Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 148 08.04.2022г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на пети
април
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 57 по описа
за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213, ал.7
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
е по жалба на Д.М.Й. *** против Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2021 г., издадена от
Началник на Първо РУ Стара Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
С оспорената заповед, на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на пистолет "Рюгер", кал. 9Х19
№ 306-21891, 15 броя боеприпаси и един брой пълнител за пистолет „Рюгер“.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят поддържа, че той бил предал собственото
си късо бойно оръжие с протокол за
доброволно предаване в КОС при Първо РУ – Стара Загора. Разрешението му за оръжие
било валидно до 24.10.2017 година. Бил подготвил заявление за удължаване на
разрешителното за късото му бойно оръжие пистолет „Рюгер“ на 24.10.2007 г., а
именно бил се снабдил с медицинско
свидетелство от 06.10.2017 г., свидетелство за съдимост от 06.10.2017 г., удостоверение
от 06.10.2017 година от Окръжна прокуратура, копие от лична карта, декларация
по чл. 76 ал.4,т.2 от ЗОБВВПИ от 20.10.2017 година, документ за платена такса в
размер на 20 лева от 20.10.2017 година, заявление до началника на Първо РУ
Стара Загора. Служител на КОС в Първо РУ му отказал приемането на документите
поради наличието на неплатени глоби. Органът бил постъпил нечестно спрямо него, поради което
той търпял вреди поради отнемане на притежавания от него „Рюгер“. С оглед
подробно изложени в жалбата аргументи
моли оспореният административен акт да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Началник на Първо
Районно управление – Стара Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
не се явява, не се представлява и не взема становище по подадената жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административноправния спор.
На 07.11.2016 г. в Първо РУ - Стара Загора жалбоподателят в
настоящото производство – Д.М.Й., е
предал късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер“. За предаването на оръжието е изготвен
предавателно-приемателен протокол рег.№ 1990-к от 07.11.2016 г. по описа на РПУ
към МВР - Стара Загора. Като основание за предаването на оръжието и
боеприпасите е посочено неправилно съхранение извън жилището и адреса, на който
е издадено разрешението.
С писмо УРИ: 195900-1406 от 25.01.2021 г.
на Началника на Първо РУ – Стара Загора, на основание чл. 26 от АПК Д.Й. е уведомен, че предаденото с приемателно-предавателен протокол и
съхраняваното в Първо РУ – Стара Загора оръжие - пистолет "Рюгер",
кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси
и един брой пълнител за пистолет „Рюгер“ ще бъдат отнети в полза на държавата. На Д.Й.
е указано да се яви в 7-дневен срок в звено "КОС" в Първо РУ - Стара
Загора за представяне на възражения и доказателства. Писмото е получено от Д. Й. на 21.06.2021
година.
С оспорената Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2022г., издадена от
Началник на Първо РУ Стара Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.
213, ал.5 във вр. с чл.
213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на
късоцевно огнестрелно оръжие пистолет пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер“. От фактическа страна обжалваният
административен акт е обоснован с обстоятелството, че на Д.Й. е било издадено разрешение за носене на
късоцевно огнестрелно оръжие серия СТ №
0212791 от Първо РУ Стара Загора, срокът на което е изтекъл на 24.10.2017 г.
Оръжието е било предадено от Д.Й. на 07.11.2016 г. на съхранение в РПУ - Стара
Загора, за което е изготвен предавателно-приемателен протокол за приемане на
ВВООБ рег. № 1990-к от 07.11.2016 г. по описа на Първо РУ – Стара Загора.
Посочено е, че от момента на предаване на посочените огнестрелно оръжие и
боеприпаси на 07.11.2016 г. до датата на издаване на заповедта Д.Й. не е подавал заявление и не са му издавани
разрешения за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, като в срока
по чл.
213, ал.2 от ЗОБВВПИ, Й. не е предприел и мерки за прехвърляне на
собствеността на вещите си.
