Р Е Ш Е Н И Е
№ 99 / 8.10.2019г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети септември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар
………………ДАРИНА ЕНЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….МАРИНОВ……….…………
А Н Х дело номер.......177............по описа за...............2019................година
Производството по настоящото дело е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Д.Д.С. против наказателно постановление № 385 от 07.06.2019 година на Директора на РДГ гр. Бургас с което на същия жалбоподател за
извършено административно нарушение по
чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарство и
аквакултури е наложено административно наказание глоба в размер на
400 лв. на основание чл. 66 ал.3 от същия закон. Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание , като същият в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено
и съответното административно наказание с горепосоченото наказателно
постановление , като твърди , че извършеното от него представлява адм.
нарушение по смисъла на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА но е наказан за друго
деяние на основание чл. 66 ал.3 от ЗРА което той не е извършил което
нарушавало правото му на защита и че
отделно извършеното от него деяние се явявало маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и че по този начин адм. наказващия орган е извършил нарушения при
приложението на закона – в случая Закона за рибарството и аквакултурите тъй като макар правилно да е квалифицирал
извършеното от него адм. деяние като адм. нарушение , неправилно при изпълние
на ЗРА му е наложил несъвместимо адм.
наказание и затова обжалваното наказателно постановление се явявало неправилно
и незаконосъобразно и моли да бъде отменено изцяло . Отделно жалбоподателят
сочи и на други обстоятелства посочени от него в жалбата му според които адм. наказващия орган незаконосъобразно е осъществил спрямо него
адм. наказателното производство тъй като е допуснал в него груби нарушения на
процесуалния закон – ЗАНН които водели
до порочност на обжалваното наказателно постановление и моли съдът да го отмени
и на това основание изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят посочен по- горе
редовно призован се явява лично ,
като се явява и неговия процесуален представител който поддържа жалбата
си и моли съдът да отмени обжалваното от него наказателно постановление като
незаконосъобразно по съображенията които са изложени в жалбата.
За административнонаказващия орган редовно
призован се явява негов процесуален представител в
съдебно заседание , като същият по този начин взема становище по така подадената срещу издаденото наказателно
постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я
отхвърли изцяло и респ. да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Д.Д.С. наказателно
постановление № 385 от 07.06.2019 година
на Директора на РДГ гр. Бургас е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение сер. ЖОО № 101770 от 19.05.2019 г., затова , че
на 19.05. 2019 г. при извършване на
проверка се установило , че жалбоподателят извършва
любителски риболов в язовир
Камчия в землището на село Подвис в местността
Лагера където риболова е забранен целогодишно със Заповед № РД- 09-69 от 2019 г. на МЗХГ с един брой
въдица с една кука поставена в работно положение във водата без да е уловил риба с което
жалбоподателят е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите
във връзка със Заповед № РД 09 – 69
от 25.02.2019 г. на Министъра на
земеделието и храните и за което адм. нарушение на основание чл. 66 ал.3 от Закона за рибарството и аквакултурите му е наложено адм. наказание- глоба в
минимален размер от 400 лв..
Горепосочената фактическа обстановка по делото се
подкрепя от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели К. и Т. , които се явяват очевидци на извършеното
от жалбоподателя деяние и които твърдят по
категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение , описано в наказателното
постановление .
Жалбоподателят чрез пълномощника си твърди в жалбата
си , че е извършител на адм. нарушение което му се
приписва – чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА , но адм. наказващия орган неправилно е
приложил закона като му е наложи адм. наказание по чл. 66 ал.3 от ЗРА което водело до
несъответствие между фактическото и
юридическото обвинение което
представлявало съществено процесуално нарушение
което е от категорията на абсолютните такива и това опорочавало издадения АУАН и издаденото въз основа на
него НП и водело до тяхната отмяна.
Не се спори между страните по делото,
че жалбоподателят е притежавал билет за
любителски риболов важащ за процесната дата 19.5.2019 г. когато е извършвал
любителски риболов в язовир Камчия.
Действително
със заповед № РД 09-69 от 01.02.2019 г.
на Министъра на земеделието , храните и горите е забранено извършването на риболов през 2019 , 2020 и 2021 г. в рибностопанските обекти по чл. 3 ал.1 т.1 и
т.2 от ЗРА , какъвто безспорно се явява язовир Камчия. В същата заповед е
посочено , че е забранен риболова в язовир Камчия съгласно приложение № 1 от Наредба № 37 от
10.11.2008 г. за ползването на язовирите – държавна собственост , в
рибностопанско отношение и правилата за
извършване на стопански , любителски риболов и аквакултури в обектите държавна собственост по чл. 3 ал.1 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите издадена от Министерството на околната среда и водите и
Министерството на земеделието и храните в границите
на ЗМ Пода в землището на гр. Бургас , като в последната
наредба в приложение № 1 е посочено , че за язовир Камчия чието основно предназначение е за питейно-
битово водоснабдяване любителския
риболов е разрешен единствено извън санитарно – охранителната зона .
Следователно може да се извършва
любителски риболов извън санитарно – охранителната зона на язовир Камчия ,
което право е дадено от горепосочената Наредба № 37 от 10.11.2008 г. на
съответния риболовец който притежава надлежно заверен билет за любителски
риболов който нормативен акт е с по – висока степен на йерархия от процесната
горепосочена заповед.
Самият жалбоподател не отрича , че на процесната дата
е извършвал любителски риболов в язовир
Камчия и по този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършил деянието
което е адм. нарушение на разпоредбата на чл. 30 ал.3 т.1 от ЗРА от обективна
страна и респ. е извършил вмененото му адм. нарушение , но вместо да му наложи
съответното адм. наказание по единствената възможна разпоредба по чл.70 ал.1 от
ЗРА с процесното наказателно постановление адм. наказващия орган му е наложил
адм. наказание по чл. 66 ал.3 от ЗРА която се прилага да други различни
извършени адм. нарушения - например
извършване на любителски риболов в тъмната част от денонощието или извършване
на любителски риболов през време на забрана или извършване на любителски
риболов по време на забраната по чл. 32 ал.1 от ЗРА , които адм. нарушения
жалбоподателят не е извършил обективно, с оглед на което съдът намира, че адм.
наказващия орган не е приложил правилно материалния закон – в случая ЗРА тъй
като е наложил адм. наказание на жалбоподателя за адм. нарушения които
последният не е извършил и затова процесното наказателно постановление се явява
напълно незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло .
Жалбоподателят твърди, че в случая за налагане на адм. наказание спрямо
него следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН понеже извършеното от
него адм. нарушение е маловажно и затова съдът следва да отмени обжалваното
наказателно постановление след като установи маловажността на същото. Съдът
намира, че следва да разгледа и направеното възражение от жалбоподателя и дали
случая е маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и дали понеже административнонаказващия орган не е
приложил същата разпоредба , въпреки , че е отчел липсата й , то съдът след
като намери, че са налице предпоставките
за това , само на това същото основание
да отмени наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за
„ маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и
тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по
законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от
страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е
маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и
към административнонаказателния процес. Затова същата норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо
отговорност вкл. и адм. наказателната по
отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН понеже самото адм. нарушение е
формално и поради това съдът не може да прецени дали това формално съответно
процесно нарушение, респ. деянието е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН , тъй
като в случая съобразно по естеството му не може да се преценят неговите общественоопасни последици . В случая законът
е постановил, че с осъщественото от жалбоподателя действие в определения от
закона срок е достатъчно само неговото
наличие респ. извършване за да възникне съответната административнонаказателна
отговорност на жалбоподателя , макар да не са увредени никакви права и съответно установения в страната правов ред
, нито пък съответни конкретни права , но то по своята форма е адм. нарушение .
Затова съдът намира, че въпреки , че по
делото няма никакви доказателства , че от извършеното от жалбоподателя
има настъпил вредоносен резултат по отношение на който и да било правен субект
в Р България и същото няма никаква обществена опасност, то с неговото формално
извършване законът е постановил, че същото е адм. нарушение . Съдът намира ,
че това извършено от жалбоподателя
деяние не предполага настъпване на каквито и да са били вредни последици, за да
е възможно тяхната липса или незначителност да обуслови приложението от
настоящия съд на чл. 28 от ЗАНН по отношение на процесното наказателно
постановление. Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя адм.
нарушение е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени на
това искано от жалбоподателя основание посочено в жалбата му процесното наказателно
постановление .Съдът намира и това , че не следва да разглежда другите посочени
основания от жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление – за
нарушение на процесуалните правила при осъществяването на цялото адм.
наказателно производство тъй като се установи , че в случая не съществуват
такива.
В случая съдът намира, че макар да е установено по
един несъмнен и категоричен начин , че жалбоподателят е извършил горепосоченото
адм. нарушение за същото напълно
неправилно и незаконосъобразно на същият
жалбоподател му е наложено административно наказание – глоба в
минималния размер предвиден в 66
ал.3 от ЗРА а именно –в размер на 400 лв. поради което същото наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло поради неправилното приложение от адм.
наказващия орган на разпоредбите на ЗРА.
Мотивиран
от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 385 от 07.06.2019 година
на Директора на РДГ гр. Бургас
което е издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение сер. ЖОО № 101770 от
19.05.2019 г. против Д.Д.С. с ЕГН ********** същият с постоянен адрес *** , с което на Д.Д.С.
за твърдяно извършено от него административно нарушение на дата 19.05.2019
година по чл. 30 ал.3 т.1 от Закона за рибарството и
аквакултурите във връзка със Заповед №
РД 09 – 69 от 01.02.2019 г. на
Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл. 66 ал.3 от Закона за рибарството и
аквакултурите му е наложено адм.
наказание- глоба в минимален размер от 400 лв.. ,
като напълно незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: