№ 64
гр. Троян , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100106 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК.
„ЮБЦ” ЕООД – гр. София, представител Ю.Б.Ц. е предявило иск
против ИВ. СЛ. М. от гр. Троян. Претендира се установяване съществуването
на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 1085/2020 г. по описа на Районен съд - гр.
Троян за сумата 54,51 лева, представляваща неустойка по сключен договор за
далекосъобщителни услуги.
Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното
вземане се основава на договор, сключено между И.М. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* на 19.09.2017 г. за
предсотавяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15838482002.
Сочи, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК
*********. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК
1
*********, е прехвърлило вземането, придобито от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********. За
двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ,
като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на
ответника.
Ищецът претендира неустойката в посочения размер на 54,51 лева
поради предсрочното прекратяване на договора на 07.01.2018 г. поради
неизпълнение на задълженията на абоната-ответник. Сочи, че претендираното
вземане е съгласно клауза в т. 2 от договора и представлява сбор от
трикратния размер на месечните такси на абонатните услуги, за абонаментен
план VIVACOM Mobix 60 с месечна абонамента такса в размер на 21,80 лева.
На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника И.М. е назначен особен
представител – адв. Д.П. от ЛАК. При проведената процедура по реда на чл.
131, ал. 1 от ГПК адв. П. е представил писмен отговор, с който оспорва
предявената претенция, като счита, че ответника не е надлежно уведомен за
извършената цесия.
В съдебно заседание за ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, редовно
призовано, не се явява представител. По делото е постъпила молба -
становище по същество чрез пълномощника адв. Г..
За ответника И.М. в съдебно заседание се явява назначения му особен
представител - адв. Д.П., който моли съда да отхвърли така предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Предмет на настоящето производство е задължение, за което съда е
издал заповед по чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 1085/2020
г. на ТРС срещу ответника И.М.. По издадената заповед по описа на Районен
съд - гр. Троян, ответника е осъден да заплати на ищеца - кредитор сумата
54,51 лева, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15838482002 от 19.09.2017 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и И.М., за което е издадена фактура от
2
22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2020
г. до окончателното й изплащане; сумата 25,00 лева, представляваща
разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180,00 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор за цесия по силата, на който ищцовото
дружество е придобило претендираното вземане, което се основава на
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15838482002 от 19.09.2017 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* и И.М..
За задълженията по договора са издадени фактури за месеците
септември, октомври, ноември и декември 2017 г.
На 22.01.2018 г. е издадена крайна фактура за всички задължения, които
възлизат на сумата 268,38 лева.
С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД. С
договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, е прехвърлило вземането
на „ЮБЦ” ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към исковата молба за
връчване на ответника.
Ищецът претендира неустойката в размер на 54,51 лева поради
предсрочното прекратяване на договора на 07.01.2018 г. поради неизпълнение
на задълженията на ответницата. Сочи, че претендираното вземане е съгласно
клауза в т. 2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на
месечните такси на абонатните услуги, както следва: 3х18,17 лева /без ДДС/
по тарифен план VIVACOM Mobix 60.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена
съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза
е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако
3
същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По
принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422
ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този
установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок
възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск
за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в предвидения едномесечния срок и е допустим.
Назначения особен представител на ответника - адв. П., оспорва
надлежното уведомление на длъжника за извършената цесия.
Установи се в процеса, че и по двата договора за цесия, описани горе,
длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като
уведомлението е приложено към исковата молба за връчване на ответника.
Съдът намира възражението на адв. П. за неоснователно. В случая
цесията е съобщена на назначения на длъжника особен представител с
връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила
действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния
установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Адв.
П. не оспорва валидността на цесионния договор, с чието сключване вземането
преминава от цедента върху цесионера. С постигането на съгласието
цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към
този момент. В чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие
спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено на
последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води
до недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде
сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията
му. В случая от назначения на ответника особен представител не са изложени
доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след датата на
сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния
кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното
4
вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна
практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да
се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария
кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата
молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД.
В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.
Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената
цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК, за да породи действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. На
съдебния състав е известна противоречивата на практика на съдилищата по
този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. В Решение №
198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн.
чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 от ГПК, ал.1 -
5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че
следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение №
148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о.и др./ се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална
покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.
5
50 от ЗННД вр.чл. 47 от ГПК, ал.1 - 5. Отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК
се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т.
е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за
извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен
от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи
разпоредбата на чл. 50 от ЗННД във вр. с чл. 47 ал. 1 – 5 от ГПК,
уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без
реално да е достигнало до знанието на длъжника.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при
сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото
производство, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното
охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в
лицето на адв. Д.П., която е получил препис от исковата молба с всички
приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, като
макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният
особен представител е взел участие в с. з. по делото до края на устните
състезания, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ГПК, както
и господстващото в правната теория становище, че особеният представител
разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален
представител. В разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ГПК са изброени
изчерпателно действията, за които се изисква изрично пълномощно –
сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване
искания на другата страна, получаване на пари или други ценности, както и за
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Няма пречка
обаче особеният представител да приема материалноправни изявления,
свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между
представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Приемането, че
длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава, че му се
дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, регламентиран в чл. 9 от ГПК.
6
Поради изложените съображения съдебният състав счита, че връченото
на особения представител на ответника уведомлението за извършената цесия е
породило действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване
факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги - наличие на валидно договорно отношение с ответника,
както и наличие на възникнало за последния задължение по този договор
/дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на
претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към
исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му
на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с
реално използваните от ответницата услуги/.
Ищецът основава своята претенция на твърдения за предсрочното
прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги на
ответницата, тъй като същата не е заплатила задълженията си за четири
последователни отчетни месеца, а именно: м. септември, октомви, ноември и
декември 2017 г. на посочената сума, за което е издадена фактура.
Ответната страна не е представила доказателства, от които да се
установява, че използваните от отв. М. мобилни услуги в този четиримесечен
период, за които е издадената фактура, са заплатени своевременно. От друга
страна, сами по себе си издадената фактура не установява наличието на
задължение. Същата има характер на частен диспозитивен документ, който
обективира изгодни за издателя факти, поради което и при наличния спор
следва да бъдат доказани, а именно - реалното използване на процесните
услуги и осчетоводената им стойност, както и неизпълнението от страна на
ответницата. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които
съдът да приеме за установен факта на използване от абоната на тези услуги в
посочения период, без изпълнение на насрещното задължение за заплащане
на услугите, който обосновава претендираното от ищеца право за
едностранно прекратяване на договора и начисляване на неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава
7
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята същност
неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното
неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и
на вина за неизпълнението. В процесния договор е предвидено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на 24-месечния срок по вина на
абоната, вкл. при неплащане на дължими суми, последният дължи неустойка
в размер на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им
размер месечни вноски.
Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите в общ размер на 54,51 лева, начислена в крайна фактура от
22.01.2018 г. на обща стойност 268,38 лева.
В ИМ се сочи, че претендираното вземане е съгласно клауза в т. 2 от
договора и представлява сбор от трикратния размер на месечните такси на
абонатните услуги, както беше посочено горе.
В конкретния казус твърдението е за едностранно разваляне на договора
поради виновно неизпълнение от страна на абоната на мобилни услуги. Касае
се за писмен договор и изявлението за прекратяването му следва да е в
писмена форма, както и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в ИМ, като това не се установява
и от представените писмени доказателства.
Предвид, че ищецът не доказа основанието за предсрочното му
прекратяване, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен, предявения иск с правно
8
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „България“ № 81, вх. В, ет. 8, представител Ю.Б.Ц.,
пълномощник адвокат В.Г. от САК, против ИВ. СЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ж. к. „Хр. Смирненски“, бл. № 1, вх. Г, ап. 25,
с който се претендира установяване съществуването на вземане, за заплащане
на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 1085/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Троян, както следва: за сумата
54,51 лева, представляваща неустойка за предсрочно погасяване на Договори
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
15838482002 от 19.09.2017 г., сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и И.М., за което е издадена фактура от
22.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2020
г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9