По делото са представени и
приети като доказателства документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2021г., на Началника на Първо РУ - Стара Загора, в
това число медицинско свидетелство от 06.10.2017 г., свидетелство за съдимост
от 06.10.2017г., удостоверение от 06.10.2017 година от Окръжна прокуратура,
копие от лична карта, декларация по чл. 76 ал.4,т.2 от ЗОБВВПИ от 20.10.2017
година, документ за платена такса в размер на 20 лева от 20.10.2017 година, заявление до началника
на Първо РУП Стара Загора.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във вр. с чл. 146
от АПК, намира за установено следното:
Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2021г., на
Началника на Първо РУ - Стара Загора е съобщена на жалбоподателя Д.Й. чрез
нейното връчване на 13.01.2022 г. и при прилагането на чл.
149, ал.1 АПК във вр. с чл.
213, ал.7 от ЗОБВВПИ, срокът за нейното оспорване по съдебен ред изтича на
27.01.2022 г. От доказателствата по делото се установява, че жалбата против
заповедта е била подадена на 27.01 2022 година в деловодството на
Административен съд гр. Стара Загора. С оглед на което оспорването като
направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно посочената като правно основание
за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху
вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за
връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в
полза на държавата със заповед на органа по чл. 155, ал.1 – т. е органът, който
е издал съответното разрешение. В случая от фактическа страна не е спорно по
делото, че на Д.Й. е било издадено разрешение за носене на късоцевно
огнестрелно оръжие обр.3 серия СТ № 0212791 от Първо РУ – Стара Загора, поради
което именно Началникът на Първо РУ – Стара Загора е органът, компетентен да се
постанови отнемането на огнестрелното оръжие, за което това разрешение се е
отнасяло. Следователно обжалваната Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2021г., на
Началника на Първо РУ – Стара Загора е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган по чл.
213, ал.5 във вр. с чл.
155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Отделно от това, безспорно е, че от момента на
предаването на оръжието /07.11.2016 г./ и към датата на издаването на
обжалвания административен акт оръжието и боеприпасите – предмет на разпореденото
отнемане в полза на държавата, са се съхранявали в Първо РУ – Стара Загора,
което обстоятелство също определя Началника на Първо РУ към ОД на МВР – Стара
Загора като компетентен орган да издаде заповедта по чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.
59, ал.2 от АПК реквизити. При издаване й не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. С писмо УРИ: 195900-1406 от 25.01.2021
г. на Началника на Първо РУ – Стара
Загора, Й. е бил надлежно уведомен на основание чл. 26 от АПК за образуваното производство по отнемане в полза на държавата на
пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер ". В съответствие с изискването на чл.
35, ал.1 от АПК заповедта е издадена, след като са изяснени всички факти и
обстоятелства, релевантни за упражняването на административното правомощие по чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
От фактическа страна не е спорно по
делото, а и се установява от представения и приет като доказателство
Предавателно-приемателен протокол рег. № 1990-к от 07.11.2016 г., че на 07.11.2016
г. жалбоподателят Д.Й. е предал притежаваното
от него огнестрелно оръжие – пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер“, за които е имал издадено разрешение за
носене съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси обр.3 серия СТ №
20212731, със срок на валидност до 24.10.2017 г. Жалбоподателят твърди, че е
направил опит да подаде за подновяване
/респ. издаване на ново/ разрешение за носене и съхранение на късоцевното
огнестрелно оръжие и боеприпаси - предмет на отнемане с оспорената заповед, но
реално тези документи не са постъпили в Първо РУ Стара Загора и не представи
доказателства, че причината са неприемането му е наличието на неплатена глоба.
Съгласно посочената като правно основание
за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху
вещите или не подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за
връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в
полза на държавата със заповед на органа по чл.
155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът регламентира две хипотези за
упражняване на административното правомощие по чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за отнемане в
полза на държавата на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и
пиротехническите изделия, а именно: 1. когато собственикът не прехвърли
собствеността и 2. когато не подаде заявление за издаване на съответно
разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2 или ал.4.
В случая разпореденото отнемане в полза на
държавата на късоцевно огнестрелно оръжие пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер както
от фактическа, така и от правна страна, е обосновано с неподаване от
собственика на огнестрелното оръжие на заявление за издаване на съответно разрешение
и непредприемането на действия по прехвърлянето на собствеността в срока по чл.
213, ал.2 от ЗОБВВПИ. Съгласно ал.2
на чл. 213 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли
собствеността върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6
месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на
лица, получили разрешения за производство, търговия или придобиване.
Собственикът на вещите по ал.1 е този, на когото е издадено решение по чл. 155
от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешението за осъществяване на дейност с
взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, или на когото е
прекратено разрешението поради прекратяване на дейността. Следователно при
издадено решение по чл. 155
от ЗОБВВПИ или при прекратено действие на разрешението поради прекратяване
на дейността, когато собственикът не прехвърли собствеността на оръжието и
боеприпасите в едногодишен срок, за държавата възниква правото да го отнеме, а
за компетентния орган - да постанови отнемането. Съответно втората хипотеза на чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ регламентира право на органа да отнеме в полза на
държавата вещите по чл.
3, чл.
4, чл.
7 и чл.
8 от ЗОБВВПИ тогава, когато собственик, който няма разрешение за
придобиване, съхраняване, носене или употреба на оръжие, не подаде заявление за
издаване на съответното разрешение или за връщане на отнетото разрешение в
срока по ал.2. Ако собственикът на вещите е имал съответното разрешение, но то
е с изтекъл срок, той се явява лице, което притежава без надлежно разрешение
вещите по чл.
3, чл.
4, чл.
7 и чл.
8 от ЗОБВВПИ. Независимо от това дали са предадени или иззети вещите, в
случаите, когато лице с изтекло разрешение, не поиска подновяване
/издаване на ново/ разрешение или не предприеме действия по прехвърлянето на
собствеността на вещите в нормативно определените срокове, тези вещи могат да
бъдат отнети в полза на държавата при прилагането на чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Този извод следва от обстоятелството, че предвиденото
правомощие по чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ е обективно следствие от разрешителния режим на
притежаване на вещите по чл. 3,
чл. 4,
чл. 7
и чл.
8 от ЗОБВВПИ и факта на тяхното незаконно притежание.
В случая от фактическа страна не е спорно по делото, че издаденото
на жалбоподателя Д.Й. разрешение за носене на късоцевно огнестрелно оръжие
обр.3 серия СТ № 0212791 е било със срок до 24.10.2017 г. В случая не е спорно,
че на Й. не е издадено решение по чл. 155 ЗОБВВПИ. Безспорно е обаче, че вещите са доброволно предадени на
компетентния орган. Фактът, че това предаване е станало преди датата на
изтичане на разрешението, не може да доведе до извод за неприложимост на чл.
213, ал. 5. С изтичането на срока на разрешението – 24.10.2017 г., за Й. е
възникнало задължение за подаване на заявление за издаване (подновяване) на
съответните разрешения. Тъй като в случая датата на доброволното предаване е
преди датата на изтичане на срока на разрешението, за начало на срока по чл.
213, ал. 5 следва да се счита датата на изтичане на срока на разрешението -
24.10.2017 г. /не както неправилно е определен от административния орган
07.11.2016 година/. В едногодишен срок, считано
от тази дата, касаторът е имал правната възможност да прехвърли собствеността
върху вещите. Той не се е възползвал от това свое право. Упражняването на
правата е въпрос на субективна преценка на притежателя им. Ако за касатора са
били налице предпоставките на чл.
98, ал. 4 ЗОБВВПИ, той се е
възползвал от дадената му от закона възможност, следва да се има предвид, че
тази възможност не преклудира задължението за притежаване на вещите само при
валидно разрешение. Съхраняването на вещите от компетентните органи при
условията на чл.
98, ал. 4 ЗОБВВПИ не освобождава лицето от задължението при изтичане на
срока на разрешението да подаде заявление за неговото подновяване. Задължението
на органа за съхранение на вещите при условията на чл.
98, ал. 4 ЗОБВВПИ е задължение за съхраняване на вещи с валидно разрешение.
При изтичане на срока на разрешението това задължение за съхранение се
трансформира в задължение за съхраняване на вещи, за които не е налице валидно
разрешение. Фактът на изтичане на срока на разрешението при предварително
доброволно предаване на вещите поставя началото на срока за упражняване от
лицето на правото на освобождаване от вещите.
