О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 414 21.06.2022 год.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
като разгледа
докладваното от съдия М. РУСЕВ административно дело №390 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.197 - 201 от АПК.
Образувано е по жалба на Н.П.Р.,***
против отказ за разглеждане по същество на подаденото от него заявление №РС-22-72/18.02.2022
год. по чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ), обективиран в писмо изх. №94-Н-92/26.04.2022
год. на заместник Министъра на правосъдието. Жалбоподателят счита отказа за
неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата, като
твърди, че пропуснатия от негова страна срок е поради липсата на вина у него. Въз
основа на изложените съображения моли съда да отмени обжалвания отказ.
Ответната страна не
изразява становище по жалбата.
С Определение
№4493/06.06.2022 год., постановено по адм. дело №4971/2022 год. Административен
съд София – град е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – Стара
Загора, тъй като жалбоподателят изтърпява наказанието си лишаване от свобода в
Затвора Стара Загора.
Съдът, след като обсъди
релевираните с жалбата основания за незаконосъобразност и доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 АПК и служебно, на основание чл.168, ал.1 от АПК, провери изцяло
законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е образувано въз основа на заявление на Н.П.Р. №РС-22-72/18.02.2022
год. /лист 23-26 от адм. дело №4971/2022 год. на АССГ/, подадено чрез Инспектората
към Висшия съдебен съвет до Министъра на правосъдието за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. В
заявлението е посочено, че е бил жалбоподател по адм. дело №5624/2018 год. на АССГ,
по което е постановено решение №3928/15.07.2020 год., потвърдено с Решение
№4622/12.07.2021 год. по касационно адм. дело №3844/2021 год. по описа на АССГ.
Към заявлението е приложена декларация по чл.60б, ал.2 от ЗСВ.
Във връзка със заявлението
на 12.04.2022 год. е съставен констативен протокол от състав от
специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен по
реда на чл. 60в ал.3 от ЗСВ. /лист 17-22 от делото на АССГ/. В протокола е
разгледан хода на образуваното адм. дело №5624/ 2018 год. по описа на Административен
съд София град, както и на адм. дело №3844/2021 год. по описа на АССГ, чийто
предмет на касационно проверка е постановено решение по адм. дело 5624/2018
год.. С решение № 4622/12.07.2021 год. на АССГ, тричленен състав е оставено в
сила Решение № 3928/15.07.2020 год., постановено по адм. дело №5624/2018 год. по
описа на Административен съд София град.
Това решение е окончателно.
Изложени са мотиви досежно
срока по чл.60а, ал.4 от ЗСВ и е отчетено, че заявлението на Р. е подадено след
изтичане на 6 - месечния срок по чл.60а, ал.4 от ЗСВ, поради което не подлежи
на разглеждане по същество.
С оспореното писмо изх.№94-Н-92/26.04.2022
год. на Заместник - Министъра на правосъдието жалбоподателят е уведомен, че
заявлението не подлежи на разглеждане по реда на глава Трета „а“ от ЗСВ, тъй
като е подадено повече от 6 месеца след приключване на производството с
окончателен акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл.197 от АПК от субект, адресат на подлежащ
на пряк съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно ЗСВ по реда на
чл.60а и следващите се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу
актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се
нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Целта
на процедурата е при констатиране на нарушение на цитираното право, на
заявителя да се определи и изплати обезщетение в съответствие с практиката на
ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000 лв. /чл.60а, ал.3 от ЗСВ/.
В съответствие с нормата
на чл.60а, ал.4 от ЗСВ заявленията по ал.1 се подават в 6 - месечен срок от
приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към
Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. В процесния случай Заместник
- министърът на правосъдието, при условията на делегиране /Заповед №ЛС-04-820/17.12.2021
год./ и въз основа на установените от проверяващия състав факти и обстоятелства
в констативния протокол от 12.04.2022 год. е оставил без разглеждане искането
като просрочено. Поради това същественият по делото въпрос се свежда до това
правилна ли е преценката на административния орган за просрочие на заявлението
или не. Решаването на спорния въпрос е обусловено от установяване на два
юридически факта – момента на приключване на делото пред Административен съд София
град, по което жалбоподателя е страна с окончателен акт и момента на депозиране
на заявлението му по чл.60а, ал.1 от ЗСВ.
От събраните в
административното и съдебното производство писмени доказателства безспорно се
установява, че производството по адм. дело № 5624/2018 год. на административен
съд София град е приключило окончателно на 12.07.2021 год., а заявлението е
подадено на 18.02.2022 год., с пощенско клеймо от 12.02.2022 год., т. е. след
изтичане на 6 месечния срок по чл.60а от ЗСВ. Шестмесечния срок, прилагайки
правилата на чл.60, ал.3 от ГПК, изтича на 12.01.2022 год., а заявлението е
подадено месец след това – като се приеме за дата на подаване, датата на пощенското
клеймо.
В нормата на чл. 60а, ал.
4 ЗСВ е установен 6 - месечен срок за подаване на заявление за констатиране на
нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, който тече
от приключване на съответното производство с окончателен акт. Спазването на
този срок, преклузивен по своя характер, обуславя допустимостта на
производството по чл.60а от ЗСВ. Установеното неспазване на срока по чл.60а,
ал.4 ЗСВ, се споделя и от настоящия състав, което обуславя правилност на
оспорения отказ на зам. министъра на правосъдието обективиран в оспореното
писмо.
Изтъкнатите в жалбата
оплаквания, са ирелевантни за настоящето производство и изтичането на срока по
чл.60а, ал.4 от ЗСВ. Преместването на жалбоподателя от Затвора гр. София в гр.
Стара Загора, не представлява основание за спиране на срока по чл.60а, ал.4 от ЗСВ. Де факто не са изложени конкретни съображения за проускането на конкретниня
срок – пускането на жалби до една или друга институция не обосновават
погрешното изчисляване на срока от страна на ответника по делото. Не
представляват основание за преизчисляване на срока и ако и да са допуснати
процесуални нарушения при разглеждането на делото. Такива не са установени от
страна на Инспектората от една страна, а от друга не се и твърдят от страна на
жалбоподателят. Законодателят не е предвидил хипотези, при които да се удължи шестмесечния срок по чл.60а, ал.4
от ЗСВ. На последното съдебно заседание на 18.06.2021 год., Р. е бил редовно
призован, докладвана е касационната му жалба и делото е обявено за решаване.
Законовият срок за постановяване на решение е едномесечен, поради което и
жалбоподателят е могъл да изчисли най-късната дата за постановяване на
решението.
Към жалбата е приложена
молба, с която жалбоподателят е поискал освобождаването от заплащането на
държавна такса.
На основание т.2б от
Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, по жалби
срещу административни актове се събира проста такса, от юридическите лица с
нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци в размер на 10.00
лв. Освобождаването от такси е уредено в чл.83 от ГПК, приложим на основание
чл.144 от АПК. Такса не се внася от физическо лице, за което е признато от
съда, че няма достатъчно средства да ги заплати, като по молбата за
освобождаване съдът взема предвид всички обстоятелства по т. 1-7, ал. 2, чл. 83 ГПК. В случая жалбоподателят е направил искане за освобождаване от държавна
такса в нарочна молба, като е депозирал и декларация за семейното си положение
и имущественото състояние. От същата е видно, че Р. няма доходи, не притежава недвижими
имоти, МПС и дялово от търговско дружество, не получава дивиденти или наеми, разведен
е. Бе изискана и справка от Затвора Стара Загора относно получаваните средства
от молителя. Видно от писмото от Затвора Стара Загора, H.П.Р. не е получавал
парични средства /общо за периода 01.05.2022 год. – 10.06.2022 год. С оглед на
това, съдът намира, че молбата за освобождаване от държавна такса е
основателна.
С оглед изложеното жалбата
против отказа да бъде разгледан по същество заявлението му е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена, а лицето следва да бъде освободено от
заплащането на дължимата държавна такса за образуване на съдебното
производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.Р.,*** против отказ за разглеждане по същество
на подаденото от него заявление №РС-22-72/18.02.2022 год. по чл.60а от Закона
за съдебната власт, обективиран в писмо изх.№94-Н-92/26.04.2022 год. на
заместник Министъра на правосъдието.
ОСВОБОЖДАВА Н.П.Р. от заплащане на държавна такса за
образуване на адм. дело №390/2022 год.
Определението, в частта, в
която е отхвърлена жалбата против отокоза на зам. Министъра на правосъдието
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: