№ 34384
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110104641 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 233659/03.07.2025 г. на ответника „Е. М.“ ЕООД, в която
се съдържа искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
12149/22.06.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се развиват доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в
разглеждания случай, с оглед на което ответникът счита, че разноските по делото следва да
останат в тежест на ищцовата страна.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК ищецът Д. К. К., чрез адвокат Д. В., изразява становище
за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.
Поддържа, че не са налице основания за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК. Изтъква, че
ответното дружество е предприело тенденциозно поведение спрямо него във връзка с
вземания по 5 броя договори за кредит, сключени с различни банкови институции,
впоследствие прехвърлени в полза на „Е. М.“ ЕООД, изразяващо се в извънсъдебно търсене
на плащане по тях, вкл. по част от тях е инициирал и изпълнителни производства.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и от
лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта
за разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна.
С постановения по делото краен съдебен акт е уважен предявеният от Д. К. К. срещу
„Е. М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед на изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Е. М.“
ЕООД ЕИК , да заплати на Д. К. К., ЕГН **********, сумата в размер на 458,11 лева –
сторени разноски в производството по гр. д. № 4641/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.
По изложени в решението мотиви съдебният състав е приел, че в случая не е налице
хипотеза на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че са налице основания за ревизиране на това становище. Мотивите за
това са следните:
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 242 от 31.05.2018 г. по
ч.гр.д. № 2062/2018г. на ВКС, ІV ГО, Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч.гр.д. №
1809/2023 г. на ВКС, ІI ТО, и др., предпоставките за недължимост на разноските от
ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с
предмета по конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на
съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
1
достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност
може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността,
иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.
Независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на
изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със
сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната
давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора.
Според приетото в практиката на ВКС извънсъдебната покана/съобщение на
кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни
мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани
длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният
срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез
предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от
отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването
на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни
правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
В конкретния случай производството по делото е образувано по искова молба на Д. К.
К. срещу „Е. М.“ ЕООД с искане за установяване недължимост на вземанията по договор за
кредит от 11.03.2009 г., сключен с „Р. Б.“ ЕАД, прехвърлени в полза на „Е. М.“ ЕООД с
договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2011 г., поради изтекла погасителна давност. В
исковата молба са изложени фактически твърдения, че на 11.03.2009 г. е сключен договор за
кредит между ищеца и „Р. Б.“ ЕАД, по който не са извършвани плащания. На 11.12.2024 г. на
ищеца било връчено уведомление за извършена цесия, ведно с приложено към него
удостоверение за непогасено задължение, въз основа на които узнал, че вземанията на „Р. Б.“
ЕАД по договора за кредит от 11.03.2009 г. са били прехвърлени в полза на „Е. М.“ ЕООД по
силата на договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2011 г., като към 11.12.2024 г. техният
размер възлиза на 2 702,76 лева. Ищецът поддържа, че от датата на сключване на договора за
кредит до датата на сезиране на настоящия съд не е извършвал плащания в полза на банката
– кредитор или в полза на цесионера, вкл. спрямо него не са били предприемани каквито
и да е съдебни или извънсъдебни действия за събиране на вземанията по договора. В
тази насока в исковата молба се акцентира, че единственото извършено действие по
отношение на процесното задължение на Д. К. е изпращането на уведомление по чл. 99
ЗЗД. Последното съдът цени като признание на неизгоден за страната факт, а именно, че
извънсъдебното поведение на ответното дружество спрямо него досежно вземанията по
конкретния договор за кредит се изчерпват именно с изпращане на уведомление по чл. 99
ГПК. В този смисъл съдът намира за бланкетни и недоказани наведените за първи път в
становището по чл. 248, ал. 2 ГПК твърдения за отправени спрямо него извънсъдебни
покани за плащания чрез телефонни обаждания. Ирелевантни за спора са доводите на ищеца
за принципното поведение на ответното дружество при извънсъдебно събиране на
вземанията му, вкл. вземания по договори за кредит, предмет на други съдебни
производства, доколкото съдът дължи преценка само на обстоятелствата, касаещи
конкретния спор, с който е сезиран. В исковата молба и уточнението към нея не се твърди и
да са предприемани действия от страна на „Е. М.“ ЕООД, насочени към съдебно събиране на
процесните вземания.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от „Е. М.“ ЕООД, с който
ответникът е признал основателността на предявения иск.
С молба вх. № 203970/11.06.2025 г. ищецът е възразил срещу искането на ответното
дружество за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.
Предвид горното съдът намира, че в процесния случай следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, респ. налице са основания за ревизиране на първоначално
формираното в обратния смисъл становище, обективирано в крайния акт по същество на
делото. Това е така, тъй като, от една страна, по делото не е спорно, че към датата на
сезиране на съда срещу ищеца не са били предприемани каквито и да е съдебни действия
2
от страна на „Е. М.“ ЕООД във връзка със събирането на вземанията по договор за кредит от
11.03.2009 г., сключен с „Р. Б.“ ЕАД, прехвърлени на ответника с договор за прехвърляне на
вземания от 31.05.2011 г. По делото не се твърди и съществуването на изпълнителен
титул в полза на ответното дружество, винаги пораждащ право за длъжника да поиска със
сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната
давност, за съдебното предявяване на което причина да е поведението на кредитора. От
друга страна, съдът цени изложеното от ищеца в исковата молба твърдение, че
„единственото извършено действие“ по отношение на процесното задължение е
изпращането на уведомление по чл. 99 ЗЗД, като признание на Д. К. К. за липса на
предприети спрямо него извънсъдебни неправомерни действия, насочени към
събиране на процесните вземания. Въведените от него за първи път със становището по
чл. 248, ал. 2 ГПК твърдения съдът намира за недоказани и несвоевременно изложени. От
събрания по делото доказателствен материал се установи, че в действителност единственото
действие, предприето от ответника спрямо ищеца досежно извънсъдебното събиране на
вземанията по конкретния договор за кредит, се свежда до изпращане на уведомление по чл.
99 ЗЗД, съпроводено с покана за доброволно изпълнение. В посоченото уведомление липсва
отправена спрямо Д. К. заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, а единствено
посредством същото длъжникът се уведомява за смяната в титуляря на вземанията, техния
размер и начин на погасяване. Както се посочи по-горе, практиката на върховната
инстанция, която настоящият състав споделя, приема, че действията на кредитора, с които
той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл
давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се
защити чрез предявяване на иск. Ето защо и доколкото в срока по чл. 131 ГПК ответникът е
признал основателността на предявения срещу него иск, то настоящият съдебен състав
намира, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото, тъй като същото не
е предприело каквито и да действия за принудително събиране на процесните вземания.
При горните мотиви съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за основателна, поради
което следва да измени крайния си акт по същество, като отмени същия в частта, в която в
тежест на ответника са възложени сторените от ищците разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 12149/22.06.2025 г. по гр. д. № 4641/2025 г. на СРС, 29 състав, в
частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ Решение № 12149/22.06.2025 г. по гр. д. № 4641/2025 г. на СРС, 29 състав, в
частта, в която „Е. М.“ ЕООД ЕИК , е осъден да заплати на Д. К. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 458,11 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 4641/2025 г.
по описа на СРС, 29 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3