РЕШЕНИЕ
№216 23.11.2018 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
.
Несебърският районен съд граждански състав на двадесет и пети октомври през две хиляди и
осемнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Диана Каравасилева
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
гр.д.№ 357 по описа за 2015 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на В.М.М., ЕГН **********, с
адрес ***, К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, Я.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, против С.Ж.У., ЕГН ***********,
К.Н.У., ЕГН **********, двамата живущи в гр. Несебър, ул. „***********, П.Г. К.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че ищците са наследници на Величка Лазарова
Бояджиева, починала на 02.09.2012 г. Последната била собственик на поземлен
имот с идентификатор *******по КК и КР на гр. Несебър, за който през 2008 г.
била предявила иск по чл.108 от ЗС против първите двама ответници и още две
физически лица- техни правоприемници. Претенцията била уважена и решението било
влязло в сила на 19.07.2011 г. Исковата молба не била вписана, но влязлото в
сила решение било вписано по надлежния ред на 24.02.2014 г. През месец декември
2014 г. в полза на ищците бил издаден констативен нотариален акт № 53, т.ХІ, н.д.
№ 1710/2014 г. на нот. Мария Бакърджиева. От ЧСИ
Делян Николов същите разбрали, че през 2010 г. първите двама ответници били
учредили в полза на третия договорна ипотека върху имота. Поради неизплащане на
задължения по договор за заем, К. се снабдил с изпълнителен лист и образувал
изпълнително дело, по което ЧСИ е насочил изпълнението върху имота. Предвид на
това за ищците възниквал правния интерес да предявят иск по чл.440, ал.1 от ГПК
за приемане за установено, че процесния имот не е собственост на длъжниците С.У. и К.У.. Твърди се, че въпроса със
собствеността е разрешен с влязлото в сила съдебно решение и е налице сила на пресъдено нещо по отношение на страните.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират отговор, с който оспорват
предявената претенция. Ответниците Узунови твърдят, че са собственици на имота
по силата на покупко- продажба, обективирана
в н.а. № 132, т.ІV, рег. № 3145, н.д. № 1075/2004 г. Имота бил закупен от Е.М.и
Л.С., които към момента на сделката, притежавали валиден нотариален акт, които
не бил отменен със съдебно решение. Узунови владеели имота и понастоящем
необезпокоявано и в този смисъл се считат за добросъвестни владелци. Позовават
се на придобивна давност като към своето владение присъединяват владението на праводателите си. Ответникът К. твърди, че исковата молба е
нередовна, тъй като не било посочено към кой момент ищеца искал да се установи
кой е собственик на имота. Заявява, че искът е недопустим предвид влезлите в сила
съдебни решения. Навежда доводи и за неоснователност предвид на това, че към
датата на учредяване на договорната ипотека в имотния регистър нямало отразен
висящ спор за собственост. Счита се за трето добросъвестно лице, за което
вписаното решение не пораждало действие.
С Определение № 530/17.08.2015 г. съдът е прекратил производството по
делото, приемайки, че иска е недопустим, което определение е било отменено по
реда на инстанционния контрол. Върховната инстанция е
приела, че за ищците съществува правен интерес от предявяване на иск по чл.440,
ал.1 от ГПК, тъй като при евентуалното му уважаване ще е налице основание за
прекратяване на образуваното изпълнително дело.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството носи
правното си основание в чл.440, ал.1 от ГПК. Допустимостта на настоящото
производство е била предмет на инстанционен контрол,
при който върховната инстанция е заявила становището си, приемайки, че спора
следва да се разгледа по същество. В тази връзка предявената претенция се явява
допустима.
Няма спор по
делото, че при ЧСИ № 804 с район на действие ОС- Бургас има образувано
изпълнително дело № 20148040401338 въз основа на издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 988/2014 г. по описа на РС- Несебър. На настоящият състав му е
служебно известно, че по това дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът С.Ж.У., ЕГН **********,***, да заплати на П.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от 5 000 лева, представляващи задължение по сключен договор за заем в
размер на 50 000 лв., за обезпечението на който е учредена ипотека, обективирана в нотариален акт № 46, т.ІV, рег. № 3305, н.д.
№ 637/2010 г. на нотариус Стоян Ангелов с район на действие НРС, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от датата на
подаване на заявлението- 26.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 100 лв., представляващи съдебно- деловодни разноски. Не се оспорва и
обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело изпълнението е насочено
срещу ипотекирания имот, които се явява процесен.
Съгласно нормата на чл.440, ал.1 от ГПК всяко трето лице, чието право е
засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника. В случая ищците по настоящото производство се явяват трети лица, тъй
като не са участници в изпълнителното дело. От приложеното по делото влязло в
сила решение № 45/24.06.2009 г., постановено по гр.д. № 473/2008 г. по описа на
РС- Несебър, се установява, че в производство по чл.108 от ЗС, инициирано от В.Л.Б.против
Е.А.С., Л.А.С., С.Ж.У. и К.Н.У. /първите две праводателки
на последните двама/, е прието, че собственик на поземлен имот с идентификатор *******по
КК и КР на гр. Несебър, е В.Б.. Не се спори по делото, че исковата молба не е
била вписана, но на 24.02.2014 г. е било вписано решението по делото. В този смисъл,
по аргумент на чл.115, ал.4 от ЗС, от деня на вписването му решението има оповестително действие и спрямо трети лица, каквото
безспорно е П.Г. К.. На това основание и третият ответник, наред с другите
страни по настоящото производство, следва да се счита обвързан със силата на пресъдено нещо. Наведените от страна на ответниците
твърдения за наличие на права в тяхна полза, включително и на основание
давностно владение, вече са били предмет на производството по гр.д. № 473/2008
г., поради което и предвид обстоятелството, че Узунови като ответници е
следвало в това производство да наведат всички възможни свои възражения, следва
да се приеме, че ищцата Бояджиева е станала собственик на процесния имот от
момента на възстановяване на собствеността от ПК през 1998 г. като и до
настоящия момент по делото няма данни същата да е загубила това си право. На
това основание претенцията по чл.440, ал.1 от ГПК се явява основателна. Следва
да се отбележи и обстоятелството, че този извод е бил възприет и от ОС- Бургас,
по повод образуваното пред него гр.д. № 1355/2016 г., с решението по което е
била прогласена нищожността на договора, с който е била учредена договорната
ипотека върху процесния имот.
С оглед изхода на
спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно- деловодни разноски. Видно от приложеният списък по
чл.80 от ГПК претендира се сумата от общо 2725 лв., от която 1225 лв.- държавна
такса, и 1500 лв.- адвокатско възнаграждение. Съобразно представената по делото
данъчна оценка на имота, същата възлиза на 30589,30 лв. Въз основа на нея
следва държавната такса за предявената претенция да бъде в размер на 306 лв. По
делото е налице платежно нареждане за заплатена такса от 1224 лв., поради което
в полза на ищците следва да бъде присъдена сумата от 306 лв. за държавна такса,
като останалата част следва да им бъде върната. Заплатената в повече държавна
такса не дава основание на съда да натовари ответниците с останалата, недължима
част от внесената сума. По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение,
от страна на адв. Б.- процесуален представител на
ответника К., бе направено възражение за прекомерност, което съдът не споделя.
Касае се за процесуално представителство на трима ищци, при условията на субективно
съединяване, поради което хонорар в размер на по 500 лв. за всеки един е дори
под предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявен от В.М.М., ЕГН **********, с адрес
***, К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, Я.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, против С.Ж.У., ЕГН ***********,
К.Н.У., ЕГН **********, двамата живущи в гр. Несебър, ул. „***********, П.Г. К.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.440, ал.1 от ГПК, че поземлен имот с идентификатор *******с
административен адрес в гр. Несебър КК „Слънчев бряг”, западна част, на площ от
700 кв.м., предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно
ползване- незастроен имот за курортно- рекреационен
обект, при съседи: *******, *******, *******, *******, НЕ принадлежи и не е
собственост на длъжниците по изпълнително дело № 20148040401338 по описа на ЧСИ
№ 804 с район на действие ОС- Бургас- С.Ж.У.,
ЕГН ***********, К.Н.У., ЕГН **********, двамата живущи в гр. Несебър, ул. „***********.
ОСЪЖДА С.Ж.У., ЕГН ***********, К.Н.У., ЕГН **********, двамата
живущи в гр. Несебър, ул. „***********, П.Г. К., ЕГН **********,***, да
заплатят на В.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, Я.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, по равно сумата от 1806 лв. /хиляда осемстотин и
шест лева/, представляващи съдебно- деловодни разноски.
Постановява сумата
от 918 лв. да бъде върната на ищците като платена в повече държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: