Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4182 01.11.2019 година град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18795 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.К.Т., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 20.10.2015 г. – 19.07.2018 г. имал
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода в общ размер на 610,13 лв. за
собствен обект, находящ се в гр. П., ул. „В.В.” № . За потребените количества
били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна
лихва, възлизаща на 62,03 лева за периода 31.12.2015 г. – 30.06.2018 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № …, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно при
условията на чл. 23, ал. 5 ОУ – поради неизправно измервателно устройство.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
7106/06.08.2018 г. по ч.гр.д. № 12684/2018 г. на ПРС, XXII гр.с., връчена
редовно при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли
претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите.
Нямало сключен индивидуален договор
между ответника и ВиК, а отделно – имотът бил съсобствен, поради което
останалите лица следвало да понесат част от задълженията. Тъй като ищецът също
следвало да контролира изправността на водомерите, с бездействието си
допринесъл за натрупване на исковата сума, като същевременно не преустановил
предоставяне на услугите, въпреки задълженията си по ОУ. Моли се за отхвърляне
на исковете. Претендират се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 12684/2018 г. на ПРС, XXII гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е
връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Дружеството –
ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. - наличието на валидно възникнало облигационно
отношение с ответника /потребител с № …,
като установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр. П., ул. „В.В.” №.., както
и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла
на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване, както и да установи възраженията си в отговора,
а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните
съображения:
Безспорно е, че
ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя В
и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8
от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по
предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид
посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В
и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл.
2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й,
субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК
услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
С доклада по делото, на осн. чл. 153 ГПК е отделено
за безспорно обстоятелството, че ответникът
е един от съсобствениците на имота, за който се твърди да са предоставяни ВиК
услуги за исковия период. Този факт се установява и от копието от кадастралната
карта с данни от КРНИ /л.6/, издадена от СГКК – гр. Пловдив и съобразно
създадената с чл. 2, ал. 5, вр. с ал.2, т.1 ЗКИР законова презумпция за вярност
на вписани обстоятелства.
Ето
защо, съдът приема, че Т. има качеството „потребител”, поради което възниква
задължение за плащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвал в
имота.
Следва
да се отбележи, че възраженията в отговора за дължимост само на част от сумите,
поради съсобственост в имота не се споделят. Без значение за изхода на спора е, че имотът е съсобствен. В отношенията
с доставчика, ответникът, на чието име е открита партидата /видно от всички
издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи начислените суми, а
останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на
евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на
други договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици
припадащата му се част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и док.
ответникът има качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на
предоставените услуги.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител. Видно от представените карнети, регулярни
отчети в имота са извършвани за процесния период, като на места фигурират
подписи за потребителя, които не са оспорени. Начислявано е по тарифа. С оглед
изявленията на представителя на ответника, с доклада по делото са отделени за
безспорни обстоятелствата, че – за процесния период ищецът е предоставял услуги
по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обекта, които са
потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми, както и, че водомерът в
имота на ответника е бил неизправен за целия процесен период, като месечното
количество изразходвана вода е било определяно по тарифа, а размерът е точно
начислен, съобразно данните в карнетите. При това положение, допълнителни
доказателства за установяване твърденията на ищеца не са събирани. Необходимите
данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са частни
свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява полагането на подписи в част от тях на потребителя, които
не са оспорени.
В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите
да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира
/чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение дружеството да уведомява
потребителя за този му ангажимент. След като желае да ползва съответните услуги
по предоставяне на едно от най – необходимите и улесняващи бита блага /да
потребява питейна, съотв. да бъде отвеждана канална вода/, потребителят следва
да постави средство за измерване, така че услугите да бъдат надлежно отчитани,
а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има предвид, че според
чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4,
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също са негово задължение.
Той е длъжен и да допуска инкасатора да отчита показанията.
Установява се, че за исковия период, дори и при
служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от порядъка на 6-21 лева
месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в никакъв случай не
могат да се приемат за прекомерни или невъзможни, предвид ежедневните дейности,
свързани с ползването на вода и нейната цена.
С
оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били налице предпоставките за прилагане
на клаузите на
чл.23, ал.5 и ал.7
от Общите условия
на ищцовото дружество при
определяне на задължението
на ответника за процесния период. Потребителят дължи плащането й, като
начислените количества не се оспорват като размер.
Въз основа на
описаните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер. По
несъмнен начин се установява, че ответникът като собственик има качеството на
потребител на ВиК услуги. Относно показанията, начина на начисляване и размера
на сумите няма спор. Поради изложеното, клиентът дължи плащане.
В
чл. 31, ал. 2 ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при
неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора. Съобразно горното и като взе предвид, че плащане не
се доказва, както и с оглед настъпването на изискуемостта на главните
задължения, ответникът дължи и начисленото му обезщетение за забава, по размера
на което също няма спор, а се установява и от представените и неоспорени
писмени доказателства.
За
пълнота се посочва, че възражението в ОИМ за недължимост на част от сумите, не
се споделя. ВИК има само право, но не и
задължение, съгл. чл. 38, ал.1 ОУ, да прекъсва водоподаването до обекта на
потребителя, при неплащане на дължими суми в определен срок. Няма данни подобна
процедура да е предприета, като същевременно не е спорно, че вода е доставяна
до обекта и е потребена в периода. Не може да става дума за вина на доставчика
за натрупване на задълженията, т.к. същият е изпълнил договорната си
обвързаност да снабдява имота с вода и да предоставя уговорените услуги, които
са били консумирани от абоната. След като ответникът е потребил предоставените
му услуги, дължи плащането им.
Исковете
са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението до погасяването,
като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане и са представени доказателства за
сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; 300 лева – депозит за особен
представител. Претендира се и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и
правна сложност, явяването в о.с.з. и извършените процесуални действия.
Следва да се
присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Те са в
размер на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение, определено от съда,
предвид липсата на фактическа и правна сложност.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че А.К.Т.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 610,13
лева - главница, представляваща неплатена сума за доставка на питейна и
отведена канална вода за периода 20.10.2015
г. – 19.07.2018 г.; 62,03 лева -
обезщетение за забава за периода 31.12.2015 г. – 30.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 03.08.2018 г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7106/06.08.2018 г. по ч.гр.д. № 12684/2018 г. на ПРС, XXII гр.с.
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: общо 475 лева /четиристотин
седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 12684/2018 г. на ПРС, XXII
гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП