписване на договора, сумата е усвоена, като е приложена и разписка от ответника за получените от него 1 000 лв., на 27.10.2016 г. В чл. 3 е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 48 часа, считано от датата на сключване на договора, да предостави едно от следните обезпечения:1-две физически лица-поръчители, всеки от които да отговаря на редица изисквания-да има сключен безсрочен трудов договор с минимално месечно БТВ от 1 500лв.; 2. неотменима и безусловна б. гаранция от одобрена от кредитодателя банка. Като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, длъжникът се съгласява и упълномощава кредитора да сключи от негово име и за негова сметка, вкл. и при условията на чл. 38 от ЗЗД договор за поръчителство с одобрено от последния дружество-поръчител. Уговорено е възнаграждение на поръчителя в размер на 1 284 лв., което следва да се плати от кредитополучателя на равни месечни вноски. В чл.4 е уговорено ползване на допълнителна услуга –чрез сключване на доп. договор, кредитополучателя да ползва допълнителна услуга - финансиране на възнаграждението на поръчителя, което длъжникът да плаща разсрочено.

            Между ответника и ищеца в настоящото производство на 27.10.2016 година е сключен договор за гаранционна сделка(поръчителство), по силата на който ищецът се е задължил към кредитора „Фреш кредит“ ЕООД да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на длъжника по договор № 0000115.  Договорът за поръчителство влиза в сила след изтичане на два дни от подписването и при условие, че длъжникът не предостави другите уговорени обезпечения на кредитора. В т.4.2 е уговорено, че отговорността на поръчителя отпада, когато главното задължение бъде обявено за недействително, а в чл. 6 е уговорено, че поръчителят не носи отговорност пред кредитора за допълнителните задължения, поети от длъжника след сключването на гаранционния договор. В чл.9 е уговорено, че кредиторът може да иска изпълнение от поръчителя веднага след падежа на задължението на длъжника, а в ал.2 е посочено, че поръчителят следва да изпълни задължението в срок(който не е посочен в договора) от поканата на кредитора към него. В чл. 11 е уговорено възнаграждението за гаранционната услуга, като е предвидено, че същото може да бъде платено от кредитора чрез услуга „финансиране на длъжника от кредитора по силата на договор за допълнителни услуги“, а неплащането на това възнаграждение не препятства влизането в сила или действието на договора и не освобождава поръчителя от поетите с договора задължения към кредитора. От извършената служебна справка в ТР е установено, че ищцовото дружество, което кредиторът е избрал за поръчител, е собственост на самото дружество-кредитор. От Договор за допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № 0000115 от 27.10.2016 г. се установява, че кредиторът е предоставил на ответника допълнителни услуги, изразяващи се във финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата от 1 284 лв., представляваща възнаграждението за поръчителство по предходния договор, със срок на изплащане 12 месеца, вноска от 107 лв. и обща сума от 1 284 лв., дължими от длъжника. В договора не са посочени падежи, на които да се извършва плащането, както и видно от т.5 и т.6 от договора също липсва посочване на сроковете, касаещи тези уговорки относно забава при изплащането, както и относно срокът на самия договор. Липсват и доказателства за това кредиторът да е предоставил на длъжника сумата за възнаграждението на поръчителя, нито такива, установяващи плащането й на поръчителя.

            По делото е приложена покана за плащане от 04.10.2017г., отправена от кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД до настоящия ищец, от която е видно че кредиторът е поканил поръчителя в 30-дневен срок от получаване на поканата да изплати дълга на длъжника, който възлиза на 1 822.22 лв. Последният е извършил плащането, с платежно нареждане от 05.10.2017г. Дали поръчителят е уведомил длъжника за извършеното плащане, доказателства по делото няма представени. Длъжникът е погасил част от задължението си по договора за заем.

            Видно от изготвената и приета по делото икономическа експертиза, както и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, ответникът след сключването на договора е погасил три вноски, в размер на 635 лв. В счетоводството на кредитора е отразена последна вноска от ответника на 13.04.2017 година. На 04.10.2017 г. поръчителят „Гаранционен фонд България“ ЕООД е погасил сумата от 1 822 лв., представляваща остатък от  задължението по сключените договори за кредит и допълнителни услуги. От тях главницата по договор за кредит е в размер на 785.57 лв., договорната лихва за периода 27.02.2017 г. до 04.10.2017 г., в размер на 133.96 лв., главница по договор за допълнителни услуги в размер на 878.47 лв. и обезщетение за забава в размер на 24.22 лв.  

            По искане на ответника, за установяване на възраженията му за недължимост на вземането, поради погасяването му чрез плащане, бяха изслушани показанията на свидетелите Й. А.  и К. К. . Свидетелите са работили в дружеството кредитор, в офиса в гр.Търговище. Познават ответника. Последният действително е теглил кредит, но изцяло е погасил задълженията си по него изцяло. Първите няколко месеца е плащал по една вноска, след което е погасил цялата сума наведнъж.  Ответникът и още 17 кредитополучатели са погасили задълженията си по получените от тях кредити напълно, но кредитите им в системата на дружеството след две години отново били активирани и отново кредиторът е търсил плащане по тях. И двамата свидетели са категорични, че ответникът е изплатил напълно и в брой задължението си по договора за кредит, докато те са работили в дружеството. По отношение на показанията на тези свидетели, съдът намира, че не може да ги кредитира. И двамата са бивши служители в дружеството, като очевидно от техните показания, самите те са имали проблеми с работодателя. Този факт хвърля сянка върху показанията им, още повече, че съгласно заключението на вещото лице, няма извършвани сторно операции по кредита на ответника, в счетоводството на дружеството, което, в случай че е сторено, ще се остави следа в счетоводството. Както и самото вещо лице е установило, действително ответникът е погасил лично три от вноските по кредита, факт, който се потвърждава и от свидетеля Ангелов. Но в последствие е давал сумите за вноските по кредита на този свидетел и на друг служител в дружеството, дали те са погасявали задълженията му, не е установено по категоричен начин. С оглед на изложеното, съдът приема, че въз основа на събраните гласни доказателства, не може да се приеме, за установено, че задължението на ответника по, сключените договори за кредит и допълнителни услуги, са погасени чрез плащане.

            Ответникът твърдеше в хода на производството, че не е подписвал представените общи условия към договор за кредит, договори за допълнителни услуги и договори за гаранционна сделка/поръчителство/. За установяване на тези възражения от страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства. В установените процесуални срокове, не упражни правото си да оспори истинността на тези  частни документи, а тежестта на доказване пада върху него, доколкото документите носят неговите подписи. Действително е видно, че подписите на ответника върху тези документи са различни и той самия в съдебно заседание изпита сериозни затруднения да посочи, кои подписи са положени от него, кои не са. Тази разлика би могла да се дължи на различни причини, но доколкото за установяването на истинността на подписите се изискват специални знания, с които съдът не разполага, то не може да се приеме, за безспорно, че подписите не са положени от ответника. С оглед на изложеното, така представените договори, не следва да бъдат изключвани от доказателствата по делото и следва да бъдат ценени, съобразно всички събрани доказателства.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:        

          Предявените  установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са обосновани с обстоятелството, че ищецът в качеството си на поръчител на задълженията на ответника е платил тези негови задължения към кредитора, поради което счита, че е встъпил в правата на последния. Снабдил се е със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

          Съгласно разпоредбите на чл. 138, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 ЗЗД, поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Поръчител, който изпълни задълженията на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД, встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да претендира заплащане на главница, лихви и разноски. Тези права на поръчителя не възникват, ако той е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. Освен горното и за да се предпази от правото на длъжника да прави възражения относно задължението, платилият поръчител следва да го уведоми за извършеното плащане, тъй като в противен случай и съгл. чл. 143,ал.2,изр. второ от ЗЗД, длъжникът може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Каквито в настоящия случай ответникът- длъжник,  въвежда.

          Ответникът се позовава на недействителност на договора за кредит, респ. и на договора за поръчителство. Въведените от него възражения в тази насока са напълно противопоставими на поръчителя, тъй като по делото не са представени доказателства, че длъжникът е уведомен за извършеното плащане на дълга.

            Процесният договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има и служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице. В разпоредбите на чл.10,ал.1 и чл.11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че не са налице изискванията по чл. 11,ал.1,т.11 от ЗПК-липсва погасителен план към договора, като посочените суми на стр. 1 от договора не могат да се приемат като погасителен план, който  по смисъла на цитираните правни норми, следва да се съдържа информация за съответните плащания и срокове за това, като следва и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48.03%). В този смисъл следва да се посочи, че съобразно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, което изискване не е налице по договора за кредит.Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквато е нсъмнено е и услугата за финансиране на поръчителството.  „Обща сума, дължима от потребителя  представлява сбора от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК. В процесния договор не е отразена действителната „обща сума, дължима от потребителя“, като в графата „детайли на кредита“ фигурира „обща сума за погасяване“, но тя отчита само общият размер на кредита, не и общите разходи за потребителя, в които се включва и възнаграждение за поръчителя, което е „допълнителна услуга“ и е пряко свързана с кредита-чл.4 от самия договор за кредит. Невключването на дължимото възнаграждение за поръчителя се отразява на стойността и на годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК, а според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради това, като не е включил сумата на възнаграждението на поръчителя, кредиторът е заобиколил изискванията на императивния материален закон за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и годишен процент на разходите, са нищожни, което обстоятелство, води до недействителност на договора в неговата цялост, съгласно чл.22 от ЗПК. От друга страна определеното, възнаграждение за поръчителя, в размер на 1 284 лв., значително надхвърля получената в заем сума- 1000 лв. Това утежнява прекомерно задължението на кредитополучателя, поради което се явява противоречаща на морала и добрите нрави клауза, обуславящо нейната нищожност, на осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвидените в договора обезпечения-поръчителство на две лица или б. гаранция са от такова естество, че поставят кредитополучателя в невъзможност в рамките на уговорените 48 часа от подписването на договора да ги изпълни. Това автоматично води до следващото- поръчителството, което утежнява изключително задължението на кредитополучателя. Това освен горното противоречи и на изричната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняваща размер на ГПР над петкратния размер на законната лихва. Съвсем отделно е и обстоятелството, че по договора липсва изобщо яснота за това как е формиран размерът на възнаграждението на поръчителя, както и дали такова въобще е изплатено.

          С оглед на изложеното, съдът приема, че процесния договор за кредит, е недействителен, а съгласно чл. т.4.2 от Договора гаранционна сделка(поръчителство) от 27.10.2016 г., отговорността на поръчителя отпада. Това следва и от разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД, съгласно която поръчителството може да съществува само за действително задължение. Изложеното по-горе изключва ангажирането на гражданската отговорност на ответника и обуславя отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор за сумата от 664.04 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за поръчителство от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 133.96 лв. за периода от 27.10.2016г. до 04.10.2017г., както и обезщетение за забава в размер на 24.22 лв. за периода от 28.11.2016г. до 04.10.2017, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 818/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1573/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни, на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

            По отношение на предявения осъдителен иск за сумата от 214.43 лв., представляваща главница по договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 0000115/27.10.2016 година, съдът намира същия за неоснователен. Освен изложените по-горе основания за недействителност на този договор, следва да се отбележи, че такава облигационна връзка между ищеца и „Фреш кредит“ ЕООД не е възникнала, с оглед на факта, че договорът не носи подписа на ответника. Последният не е сключил така представения договор, поради което той не може да породи никакви задължения за него, обстоятелство, водещо до неоснователност на претенцията.

            По отношение на възражението на ответника, че представения договор за гаранционна сделка, по своето същество е договор за б. гаранция, за какъвто гаранта няма лиценз, което води до недействителност на договора : Банковата гаранция по  чл. 442 ТЗ като едностранно волеизявление на банката-гарант с адресат бенефициера, е едностранна формална правна сделка, достигнала до адресата й, при надлежно упражняване на правата по която, за бенефициера възниква парично вземане до размера на гаранционната сума. Договор за б. гаранция – съглашение между банка гарант и длъжник по друг договор, по силата на което банката се задължава да плати на посочено в гаранционно писмо лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в това писмо. Страни по договора са банката гарант и длъжника по друг договор. Банката е изпълнител на поръчката на възложителя. В този смисъл тя е длъжник на възложителя за изпълнението на възложената ù поръчка. За разлика от банковата гаранция гаранционният договор е вид договор за поръчка. Той е формален (писмена форма), възмезден, двустранен, допълнителен и обезпечен чрез други договори (залог, ипотека). Банковата гаранция е вид б. сделка, вид обезпечителна сделка, но за разлика от договора за поръчителство не е договор, а едностранна сделка и то търговска. При този вид сделки, банката се задължава не солидарно с главния длъжник, а субсидиарно, т.е  тя ще плати на кредитора по другия договор, ако длъжникът по този договор не изпълни първичното си задължение. Видно от съдържанието на приложения договор за гаранционна сделка, той по същество няма белезите на б. гаранция. Гарантът в случая отговаря солидарно с главния длъжник, а не субсидиарно. Поради горното  възражението на ответника за недействителност на представения договор за поръчителство в тази насока са неоснователни.

            Поради изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски, в настоящото производство, в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и сумата от 150 лв., представляваща разноски за назначената по делото икономическа експертиза.

         С оглед на горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, против  С.Р.Х. с ЕГН ********** ***,   установителни искове за съществуване на вземания за сумата от 664.04 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 0000115/27.10.2016г., сключен между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД с ЕИК *********, Договор за допълнителни услуги от 27.10.2016г. и Договор за поръчителство от 27.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018год., до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 133.96 лв. за периода от 27.10.2016г. до 04.10.2017г., както и обезщетение за забава в размер на 24.22 лв. за периода от 28.11.2016г. до 04.10.2017, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 818/17.09.2018г., постановена по ч.гр.д.№ 1573/2018г. по описа на РСТ, като неоснователни,на осн. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл.74 от ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев, против  С.Р.Х. с ЕГН ********** *** иск за сумата от 214.43 лв., представляваща главница по договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 0000115/27.10.2016 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОСЪЖДА „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.Бургас, ул.“Янко Комитов “, № 30, представлявано от управителя Петър Стойчев Стоев да заплати на С.Р.Х. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 450 лв.,на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.

 

                                                                         Районен съдия: