Р Е Ш Е Н И Е
№ …….. 06.07.2020г. Гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 26
юни
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 6808, по описа за 2019 година.
Предявени са следните обективно съединени
искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ.
Ищецът Г.И.Й., чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че от 22.07.2019г. е работил при ответника „АТЛАНТИК
УЕЙ” ЕООД, гр. Твърдица. Видно от Трудовия му договор № 259/19.07.2019г. бил
назначен на основание чл.67,ал.1 от КТ, във връзка с чл.70,ал.1 от КТ, като при
постъпването си на работа, ищецът представил Експертно решение на ТЕЛК №
2778-155/ 22.11.2018г.,с което уведомил работодателя, че е лице с увреждания
75% трайно намалена работоспособност, поради Епилепсия. Представил също и
трудова книжка, от която било видно какво и до кога е работил. Бил назначен на
длъжност „Машинен оператор дървообработване”, като длъжностна характеристика не
му била връчена, въпреки, че поискал да му я връчат, знаейки от предишни
работодателите, че това е задължително приложение към трудовия договор. С това
си поведение работодателят нарушил задълженията си по чл.127 от КТ. Казали му
,че не му трябва и ще прави каквото му кажат. Работата по своя характер била съответна
на това, което бил работил при различни работодатели повече от 6 години, а
именно „общ работник”, пълнели чували и палети с дърва, понякога режели на
машината, въпреки, че нито при
постъпването му на работа, нито след това му бил правен инструктаж за
безопасност на труда. Ищецът уверил
управителя на склада в гр.Стара Загора - мястото където работел, че
работата е обща и не изисква някакви специални знания, умения или подготовка, и
всеки може да я върши, поради което не се налага срок на изпитване, още
повече, че имал средно специално
образование и не бил малограмотен човек. В отговор му било указано да работи
така, като е било написано.
В края на м.октомври 2019г. ищецът се разболял
и му бил издаден болничен лист № Е2019 7947057 /30.10.19г., с който му било
определено домашно лечение от 30.10.2019г до 12.11.2019г. Впоследствие
болничният бил продължен поради непълното му възстановяване с издаден от ЛКК
болничен лист № Е2019 8839523/13.11.19г., с който му било определено домашно
лечение от 13.11.2019г. до 26.11.2019г. Двата болнични листи били връчени на
работодателя в хартиен вид. Още по време на първия му болничен, на ищеца се
обадили и му казали, че болни не им трябват и ще го махнат, въпреки че
предварително знаели, че е лице с увреждания и евентуално ще боледува от време
на време.
На 26.11.2019г.
ищецът и сестра му Р.И. отишли на работното място, за да разберат какво се
случва, като му казали „разписвай тук тези документи и се махай”. Ищецът
отказал да положи подпис, като си тръгнал, тъй като му се влошило състоянието.
На другия ден 27.11.2019г. пак отишъл, като с груб и подигравателен тон му било
отказано да му дадат документите, ако не подпише без условия и протести. Тогава
забелязал, че заповедта за прекратяване е с дата от 13.11.2019г. деня, който се
явявал начало на продължения му болничния лист, който бил представен и приет от
работодателя. На 28.11.2019г. управителят на склада И. Катанов му казал да
подписва каквото и както иска, и да се
маха. Били му връчени Заповед № 15/13.11.2019г. за прекратяване на трудовите му
правоотношения на основание чл.71,ал.1 от КТ, Справка от НАП с дата
17.11.2019г./което се пада в съботен ден/ за регистрация на прекратяването на
трудовия му договор, Уведомление по чл.62,ал.5 от КТ от НАП. Всички документи
ищецът подписал с особено мнение, че са получени на 28.11.2019г. Заповедта за
прекратяване не била подписана от работодателя, но бил положен печат на
дружеството. Печат на дружеството бил положен и на другите два документа. Счита
за легитимна дата на прекратяване на трудовите му правоотношения 17.11.2019г./събота/,когато фактически е
прекратено трудовото правоотношение, чрез регистрацията в НАП,ако това може да
става в почивен ден, какъвто се падал събота.
Счита, че
прекратяването на трудовия му договор на основание чл.71,ал.1 от КТ е незаконно
и неправомерно поради факта, че клаузата в трудовия договор за „срок на
изпитване” е недействителна поради заобикаляне на закона.Мотивите му за това са
следните:
Когато
работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на
длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа
недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят
упражни правото по чл. 71, ал.1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е
знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то
работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В
първия случай възниквала недействителност на клауза от трудовия договор, поради
нарушение на забраната за недобросъвестност по чл.8, ал.1 КТ, а във втория
случай било налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради
нарушение на чл.8, ал.1 КТ . Твърди, че управителят на „АТЛАНТИК УЕЙ” ЕООД
Стефан Георгиев Башалов е знаел, че е годен да изпълнява длъжността „машинен
оператор дървообработване”,която практически по характер и обем на работа
отговаря на общоизвестното си и обичайно използвано название „общ работник”. Такава
работа, която към момента на сключване на трудовия договор изпълнявал в същия
обем и характер и при други работодатели дълго време, повече от 6 години, като това
било известно на работодателя, чрез записите в трудовата книжка. Поради това,
ищецът счита, че прекратяването на трудовия му договор на основание чл.71, ал.
1 КТ е недобросъвестно, при злоупотреба с право, с цел да се причинят
неблагоприятни правни последици на работника или служителя.
Сочи, че
клаузата от трудовия договор за определяне на „срок за изпитване” е
недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка
на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай
прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради
злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице,
когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с
право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго
лице. В този смисъл е Решение № 96 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4048 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.
Така работодателят
се възползвал от възможността,
прилагайки разпоредбите на чл.71,ал.1 от КТ неправомерно да уговори срок
на изпитване, която клауза, според ищеца е недействителна.
С оглед
недействителността на сочената клауза, според ищеца трудовият му договор не
може да бъде прекратен на основание чл.71, ал.1 от КТ от страна на
работодателя./сочи в този смисъл е Решение № 716 от 27.12.2010 г. по гр.д. №
253/2010 г. на Върховен касационен съд/.
Счита, че
уволнението му е и дискриминация под формата на тормоз по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗЗДискр., основан на защитен признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а
именно - обстоятелството, че е лице с увреждания и това е известно на
работодателя, като неговият поставеник, в лицето на управителя на склада И.
Катанов, навярно с негово знание и мълчаливо съгласие, се отнасял с него и по
време на работата /както и при връчването на акта за прекратяване на трудовите
му правоотношения/ грубо, с презрение и заплашително, за което свидетел била
сестрата на ищеца. Счита,че уволнението му е и в резултат на факта, че е реално
лице с увреждания, а не мнимо,тъй като и другите колеги боледували от време на
време, но не ги уволнявали, поради което било налице неравностойно третиране на
персонала по признака хора с увреждания и такива без.
Твърди още, че
ответникът забавил приключването на трудовата му книжка, която изпратил до
седалището на дружеството на 29.11.2019г. и била получена на 02.12.2019г. С
това си поведение го възпрепятствал да се регистрира в Бюрото по труда в
законоустановения срок.
С оглед на
гореизложеното ищецът моли, съдът да
постанови решение, с което:
-Да признае уволнението му за незаконно и да
постанови отмяна на Заповед № 15/13.11.2019г.
-Да постанови
възстановяването му на предишната работа „Машинен оператор дървообработване”,
която заемал до момента на връчване на незаконосъобразната заповед за
прекратяване на трудовото му правоотношение.
- Да присъди обезщетение за времето,през което
останал без работа, равняващо се на 6/шест/ месечни брутни работни заплати по
560 лв. /общо 3360 лв./ или неговата съразмерна част,за времето през което останал без работа.
Ответникът по
делото „Атлантик уей” ЕООД, гр. Твърдица,
чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на исковата молба, като счита
същата за неоснователна. Оспорва като невярно и некоректно твърдението, според
което на ищеца не е била връчена длъжностна характеристика за длъжността
„Машинен оператор дървообработване”, на която същият бил назначен със
сключеният между страните Трудов договор № 259/19.07.2019 г. Категорично
твърди, че такава длъжностна характеристика е била връчена лично на ищеца, за
което същият се е подписал и саморъчно е изписал трите си имена, като била
отразена и датата на връчване -19.07.2019 г. За удостоверяване на тези факти
представя заверен екземпляр от визираната длъжностна характеристика, която е
прикрепена към сключения между страните трудов договор. При наличието на тези
факти и обстоятелства оспорва изцяло като невярно и неоснователно твърдението
на ищеца, според което е допуснато нарушение на чл. 127 от КТ от страна на
ответното дружество-работодател.
Оспорва като невярно и некоректно твърдението, според
което „при постъпване на работа” на ищеца, а и „след това” не му е извършван
инструктаж за безопасност на труда. Твърди, че такъв инструктаж му е бил
провеждан и то лично от управителя на дружеството работодател. Допълнително
посочва, че на ищецът е извършван и периодичен инструктаж, за удостоверяване на
които факти представя Книга за начален инструктаж на работниците и служителите
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, както и Книга за
периодичен и извънреден инструктаж, в които ищецът лично е полагал подпис,
удостоверяващ извършените му инструктажи, а така също прилага и Служебна
бележка № 241/22.07.2019 г., носеща лично положен подпис от „инструктираното
лице”, респ. от ищеца Г.И.Й.. Посочва горезаявените доводи, независимо, че в
тази им част твърденията на ищеца са неотносими към предмета на повдигнатият с
ИМ трудов спор.
Твърди, че в сключения между страните Трудов договор №
259/19.07.2019 г. изрично се посочват основанията за сключването му, а именно
чл. 67, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ. Т.е. между страните е бил
сключен трудов договор със „срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на
работодателя”. Съгласно цитираният текст на чл. 70, ал. 1 от КТ „Когато
работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я
изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор
със срок за изпитване до 6 месеца...”. Така предвидената законова възможност
съставлява суверенно право на работодателя да провери годността на работника
или служителя за изпълнение на работата, при което не се прилагат общите
правила, предвидени за сключването на договор за неопределено време и
последиците, които са разписани в КТ при неговото прекратяване. Напротив -
предвидена е възможността във всеки един момент от изпълнение на такъв договор,
същият да бъде прекратен от работодателя без предизвестие, за което същият не
дължи нито мотиви, нито получаването на разрешение от друг орган. В тази връзка
посочва трайно установената съдебна практика на ВКС.
Счита, че с депозираната от ищеца искова молба, същият
се домогва по неправомерен начин да се обогати неоснователно за сметка на
ответното дружество-работодател. В обстоятелствената част на ИМ са посочени два
болнични листа. Единият от тях е с №
Е2019 7947057/30.10.2019 г., с който на ищеца е било определено домашно
лечение от 30.10.2019 г. до 12.11.2019 г., т.е. за срок от 13 дни. Така
визираният болничен лист не бил оформен от ЛКК, при което в същия нито са
вписани трима членове на такава ЛКК, нито същият е подписан от трима
правоспособни лекари. Поради това оспорва така описания болничен лист № Е2019
7947057/30.10.2019 г., издаден от д-р Маргарита Йонкова, като незаконосъобразен
и издаден в нарушение на законовите правила. Счита, че същият вероятно е
съставен и издаден нерегламентирано, за което е внесъл жалби до ТП на НОИ гр.
Стара Загора, до Районната здравна инспекция в гр. Стара Загора и до Районната
здравно-осигурителна каса гр. Стара Загора.
По начина, описан по-горе, и също, вероятно в
нарушение на разписаните законови правила, е бил издаден и последващ болничен
лист № Е2019 8839523/19.11.2019 г., издаден вече от ЛКК, в състав от трима
лекари. С този болничен лист на ищеца
било определено домашно лечение от 13.11.2019 г. до 26.11.2019 г., т.е.
отново за срок от 13 дни. Правило впечатление, че същият този болничен лист бил
издаден 6 дни след вписаната в него начална дата на предписания отпуск, който
факт внасял дълбоки съмнения в неговата редовност и законосъобразност, в т.ч. и
относно начина, по който е бил диагностициран ищецът за по ранния период,
предхождаш датата на издаване на същия болничен лист. И по отношение на
последно цитираният болничен лист ответникът допуска, че същият вероятно е
съставен и издаден нерегламентирано, за което е внесъл жалби до ТП на НОИ гр.
Стара Загора, до Районната здравна инспекция в гр. Стара Загора и до Районната
здравно-осигурителна каса гр. Стара Загора.
В контекста на горепосочените факти и обстоятелства,
както и на основание чл. 193 от ГПК заявява, че оспорва истинността и
съдържанието на посочените болничен лист № Е2019 7947057/30.10.2019 г., издаден
от д-р Маргарита Йонкова, както и болничен лист № Е2019 8839523/19.11.2019 г..
издаден вече от ЛКК, в състав от трима лекари.
Отделно от горезаявеното, оспорва твърдението на
ищеца, че същият е връчил визираните болнични листи на работодателя-ответник. В
това ищцово твърдение не се сочели датите, респ. датата, на която е станало
това. От друга страна твърди, че ищецът не е уведомявал работодателя или негов
представител, в т.ч. и преките си ръководители, че ще отсъства от работа, нито
е посочил конкретен период и причината за тези му отсъствия./макар тези факти и
обстоятелства да не са относими към предмета на спора/.
Оспорва изцяло твърдението, наведено с ИМ, според
което „прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71. ал. 1 от КТ е
незаконно и неправомерно, поради факта, че клаузата в трудовия договор за срока
на изпитване била недействителна, „поради заобикаляне на закона”. За
обосноваване на това си твърдение, ищецът е изложил съждения за налична
недействителност на такъв тип вписана клауза, според която срокът за изпитване
е уговорен в полза на работодателя. Тези си съждения обаче ищцовата страна
механично е пренесла от цитирани в ИМ две съдебни решения - Решение № 96 от
15.06.2018 г. по гр. дело № 4048/2017 г„ 3-то г.о., ГК на ВКС и Решение № 716 от
27.12.2010 г. по гр. дело № 253/2010 г„ 3-то г.о., ГК на ВКС. Предметът на
цитираните съдебни дела е съществено различен от настоящия трудов спор - касае
се за случаи, при които работодателят обективно е знаел, че съответният
работник, респ. служител е имал качествата за заемане на съответната длъжност и
преди всичко поради това, че последния/последните са били в трудови
правоотношения със същия работодател в предходни периоди. Поради това тези
„доводи” на ищеца били категорично неотносими към спорното право, предмет на
настоящото производство. В настоящия случай ответният работодател на ищеца нито
е знаел, нито е могъл да знае с какви качества разполага последния за
изпълнение на работата, поради което повече от резонно сключеният между
страните трудов договор е включвал срок за изпитване и клауза, според която
този срок за изпитване е уговорен в полза на дружеството-работодател.
Сочи, че крайно несериозно и във всички случаи
несъстоятелно е да се твърди, така както е сторил ищецът, че управителят на
дружеството-работодател е знаел, че същият
е годен да изпълнява длъжността „машинен оператор дървообработване”.
Липсват наведени аргументи, поради което и това твърдение оспорва изцяло като
невярно и лишено от каквато и да е обоснованост.
Ответникът посочва, че при сключване на трудовия
договор № 259/19.07.2019 г., ищецът не само го е подписал доброволно, но не и
имал каквито и да било възражения или дори и конклудентно изразено несъгласие.
Едва в хода на изпълнение на този трудов договор и след настъпилото прекратяване
на последния, ищецът е възприел теза за договорна недействителност, която теза
обаче не се основава на никакви годни фактически и/или правни аргументи. Не е
налице каквото и да било неравностойно третиране на ищеца, поради което оспорва
и това негово твърдение като изцяло невярно и несъстоятелно.
Счита, че ищецът се домогва да получи имотна облага
чрез така депозираната ИМ, обективиран израз на което е и въведен от него иск
за присъждане на „обезщетение за времето през което същият е останал работа,
равняващо се на 6 брутни работни заплати по 560 лева/общо 3 360 лева/ или
неговата съразмерна част, за времето, през което е останал без работа"...
Такава претенция е заявена от ищеца, който би следвало да бъде с ясното
съзнание, че е работил и е получил следващите му се трудови възнаграждения през
времето на действие на трудовия договор до неговото прекратяване, който договор
е със срок общо в размер на шест месеца.
Макар и отново без връзка със спорното право в ИМ било
наведено твърдение, според което се „бавело” връщането на трудовата книжка на
ищеца. Това твърдение също не отговаряло на истината, поради което го оспорва.
В тази връзка твърди, че трудовата книжка е върната на ищеца, при което
последният лично е положил подпис върху заявление от 23.12.2019 г., съдържащо
декларативно изявление, признаващо получаването на трудовата му книжка. За
удостоверяване на този факт представя заверен екземпляр от така цитираното
заявление.
Категорично не отговаряли на истината и твърденията на
ищеца за проявено спрямо него грубо отношение от началника на склада И.
Катанов, както и за проявено дискриминационно отношение, поради което оспорва и
това твърдение не само като неотносимо към предмета на спора, но и като некоректно.
Не отговаряло на истината и твърдението в ИМ, според
което на ищецът била връчена заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, която заповед била само подпечатана, но не носела подписа на
управителя на дружеството, поради което оспорва така заявеното твърдение. За
опровергаване на последното представя екземпляр от Заповед № 5/13.11.2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца без предизвестие, върху която
заповед ищецът лично е изписал саморъчен текст, както и лично положен от него
подпис.
Ответникът
моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани. Претендира за сторените по делото разноски за които
представя списък.
В съдебно заседание ищецът се явява лично,
заедно с пълномощника си, като поддържа изцяло предявената искова молба. За
ответното дружество се явява управителя и упълномощения представител, който
пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установено следното:
Не се спори между страните, че от 22.07.2019г. /видно
от трудов договор № 259/19.07.2019г./ ищецът Г.Й. е започнал работа по трудово
правоотношение с „АТЛАНТИК УЕЙ” ЕООД гр. Твърдица, на длъжност „Машинен
оператор дървообработване”, в отдел „Склад“, в гр. Стара Загора, със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза
на работодателя. Същият договор, на осн. чл. 71, ал.1 от КТ, е прекратен със
Заповед № 15/13.11.2019г. В заповедта е посочено, че същата е връчена на
28.11.2019г., подписана от ищеца с особено мнение. В представения от ищеца
препис от същата заповед има поставен печат за ответното дружество, но без
подпис на управителя.
Видно от документите, съдържащи се в личното
трудово досие на ищеца, в същите се съдържа Експертно решение № 2778 –
155/22.11.2018г. относно установена намалена 75 % работоспособност на ищеца, с
диагноза органично разстройство на личността, епилепсия, със срок на
определения процент намалена работоспособност от две години. В досието е налице
и длъжностна характеристика на длъжността, на която е бил назначен ищеца –
„Машинен оператор дървообработване“, надлежно връчена и подписана от Г.Й. на
19.07.2019г.Приложената към досието заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е със същото съдържание като преписа, представено от
ищеца, но с надлежно положен подпис за управител на дружеството. Със заявление
от 23.12.2019г. ищецът е удостоверил получаването на трудовата си книжка от
работодателя.
Ответникът представя копие на страници от книга за
проведен инструктаж на работниците и служителите по безопасност на труда, в
които фигурират имената и подписа на ищеца.
По делото са представени 2 бр. болнични листи, от
които става ясно, че ищецът за периода 3.10.2019г. – 12.11.2019г. и
13.11.2019г. – 26.11.2019г. е бил в отпуск по болест, при домашно амбулаторен
режим на лечение. Представени са също и уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ до
НАП, в края на които има собственоръчно изписано „връчено на 28.11.2019г.
особено мнение Г.И.Й.“.
Видно от справка актуално състояние на всички
трудови договори на ищеца, издадена от НАП, последният трудов договор на ищеца
е бил процесният, сключен с ответното дружество на 19.07.2019г. От служебна
бележка изх. № 60 – 09 – 05 – 23979/15.05.2020г., издадена от Агенция по
заетостта, Д“БТ“ гр.Казанлък, последната регистрация на ищеца като безработен е
била на 06.01.2019г.
По делото са
събрани и гласни доказателства.
Св. Р.И. твърди,
че при посещението й, заедно с брат си - ищецът, на 20.11.2019г. на работното
му място в склада, не са му приели болничния лист, тъй като вече е бил в
прекратеното трудово правоотношение.
Св. И. Катанов е връчил на ищеца лично заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение, която е била в един екземпляр, с
надлежно положен подпис и печат за работодателя.
Съдът кредитира с доверие показанията на
свидетелите, като тези на св. И. са преценени, с оглед изискв. на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Основният довод на ищеца, с който оспорва
законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение е наличието на недействителна клауза в трудовия договор,
уговаряща срок на изпитване, уговорена при заобикаляне на закона. Счита, че с
така уговорената клауза, работодателят, знаейки, че ищецът е напълно годен за
изпълнение на съответната длъжност, е заобиколил закона и е злоупотребил с
право. В тази връзка ищецът представя копие от трудовата си книжка, от която е
видно, че същият е работил по предходни трудови договори на длъжност „Общ
работник“, за която ищецът твърди, че по характер и обем отговора на
длъжността, на която е бил назначен при ответника „Машинен оператор дървообработване“.
Наведеният от ищеца довод, касаещ
недействителност на клаузата на трудовия му договор относно уговорения срок на
изпитване, е неоснователен. При спор за действителността на трудовия договор
или отделна негова клауза субсидиарно се прилагат основанията за
недействителност на договорите по чл. 26-34 ЗЗД. Недействителността може да
засегне само отделни клаузи на трудовия договор – чл. 74, ал. 4 КТ. В тези
хипотези, когато се обявяват за недействителни само отделни клаузи, а не целия
трудов договор, вместо тези клаузи се прилагат повелителните разпоредби на
закона или предвиденото в колективния трудов договор.
Съгл.
разп. на чл. 70, ал.1 от КТ, законодателят дава право на работодателя да сключи
с работника/служителя трудово договор със срок на изпитване, с цел да провери годността на
работника или служителя да изпълнява съответната работа.
Такова право е предвидено и за работника или служителя, с цел същият да провери
дали работата
е подходяща за него. Безспорно е, че заеманата от ищеца длъжност е „машинен
оператор дървообработване“, за което е налице и връчена длъжностна
характеристика, при сключване на трудовото правоотношение, подписана от ищеца. Няма
основание да се счита, за заеманата от ищеца длъжност съответства напълно по
характер и обем на длъжност, за която преди това ищецът е бил в трудово
правоотношение – „Общ работник“. Напълно необосновано и недоказано е
твърдението в тази насока, че работодателят е знаел за притежаваните от ищеца
качества и за годността му да изпълнява посочената длъжност. Напротив,
подписвайки процесния трудов договор със срок на изпитване, страните се
съгласяват, че намерението на работодателя е да извърши проверка относно
годността на ищеца да изпълнява възложената му работа. Именно затова е и уговореното, в
полза на работодателя, време за изпитване, което следва да бъде
реално използвано за тази цел. Поради това в уговореното време за изпитване не следва
да се включва
времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск
или по каквито и да е било други уважителни причини не е изпълнявал работата,
за която е сключен договорът. В случай, че е ползван отпуск или е налице
отсъствие по уважителни причини, както е в настоящия случай, с този период се
удължава срокът на договора - чл. 70, ал. 4 КТ.
Липсват данни по делото относно това дали основните
трудови функции на двете длъжности – „Общ работник“ и „Машинен оператор
дървообработване“ се припокриват. При
преценка дали работата е една и съща правно релевантна е трудовата функция в
съществените й задължения, а не наименованието на длъжността или начина на
формулиране на задълженията в длъжностната характеристика /макар в случая да
липсва и такава идентичност/. Още повече, че в случая се касае за изпълнявана
длъжност от ищеца в предходни трудови правоотношения с други, различни от
ответника, работодатели. При това положение, няма как да се обоснове извод за
недействителността на клаузата за срока за изпитване, поради заобикалянето й на
закона, за да се приеме, че работодателят е действал недобросъвестно, в
нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ, при уговарянето на срок за изпитване в своя
полза, знаейки, че ищецът е годен да изпълнява длъжността, на която е бил
назначен.
С оглед на изложеното, съдът приема,
че не
е налице основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение по наведените от ищеца
доводи –
за упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение при
злоупотреба с право и поради допуснато дискриминационно отношение. За да
обоснове нарушение по чл. 8, ал. 1
от КТ, съдът преценява фактите и обстоятелствата, обосноваващи
твърденията за злоупотреба с право. Добросъвестността на работодателя се
предполага по силата на оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2
от КТ. В тежест на ищеца, който я оспорва, е да обори горната
презумпция с всички доказателствени средства, каквото оборване в
кнокретния случай не е сторено. Липсват и доказателства по делото за
дискриминационно отношение спрямо ищеца по признак.
Неоснователни са доводите на ищеца
за невръчването му на длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност,
както и за липсата на провеждан инструктаж за безопасност на труда. Видно от
документите, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца, налице е длъжността
характеристика, връчена на ищеца с посочена дата и положен за него подпис,
както и извлечение от книга за инструктаж за безопасност на труда, в което
фигурират имена и подпис на ищеца.
Прекратяването
на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ представлява самостоятелно
основание за преустановяване на трудовоправната връзка, имащо сходство и с
регламентацията на срочните трудови договори по чл. 68 от КТ, което не се
подчинява на изискванията в Глава ХVІ от КТ. При договорът със срок за
изпитване модалитетът "срок за изпитване" дава възможност на
страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до
изтичането му. Докато тече срокът за изпитване, съществуването на договора е
несигурно. Той не е окончателно сключен, работникът не е окончателно приет (арг. от чл. 71, ал. 2 и чл. 70, ал. 1,
изречение 1 от КТ), а зависи от волята на страната,
в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за
неопределено време, на основание чл. 71, ал. 2 от КТ. Този вид договор е
ограничен с максимален срок, прекратява се облекчено- без мотиви, без
предизвестие, без закрила по чл. 333 от КТ, без дължими обезщетения от страната, в
чиято полза е уговорен срокът. Именно тази специфика на института на срока на
изпитване като модалитет на трудовия договор, обуславя неприложимостта на
закрилата по чл. 333 от КТ. Смисълът на тази клауза е да бъде проверена
годността на работника или служителя да я изпълнява, респективно когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В
срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му.
Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати
действието на трудовия договор, е достатъчно писменото изявление на страната, в
чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се
излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора, както бе казано и
по- горе.
В
случая, работодателят се е възползвал от законовото си право да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, преди изтичането на уговорения шестмесечен срок.
В
конкретния случай, по делото са представени два преписа от заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца под № 15/13.11.2019г. При
сравняване на двата документа, съдът констатира, че в представения от ищеца
препис липсва подпис за работодател, а печата на дружеството е поставен в долен
десен ъгъл. В приложения от ответника препис в заповедта има подпис за
работодател с положен печат, встрани от него.Установява се също, че в
представения от ищеца препис има зачеркване там където е изписана датата на
връчване – 28.11.2019г., каквото зачеркване липсва в преписа, представен от
ответника. Отделно се забелязва, че представения от ищеца препис има сенки –
потъмнена линия, над мястото за подпис на работодател, и под изписаното име на
ищеца. Такава сянка, затъмняване, липсва в приложения в трудовото досие препис
от заповедта за прекратяване. Същественото е, че съдържанието на двата
документа е идентично, като във всеки от тях има собственоръчно изписано от
ищеца – «връчено на 28.11.2019г. особено мнение», с изписани имена и подпис за
ищеца. Тъй като в тежест на работодателя е да установи действителността на
заповедта за прекратяване, същият е събрал гласни доказателства от свидетеля И.
Катанов, който лично е връчил заповедта за прекратяване на ищеца, и за която
твърди, че е същата е съдържала подпис и печат за работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК,
приложена по отношение на исковете по чл. 344 КТ,
в тежест на ответника работодател е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно. Част от условията, при които прекратяването е законосъобразно,
е наличието на редовна заповед за прекратяване на правоотношението. В случая,
ответникът представя препис от заповед за пракратяване, която не е оспорена в
хода на производството от страна на ищеца. В същата са налице всички законови
реквизити, като съдържа и ръкописно изписване за връчването й на ищеца – с
изписани имена и положен подпис. Ето защо съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца за липсата на подпис за работодателя при връчването му на
заповедта.
Спорно обстоятелство по
делото се явява и на коя дата е прекратен договорът, като ответникът твърди, че
това е 28.11.2019г., а ищецът – 17.11.2019г./датата, на която е регистрирано
прекратяването в НАП – видно от справка за приети и отхвърление уведомления по
чл. 62, ал.5 от КТ на ТД на НАП/. В случая, както се посочва, прекратяването е извършено на основание чл.
71, ал. 1 от КТ – без предизвестие до изтичане срока на изпитване. По арг. от чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при
прекратяване без предизвестие договорът следва да се счита за прекратен от
момента на получаването на писменото изявление за прекратяването му. В рамките
на своята доказателствена тежест ответникът следва да докаже, че договорът е
прекратен по реда на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ на 12.06.2018г. (както е вписано и
в заповедта за прекратяване). В практиката на ВКС е прието, че съгласно чл. 335, ал. 1 КТ трудовият договор
се прекратява писмено, а изготвянето на заповед за уволнение съставлява
техническа дейност, подписването й от представляващия работодателя обективира
намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението
за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за
уволнение на работника – Решение № 49 от 15.03.2018г. по гр.д. № 2837 от 2017г. по описа на IV гр. о. на ВКС.
В случая, заповедта е връчена на 28.11.2019г.,
което е удостоверено лично от ищеца. Именно тази е датата на която е прекратено
трудовото правоотношение. Няма данни на
тази дата ищецът да е бил в отпуск по болест. Ирелевантни по настоящия спор са
датите на издаване на заповедта, и на регистрирането й в НАП.
Като взе предвид изложеното, съдът счита, че оспорената
заповед за прекратяване на трудов договор е законосъобразна и не подлежи на
отмяна. Прекратяването на трудовото правоотношение е извършено законосъобразно
от страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване и същото е в рамките
на 6-месечния срок.
Фактическият състав за уважаване
както на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и
на иска за присъждане на обезщетение за вредите, настъпили в следствие на
уволнението, включва като кумулативен елемент признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Доколкото в настоящото решение съдът приема, че прекратеното
трудово правоотношение е законосъобразно, то
ищецът не може да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност,
нито да му бъде присъдено обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ. По изложените
съображения всички искови претенции следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по
делото разноски, в размер на 600 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.Й., ЕГН **********,***, против «АТЛАНТИК УЕЙ» ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ул. Васил
Левски № 11, представлявано от Стефан Башалов, обективно съединени искове: с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за отмяна,
като незаконосъобразна Заповед № 15/13.11.2019г. за прекратяване, на осн. чл.
71, ал.1 от КТ, на трудово правоотношение; с
правно осн. чл. 344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност; с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ – за присъждане на
обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето на оставане без работа поради прекратено трудово правоотношение за
период от шест месеца, в размер на 3360 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г.И.Й.,с п.а., да заплати на «АТЛАНТИК УЕЙ» ЕООД, ЕИК *********, с
п.а.,
сумата в размер на 600 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Старозагорски Окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от 10.07.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: