РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Варна, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20253110201657 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК *********
представлявано от Пр. М. Л. – законен представител и управител, чрез
адвокат К. Т., ВАК, против НП № 791409 - F777898/ 09.10.2024 год. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ" в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1
от ЗДДС ,за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка. Сочи се, че
нарушението не е довело до настъпване на вредни последици. Изтъква се, че
нарушението било извършено за първи път. Иска НП да бъде отменено като
незаконосъобразно поради маловажност на случая.
1
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител – адвокат К. Т., ВАК, която в
пледоарията си по същество иска отмяна на НП на посочените в жалбата
основания . Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски по
делото.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт А., която оспорва
жалбата и моли съда да потвърди НП като законосъобразно. По съществото
на делото изтъква, че случая не е маловажен и пледира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2023 г., св. С. В., на длъжност старши инспектор по приходите в
ТД на НАП - Варна, извършила проверка в масивите на ТД на НАП -
гр.Варна. При проверката било установено, че "ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК
********* като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си
да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.03.2024 г. -
31.03.2024 г. в териториалната дирекция по регистрацията си -ТД на НАП-
Варна в установения в чл.125,ал.5 от ЗДДС срок до 15.04.2024 год.
Било установено, че справката - декларация за посочения период била
подадена с вх.№ 03004812317 на 16.04.2024 год..
Поради това срещу "ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК ********* бил
съставен акт за установяване на административно нарушение № F777898 /
11.07.2024 год., в който било описано допуснато нарушение на чл.125, ал.5 от
ЗДДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, предявен и връчен на
управителя и представляващ дружеството на 19.09.2024 г..
Възражения не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него на
09.10.2024 год. издал обжалваното Наказателно постановление срещу
"ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК *********, в което нарушението било
описано и квалифицирано по чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства -
преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП,
покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и
показанията на св. В. и св. П..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по место извършване на
твърдяното нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – представител
на ЮЛ "ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК *********, спрямо което е издадено
атакуваното НП.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ- 384 / 27.02.2024 год. на Изпълнителния директор на НАП.
АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –
гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения .
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и
свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя –трите имена, ЕГН и адрес.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта
на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга
страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към
същото. В ТР №1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност
на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че
са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по
приложението на чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните
правила.
Административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
въззивното дружество за извършено нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Съгласно тази разпоредба декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по
ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят, като за това е задължено за всеки данъчен период
регистрираното лице. Нарушението е доказано по несъмнен и безспорен
начин от приложените по делото писмени доказателства и показанията на св.
В. и св. П.. От същите се установява, че дружеството не е подало справка-
декларация за визирания в наказателното постановление данъчен период в
изискуемия от закона срок и от тази гледа точка обективно е налице
4
изпълнителното деяние на вмененото нарушение.
Горното се установява от извлечението от ел.регистри на подадените
декларации по ЗДДС, видно от които за периода от 01.03.2024 г. - 31.03.2024 г.
справката – декларация по ЗДДС е подадена на 16.04.2024 г., вместо в
изискуемия от закона срок до 15.04.2024 г. включително .
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
отнесъл нарушената разпоредба към санкционната такава. Действително, в
случая е налице нарушение, което съдът приема за доказано, но
административно - наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите
на ЗАНН определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е
съобразил, че се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”. Общото
понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28
ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Съгласно чл.93 т.9 ДР НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Цел на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и
въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.
Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй
5
като справедливо е регламентирана възможност да не се налага наказание,
като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което
е ангажирана отговорността на дружеството е формално, респ. от него не
настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред неизпълнение на
задължение към държавата.
Прави впечатление, че в материалите по АНП не се съдържат данни, а
и такива твърдения не са наведени нито в НП, нито в с.з., че дружеството и
друг път е допускало подобно нарушение на данъчното законодателство.
Горното,води до извода за правилно отношение към законоустановения ред в
страната и визира инцидентна проява. Нещо повече, въззивното дружество е
подало процесната справка - декларация с един ден закъснение /видно от
събраните доказателства справката декларация е подадена действително на
19.04.2023 г./. Макар нарушението да е формално, не без значение за
индивидуализацията му е и фактът, че по делото не са налице доказателства, а
и твърдения относно извършвани други нарушения от дружеството от същия
вид.
Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и
вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни,
като нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. В този смисъл е и константната
практиката на Варненския административен съд.
Предвид горното, обжалваното наказателното постановление следва да
бъде отменено с оглед неправилно приложение на материалния закон.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
6
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно
упълномощен процесуален представител, който своевременно е поискал и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал,
че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид
изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от
АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на съдебни разноски
съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер, макар да е налице
възражение от насрещната страна. От съдържанието на приложения по делото
7
пълномощно /л.9/ се установява, че жалбоподателя е възложил на адв. К. Т.
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процесното НП. От приложения
списък с разноски по делото адвокатско възнаграждение е в размер на 500
лева и е заплатено в брой- на 05.03.2025 г., т. е. разходът е направен съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл. 78, ал. 5
от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на ТД на НАП-Варна в съдебно заседание.
Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба
№ 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция - ДВ. изм. - ДВ, бр. 88 от 2022
г.)влязла в сила преди извършеното плащане на адв. хонорар по настоящото
дело/, когато административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение
№ 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.,
изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) .В случая е договорено възнаграждение в размер
на 500.00 лева, което е в минималния размер, установен в Наредбата и не
може да се определи като прекомерно предвид действителната фактическа и
правна сложност на случая, като и предвид липсата на възражение за
прекомерност следва да се присъди в пълен размер. Поради това и
Териториална дирекция на НАП – гр. Варна следва да заплати на възз.Пр. М.
Л., сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща съдебни разноски за
8
адвокатско възнаграждение по настоящото АНД.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. 1 и чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 791409 - F777898/
09.10.2024 год. на Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП -
Варна, с което на на "ПАЛАС 2022" ЕООД, ЕИК ********* представлявано
от Пр. М. Л. – законен представител и управител е наложено
административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на
500.00 /петстотин/ лева, на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, за нарушение по
чл. 125, ал.5 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП – гр. Варна да заплати на
Пр. М. Л. от гр. Варна сумата от 500.00 /петстотин / лева, представляваща
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1657 по описа за
2025 година на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9
10