РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Перник, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500233 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е образувано по въззивна жалба с вх. № 260452 от 26.01.2022 г.
подадена от В. А. К., чрез адв. З.В. срещу Решение № 260011 от 10.01.2022 г.,
постановено по гр.д. № 3178 по описа на Районен съд Перник за 2020 г., с което е
допуснат до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 55871.509.1360.1.1 по КККР за гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор
2
55871.509.1360.1 по КККР за гр. ***, с адрес ***, с площ 77.33 м и прилежащите към
2
обекта части: северно мазе № 3 с площ 7.42 м североизточно мазе № 4, с площ 12.08
22
м и североизточно таванско помещение № 3, с площ 26.37 м, ведно с прилежащата
1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.1360 по КККР за гр. ***
между Г. С. Б., ЕГН **********, с делбена квота от 3/9 идеални части, Б. С. П., ЕГН
**********, с делбена квота от 3/9 идеални части, И. Т. П., ЕГН **********, с делбена
квота от 1/9 идеални части, В. А. К., ЕГН **********, с делбена квота от 1/9 идеална
част и А. А. В., ЕГН **********, с делбена квота от 1/9 идеална част.
В жалбата се излагат просторни възражения срещу формираните изводи от
1
първоинстанционният съд, като се анализират подробно свидетелските показания,
събрани в хода на производството пред Районния съд. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново, с което да бъде отхвърлен искът за допускане до делба на
процесния имот, също така да бъдат заплатени съдебно – деловодни разноски.
По така депозираната въззивна жалба, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е постъпил
отговор на въззивна жалба с вх. № 260988/24.02.2022 г. от Б. С. П., чрез адв. Г.Б.. Сочи,
че постановеното решение е правилно, поради което жалбата следва да бъде оставена
без уважение. Относно направените доказателствени искания и представените
доказателства, въззиваемият възразява, че същите са недопустими.
Постъпил е отговор на въззивна жалба с вх. № 261280/15.03.2022 г. и от Г. С. Б.,
чрез адв. И.К., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата, а
решението се сочи за правилно и законосъобразно постановено. Излагат се доводи в
подкрепа на формираните изводи на съда, като се прави анализ на свидетелските
показания. Пледира се за потвърждаване на решението и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба. Производството е за делба във
фазата на допускането.
Образувано е по искова молба на Г. С. Б. и Б. С. П. срещу И. Т. П., В. А. К. и А. А.
В., с която се иска да бъде извършена делба на самостоятелен обект с идентификатор
55871.509.1360.1.1 по КККР за гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 55871.509.1360.1 по
КККР за гр. ***, с адрес ***, с площ 77, 33 кв.м. и прилежащите към обекта части:
северно мазе № 3 с площ 7,42 кв.м., североизточно мазе № 4, с площ 12,08 кв.м. и
североизточно таванско помещение № 3, с площ 26,37 кв.м., ведно с прилежащата 1/3
ид. част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.1360 по КККР за гр. ***, при
квоти за ищците по 3/9 ид. части и ответниците по 1/9 ид. част.
В исковата молба се твърди, че общият наследодател на страните по делото
В.С.Г., починала на *** придобил собствеността върху описания недвижим имот въз
основа на съдебна делба от 1985 г. Ищците били деца на общия наследодател, а
2
ответниците наследници на техния брат А.С. П., починал на ***
Ответниците оспорват исковата претенция, като поддържат, че съделители не са
съсобственици на имота. В отговорите на И. Т. П. и В. А. К. се твърди, че последната
въз основа на придобивна давност е придобила правото на собственост върху имота.
Твърди се, че неформално В.С.Г. е дарила делбения имот на В. А. К.. Сочи, че бабата
не е ползвала имота от 1990 г., когато отишла да живее в ***. Етажът бил негоден за
живеене и ползван като склад-работилница, а една стая била ползвана като гараж.
Поддържа се, че с оглед прекрасните отношения между ответницата В.С. и нейната
баба, последната й дарила имота, който заедно със съпруга си преустроила в жилище и
от 2004 г. се нанесла да живее в него.
Не е спорно по делото, че делбеният имот е възложен в дял на В.С. К. по силата
на постигната съдебна спогодба, одобрена с определение от 12.09.1985 г. по гр.д. №
915/1985 г по описа на РС-Перник. Със спогодбата на Б. С. П. е предоставен първият
етаж от процесната сграда, а на А.С. П. вторият етаж от сградата.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за наследници №
262/30.09.2020 г. е видно, че С.К.С. е починал на ***, за което е съставен акт за смърт
№ ***, и е оставил за свои наследници сина си С.С.К. и дъщеря си К.С.М..
Видно от удостоверение за наследници В.С.Г. е починала на *** и оставила за
свои наследници Г. С. Б. (дъщеря), Б. С. П. (син) и А.С. П. (син). А.С. П. починал на
*** и оставил за свои наследници И. Т. П. (съпруга), А. А. В. (дъщеря) и В. А. К.
(дъщеря). Други относими доказателства не са ангажирани от страните.
При тези доказателства Районният съд постановил обжалваното Решение.
При така установеното от фактическа страна, с предмет, очертан от въззивната
жалба, от правна въззивният съд намира следното.
При разглеждане на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими
към спора и посочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се
представят нови доказателства.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че
имотът е запазил наследственият си характер, не е станал изключителна собственост на
жалбоподателката и поснастоящем е съсобствен между всички съделители по делото,
които са пълният кръг от наследници по закон на общия наследодател В.С.Г. е
починала на ***, поради което е уважил предявеният иск и допуснал делба на
процесния недвижим имот между страните по делото и при посочените квоти. Този
извод,направен от първоинстанционният съд, не се споделя от настоящият съдебен
състав.
Фактическата обстановка е установена правилно и спор относно нея няма.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорният по делото въпрос е дали В.
3
А. К., е установила такова владение върху имота, годно да я направи негов
изключителен собственик – въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства води до извода, че
жалбоподателката е установила такова владение върху имота, годно да я направи негов
изключителен собственик – изтекла в нейна полза придобивна давност, т.е.
ответницата В. А. К. е изключителен собственик на процесният недвижим имот,
поради което предявеният иск за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено и постановено друго по същество, с което се
отхвърли предявеният иск за делба.
Страните по делото са пълният кръг наследници на В.С.Г. е починала на *** От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че В.К. е живеела заедно с
родителите си на третия етаж, след което около 2003-2005 г. заедно със съпруга си Л.
започнали да ремонтират и преустрояват в жилище приземния/сутеренния етаж на
жилищната сграда (процесния имот) – свидетелите М.В., Н.Г. и Б.В.. Свидетелите
Д.Т.М., Б.С.В., Н.С.Г., М.К.В., Е.Й.Г. заявяват категорично, че в квартала се знаело, че
този имот е на В.К.. Нито един от свидетелите не посочва ищците да са посещавали
имота или да заявявали по някакъв начин собственически претенции по отношение на
същия. Г. С. Б. още през 80-те години, се преместила да живее в апартамент в друг
квартал на гр. ***. Посещавала своята майка, която гледала сина й, роден през ***.
Няма никакви данни след като общата наследодателка на страните В.Г. се е преместила
около 1990 г. да живее в ***, да е посещавала имота и да е демонстрирала
собственически права върху него. Същото е относимо и по отношение на другият
ищец Б. С. П.. Същият е ползвал имота по времето, когато той е бил гараж, но няма
никакви данни да е влизал и ползвал преустроеният в жилище сутеренен/приземен
етаж. Или най-късно от 2005 г. до момента на завеждане на иска е изтекъл период от
време, далеч надхвърлящ минимално установеният в чл. 79, ал. 1 от ЗС, за
придобиване на един имот по давност. От събраните по делото гласни доказателства
може да бъде направен категоричният извод, че единствено и само въззивницата е
упражнявала фактическа власт върху имота след 2005 г. Тя заедно със съпруга си е
извършила всички преустройства в процесния имот и доколкото няма данни за
противното, следва да се приеме, че е действала от свое име, единствено за себе си, в
качеството си на собственик на имота. Също така безспорно е, че в нито един момент
до датата на подаване на исковата молба ищците не са оспорили установеното
еднолично владение на В.К. върху процесния имот. Това, че останалите сънаследници
не са се опитали да се ползват от общия имот през един период от време от почти 15
години, през който период В. А. К., се е ползвала от същия, е основание да се направи
извода,че този наследник е демонстрирал пред останалите наследници
собственическите си намерения и, че е ползвала този имот по начин, който показва, че
4
го счита като свой. В подкрепа на извода на съда, че въззивницата В.К. е придобила
собствеността на процесния имот по давност е и факта, че след като се е завърнала от
*** в гр. ***, наследодателката на страните В.Г. се е нанесла да живее на третия етаж
на сградата, а не в партерния такъв въпреки, че за един възрастен човек е много по-
удобно да не използва стълбище за стигне до жилището си.
Предвид изложеното съдът намира, че най-късно от 2005 г. въззивницата В. А. К.
е установила своя фактическа власт върху процесния имот и е упражнявала владение
до датата на подаване на исковата молба, което е било известно на останалите
сънаследници, не е смущавано от никого в продължение на повече от 10 години, с
което е придобила, имота по давност. Т.е процесният имот е изключителна собственост
на ответницата в производството В. А. К., не е налице съсобственост върху него между
ищците и ответниците, поради което предявеният иск е неоснователен, недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство следва
да останат в тежест на ищците, които следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
В. А. К. сумата от 800 лв. платени адвокатски хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката В. А. К. следва да се
присъдят сторените разноски за въззивното производство в размер на 1000 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260011 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д. № 3178 по
описа на Районен съд Перник за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Г. С. Б. от ***, с
ЕГН: ********** и Б. С. П. от ***, с ЕГН: ********** срещу И. Т. П. от ***, с ЕГН:
**********, В. А. К. от ***, с ЕГН: ********** и А. А. В. ***, с ЕГН: **********, иск
за делба на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор
55871.509.1360.1.1 по КККР за гр. ***, одобрена със заповед № РД-18-91/13.10.2008 г.
на изп. директор на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 55871.509.1360.1 по
КККР за гр. ***, с адрес ***, с площ 77,33 кв.м. и прилежащите към обекта части:
северно мазе № 3 с площ 7,42 кв.м., североизточно мазе № 4, с площ 12,08 кв.м. и
североизточно таванско помещение № 3, с площ 26,37 кв.м., ведно с прилежащата 1/3
ид. част от поземлен имот с идентификатор 55871.509.1360 по КККР за гр. ***, при
квоти за ищците по 3/9 ид. части и ответниците по 1/9 ид. част, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. С. Б. от ***, с ЕГН: ********** и Б. С. П. от ***, с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на В. А. К. от ***, с ЕГН: **********, сумата от 1800 лв.
5
направени по делото, пред двете инстанции, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от датата на
уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6