Ако
не е подадено заявление за издаване на разрешителен административен акт, нито е
упражнено правото на прехвърляне на собствеността, се погасява правото на
лицето да се разпорежда с вещите – предмет на разрешението с изтекъл срок на
валидност, респ. за държавата възниква правото да отнеме вещите за извършване
на дейности, за които на лицето не е издадено съответното разрешение. В случая
от датата на изтичане срока на разрешението за носене на късоцевното
огнестрелно оръжие и боеприпаси /24.10.2017 г./ Д.Й. вече е нямал право да
извършва посочените в разрешението дейности. Към датата на изтичането на срока
на разрешението за носене на късоцевно огнестрелно оръжие съгласно ЗОБВВПИ са
налице предпоставките за съответното упражняване на правомощието за тяхното изземване
при липса на издаден разрешителен административен акт. В срока по чл.
213, ал.2 от ЗОБВВПИ, считано от датата на изтичане на срока на
разрешението за носене на късоцевно огнестрелно оръжие /т.е от 24.10.2017 г./, Д.Й.
нито е прехвърлил собствеността върху оръжието и боеприпасите, нито е подал
заявление за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. В съответствие и при правилно
приложение на закона Началникът на Първо РУ – Стара Загора е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и
разпореденото със заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното от
жалбоподателя Д.Й. късоцевно огнестрелно оръжие пистолет пистолет "Рюгер", кал. 9Х9 № 306-21891, 15 броя боеприпаси и един
брой пълнител за пистолет „Рюгер“, са съобразени с материалните изисквания на
закона.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че с разпореденото с оспорената заповед отнемане в полза на
държавата на притежаваните от него късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси му
се причиняват вреди чрез отнемане на скъпоструваща вещ. Очевидно е че
законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки
повишената степен на опасност, свързана с дейностите с огнестрелно оръжие, е
регламентирал специални условия и ред за тяхното придобиване, съхранение и
употреба. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна
регламентация на режима за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие
води до извода, че притежаването на огнестрелно оръжие е обусловено от
наличието на надлежно издаден и валиден разрешителен административен акт.
Поради обстоятелството, че се касае за вещи, за притежанието на които е въведен
разрешителен режим, притежаването на огнестрелно оръжие без съответното
разрешение е основание за квалифициране на това притежание като незаконно,
което пък е предпоставка за отнемането на оръжието в полза на държавата. Но
именно съблюдавайки принципа на неприкосновеност на частната собственост, законодателят
е създал правни механизми, за да гарантира на собственика възможността да
прехвърли правото си на собственост върху огнестрелното оръжие, като е
регламентирал един разумен срок в който собственикът, за когото е налице пречка
вече да притежава огнестрелно оръжие /вкл. поради липса на разрешителен
административен акт/, да прехвърли правото си на собственост върху това
огнестрелно оръжие другиму. Логиката на закона е да се даде разумен срок на
лица, които по една или друга причина нямат валидно разрешително за носене и
съхранение на огнестрелни оръжия, да се разпоредят с тях или да поискат
издаването на ново разрешение за тяхното носене и съхранение, но след като в
този срок лицата бездействат, те губят и правото си на собственост именно
поради това си бездействие. В случая от датата на изтичане на срока на
издаденото му разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие /24.10.2017
г./ до датата на издаване на оспорената заповед /28.01.2021 г./ Д.Й. не е
предприел каквито и да е било действия по прехвърляне собствеността върху
притежаваното от него огнестрелно оръжие пистолет
"Рюгер", кал. 9Х9 №
306-21891, 15 броя боеприпаси и един брой пълнител за пистолет „Рюгер - нито е
подал заявление за издаване на съответно разрешение, поради което възражението
на жалбоподателя, че постановеното на основание чл.
213, ал.5 от ЗОБВВПИ отнемане на оръжието в полза на държавата противоречи
на основни конституционни принципи и на целта на закона, е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен - издаден е от компетентен
орган и в предвидената от закона форма; постановен е при спазване на
административнопроизводствените правила, в съответствие и при правилно
приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Д.М.Й. *** против Заповед УРИ: 1959з-74 от 28.01.2021г., издадена от
Началника на Първо РУ Стара Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: