Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 16.08.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 17.07. 2019
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 380 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 59, ал. 1 от и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът ,,М.‘‘
ЕООД сочи, че представляваното от него
дружество е лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано по
Търговския закон и по Закона за лечебните заведения с регистрационен №
********** от регистъра в M3 и осъществява лечебна дейност съобразно Разрешение
№ МБ-335/10.04.2014г., издадено от Министъра на здравеопазването.
Посочва, че Н. (Н.) е
създадена като юридическо лице със седалище С. и с предмет на дейност -
осъществяване на задължителното здравно осигуряване, съгласно чл.6, ал.1 от
Закона за здравното осигуряване (330). Р. (Р.) град С.З. е организационна
структура на Н. със седалище областния център на област С.З., съгласно чл.6,
ал.2 от 330, чл.19, ал.1 и чл.36, ал.1 от Правилника за устройството и
дейността на Н. (ПУДН.) и чл.2, ал.1 от Правилника за устройството и дейността
на Р. (ПУДР.) и второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Н.. Р. град С.З.
е регионална структура на Н., която е създадена по силата на ЗЗ0 с предмет на
дейност осъществяване на задължително здравно осигуряване и заплащане лечението
на здравноосигурените граждани при условията на 330 и Националния рамков
договор (НРД). Предметът на дейност на Р. е осъществяване на задължителното
здравно осигуряване с териториален обхват, съгласно приложение към чл. 6, ал. 2
от Закона за здравното осигуряване. Една от основните дейности и функции на Р.,
съгласно чл.6, т.З и чл.7, т.2 от ПУДР., е да сключва индивидуалните договори с
изпълнителите на медицинска помощ на територията на съответната районна каса. Р.
се управлява от директор, който е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства на Н.. Директорът на Р., съгласно чл.20, ал.1, т.4 и чл.59, ал.1 от
330, чл.39, т.5 и т.11 от ПУДН. и чл.4, ал.4, т.4 и т.5 от ПУДР., сключва
договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията на Р. и
осъществява плащанията на изпълнителите по реда и в сроковете, предвидени в НРД
и сключените индивидуални договори.
Ищецът твърди, че между
него и ответникът по делото е сключен договор № 241469 от 24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок срокът на действие на
НРД за МД за 2015г. Съгласно чл.59, ал.1 от 330, договорът е сключен между
директора на Р. град С.З., представляващ ответника, и ищеца, чрез клона на
дружеството, като изпълнител на медицинска помощ.
Посочва, че ищец по
делото е „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Н.Н.С., тъй като клона на дружеството не е ЮЛ и не
притежава самостоятелна правосубектност. Твърди, че ответник по иска е Н., като
юридическо лице, представлявано по силата на закона от директора на Р. С.З. при
сключване на процесния договор, а местната подсъдност е определена съобразно
разпоредбата на чл.108, ал.1, изр. второ от ГПК според седалището на Р. град С.З.,
която е неперсонифицирана организационна структура на Н. и е оправомощена с ПУДР.
да сключва индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ на
територията си, а директорът й - да сключва договорите и да извършва плащанията
на изпълнителите.
Излага доводи, че
ответникът, като възложител по договора, има задължение да заплаща извършената
и отчетена болнична медицинска помощ, според чл.З, ал.1, т.З от договора.
Договореният в чл.35 от договора срок е до 30-то число на месеца, следващ
отчетния.
Сочи, че до настоящият
момент ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и
отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. ноември 2015г. и м. март
2016г., както следва:
Ответникът не му е
заплатил сума в размер на 164 503 лв., представляваща дължимата сума по Дебитно
известие № **********/08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и
спесификация към нея за м. ноември 2015г. Същият не му е заплатил и сума
в размер на 9 640 лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
**********/08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г. за вложени
медицински изделия, съгласно чл. 27 от процесния договор и спесификация към нея
за м. ноември 2015г.
Ответникът не му е
заплатил и сума в размер на 13 731 лв., представляваща дължимата сума по
Дебитно известие № **********/12.04.2016г. към Фактура №
**********/12.04.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) по
процесния договор и спесификация към нея за м. март 2016г.
Твърди, че общо
дължимата сума за извършена дейност по клинични пътеки и вложени медицински изделия
за дейност м. ноември 2015г. и м. март 2016г. е в размер на 187 874 лв.
Сочи, че на основание
заповед № РД-18-1125 от 08.12.2015г. на директора на Р. град С.З. е извършена
проверка на изпълнителя на болнична помощ за дейността му за м. октомври и м.
ноември 2015г. Резултатите от проверката са отразени в констативен протокол от
11.12.2015г., като нарушения не са констатирани. Установено е, че медицинската
документация е изрядна, извършени са диагностичните и лечебни процедури,
включени в алгоритъма на клиничните пътеки, изпълнена е договорената по вид и
обем медицинска помощ и са спазени критериите за дехоспитализация.
Ищецът посочва, че след
приключване на извършената от него болнична дейност през м. ноември 2015г.,
същият е издал описаните по-горе Дебитни известия към съответните фактури и
спесификации към тях, които е представил в Р. С.З.. С писмо вх. № 29-02-
1225/08.12.2015г. са представени и отчетени на ответника Дебитно известие №
**********/08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки и Дебитно известие №
**********/08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г. за вложени
медицински изделия. Освен това със същото писмо са представени и спесификации
към фактурите, списък на случаите попадащи в спесификациите и направления за
хоспитализация - 210 броя.
В исковата молба се
твърди, че след приключване на извършената от ищеца болнична дейност през м.
март 2016г., същият е издал описаното по-горе Дебитно известие към съответната
фактура и спесификация към него, които е представил в Р. С.З.. С писмо вх. №
29-02- 288/12.04.2016г. са представени и отчетени на ответника Дебитно известие
№ **********/12.04.2016г. към Фактура № **********/12.04.2016г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки. Освен това със същото писмо са
представени и спесификация към фактурата, списък на случаите попадащи в
спесификацията и направления за хоспитализация - 16 броя.
С писма изх. №№
29-02-1258/18.12.2015г. и 29-02-359/05.05.2016г. ответникът - Р. С.З. е върнал
процесиите фактури и спесификации с обяснението, че финансово- отчетни
документи, които са на стойност, надвишаващи определената стойност за
съответния месец в приложение 2 към ИД, не пораждат действие, не се приемат и се
връщат на лечебното заведение.
Посочва, че към
настоящия момент не е получил сумата в размер на 187 874 лв., представляваща общата стойност
на оказаната от него болнична помощ по клинични пътеки и вложени медицински
изделия за м. ноември 2015г. и м. март 2016г., която надвишава утвърдената
стойност на разходите за м. ноември 2015г. по Приложение № 2 на Допълнително
споразумение №11 от 10.07.2015г. към гореописания индивидуален договор и за м.
март 2016г. по Приложение № 2 на Допълнително споразумение № 24 от 25.01.2016г.
към гореописания индивидуален договор.
Ищецът твърди, че е
представил документите, които са необходими за заплащане на договорената и
извършена дейност по КП, съгласно чл.28, ал.1 от договора. Липсват уредените в
чл.32, ал.13 от договора основания за отхвърляне на заплащане. Според него са
налице всички условия за заплащане на дейността, уредени в чл. 20 от договора.
В нарушение на сключения между ищеца и ответника договор на изпълнителя не е
платена дължимата сума по процесните фактури за извършена болнична помощ по
клинични пътеки и вложени медицински изделия в общ размер на 187 874 лв.
Според ищеца отказът на Р.-С.З.
в писма изх. №№ 29-02-1258/18.12.2015г. и 29- 02-359/05.05.2016г. да приеме
процесиите фактури и спесификации не отговаря на нормативно установените
основания за неприемане на финансовоотчетни документи на лечебното заведение в
чл.23, ал.2 от Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска
помощ по Приложение № 2Б от ПМС № 57/2015г. Ако отказът на ответника да заплати
дължимата по описаните по-горе фактури сума се основава на т.З и т.13 на § 2 и
на т.2 от § 3 от ДС № 4 от 06.04.15г., с което се изменят, допълват, респ.
създават, съответно чл.20, ал.1, т.6, чл.40, ал.6 и чл.53, ал.1, т.З от
индивидуалния договор, то счита, че тези разпоредби са нищожни поради
противоречие със закона.
Посочва, че съгласно
разпоредбите на чл.35, т.1 и чл.4 от Закона за здравното осигуряване,
задължително осигурените лица имат право да получават медицинска помощ в
обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., като
задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определения пакет от здравни дейности и свободен
избор на изпълнител, сключил договор с Р.. Според чл.45, ал.1 и ал.2 от 330, Н.
заплаща оказването на изброените в ал.1 видове медицинска помощ, която в ал.2
се определя като пакет, гарантиран от бюджета на Н.. Заплащането на оказаната
на осигуреното лице медицинска помощ се извършва от Р., като средствата се
превеждат на предоставилия я изпълнител, съгласно нормата на чл.47 в
първоначалната й редакция (ДВ бр.70/1998г. - до 30.06.15г.), действаща към
момента на сключване на индивидуалният договор (24.02.2015г.). Твърди, че
Разпоредбите на чл.55, ал.З, т.5 и 6 от 330 (редакция ДВ, бр. 101 от
Твърди, че щом законът
забранява в договорите да се създава ограничение в обема на извършваната
дейност от лечебното заведение - изпълнител на болнична помощ, нищожни поради
противоречие със закона са разпоредбата на чл.20, ал.1, т.6 от договора,
допълнена с ДС № 4/06.04.2015г., която задължава възложителя да заплаща на
изпълнителя само извършената и отчетената дейност в рамките на стойностите,
посочени в приложение № 2, и разпоредбата на чл.40, ал.6 от договора, допълнена
с ДС № 4/06.04.2015г., която не дава право на изпълнителя да се отчита за
дейности на стойност, надвишаваща стойността за съответния месец в приложение №
2 към договора. Тези разпоредби от договора, включени с ДС № 4/06.04.2015г.,
според ищеца, съответстват на чл.23, ал.2, т.1 от гореописаната Методика по
Приложение 2Б към ПМС № 57/16.03.15г. Съгласно чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният
акт трябва да съответствува на нормативните актове от по-висока степен. Излага
доводи, че според ал.З на чл.15 от ЗНА, ако постановление противоречи на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. Счита, че разпоредбата на чл.55, ал.З, т.6 от 330
изрично не позволява договорите да създават ограничение в обема на извършваната
дейност от лечебното заведение, а Разпоредбата на чл.23, ал.2, т.1 от
Методиката по Приложение 2Б към ПМС № 57/16.03.15г. противоречи на нормата на
чл.55, ал.З, т.6 от 330. Според ищеца и поради тези съображения трябва да се
приложи разпоредбата на закона, а не на постановлението, и счита, че отказът на
ответника да плати исковата сума е неоснователен, защото противоречи на закона.
Твърди, че клаузите,
въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ, в конкретния случай са
нищожни и поради противоречие с добрите нрави и нормите на Конституцията.
Лечебното заведение - ищец оказва медицинска помощ на здравноосигурени лица,
при които своевременното диагностициране и лечение е от значение за запазването
или удължаването на живота на пациентите. Лишаването на лечебното заведение от
възможността да оказва своевременна медицинска помощ на тези лица (какъвто би
бил резултатът от незаплатената т. нар. „надлимитна” медицинска помощ) влиза в
противоречие с правото на живот на пациента, прогласено в чл. 28 от Конституцията.
Ищецът посочва, че
ответникът му дължи заплащане на извършената и отчетената дейност и над
стойностите по Приложение № 2 към договора, щом оказаната болнична помощ е по
клинични пътеки - пакета от здравни дейности, гарантиран по закон (чл.45, ал.2
от 330) от бюджета на Н..
Претендира, че освен
подробно описаните по-горе суми, представляващи стойност на оказаната от ищеца
болнична помощ по клинични пътеки и вложени медицински изделия за м. ноември
2015г. и м. март 2016г., ответникът му дължи и лихва върху незаплатената
главница /в размер на законната лихва/ по процесиите фактури както следва:
по Дебитно известие
№ **********/08.12.2015г. към Фактура
№**********/08.12.2015г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки на
стойност 164 503 лв. - дължима лихва за периода 01.01.2016г. до 27.12.2018г. в
размер на 49 907 лв.;
по Дебитно известие № **********/08.12.2015г. към
Фактура №
**********/08.12.2015г. за вложени медицински изделия на стойност 9 640 лв. -
дължима лихва за периода 01.01.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 2 924 лв.;
по Дебитно известие № **********/12.04.2016г. към
Фактура №
**********/12.04.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки на
стойност 13 731 лв. - дължима лихва за периода 01.05.2016г. до 27.12.2018г. в
размер на 3 703 лв.
Според ищеца общо
дължимата сума от ответника за лихви, считано от датата на падеж по всяка една
от процесиите фактури до 27.12.2018г. /датата на подаване на исковата молба/ е
в размер на 56 534 лв. /петдесет и шест хиляди петстотин тридесет и четири
лева/.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми:
1. Главница в размер на 164 503 лева по
Дебитно известие № ********** /
08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г. за извършена болнична помощ по клинични
пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г. до
27.12.2018г. в размер на 49 907 лв., заедно със законната лихва върху
неплатената главница, считано от 28.12.2018г. до окончателното й изплащане.
2. Главница в размер на 9640лева по Дебитно
известие №
**********/08.12.2015г. към Фактура № **********/08.12.2015г. за вложени
медицински изделия, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.01.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 2 924 лв., заедно със законната лихва
върху неплатената главница, считано от 28.12.2018г. до окончателното й
изплащане.
3. Главница в размер на 13 731лева по
Дебитно известие №
**********/12.04.2016г. към Фактура № **********/12.04.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.05.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 3 703 лв., заедно със
законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.12.2018г. до
окончателното й изплащане.
Моли съда, да осъди
ответника да му заплати претендираните с исковата молба суми, както и да му
бъдат присъдени и всички направени по делото разноски.
Ответникът с отговора на исковата
молба счита иска за неоснователен, поради което молят същият да бъде
отхвърлен, като им бъдат присъдени деловодните разноски
Посочва, че през 2015г. между ответника и Н. е сключен договор №
241469/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Към
този договор е подписано Приложение №2, в което са определени стойностите на
дейностите в болничната медицинска помощ (БМП), които следва да се заплатят на
лечебното заведение през месец януари и февруари 2015г. съответно за
извършената дейност през м.декември 2014г. и януари 2015г. С анекси към
договора са определени, съответно коригирани стойностите на дейностите в
болничната медицинска помощ и за останалите месеци от 2015г.
Твърди, че съгласно чл.20, т.6 от договор № 241469/24.02.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки - условие за заплащане за всеки отделен
случай по КП е извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на
стойностите, посочени в Приложение № 2 към този договор. В чл.40, ал.З от същия
договор е договорено, че ищецът не може да отчита с финансово-отчетни
документи, дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност,
надвишаваща утвърдената в приложение №2 за съответния месец. Следователно, за
да бъде заплатена дейността, същата освен да е извършена, се изисква и да е
договорена, т.е. да отговаря на определените в Приложение №2 стойности.
Сочи, че с подписано допълнително споразумение №4/06.04.2015г. в договор №
241469/24.02.2015г. текстовете на чл.20, т.6 и чл.40, ал.З продължават да са
част от съдържанието на договора, като са отразени в чл.20, ал.1, т.6,
съответно в чл.40, ал.6.
Твърди, че ищецът-изпълнител по договор № 241469/24.02.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки е подписал, както този договор, така и
допълнително споразумение №4/06.04.2015г. към същия, с което е изразил съгласие
с клаузите на същите. Лечебното заведение-ищец е подписало също така и
горецитираните в настоящия отговор анекси и Приложения №2 към тях.
Посочва, че претендираната с процесната искова молба сума не е заплатена на
ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение № 2
към договор № 241469/24.02.2015г. Пояснява условието за заплащане на извършени
дейности по договор с Н.- стойностите по финансовоотчетните документи,
представяни от изпълнителите на болнична медицинска помощ/ИБМП/ по договор с Н.
да не надвишават размера на стойностите, определени в приложение №2 към
договорите с Н. е в съответствие с нормативните актове от по- висока степен и
съответно е неоснователно твърдението на ищеца, че разпоредбите на чл.20, ал.1,
т.6 и чл.40, ал.6 договор № 241469/24.02.2015г. противоречат на закона.
Твърди, че определянето и коригирането на стойностите по приложение №2 към
договорите на ИБМП с Н. се регламентира в чл.4 от Закона за бюджета на Н. за
2015г./ЗБН. за 2015г./ и е обвързано с бюджетните средства на Н. общо и в
частност за здравноосигурителни плащания. Бюджетните средства на Н. се формират
предимно /99%/ от здравноосигурителни вноски върху доходите на подлежащите на
осигуряване лица.
Сочи, че съгласно чл.22, ал.1 и 2 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/
бюджетът на Н. е основен финансов план за набиране и разходване на паричните
средства на задължителното здравно осигуряване и е отделен от държавния бюджет.
Годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от Н.,
са неразделна част от бюджета на Н. за съответната година.
Твърди, че в чл.23 и 24 от ЗЗО е нормативно регламентирано от къде се
набират приходите на Н. и за какво се разходват средствата.
Сочи, че съгласно чл.29, ал.1 и 2 от ЗЗО управителят на Н. внася чрез
министъра на здравеопазването в Министерския съвет проект на закон за бюджета
на Н. в сроковете, предвидени за представяне на проекта на закон за държавния
бюджет на Република Б. за следващата календарна година. Проектът на закон за
годишния бюджет на Н. се разглежда от НС едновременно с проектите на закони за
държавния бюджет и за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Твърди, че в чл.15, ал.1, т.3 от ЗЗО е регламентирано, че Надзорният съвет
одобрява проекта на закон за годишния бюджет на Н. след становището на
министъра на здравеопазването.
Сочи, че процедурата по изготвяне на проект на закон за бюджета на Н. и
внасянето за приемане от НС, както и приходите от които се формира бюджета на Н.
и за какви точно дейности могат да се разходват средствата са разписани в ЗЗО,
който урежда здравното осигуряване в Република Б. и свързаните с него
обществени отношения, и съответно спазването на бюджетна рамка при съобразяване
на останалите принципи и разпоредби на ЗЗО формират смисъла на здравното
осигуряване. Също така, сочи, че при изготвяне на проект на закон за бюджета на
Н. се вземат предвид както нормативно установеният за това ред, изискванията на
ЗЗО, така и възможностите за формиране на приходи и разходите, които следва да
се извършват.
Пояснява, че в Мотиви към проекта на Закон за бюджета на Н. за 2015г.
(№402-01-9 от 01.12.2014г.,43-то НС) се посочва, че „целта, която се поставя, е
финансово осигуряване на здравноосигурителната система чрез приемане на основен
финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното
здравно осигуряване; определяне размера на задължителната здравноосигурителна
вноска за 2015г.; приходите и разходите по бюджетна класификация, както и
диференцираните разходи по здравноосигурителни плащания за отделните видове
медицинска помощ, медицински изделия и лекарствени продукти. Позовава се на
това, че проектът на бюджет на Н. за 2015г. е съставен в съответствие с
възможностите на бюджетната макрорамка в условията на финансова и икономическа
криза. Стремежът бил в рамките на предвидените финансови ресурси да се запази
постигнатото равнище на здравноосигурителни услуги в страната.
Разяснява, че Законът за бюджета на Н. за 2015г. е приет от НС и обн., ДВ,
бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г., а в регламентираното в чл.4
от този закон е следното:
Чл. 4. (1) В рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред
1.1.3.7 и ред 1.1.3.8/ здравноосигурителни плащания в болничната медицинска
помощ/:
1.Н. определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща
стойност на разходите, разпределена по месеци;
2.Районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по
тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ,
разпределени по месеци.
(2)Стойностите по ал. 1, т. 2 и тяхното изменение по реда на ал. 3 се
утвърждават от Надзорния съвет на Н..
(3)Изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се
коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Н..
(4)Надзорният съвет на Н. приема правила за:
1.условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал. 1, т. 1
и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал. 3;
2.използване на средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1.4 за плащане на
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
утвърдените/коригирани средства по договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ.
Твърди, че с тази разпоредба е регламентирано, че в рамките на стойностите
по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 от ЗБН. за 2015г. към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят стойности
за дейностите, разпределени по месеци. Съответно при подписване на договорите
между Н. и изпълнителите на болнична медицинска помощ/ БМП/, тази разпоредба
следва да намери отражение и е едно от условията, при които се работи по
договор с Н..
Отбелязва, че ЗБН. за 2015г. е обнародван в ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г., в
сила от 1.01.2015 г. и всеки изпълнител на БМП, желаещ да сключи договор с Н.
за оказване на БМП следва да знае, че към договорите се определят стойности за
дейностите. Сключването на договор с Н. не е задължение, а е възможност.
Съответно НРД за МД за 2015г. съгл.&2 от ПЗР на същия е влязъл в сила от
01.01.2015г. Съгл.чл.22, ал.1 и 3 от НРД за МД за 2015г. лечебните и здравни заведения,
кандидатстващи за сключване на договор с Н., подават заявления и представят
документи в Р. в 30- дневен срок от влизане в сила на НРД съгласно чл.59а, ал.1
от ЗЗО, а директорът на Р. в срок 30 дни от подаване на заявлението сключва
договор с изпълнителите.
Посочва, че конкретно с ищеца през 2015г. е сключен договор №
241469/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
Посоченият договор бил сключен на 24.02.2015г., а както сочи по-горе ЗБН. за
2015г. влиза в сила от 01.01.2015г. и посоченото в него условие за работа
по-договор с Н. е било предварително известно на ищеца. Твърди, че това условие
е намерило отражение в подписаният през 2015г. цитиран по-горе договор и
съответно с подписването му ищецът е изразил съгласие да работи както при това,
така и при останалите условия на договора. От страна на ищеца били подписани и
посочените по-горе анекси към договора на това ЛЗ с Н., с които са определени в
приложение №2 стойностите за месец юли, август и септември 2015г. и съответно
също е изразено съгласие с тези стойности.
Сочи, че клаузите на чл.20.ал.1, т.6 и чл.40, ал.6 от договор №
241469/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки са в
съответствие и са съобразени с разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.35, чл.45, ал.1 и
ал.2 и чл.55, ал.З, т.5 и 6 /редакция ДВ, бр. 101 от 2009г., в сила от
01.01.2010/ от ЗЗО, като се осигурява възможност на здравноосигурените
лица/ЗОЛ/ да упражняват всички свои права, както и правото на свободен избор на
изпълнител на медицинска помощ.
Сочи, че в Постановление №57 на МС от 16.03.2015г. за приемане на методики
за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2
от Закона за здравното осигуряване Обн., ДВ, бр. 21 от 20.03.2015 г., в сила от
20.03.2015 г., попр., бр. 25 от 3.04.2015 г. в чл.21 от приложение №2Б към чл.2
от същото постановление е разписано следното:
Чл. 21.(1) Стойностите на дейностите в болнична медицинска помощ по
договорите на изпълнителите на БМП се определят съгласно чл. 4 ЗБН. за
(2) Стойности по реда на чл. 4 ЗБН. за
(3)Ежеседмично Р. информира изпълнителите на БМП за достигнатото изпълнение
на съответните месечни стойности.
(4)При достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на
капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на
спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.22
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За
случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят на БМП може да подаде в Р.
писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите
за дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на:
1.стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите
месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното
тримесечие, или
2.до 5 на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБН. за
(5)При увеличение размера на стойността на разходите за дейностите в БМП
промените в приложение № 2 към индивидуалния договор при прилагане на ал. 4 се
договарят между ИБМП и директора на Р. в срока за представяне в Р. на отчетите
за заплащане на дейността за съответния месец.
(6)Изпълнителите на БМП задължително спазват разпоредбата на ал.4. По
изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както
и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят на БМП информира
незабавно директора на съответната Р. с писмо, в което излага мотиви за
заплащане.Случаите се внасят чрез управителя на Н. за разглеждане от Надзорния
съвет на Н. и от Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се
взема при наличие на бюджетни средства.
(7)Стойностите по финансовоотчетните документи по чл. 18, 19 и 20 не следва
да надвишават размера на определените по ал. 1 и 5 стойности на изпълнителя на
БМП, определени в приложение № 2 към индивидуалния договор.
(8)Включените в спецификациите по чл. 18, 19 и 20 дейности не следва да
съдържат отхвърлената от заплащане медицинска дейност, лекарствени продукти и
медицински изделия, посочена/посочени в месечното известие по чл. 17, ал. 11.
Твърди, че съгласно ал.4 от горецитирания чл.21 при достигане на
съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнител на
БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и
лечение, същият формира листа на чакащите. С този текст се гарантира спазването
на правото на ЗОЛ на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, тъй като
ако има случаи, когато в съответен месец изпълнителят на БМП е достигнал
определените стойности за дейности в БМП, състоянието на пациента не е спешно,
тоест подлежи на планова хоспитализация, на същият се определя ден и час за
постъпване в ЛЗ и се вписва в листа на чакащите. По този начин, ако пациента
желае, избрал е да се лекува в определена болница може да упражни правото си на
избор. Също така здравноосигуреното лице може да избере и друго лечебно
заведение където да се лекува. Съгл.чл.4, ал.2 от 330 правото на избор на
изпълнител е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде
ограничавано по географски и/или административни основания.
Сочи, че относно случаите на спешна диагностика и лечение, при които
пациента се приема и лекува по спешност, е регламентирано, че ако в конкретен
месец изпълнителят на БМП евентуално е имал такива случаи и са достигнати
определените на ЛЗ стойности за този месец, изпълнителят на БМП може да подаде
в Р. писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на
разходите за дейностите в БМП в приложение № 2 по реда на т.1 и 2 на ал.4 от
чл.21 от от приложение №2Б към чл.2 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015
г. Аналогични на чл.21 от приложение №2Б към чл.2 от Постановление № 57 на МС
от 16.03.2015г. разпоредби се съдържали и в приетите на основание чл.4, ал.4,
т.1 от ЗБН. за 2015г. ..ПРАВИЛА № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г., за условията и
реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за
използване на средства от резерва по чл. 1. ал. 2, ред 1.4 от Закона за бюджета
на Н. за
Твърди, че с оглед на изложеното, нормативно разписаните правила, свързани
с определяне и съблюдаване на стойности на дейностите в БМП, са съобразени с
основните принципи, на които се осъществява задължителното здравно осигуряване
и с всички права на задължително осигурените лица, разписани в ЗЗО.
Подзаконовите нормативни актове- Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. и
Правилата са в съответствие със разпоредбите на Закона за здравното осигуряване
и Закона за бюджета на Н. за 2015г.
Посочва, че всички цитирани по-горе разпоредби от ЗЗО, ЗБН. за 2015г.,
Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г., Правилата са намерили своето
смислово отражение в договорите, сключени с изпълнителите на БМП и конкретно в
сключеният договор между Н. ищеца през 2015г.
Твърди, че реда за определяне и съблюдаване на стойностите по Приложение №2
към договорите с Н. е определен както в нормативната уредба, така и в
индивидуалния договор. Предвид на това при сключване на договор с Н. всички
лечебни заведения, вкл. и ищецът, били предварително запознати с този ред,
респективно подписвайки договор с Н., лечебните заведения изразявали съгласие
да работят при тези нормативно определени условия. Всеки изпълнител на БМП бил
длъжен да се съобразява със съдържанието на своя договор с Н. и да съобразява
стойността на отчетената от него дейност с определените му в приложение №2
стойности. Ако е отчетена дейност, чиято стойност надвишава определената стойност
в Приложение №2, плащане от страна на Н./Р. не се дължало. За да бъде заплатена
дейността, същата освен да е извършена, се изисквало и да е договорена, т.е. да
отговаря на определените в Приложение №2 стойности.
Ответникът твърди, че в случая с исковата молба се иска присъждане на суми
в следствие на неизпълнение на задължение по сключен договор. Видно било от
цитираният по-горе договор, сключен между Н. и ищеца, че същият не съдържа
задължение на Н. да заплаща суми над определените в Приложение №2 към този
договор.
Твърди, че клаузите от договора, въвеждащи лимит за заплащане на медицинска
помощ, не са нищожни поради противоречие с нормативни актове от по-висока
степен и поради следните съображения:
С Решение №2 от 22.02.2007г. на Конституционния съд по к.д.№12/2006г. е
отхвърлено искането на 54 народни представители от XL Народно събрание за
установяване на противоконституционност на чл.4 и 5 от ЗБН. за 2007г., поради
противоречие с чл.52, ал.1 от Конституцията. Разпоредбите на чл.4 и 5 от ЗБН.
за 2007г. са смислово идентични с чл.З и чл.4 от ЗБН. за 2015г.
В чл.52, ал.1 от Конституцията на РБ са прокламирани като основни права на
гражданите правото на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ, и правото на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и
по ред определени със закон. Съгласно ал.2 здравеопазването се финансира при
условия и по ред, определени със закон, което предполага приемането на законов
нормативен акт, който да определя условията и реда за упражняване на тези
основни права. Обществените отношения, свързани със здравното осигуряване и
ползването на медицинска помощ са предмет на регулиране от Закона за здравното
осигуряване/ЗЗО/, като в чл.2 от същия е регламентирано, че дейността по управление
и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за
закупуване на здравни дейности, се осъществява от Н. и задължителното здравно
осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н.,
от което следва, че на този орган е възложено да закупува от изпълнителите на
медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и
съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с
разпоредбите на закона.
В чл.45, ал.1 от 330 изрично са посочени видовете медицинска помощ, които
се заплащат от Н., като в ал.2 на същата разпоредба е разписано кои от видовете
медицинска помощ по ал.1 се определят, като пакет, гарантиран от бюджета на Н..
В чл.51 от 330 се уточнява, че медицинската помощ извън обхвата на чл. 45 и
договореното в НРД не се закупува от Н..
Посочва, че изрично в чл.4 от ЗБН. за 2015г. е регламентирано, че към
договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ/ИБМП/ се определят
стойности за дейностите, разпределени по месеци, тоест в нормативен акт с ранг
на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в
рамките на разпределените за съответния период разходи, като заплащането на
стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а нарочно
регулирано-в рамките на административно определени обеми. Според ответника,
това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до
медицинска помощ, а тъкмо обратното-осигурява и обезпечава това право, като
регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин
заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година, с
оглед ефикасно и ефективно използване на средствата, които не са неограничени.
Твърди, че с оглед на изложеното, установените правила в сключения между
страните договор за заплащане на извършена болнична помощ в рамките на суми, за
които изпълнителят е дал изричното си съгласие да бъдат определени в Приложение
№2 към договора не са нищожни, поради противоречие с нормативни актове от по-висока
степен, а са израз на съобразяването на страните именно с такива норми. В този
смисъл сочи Решение №2927/12.12.2018г. на Софийски апелативен съд по т.д. №3684
по описа за 2018г.
Според ответника, от представените по делото договор №241469/24.02.2015г.
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и анекси към същия, се
установява, че Н. и Р. са изпълнявали в съответствие с нормативната уредба
правомощията си по администриране на бюджета, като на ищеца са определени,
съответно са коригирани стойностите на дейностите в болничната медицинска
помощ, като видно от анекс№3/24.03.2015г. към договор №241469/24.02.2015г. са
утвърдени за заплащане на ищеца стойности за дейности, чиято стойност надвишава
утвърдените стойности за м.декември 2014г., м.януари и февруари 2015г. -при
съблюдаване разходването и наличието на бюджетни средства, след решения на
Надзорен съвет/НС/ на Н. и подписване на анекси, с което средствата стават част
от Приложение №2 към договора. За срока на действие договор №241469/24.02.2015г.
на ищеца били изплатени всички определени по месеци в Приложение №2 стойности,
като това обстоятелство не се оспорва от ищеца.
В депозираната допълнителна искова
молба ищецът прави следните допълнения и уточнения:
На първо място твърди, че въвеждането на лимити за плащане на дейности от
изпълнители на медицинска помощ е резултат на Решение № РД-НС-04-9 от
27.01.2015 г. на НС на Н., каквито са и твърденията на ответника. С това
решение, на основание Закона за здравното осигуряване, Правилника за устройство
и дейността на Н. и Закона за бюджета на Н. за 2015, надзорният съвет е приел
да се разпределят до 95% от средствата, получени през
На следващо място сочи, че с решение № 5750 от 29.08.2016 г. на
Административен съд С. град по адм. дело № 7527/2015 г., решението на НС на Н.
в тази част е прогласено за нищожно, поради липса на компетентност на НС на Н.
да променя разходи за болнична помощ.
Твърди, че действително, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.4 от Закона за
бюджета на касата за
Според ищеца, между страните по силата на съдебното решение следва да се
приеме, че решението на надзорния съвет не е произвело действие, т.е. не е
налице правно основание за лимит на дейностите извършени правомерно от
изпълнителите на болнична медицинска помощ. В този смисъл е Решение №
106/16.05.2018г. на Апелативен съд В., Т.О.
Твърди, че от представените с исковата молба доказателства се установява,
че всички извършени дейности са по клинични пътеки, който факт не се оспорва от
ответника. В индивидуалния договор не била предвидена възможност, след
изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да
прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив на
основание чл. 5 и чл. 35 от ЗЗО изпълнителят бил длъжен да осигурява
договорената БМП на ЗОЛ, да разполага по всяко време на изпълнение на договора
с медицински специалисти, да поддържа функционираща и изправна медицинска
апаратура и оборудване, да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност
предмет на договорите, освен в изрично предвидени случаи. Следователно, от
посочените основни задължения на ЛЗ се установява, че Н. му е възложила
изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не е поставено
ограничение на приема на ЗОЛ съобразно лимита на договорените средства, поради
което считаме, че задължение на Н. е да заплати стойността на тези лечения по
силата на здравното осигуряване.
Посочва, че реализацията на конституционно утвърденото социално право на
достъпно здравеопазване предполага осигурен финансов ресурс. На тази нужда е
призван да откликне ЗБН.. Нормативно установената бюджетна рамка и основаният
на нея договорно скрепен лимит на финансово обезпечени дейности е предпоставка
за регулярно усвояване на обезпечения от държавата ресурс за финансиране на
предполагаемите дейности - арг. и от чл. 23, ал. 3 от Методиката за заплащане
на дейностите в болничната медицинска помощ в сила от 20.03.2015г. Според
ищецът, адекватното управление и на публичните средства предполага
непосредствен ангажимент на управляващия ги орган за своевременно посрещане на
нуждите, обусловили планирания разход. Ето защо и с чл. 4, ал. 3 ЗБН. за
Отбелязва, че делегираните функции на районните здравноосигурителни каси да
разпределят предоставената на всяка от тях част от целево предвидените средства
е предпоставка за отчитане на специфичните нужди и реален способ за
непосредствен контрол върху подотчетната дейност. На плоскостта на планирането
и в резултат на предходно констатирано потребление на услугите Р. е в състояние
да предвиди нуждите за следващ времеви период. Оползотворяването на обективно
ограничения финансов ресурс предполагало насочване на планираните, но неусвоени
средства за закупуване на реално предоставена медицинска помощ, покрита от
системата на задължителното здравно осигуряване. Нито буквата, нито смисълът му
позволявали ограничаване на преразпределението на ниво Р.. Установените правила
и със сключения между страните договор изисквали от ищеца ежедневно да отчита
оказаната за денонощие дейност без оглед на обстоятелството дали се включва в
договорения лимит или го надвишава. Надвишеният лимит предполага различен ред
за отчитане. Следователно, съблюдаването на бюджетната дисциплина овластява Р.
да вземе решение за плащане в оперативен порядък в рамките на делегирания й
бюджет. Отчетената медицинска помощ над планираните разходи, според ищецът,
предполага друг ред за заплащане - след решение на Надзорния съвет на Н.. В
този смисъл Решение от 19.04.2018г. по в.гр.д. 957/2017г. на Окръжен съд П..
Твърди, че претендираните от него субективни права са част от възникналото
между ищеца и ответника правоотношение въз основа на разпоредбата на чл. 59 и
сл. от 330, което е обусловено от предвиденото в чл. 52 от КРБ право на
гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ.
Сочи, че именно за осъществяване на същото са приети и разпоредбите на ЗЗО,
където на първо место е дадено определение за задължително здравно осигуряване
в чл. 2, а с чл. 4 е предвидено, че същото гарантира на осигурените лица
свободен достъп до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет
от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител. Съобразени с така
дадената гаранция са и правата на лицата осигуряващи се задължително/ЗЗЛ/ в чл.
35 от 330.
Допълва, че за осигуряването на този достъп, а и за гарантиране спазването
на правата на ЗЗЛ с разпоредбата на чл. 45 от 330, Н. е задължена да заплаща
определени видове медицинска помощ. Тълкуването на тази разпоредба води до
извод, че плащането на предоставената на ЗЗЛ помощ от типа описан в чл. 45 от
330 е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, т.е. тази разпоредба има императивен характер. В подкрепа
на това сочи съдържанието на чл. 46 от ЗЗО. Пояснява, че в този законов текст
се говори, че редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на
отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите
между Р. и изпълнителите и че качеството на оказваната медицинска помощ,
заплащана от Н., трябва да отговаря на националните медицински стандарти и
правилата за добра медицинска практика. Сочи, че с НРД и индивидуалните
договори не може да се игнорира задължението за плащане, а единствено на
определяне подлежи реда за нейното предоставяне и момента, в който това следва
да стане. Според него в този смисъл е Решение № 279 от 17.10.2018г. по в.т.д.
323/2018г. на Апелативен съд П.,
Уточнява, че на задължително здравно осигурените лица / които не са страна
по договорите / е предоставен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета
на Н. и свободен избор на изпълнител на тези дейности / чл. 2 ал. 2 , чл. 4,
чл. 35 ал. 1 от ЗЗО/. Н. е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този
пакет / чл. 45 ал. 1 от ЗЗО / на избрания от здравно осигуреното лице
изпълнител. В бюджета за съответната година е задължително да има резерв за
непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане
на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
бюджетните средства - чл. 25 и чл. 26 ал. 2 от 330, в който смисъл и чл. 4 от
ЗБНК за
На следващо място, според ищецът възниква въпросът дали сключеният договор
установява лимит на отговорността на Н. при разплащанията за извършена
медицинска дейност към нуждаещи се задължително здравно осигурени лица.
Договорът е средство за реализация на конкретен, зачетен от правния ред
интерес. Според него, всяка от страните по договора постига желаното при
сключването му, когато удовлетвори заявения интерес на насрещната страна чрез
изпълнение на поетото от своя съществено задължение. Твърди, че правилото на
чл. 20а ал.1 ЗЗД придава на договора силата на закон за страните, доколкото те
са свободни да преценят дали да встъпят в правната връзка, за да постигнат
желания резултат и съответно при какви условия да се обвържат - какво са готови
да направят, за да получат желаното.
Сочи, че Н. не е свободна в преценката си дали да сключи договор, а дължи
да стори това, когато изпълнителят на болнична медицинска помощ докаже
потенциал да осигури качествена медицинска помощ. Видно и от съдържанието на
самия договор той се сключва в полза на трети на договора лица, нуждаещи се от
описана в договора помощ. Също така твърди, че изрично е посочено и че Н. се
задължава да заплаща изпълнената при тези условия медицинска дейност при указан
обем на дейностите и единична цена с договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. -
чл. 1 от договора, наименован предмет на договора. Според чл. 27 от договора Н.
заплаща и медицинските изделия до съответните стойности, посочени в Списъка,
когато същите са предвидени и вложени при изпълнение на определени клинични
пътеки от приложение № 16 към НРД за МД за
Посочва, че договора не съдържа клауза, която да задължава ищеца като
изпълнител на болнична медицинска помощ след изчерпване на лимита да поеме
обективно необходимите разходи за лечение на здравноосигурени лица, а нормата
на чл. 20 изр. първо ЗЗД придавала определящо значение при тълкуване на
договора на вложената в него воля. След като възложителят не е дефинирал това
положение като свое изискване към изпълнителя, нямало причина да се счита, че
очаква това, за да се приеме, че е налице съгласувана в тази насока воля.
Напротив, изрично била предвидена възможност за промяна на определените суми.
Липсвало и указание, че действието на договора е ограничено до усвояване на
предвидените средства.
Сочи, че освен това, ангажимент за лечебното заведение да поеме неизбежните
разноски за предоставяне на медицинската помощ противоречало и на целта на
договора. Според очертаните задължения за изпълнителя с процесния договор
ищецът като изпълнител на медицинската помощ по смисъла на Националния рамков
договор, дължал да осъществи здравната дейност в определен обем със съответната
клинична пътека. Пак според самия договор - чл. 8 ал. 1, ищецът оказвал помощ
по клинична пътека на здравноосигурено лице, на което е издадено „Направление
за хоспитализация“, а съгласно чл.11 т. 1 се задължавал да осигурява
непрекъснатост на болничната помощ по клиничната пътека, а дължал да преведе
пациента към друго лечебно, ако в хода на изпълнение на медицинските дейности
констатира дефицити, препятстващи достигане на очаквания резултат от клиничната
пътека – чл. 14 ал, 1 от договора. Следователно, самият договор определял като
съществен и за двете страни интересът на нуждаещото се от медицинска помощ
здравноосигурено лице, определящо като типична за договора цел - постигане на
качествено лечение и осигурена възможност за контрол досежно начина на
използване на целевите финансови средства. Според ищецът, при положение че
регламентираният в договора интерес е дефиниран на ниво закон като нито ЗЗО,
нито ЗБН. през
Според ищецът предложеното от ответника тълкуване, че Приложение № 2
определя границата на отговорността на Н., противоречи и на смисъла на
договора. След като самият възложител очаква изпълнителят да изпълни всички
дейности, предписани според клиничната пътека като необходими за определено
заболяване, този резултат би бил
непостижим при достигане на определения лимит преди да е приключило лечението.
Не става ясно и как лечебното заведение ще приеме препратен му пациент, каквото
очевидно се очаква, за да бъде приключено адекватно лечението, ако към момента
на постъпване на направлението за хоспитализация по чл. 14 ал. 2 от договора
лимитът му е изчерпан. Твърди, че договорът не предписва механизъм за
огласяване на лечебните заведения със свободен капацитет според предвидените им
средства, а и подобен ангажимент поставя под въпрос ефикасността на подхода,
ако отговарящото на този критерий лечебно заведение не разполага с необходимите
ресурси.
Според ищецът дори хипотетично да се приеме, че изпълнителят е бил длъжен
да идентифицира волята на Н., че целта на договора е предвидената сума да бъде
похарчена и да бъде игнорирана нуждата на здравно осигурено лице, потърсило
помощ след изчерпване на сумата, подобно тълкувание лишава от предмет договора
за периода от време до началото на следващия календарен месец с осигурено
финансиране. Освен, че при подобен подход договорът се обезсмисля като влиза в
пряко противоречие с правото на задължително здравноосигурените лица да разчитат
на достъпна медицинска помощ. Достъпността е предпоставена от информираност за
здравноосигуреното лице за лечебното заведение, гарантиращо му получаване на
дължимата услуга. Този съществен интерес е предопределен от трайност в
отношението между Н. и изпълнителя на болничната медицинска помощ и очевидно в
случая не би могъл да бъде осигурен и логично обяснява предписания с чл. 57
период на действие на поетия от изпълнителя ангажимент.
Освен това, да се счита, че ищецът е обвързан от договор да предоставя пакета
от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н., финансирайки тази дейност за
своя сметка, противоречи на добросъвестността. Очакването, че предоставената
медицинска помощ ще бъде заплатена при договорените цени очертавало зачетения
от правния ред интерес за ищеца да участва по договора. Ако се приеме
тълкуването, че интереса на ищеца е предопределен от приспадащата му се според
Приложение № 2 част при разпределяне на общия бюджет, при нормативно
утвърдената забрана да събира суми за обещани на здравноосигурените лица
здравни дейности, оказва се принуден от договора да осъществява дейност,
бидейки лишен от възможността да реализира принципно признато му право да
изиска плащане от пациента. В този смисъл Решение на СГС, TO, VI-13 състав по
т.д. 3390/2017г.
Ищецът сочи, че ответникът по делото твърди, че наложените ограничения на
стойностите са продиктувани от ограничения финансов ресурс, с който Н.
разполага, съобразно ЗБН. за 2015г., а също така, че с бюджета на Н. за 2015г.
са предвидени приходите и разходите при балансирано бюджетно салдо.
Посочва, че самият ЗБН. за
Твърди, че посочените по-горе данни представляват извадка от Отчет за
касовото изпълнение на бюджета на Н. и Обяснителна записка към ГФО на Н. за
2015г. и същите са публично достъпни на официалната интернет страница на Н.. За
информация на съда, представя извадка от посочените документи.
В допълнителния си отговор
ответникът сочи, че допълнителната искова молба, подадена от „М.“ ЕООД, по
търг.дело №380 по описа за 2018г. на Окръжен съд-С.З. е неоснователна, като в
тази насока излага следните съображения:
Относно позоваването в исковата молба на Решение №5750/29.08.2016г. на
Административен съд С. по адм.дело №7527/2015т„ потвърдено с Решение №493 от
12.01.2018г. по адм.дело №11702/2016г. на ВАС, което отменя т.2 и т.З от
Решение на Надзорния съвет (НС) на Н. (Н.) №РД-НС-04-9 от 27.0]
С т.2 и 3 от Решение №Р Д-НС-04-9/27.01.2015 г. на НС на Н. били
разпределени 95% от средствата за дейностите в болнична медицинска помощ (БМП)
получени през 2014г., на изпълнители, сключили договори за спешна диагностика и
90% на изпълнителите на БМП, при които няма спешна диагностика и лечение.
Информацията за първоначално определените средства, както и за заплатените през
2015г. средства за БМП по месеци и за цялата година на отделните лечебни
заведения, за всяка Р. и общо за всички Р. е публикувана на официалният сайт на
Н. /рубрика „ЗА БОЛНИЦИ", подрубрика „Информация за ЛЗ за БМП"/ и е
публична и общодостъпна. Видно от тази информация изплатените средства за
2015г. на изпълнителите на БМП, сключили договор с Н., надвишавали прогнозните
стойности в размер на 1 450 544 508 лв., определени в изпълнение на Решение
№РД-НС-04-9 от 27.01.2035 г. на НС на Н. и не били по-малко от общо заложените
средства по ЗБН. за 2015г. за дейностите в БМП, поради което решението на ВАС
не пораждало правни последици. Ответникът прилагам, към настоящия допълнителен
отговор за сведение на съда, разпечатки от сайта на Н. на горепосочената
информация.
Посочва, че в таблицата по-долу са представени данните за заложените
средства по Закона за бюджета на Н. (ЗБН.) за 2015г., разпределените средства в
изпълнение на Решение на НС на Н. ХйРД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. и изплатените
от Н. средства по индивидуалните договори с изпълнителите на БМП.
|
Средства по ЗБН. за
2015г. обнародван в ДВ брой 107 от 24.12.2014г. (лв.) |
|
|
1.За
здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ |
1 282 916
000 |
|
2.Определени
допълнителни средства от §9 от ЗБН. за 2015г. |
170 000 000 |
|
ОБЩО заложени средства
по ЗБН. за 2015г, за дейностите в БМП |
1 452 916
000 |
|
|
|
|
Разпределени средства
за дейностите в БМП по изпълнители, съгласно Решение №РД-НС- 04-23 от
20,03.2015г. в изпълнение на Решение №РД-НС-04-9 от 27.01.2015г. |
1 450 544
508 |
|
Заплатени средства за
дейностите в БМП на изпълнителите по сключените индивидуални договори за
2015г. |
1 523 880 392 |
Във връзка с направени тълкувания на различни клаузи от договора на
лечебното заведение-ищец с Н., ответникът също счита, че договора има силата на
закон за страните по същия съгласно чл.20а от Закона за задълженията и
договорите. Видно от представеният по делото договор № 241469/24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки в същия ясно са разписани правата
и задълженията на страните по него. Съгласно чл.20, ал.1, т.6, съответно в
чл.40, ал.6 от този договор условие за заплащане за всеки отделен случай по КП
е извършената и отчетена дейност по КП да е в рамките на стойностите, посочени
в Приложение № 2 към този договор и ищецът не можело да отчита с
финансово-отчетни документи, дейности/лекарствени продукти/медицински изделия
на стойност надвишаваща утвърдената в Приложение №2 за съответния месец.
Следователно за да бъде заплатена дейността, същата освен да е извършена, се
изисквало и да е договорена, т.е. да отговаря на определените в Приложение №2
стойности. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че е изложил и
съображения, относно обстоятелството, че клаузите на този договор не
противоречат и са в съответствие с относимите нормативни актове. Договор №
241469/24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки бил
подписан за изпълнител от ищеца и съответно било изразено съгласие с клаузите
на същия. Всеки изпълнител на БМП е длъжен да спазва клаузите на своя договор с
Н. и да съобразява стойността на отчетената от него дейност с определените му в
приложение №2 стойности. Твърди, че ако е отчетена дейност, чиято стойност
надвишава определената стойност в Приложение №2, плащане от страна на Н./Р. не
се дължи. В случай, че се извърши такова плащане, според ответника, ще е налице
неспазване на договора и относимата нормативна уредба, което поведение е
недопустимо от страна на Н./Р., предвид обстоятелството, че се касае за
законосъобразно разходване на обществен ресурс* бюджетните средства на Н. се
формират предимно /99%/ от здравноосигурителни вноски на осигурените лица.
Посочва, че в отговора на исковата си молба са изложени и доводи, че
клаузите на чл.20.ал.1, т.6 и чл.40, ал.6 от договор № 241469/24.02.2015г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки са в съответствие и са съобразени
с разпоредбите на чл.4, чл.5, чл.35, чл.45, ал.1 и ал.2 и чл.55, ал.З, т.5 и 6
/редакция ДВ, бр. 101 от 2009г., в сила от 01.01.2010г./ от ЗЗО.
В нормативната уредба /чл.21, ал.4 и ал.З от приложение №2Б към чл.2 от ПМС
№57 от 16.03.2015г., съответно чл.8, ал,1 и 2 от Правилата /изрично били
посочени възможностите, които лечебното заведение има право да приложи при
достигане на съответните месечни стойности, а именно:
„При достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на
капацитет на изпълнителя на БМП за хоспитализации, с изключение на случаите на
спешна диагностика и лечение, същият формира листа на чакащите съгласно чл.22
от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. За
случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят на БМП може да подаде в Р.
писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите
за дейностите в БМП в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на:
1.стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите
месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното
тримесечие, или
2. до 5 на сто от утвърдените съгласно правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБН. за
При увеличение размера на стойността на разходите за дейностите в БМП
промените в приложение № 2 към индивидуалния договор при прилагане на ал. 4 се
договарят между ИБМП и директора на Р. в срока за представяне в Р. на отчетите
за заплащане на дейността за съответния месец. „
Твърди, че от цитираните текстове следва, че когато в съответен месец
изпълнителят на БМП е достигнал определените месечни стойности/това обикновено
се случва към края на месеца/, състоянието на пациента не е спешно, тоест
подлежи на планова хоспитализация, на същият се определя ден и час за
постъпване в ЛЗ и се вписва в листа на чакащите. В началото на следващият месец
лечебното заведение започва да ползва средствата определени за този месец и
лечението може да се проведе. По този начин, ако пациента желае, избрал е да се
лекува в определена болница може да упражни правото си на избор.
Уточнява, че относно спешните случаи, във всички случаи, когато са
постъпвали писмени заявления по чл.8, ал.1 и 2 от Правилата, съответно чл.21,
ал.4 изречение второ и ал.5 от приложение №2Б към чл.2 от ПМС №57 от
16.03.2015г. са подписвани анекси към договорите с Н. на съответния изпълнител.
Твърди, че ищецът, за случаите на спешна диагностика и лечение от дейността
за дейност ноември 2015г. и м.март 2016г. не е подал писмено заявление за
увеличение на размера на месечната стойност на разходите и не бил сключен анекс
към договорите на това ЛЗ с Н.. По делото не са представени доказателства и от
ищеца, че такова заявление е подадено и е подписан анекс.
Във връзка с коригиране на утвърдените стойностите съгл. чл.8, ал.1 и 2 от
Правилата, съответно чл.21, ал.4 изречение второ и ал.5 от приложение №2Б към
чл.2 от ПМС №57 от 16.03.2015г,, В. апелативен съд в Решение №10/08.01.2018г.
по търг.дело №555/2017г. изложил следните доводи: “Коригиране на стойностите
може да се осъществи само при писмено искане в регламентирания срок/ за
представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец-чл.8,
ал.2 от Правилата на 2015г./ При липса на писмено искане съдът не може по иска
за реално изпълнение за първи път да прецени наличие на предпоставки за плащане
на суми, тъй като се касае за действия по администриране на бюджет,
представляваща дейност по целесъобразност, осъществявано от органите на Н. и Р.
в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна самостоятелност.“
Счита, че цитираните доводи на Варненския апелативен съд са правилни и
обосновани, като в процесният случай, след като ищеца не е подал в
регламентирания случай писмено заявление по чл.8, ал.1 от Правилата и не е реализирана
хипотезата на чл.8, ал.2 от Правилата, предявените по съдебен ред искове се
явяват неоснователни.
Разпоредбите на чл.21, ал.4 и ал.5 от приложение №2Б към чл.2 от ПМС №57 от
16.03.2015г., съответно чл.8, ал,1 и 2 от Правилата с подписване на Допълнително
споразумение №4/06.04.2015г. били станали част от съдържанието на договор
№241469/24.02.2015г., а именно чл.40, ал,8 и 9.
Предвид изложеното, според ответника, всички тълкувания, изложени в
допълнителната искова молба, какво следва да е поведението на изпълнителя на
болнична помощ или Н./Р. при достигане на съответните месечни стойности, които
не се позовават на конкретни договорни клаузи или нормативни текстове, са
неоснователни.
Относно изложените съображения в допълнителната искова молба за разпределяне
и изменение на стойностите по Приложение №2 към договора с Н. уточнява, че
Законът за бюджета на Н. за 2015г. в чл.З и чл.4 определя Н. като орган, който
администрира бюджета. За бюджета на Н. следва да се вземе предвид, че на
основание чл.29 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/ същият е елемент от
системата на осигуряването и здравната помощ, и при тълкуването му трябва да се
държи сметка за другите елементи от нея. Това налагало да се обсъди
съдържанието на общите принципи и цели, заложени в ЗЗО, чиято функция е
бюджетът на касата и по-точно чл.4 от ЗЗО. Съдържанието на посочената
разпоредба гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ
чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на
изпълнител, договорил се с касата. Граматичното тълкуване на текста водело до
извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени. Прилагателното
„определен“ показвало дадено, определена мяра. В този смисъл сочи Решение №2 от
22.02.2007г. на Конституционния съд по к.д.№12/2006г., с което е отхвърлено
искането на 54 народни представители от XL Народно събрание за установяване на
противоконституционност на чл.4 и 5 от ЗБН. за 2007г., поради противоречие с
чл.52, ал.1 от Конституцията. Разпоредбите на чл.4 и 5 от ЗБН. за 2007г. са
смислово идентични с чл.З и чл.4 от ЗБН. за 2015г.
Твърди, че подобни доводи са изложени и в Решение №10/08.01.2018г. на
Варненският апелативен съд по търг,дело №555/2017г., а именно - доколкото се
касае за плащания на разходи в рамките на предварително определен по месеци,
тримесечия и за годината бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно
само в рамките на предварително заложените проценти и в посочените срокове.
Заплащането на всички извършени дейности от изпълнители на болнична медицинска
помощ от страна на касата би довело до превишаване на разходната част на
приетия бюджет. В цитираното решение на Варненският апелативен съд се сочело
също така, че Н. и Р. извършват действия по администриране на бюджет, представляваща
дейност по целесъобразност в рамките на техните правомощия и при условията на
оперативна самостоятелност.
От представените по делото договор №241469/24.02.2015г и анекси към същия
се установявало, че Н. и Р. са изпълнявали в съответствие с нормативната уредба
правомощията си по администриране на бюджета, като на лечебното заведение-ищец
са определени, съответно са коригирани стойностите на дейностите в болничната
медицинска помощ, като видно от анекс№3/24.03.2015г. са утвърдени за заплащане
на ищеца стойности за дейности, чиято стойност надвишава утвърдените стойности
за м.декември 2014г., м.януари и февруари 2015г. - при съблюдаване разходването
и наличието на бюджетни средства, след решения на Надзорен съвет/НС/ на Н. и
подписване на анекси, с което средствата стават част от Приложение №2 към
договора. По време на действието на договор №241469/24.02.2015г. на лечебното
заведение-ищец били изплатени всички определени по месеци в Приложение №2
стойности, като това обстоятелство не се оспорвало от ищеца.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените с исковата молба и допълнителната
искова молба искове като неоснователни ведно с всички законови последици от
това, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено,
че между страните по делото е сключен договор № 241469 от 24.02.2015 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок срокът на действие на
НРД за МД за 2015г. Н. е възложител по договора и има задължение да заплаща
извършената и отчетена болнична медицинска помощ, според чл. 3, ал. 1, т.3 от
договора като съгласно чл. 35 от договора срокът е до 30-то число на месеца,
следващ отчетния.
С подписано допълнително
споразумение № 4/06.04.2015 г. към договор № 241469/24.02.2015 г. текстовете на
чл. 20, т. 6 и чл. 40, ал. 3 продължават да са част от съдържанието на
договора, като са отразени в чл. 20, ал. 1, т. 6, съответно в чл. 40, ал. 6.
С Анекс № 11/10.07.2015 г.
към договор № 241469/24.02.2015 г. и подписано към същия Приложение № 2 към
договора са определени стойности по видове дейности за болнична медицинска
помощ( БМП) от м. юли 2015 г. до м. ноември 2015 г., както и коригирани годишни
стойности на дейностите за БМП /КП, ВСМД, КПр и ПР/ и МИ и месечното им
разпределение за периода от м. август 2015 г. до м. декември 2015 г.
С Анекс № 24/21.01.2016 г.
към договор № 241469/24.02.2015 г. и подписано към същия Приложение № 2 към
договора са утвърдени месечните стойности за дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 от
Правилата, издадени на основание чл. 4, ал. 4 от ЗБН. ЗА 2015 г., за месеж на
дейност март 2016 г.
Със заповед №
РД-18-1125/08.12.2015 г. на директора на Р. - гр. С.З. е извършена проверка на изпълнителя на
болнична помощ за дейността му през м. октомври и м. ноември 2015 г. Резултатите
от проверката са отразени в констативен протокол от 02.09.2015 г., като не са
констатирани нарушения.
С писмо изх. №
140/07.01.2015 г. са представени и отчетени на ответника 13 броя фактури и 8
броя дебитни известия към фактури на обща стойност 1 021 175 лева,
която не заплатена от Н., като е поканен
ответника да заплати посочената сума.
С писмо изх. №
29-02-1258/18.12.2015 г. от Р. – С.З. на Н. е уведомен ищеца, че не са приети
представените с писмо № 29-02-1225/08.12.2015 г. финансово – отчети документи и
са върнати на ЛЗ.
С покана № 140/07.02.2015
г. ищецът е поканил ответника да заплати, посочените в нея суми по фактури в
общ размер от 1 277 618,49 лева.
Представени са дебитно известие
№ **********/08.12.2015 г. към фактура № **********/08.12.2015г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки на стойност 164 503 лв. - дължима лихва за
периода 01.01.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 49 907 лв.;
Дебитно известие №
**********/08.12.2015 г.към Фактура № **********/08.12.2015 г. за вложени
медицински изделия на стойност 9 640 лв. - дължима лихва за периода
01.01.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 2 924 лв.;
Дебитно известие №
**********/12.04.2016 г. към Фактура №**********/12.04.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки на стойност 13 731 лв. - дължима лихва за
периода 01.05.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 3 703 лв.
Установява се, че приетата с ПМС № 57/2015 г. – "Методика за заплащане на
дейностите в болничната медицинска помощ",с която всъщност
са променени правилата за заплащане на отчетена медицинска дейност е била публикувана
на 20.03.2015 година, при реално изтекъл повече от половината месец.
Няма
спор, че въвеждането на лимити за плащане на дейности от изпълнители на
медицинска помощ е резултат на Решение № РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на НС на Н.. С това решение, на основание Закона за здравното осигуряване,
Правилника за устройство и дейността на Н. и Закона за бюджета на Н. за 2015,
надзорният съвет е приел да се разпределят до 95% от средствата, получени през
2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при
които има спешна диагностика и лечение и до 90% от средствата, получени през
2014 г. на изпълнителите на болнична медицинска помощ, при които няма спешна
медицинска помощ.
С
решение № 5750 от 29.08.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело №
7527/2015 г., решението на НС на Н. в тази част е прогласено за нищожно, поради
липса на компетентност на съвета да променя разходи за болнична помощ. Това
решение е потвърдено с Решение № 493 от
12.01.2018 год. по адм.д. № 11702/2016 г. на ВАС
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните
по делото договор е регламентиран от разпоредбите на чл. 59, ал. 1 от ЗЗО вр. чл. 29, ал. 1 от Национален рамков договор за медицинските
дейности между Н. и Българския лекарски съюз за 2015 г. / Съгласно чл. 29, ал.1 от Националния
рамков договор изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и
в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на
сключения между страните договор.
В чл. 5 от ЗЗО са уредени основните принципи на
задължителното здравно осигуряване, между които: отговорност на осигурените за
собственото им здраве; равнопоставеност на осигурените при ползването на
медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска
помощ. В чл. 35 от ЗЗО е
регламентирано, че задължително осигурените имат право да получават медицинска
помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н. и да избират
лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с Р..
Безспорно е, че въвеждането на лимити за
плащане на дейности от изпълнители на медицинска помощ е резултат на Решение №
РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на НС на Н.. Видно от представените доказателства с
решение № 5750 от 29.08.2016 г. на Административен съд С. град по адм. дело №
7527/2015 г., решението на НС на Н. в тази част е прогласено за нищожно, поради
липса на компетентност на съвета да променя разходи за болнична помощ. Това
решение е потвърдено с Решение № 493 от
12.01.2018 год. по адм.д. № 11702/2016 г. на ВАС. Поради това настоящата съдебна инстанция намира,
че горепосоченото
решение на надзорния съвет не е произвело действие, поради което не е налице правно основание за лимит на дейностите
извършени правомерно от изпълнителите на болнична медицинска помощ.
Поради това съдът намира, че отказът на Н. да финансира
със средства заложени в бюджета, извършените дейности по клинични пътеки и
свързаните с тях медицински дейности, не е нормативно установено, поради което същите подлежат на заплащане, тъй
като от доказателствата по делото се установява наличието на реално изпълнение на
задълженията на болницата към здравноосигурени
лица, по клинични пътеки, които следва да се е заплащат от здравната каса.
Ето защо съдът намира, че клаузите на чл. 20, т. 6 и чл. 40, ал. 3 от договор № 241469
от 24.02.2015 г., които впоследствие
с т. 3 и т.
13 на § 2 и на т. 2 от § 3 от допълнителното
споразумение от 06.04.2015 г., се изменят, допълват, респ. създават, съответно чл. 20,
ал. 1, т. 6, чл. 40, ал. 6 и чл. 53, ал. 1, т. 3, въвеждат ограничения при заплащането на оказаната от болничното заведение
медицинска помощ. Поради това същите противоречат
на законовите разпоредби, регламентиращи болнична медицинска помощ, въз основа
на които този договор е сключен, а именно чл. 52 от Конституцията на РБ, чл. 5, чл. 35 от ЗЗО. Това е така, тъй като оказването на медицинска помощ на
здравноосигурените лица се поставя в зависимост от обстоятелството дали
необходимостта е възникнала в рамките на определените от здравната каса
стойностни лимити. Това води до неравнопоставеност при третирането на лица,
потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности,
поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД предвиждащите такива ограничения договорни клаузи
са нищожни и като такива не произвеждат действие. Освен това настоящата съдебна
инстанция счита, че горепосочените клаузи са в противоречие с духа на ЗЗО, като в самия закон
не е предвидена възможност Н. да откаже да плати на това основание, а индивидуално сключения договор сключен между
страните по делото не
може да съдържа клаузи, по-неизгодни от Националния рамков договор и ЗЗО. Ето защо, съдът намира, че от представените по делото доказателства, които не са оспорени от ответника, се установява, че всички дейности по извършена болнична помощ по клинични пътеки и вложени медицински изделия са фактурирани в стойностите, уговорени между страните, поради което следва да бъдат
заплатени.
По отношение на иска, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в
претендираните размери.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че Н. следва да заплати на “М.“ ЕООД – главница в размер на 164 503 лева по Дебитно известие № ********** / 08.12.2015
г. към Фактура № **********/08.12.2015 г.
за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху
главницата за периода 01.01.2016г. до 27.12.2018г. в размер на 49 907 лв.,
заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.12.2018г.
до окончателното й изплащане; главница в размер на 9640 лева по Дебитно известие №
**********/08.12.2015 г. към Фактура № **********/08.12.2015 г. за вложени
медицински изделия, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.01.2016 г. до 27.12.2018 г. в размер на 2 924 лв., заедно със законната
лихва върху неплатената главница, считано от 28.12.2018г. до окончателното й
изплащане; главница в размер на 13 731 лева по Дебитно известие № **********/12.04.2016 г. към Фактура №
**********/12.04.2016 г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно
с мораторна лихва върху главницата за периода 01.05.2016 г. до 27.12.2018 г. в
размер на 3 703 лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Н. следва да заплати на „М.“ ЕООД направените по делото разноски
в размер на
16 076 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н. с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: гр. С. *** със съдебен адрес: гр. С.З., ул. ***
да заплати на „М.“ ЕООД – ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., бул. ***:
главница в размер на 164 503
лева /сто шестдесет и четири хиляди петстотин и три лева/ по Дебитно
известие № ********** / 08.12.2015 г. към Фактура № **********/08.12.2015 г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода 01.01.2016г. до
27.12.2018г. в размер на 49 907 лв. /четиридесет
и девет хиляди деветстотин и седем лева/, заедно със законната лихва върху
неплатената главница, считано от 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане;
главница в размер на 9 640 лева /девет хиляди шестстотин и
четиридесет лева/ по Дебитно
известие № **********/08.12.2015 г. към Фактура № **********/08.12.2015 г. за
вложени медицински изделия, ведно с мораторна
лихва върху главницата за периода 01.01.2016 г. до 27.12.2018 г. в размер
на 2 924 лв. /две хиляди деветстотин
двадесет и четири лева/, заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.12.2018г. до окончателното й изплащане;
главница в размер на 13 731
лева /тринадесет хиляди
седемстотин тридесет и един лева/ по Дебитно известие № **********/12.04.2016
г. към Фактура № **********/12.04.2016 г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки, ведно с мораторна лихва
върху главницата за периода 01.05.2016 г. до 27.12.2018 г. в размер на 3 703 лв. /три хиляди седемстотин и три
лева/, заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от
28.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК ***със седалище и адрес на управление:
гр. С. *** със съдебен адрес: гр. С.З., ул. *** да заплати на „М.“ ЕООД
– ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., бул. *** направените по
делото разноски в размер на 16 076 лв. /шестнадесет хиляди и седемдесет и шест
лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: