Р Е Ш Е Н И Е
№ 648
гр.Видин, 27.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3 – ти състав в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена
Евтимова като разгледа докладваното от съдията
Стоянова гр.дело № 594 по описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от „Теленор България“ ЕАД – София,
чрез адв. Виолета Герова против С.В.Г. ***, с която са предявени обективно съединени
установителен иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, осъдителен иск с правно основание
чл. 92 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 342, ал. 1 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество
произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на
сключени Договори за мобилни услуги и Договор за лизинг.
Претенциите на ищцовото дружество
произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата на сключен договор за мобилни услуги от 22.07.2013г.
за мобилен телефонен номер ********** по програма Глобул Макс 13.99
лева. Посочено е, че с Допълнително споразумение от 07.01.2016г. отношенията по повод титулярния мобилен номер
********** са новирани и абонатът е
предпочел да ползва абонаментен план Резерв 24.99 лева за срок на действие до
07.01.2018г. От същата дата абонатът е сключил и договор за лизинг за мобилно устройство марка Сони, модел Експериа М4 Аква Блек на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лева всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Посочва се, че ответника е
ползвал предоставените от ищцовото дружество услуги за периода 05.12.2016г. до 04.05.2017г.,,
за които са издадени следните фактури:
фактура № **********/05.01.2017г., с падеж на плащане 20.01.2017г., за отчетен период на потребление от 05.12.2016 г. до 04.01.2017г., за сумата от 48.77 лева.
фактура № **********/05.02.2017г., с падеж на плащане 20.02.2017г., за отчетен период на потребление от 05.01.2017 г.
до 04.02.2017г., за
сума за плащане в размер на 41.47 лева, от които 20.82 лева месечен абонамент и
15.59 лева – вноска за лизинг.
фактура № **********/05.03.2017г., с падеж на плащане 20.03.2017г., за отчетен период на потребление от 05.02.2017 г. до 04.03.2017г., за сума за
плащане в размер на 40.57 лева, от които 20.82 лева месечен абонамент и 15.59
лева – вноска за лизинг.
След извършена корекция на дълга, е останало
незаплатено задължение на ответника в размер на 139.81 лева. Поради неизпълнение на
задължението да заплати стойността на услугите, ищцовото дружество е прекратило
едностранно индивидуалните договори и на
05.05.2017г. е издал крайна фактура №
********** с начислена обща сума за
плащане в размер на 477.94 лева, представляваща неплатен остатък в размер на
139.15 лева, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 198.48 лева и незаплатени лизингови вноски в размер на 140.31 лева.
Ищецът претендира и заплащане на неустойка в размер на 74.97 лева, на основание договорната отговорност на
абоната по т. 11 от договора за мобилни услуги поради едностранно прекратяване
на договора.
Ищецът претендира и сумата в размер на 140.31 лева, представляваща
неплатени вноски по Договор за лизинг
като твърди, че ответникът не е заплатил 8 броя лизингови вноски за периода от м.05.2017г. до м. 12.2017г.,
нито е върнал мобилното устройство на Лизингодателя, поради което дължи и
допълнителната сума в размер на 140.31 лева.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 139.15 лева, неплатени потребени мобилни услуги за периода от 05.12.2016г. до
04.05.2017г.
Иска се също ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 74.97 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.
Иска се също ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от
140.31 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за устройство
марка СОНИ, модел Експерия М4 Аква Блек.
Ответникът редовно уведомен, чрез назначения особен
представител е подал отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в
който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Направил е възражение за
нищожност на клаузата на т. 11 от индивидуалния договор, сключен на
22.07.2013г. , както и на клаузата на чл. 4 от раздел IV на допълнителното споразумение, сключено с ответника. Посочил е , че тези
клаузи са неравноправни по смисъла на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност е направено и възражение за прекомерност на
претендираната неустойка.
По делото са събрани писмени
доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС - Видин,
назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за
мобилни услуги от 22.07.2013г., от който
е видно, че ответникът е сключил договор с ищеца по програма Глобул Макс 13.99 лева за телефонен номер **********. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
Представено е и Допълнително
споразумение към договора за мобилни
услуги от 07.01.2016г., съгласно което
абонатът е преминал на абонаментен план Резерв 24.99 със срок на действие до 07.01.2018г., като е сключен и
договор за лизинг от същата дата,
за мобилно устройство марка Сони,
модел Експериа М4 Аква Блек на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 15.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Представени като доказателства по делото са заверени преписи от 5 бр. фактури, ведно с извлечение
за потреблението, както следва:
фактура № **********/05.01.2017г., с падеж на плащане 20.01.2017г., за отчетен период на потребление от 05.12.2016 г. до 04.01.2017г., за сумата от 48.77 лева.
фактура № **********/05.02.2017г., с падеж на плащане 20.02.2017г., за отчетен период на потребление от 05.01.2017 г.
до 04.02.2017г., за
сума за плащане в размер на 90.24 лева, от които 25.88 лева месечен абонамент,
15.59 лева – вноска за лизинг и 48.77 лева-
задължения за предходен период.
фактура № **********/05.03.2017г., с падеж на плащане 20.03.2017г., за отчетен период на потребление от 05.02.2017 г. до 04.03.2017г., за сума за
плащане в размер на 130.81 лева, от които 24.98 лева месечен абонамент, 15.59
лева – вноска за лизинг и 90.24 лева – задължения за предходен период.
фактура № **********/05.04.2017г., с падеж на плащане 20.04.2017г., за отчетен период на потребление от 05.03.2017 г. до 04.04.2017г., за сума за
плащане в размер на 139.15 лева, от които 15.59 лева – вноска за лизинг и
130.81 лева – задължения за предходен период.
фактура № **********/05.05.2017г., с падеж на плащане 20.05.2017г., за отчетен период на потребление от 05.04.2017 г. до 04.05.2017г., за сума за
плащане в размер на 477.94 лева, включваща 198.48 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, 140.31 лева – вноска лизинг и
139.15 лева – задължения за предходен период.
По делото са представени Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.
В хода на делото е представена и спогодба от
11.01.2018г. между Комисия за защита на
потребителите и ищцовото дружество, съгласно която начисляваната неустойка не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Вещото
лице по назначената и приета по делото експертиза е дало заключение, че
неплатената стойност по издадени фактури към ответника за периода от
05.12.2016г. до 04.05.2017г. е в размер на 139.15 лева, неплатените лизингови
вноски за периода от 05.05.2017г. до 07.01.2018г. са в размер на 140.31 лева,
неустойката от три стандартни месечни такси е в размер на 74.97 лева.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 477.94 лева, потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното плащане,
сумата от 69.86 лева – лихва за периода от 21.05.2017г. до 28.10.2018г., както
и разноски в размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско
възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение
по договор за далекосъобщителни услуги от 22.07.2013г. Липсва издаване на заповед за изпълнение за
неустойка и неплатени лизингови вноски,
предмет на предявените осъдителни искове.
По
договора за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване
на сключения договор за мобилни
услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от
Общи условия, като ответникът има качеството абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България
" ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от
ДР на Закона за електронните съобщения.
От
представения договор за мобилни услуги от 22.07.2013г., се установява, че
ответникът е преминал от предплатена
услуга към стандартен месечен абонамент 13.99 лева телефонен номер **********. С Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от
07.01.2016г., абонатът е преминал на абонаментен план Резерв 24.99 със срок
на действие до 07.01.2018г. От представените фактури и извлечение към всяка от тях, както и от заключението на вещото лице, се
установяват потребените от ответника мобилни услуги и тяхната стойност.
Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответника не са ангажирани. Поради
това исковата претенция в тази част се явява основателна и следва да бъде
уважена за сумата от 139.15 лева.
По
отношение на претендираната неустойка, съдът намира следното:
Ищцовото
дружество претендира заплащане на сумата от 74.97 лева, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение
на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да
са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
В случая, от приложените по делото
Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени
услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл.
19б/, а същевременно договора,
сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на
дължимите месечни такси до края на договора. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно
доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените
обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого
са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която
упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Следва да се отбележи,
че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин
на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
стандартни абонаментни такси, установяването факта на
получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за
доказване на основанието, но и за размера на иска. Доказателства
за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради
виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на
договора, то това изявление е
след изтичане на срока на договора и след съставянето на процесните сметки, с които
е начислена
неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало
основание за това. Освен това,
следва да се отбележи, че в сметките, с които е начислена търсената неустойка липсва посочване какво е основанието за
начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за
кой период и пр.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът
не се е възползвал от правото си да прекрати договора, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка
при предсрочно прекратяване на същия.
Освен
това, според настоящия съдебен състав, неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги следва да бъде квалифицирана като неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В процесния случай, ответника притежава качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, а чл. 143 от ЗЗП
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза за
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление, респ. съвкупност от
правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите,
обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесния договор е сключен при предварително
определени условия от едната страна -
доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самия
договор, че същия е
бланков и не е бил предмет на предварително
договаряне между страните като ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и
в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В случая, с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага извод, че ответникът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието на самите неустоечни
клаузи по договора и съпоставяйки ги с
останалите клаузи за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема,
че същите са явяват неравноправни, поради което са и нищожни. Така, както са уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е
уговорена за предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни
права за потребителя. Видно е от самия
договор, че потребителят няма никакво право да прекрати съответния договор, без
това да влече след себе си заплащане на неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано висока неустойка, поради
предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение на негово
задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като размерът на
неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24 месечни
абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук следва
да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било правила за
изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото задължение от
потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение, потребителят дължи
заплащане на неустойка в посочения размер, което създава значително
несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
Съдът следи служебно, дори при
липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази
нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени
хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък
преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение
№ 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на горното, съдът намира, че ответника не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният
осъдителен иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен.
По
договора за лизинг.
От представения и неоспорен Договор за лизинг от 07.01.2016г. , сключен
за 23 месеца, се установява, че ищцовото дружество като лизингодател е
предоставило на ответника като лизингополучател
за временно възмездно ползване на
мобилно устройство марка устройство
марка Сони, модел Експериа М4
Аква Блек с обща лизингова цена в размер на 358.57 лева, чрез внасяне на 23
месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лева всяка.
В договора е уговорен подробен
погасителен план на лизинга. Установява се
също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право да
придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на
договора за лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като
заплати уговорена допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за
ползвани мобилни услуги. В противен
случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
Съгласно този текст, с договора за
лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Отношенията
по договор за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответникът
не е изпълнил задълженията си да заплати
дължимите се лизингови вноски по
договора за лизинг. От заключението на вещото лице се установява, че не са
платени 9 лизингови вноски за периода от 05.05.2017г. до 07.01.2018г. в размер
на 140.31 лева. Не се установи този договор да е прекратен, нито пък ответника да
е върнал даденото му на лизинг мобилно устройство. Поради това, същият ще следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество дължимите се вноски по договора за лизинг в общ размер на 140.31
лева.
По
отношение на разноските.
С оглед
изхода на делото, в полза на ищеца в заповедното производство ще следва да му
се присъдят разноски в размер на 6.35 лева за платена държавна такса и 45.72
лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
В
исковото производство ще следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 98.56 лева
за платена държавна такса, 141.93
лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 157.70 лева – разноски за особен
представител и 78.85 лева – разноски за вещо лице.
Настоящият съдебен състав
констатира, че в заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за
сумата от 477.94 лева, потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 07.11.2018г. до окончателното плащане, а
предявеният установителен иск е за сумата от 139.15 лева, както и е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 69.86 лева – лихва за периода от 21.05.2017г.
до 28.10.2018г., но ищцовото дружество не е предявило иск за
установяване на това вземане. Поради това, издадената заповед за
изпълнение в частта над сумата от 139.15 лева и в частта за мораторната лихва ще следва да бъде
обезсилена.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се
преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В
случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:
IBAN: ***, BIC:***.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на С.В.Г.
с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 139.15 лева, представляваща неплатени потребени
мобилни услуги за периода от 05.12.2016г. до 04.05.2017г. по
договор за мобилни услуги от 22.07.2013г., за което е издадена заповед № 2149-
РЗ от 08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС –
Видин, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда -07.11.2018г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* против С.В.Г. с ЕГН ********** с
адрес: *** иск за
осъждане на ответника
за заплащане на сумата в размер на 74.97
лева, представляваща начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата от 140.31 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски за устройство марка Сони, модел
Експериа М4 Аква Блек по Договор за лизинг от 07.01.2016г.
ОСЪЖДА С.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес парк София, сграда 6 с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в общ размер
от 52.07 лева.
ОСЪЖДА С.В.Г. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София,
сграда 6 с ЕИК ********* разноски по исковото производство в общ размер от
477.04 лева.
Банковата сметка на ищеца, по
която да се преведат присъдените суми е IBAN: ***, BIC:***.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2149- РЗ от 08.11.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. по ч.гр.д. № 2787/2018г. по описа на РС –
Видин в частта над сумата 139.15 лева до сумата от 477.94 лева, както и
за сумата от 69.86 лева – лихва за периода от 21.05.2017г. до
28.10.2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: