№ 13782
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110125200 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ,с която от
„Топлофикация София” ЕАД са предявени осъдителни искове, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, против М. М. М. и М. М. М., в качеството им на
съсобственици на процесния топлоснабден имот, придобили същия чрез наследствено
правоприемство, съгласно уточнителна молби с вх. № 168310/14.06.2023 г. при условията на
разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 всеки от общия дълг за следните суми: сума
в размер на 171,25 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на
37,31 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия
от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.; сума в размер на 10,71 лева – главница за услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.05.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането; сума в размер на 2,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 63, ал. 1 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди „При смърт на клиент – физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка
или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т. 12 /30-
дневен срок/ чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Сочи, че е доставил
топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Сочи, че е доставил топлинна енергия за процесния период до
посочения топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх. И, ап.
239, абонатен № 315680, като ответниците са използвали същата за процесния период и не
са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни
1
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването в интернет страницата на дружеството, като в този смисъл твърди, че
ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на ответниците предявените искове се
оспорват по основание и размер. Възразяват, че през процесния период са били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорват наличието на облигационни
отношения с ищеца. Възразяват, че претендираните суми в квоти от по ½ от общия дълг за
всеки от ответниците са определени неправилно, като посочват, че същите следва да
отговарят само за по 1/8 от задълженията, с аргумент, че към датата на смъртта на техния
наследодател М. А. М., процесният апартамент е бил СИО и ½ ид. част от същия е бил
собственост на неговата втора съпруга, която също е починала, като нейният дял от
процесния имот бил наследен от единствения й син. Релевират възражение, че
претендираните суми са погасени с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл. 111, б.
"в" от ЗЗД. Оспорват и акцесорните претенции. Молят съда да отхвърли претенциите на
ищеца като неоснователни. Претендират направените по делото разноски.
С определение от 04.12.2023год. на страната на ищеца е привлечено трето лице-
помагач „Техем Сървисис“ ЕООД .Същото е депозирало молба от 12.02.2024год.,с която
заявява, че не оспорва предявените искове и счита същите за основателни. За насрочените по
делото публични съдебни заседания не изпраща представител.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
:
Предявени са осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ ,като в
тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни отношения между страните за
процесния имот и период, както и че е доставил топлинна енергия и е извършена услугата
дялово разпределение като за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По делото е представен договор №2445/12.07.2001 г., сключен между „Техем
Сървисис”ЕООД,като изпълнител и ЕС в гр.София,ж.к.Овча купел ,бл.525,вх.9 като
възложител ,са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
изпълнителят приема да извършва дейност по дялово разпределение на топлинна енергия.
Договорът е сключен за срок от 1 година, в изпълнение на прието решение на общото
събрание на етажните собственици от 04.06.2002год.Приложен е и списък на етажните
собственици ,като за ап.239 е посочен М. А. М.,аб. № 315680,който е положил подпис в
същия.
Видно от препис от Акт за сключен граждански брак №717,М. А. М. и Милена А.а
Христова са сключили граждански брак на 15.08.1975год.
Съгласно Удостоверение за наследници от 08.09.2023год. М. А. М. е починал на
16.11.2007год. и е оставил наследници по закон Милена А.а М.а ,съпруга и ангел М. М.,М.
А. М. и М. А. М. ,низходящи.
От своя страна Милена А.а М.а е починала 24.11.2013год. и е оставил наследник по
закон Ангел М. М.,син ,който е починал на 08.01.2015год. като негов единствен наследник е
М. А. М..
От страна на ищеца е представен препис от Молба от ответника М. М. М. до Служба
по вписванията – гр.София ,с която е поискано да се впише искова молба ,във връзка с
образувано дело по иск за съдебна делба ,предявен от М. М. М. срещу М. А. М. и М. М.
2
М..Посочено е че с исковата молба е поискано от съда да допусне съдебна делба на
недвижим имот,представляват самостоятелен обект в сграда ,с идентификатор
68134.4334.1310.3.239 ,с адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.525,вх.И,ет.4,ап.239 ,при
квоти : М. А. М. – 6/8 ид.части и по 1/8 ид. част за М. М. М. и М. М. М..
Или от представените писмени доказателства може да бъде направен извод, че за
процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. ответниците М. М. М. и М. М. М. ,ведно с
третото неучастващо по делото лице М. А. М. са се легитимирали като съсобственици на
процесния имот,придобит по силата на наследствено правоприемство от М. А. М. и Милена
А.а М.а.
М. А. М. се е заявил като собственик в приложения списък на етажните
собственици към протокол от общо събрание на ЕТ от 2002год.,а самите ответници са
признали ,че са съсобственици на имота ,предвид предявения иск за съдебната му делба.
Двамата ответника са наследили по 1/8 идеална част от наследството на М. А. М.,а
третото лице М. А. М. е собственик на 6/8 ид. части ,в качеството му на наследник на
Ангел М. М., който от своя страна е наследил 1/8 ид.част от М. А. М. и 5/8 ид.части от
Милена М.а.
Доказателства ,че същите са се разпоредили с правото на собственост на
съответните идеални части ,които са наследили не са представени.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на
достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия
за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това
да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. В случая за
процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила
от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни
действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за промени в
общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона
изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец е
физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ
за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо
лице.
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140,ал.1 от ЗЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови
нужди.
Доколкото ответниците М. М. М. и М. М. М. са собственици на по 1/8 идеална част
3
от топлоснабдения имот, то същите през процесния по делото период имат качеството на
клиент на топлинна енергия, която закупува от „Топлофикация София“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носи отговорност за
заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия ,но до правата си в
съсобствеността или до 1/8 част от задълженията.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответника, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект в гр.
София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх. И, ап. 239, абонатен № 315680.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация . Следователно, независимо от
уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да
заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен период ,след изтичане на
периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца : ОФ от 31.07.2020год. ,за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2019год. – 30.04.2020год., на стойност 632,40лв. ,със срок за плащане 14.09.2020год. ;
ОФ от 31.07.2021год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2020год.
– 30.04.2021год., на стойност 646,66лв. със срок за плащане 14.09.2021год.,както и справка
за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от м.05.2020год. до
м.04.2021год. на обща стойност 21,43лв.От тази справка е видно също ,че ищеца е приел ,че
неплатените главници по ОФ възлизат на 363,94лв. ,в която сума е включена и сумата за
дялово разпределение от 21,43лв. или незаплатената главница за ТЕ възлиза на 342,51лв.
От страна на третото лице са представени индивидуални справки за отопление и
топла вода за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. и 01.05.2020год. – 30.04.2021год. ,за
аб. № 315680,както и допълнителни отчети за посочените периоди,съставени съответно на
06.08.2020 год. и 10.08.2021год.,които са подписани от клиент и това не е оспорено по
делото.От същите се установява ,че на съответните дати са извършени отчитания на уреди в
имота – два водомера,като са посочени и конкретни показания.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда . Същото е изготвено след запознаване с приложените по
делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от
подпомагащата страна. От заключението се установява ,че за периода от 01.05.2019год –
30.04.2021год. са отчитани водомерите в имота , като по време на отчета са попълнени
документи за главен отчет,коректно отразени в изравнителните сметки.В имота има два
водомера ,по които се отчита разхода,няма монтирани отоплителни тела,съответно не са
монтирани топлоразпредели.
Доставката на топлоенергия в количествата, отговарящи на фактурираните се
установява от заключението на съдебно- техническата експертиза, което се основава на
извършени ежемесечни отчети на средството за търговско измерване– общия топломер.
4
Средството за търговско измерване се намира в сградата– етажна собственост
,количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда.Показанията се
отчитат в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се
снема показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата,който за конкретния имот е 202м3 като е
направена корекция и същия е намален на 198м.3 ,на база на който е разпределяна и
енергията ,отдадена от сградна инсталация. ФДР е изготвяла изравнителни сметки след
всеки отоплителен сезон, всяка от която съдържа : ТЕ за отопление,включваща топлинна
енергия,отдадена от сградна инсталация и ТЕ за загряване на топла вода.
Така вещото лице сочи ,че в изравнителните сметки,изготвени от ФДР се вижда
разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото
количество ТЕ.За периода 01.05.2019год. – 30.04.2021год. сумата от изравнителните сметки
е 323,36лв.,от които ТЕ за сградна инсталация 254,852лв.,ТЕ за подгряване на топла вода –
68,51лв..
За процесния период сумата от изравнителните сметки,подадена от ФДР е 323,36лв.
, с разлика от 25,68лв./за връщане/ от фактурираните суми по прогнозни данни.
Съгласно заключението са извършвани периодични проверки на топломера в
абонатната станция, извършвани са смени на всеки две години,съгласно съхранените при
ищеца документи .
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Налага се извода ,че ищецът е доставил и количество топлинна енергия до
процесния имот,за процесния период,както и че същите са били редовно отчетени ,предвид
представените писмени доказателства от третото лице помагач ,като съдът възприема
заключението на вещото лице по СТЕ и приема ,че стойността на реално доставената ТЕ за
процесния период възлиза на 323,36лв.,а до пълния предявен размер от 342,51лв.
претенцията на ищеца се явява неоснователна и недоказана.
Задълженията за услугата дялово разпределение за периода м.05.2020год. –
30.04.2021год. ,възлизат на 21,43лв.
За последните следва да бъде посочено ,че за процесния период от писмените
доказателства по делото се установява ,че услугата дялово разпределение е била извършвана
от третото лице помагач „Техем Сървисис“ЕООД,поради което се дължи заплащането на
цената й.
Тъй като претенцията на ищеца против двамата ответника е заявена за по ½ част от
задълженията ,а от доказателствата по делото се установя,че те се легитимират като
собственици на по 1/8 ид.ч. ,то съдът приема ,че и до този размер се простира отговорността
им за задълженията за доставената от ищеца ТЕ и стойността на услугата дялово
5
разпределение.
Следователно претенцията на ищеца срещу двамата ответника се явява основателна
до 1/8 част от общото задължение или до размера от 42,81лв.
Съответно дължат и по 1/8 част от задълженията за услугата дялово разпределение
или по 2,68лв.,като до пълните предявени размери от 10,71лв. ,претенцията на ищеца е
неоснователна и недоказана.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответниците ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 11.05.2023год.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост
настъпва след 11.05.2020г. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,погасителната давност е започнала
да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид
и спирането на всички срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното
положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона
за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2
месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат
не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2019год. – 30.04.2021год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
6
Предвид изложеното ,съдът приема ,че са налице основания да се считат за погасени
по давност задълженията за периода 01.05.2019год. –31.12.2019год. в размер на 40,35лв.
/съобразно заключението на вещото лице по СТЕ/ , тъй като падежа на задължението за м.
декември 2019год. е настъпил на 14.02.2020год. като към датата на предявяване на иска
/11.05.2023год./ ,и при съобразяване периода, в който давността е била спряла /2 м. и 7 дни/
, е изтекъл тригодишния срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Задълженията за периода 01.01.2020год. до 30.04.2021год. не са погасени по
давност като съобразно заключението на вещото лице по СТЕ същите възлизат на сумата от
283,01лв.
Ответниците дължат по 1/8 част от това задължение или по 35,38лв.
До пълния предявен размер от 171,25 лева,същите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и погасени по давност за периода от 01.05.2019год. до 31.12.2019год.
По отношение на задълженията за услугата дялово разпределение не са налице
основания да се приложат правилата за погасителна давност ,поради което те не са погасени.
Така посочените главници се дължат ,ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда / 11.05.2023год./, до окончателното им заплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за доставена
топлинна енергия , за периода от 01.01.2020год. до 30.04.2021год. в размер на 283,01 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год. , клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай ищецът претендира от ответника мораторна лихва върху
задължението в общ размер от 74,62 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г.
7
Размерът на обезщетението за забава ,изчислен от съда по чл.162 от ГПК възлиза на
55,58лв. ,поради което претенцията на ищеца е основателна до този размер,а до пълния
такъв от 74,62лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
Предвид че всеки от двамата ответника отговаря за 1/ 8 част от задълженията ,то и
претенцията на ищеца е основателна до размера от 6,95лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2020год. до 19.04.2023год. ,а до пълния предявен размер от 37,31
лева,катонеоснователна и недоказана подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от 5,38лв. се явява неоснователна.
По разноските:
Съобразно изхода на спора ,право на разноски имат и двете страни ,които
своевременно за заявили такива искания и са представили доказателства за направата им.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 530лв. ,от които : 100лв. – д.т. ,300лв. –
депозит за вещо лице ; 30 лв. – такси за СУ и 100лв. – юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда в минимален размер.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
делото в размер на 107,47 лв. ,които следва да бъдат възложени на двамата ответника по
равно или по 53,74лв.
Ответниците също са поискали разноски като представят доказателства за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 480лв./с вкл. ДДС/
Съобразно отхвърлената част то исковете на същите се дължат разноски в размер на
382,67лв. ,които следва да бъдат възложени на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. М. М.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Бряст“,№6 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от
ЗЗД сумата в размер на 35,38 лева, представляваща 1/ 8 част от стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх.
И, ап. 239, абонатен № 315680 , за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер
на 6,95 лева, представляваща 1/8 част от мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.; сума в размер на 2,68 лева – 1/8 част от
главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. М. М.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Бряст“,№6 : с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважената част от 35.38лв.
до пълния предявен размер от 171,25 лв. като неоснователен и погасен по давност за
периода 01.05.2019год. до 31.12.2019год.., ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до
окончателното й заплащане ; с правно основание чл.86 от ГПК ,за разликата от уважения
8
размер от 6,95лв. до пълния предявен размер от 37,31 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г.,както и за сумата
от 2,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 19.04.2023год. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“България“ № 11 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.86 от
ЗЗД сумата в размер на 35,38 лева, представляваща 1/ 8 част от стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж. к. „Овча купел“, бл. 525, вх.
И, ап. 239, абонатен № 315680 , за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер
на 6,95 лева, представляваща 1/8 част от мораторна лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.; сума в размер на 2,68 лева – 1/8 част от
главница за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 11.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу М. М. М., ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“България“ № 11 : с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважената част от
35.38лв. до пълния предявен размер от 171,25 лв. като неоснователен и погасен по давност
за периода 01.05.2019год. до 31.12.2019год.., ведно със законната лихва от 11.05.2023г. до
окончателното й заплащане ; с правно основание чл.86 от ГПК ,за разликата от уважения
размер от 6,95лв. до пълния предявен размер от 37,31 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.04.2023г.,както и за сумата
от 2,69 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 19.04.2023год. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. М. М.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“Бряст“,№6 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 53,74лв. ,
представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“България“ № 11 да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 53,74лв. ,
представляваща деловодни разноски ,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на М. М. М.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ул.“Бряст“,№6 и М. М. М., ЕГН : ********** с адрес в гр.София,бул.“България“
№ 11 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 382,67лв. ,представляваща
деловодни разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9