РЕШЕНИЕ
№ 370 08.03.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На осми февруари две хиляди и осемнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5082 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от
изпълнителния директор Г.Х.Б., против Б.Т.С. с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, и М.И.С. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, двамата със съдебен адрес *** – адвокат Т.Т., съществуването
на следните солидарни вземания, за които е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2739/ 2016г. по описа на РС - Бургас : 1 365,52
лв. - неплатена цена на топлинна енергия, доставена през периода
01.11.2013г. - 30.04.2015г. в обект на потребление в гр.С., *** , с абонатен № ***;
149,43 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.12.2013г. - 15.03.2016г.; ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на заявлението на 28.05.2013г. до пълното й изплащане. Претендира
и присъждане съдебните разноски, направените в заповедното и в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че ответниците - съпрузи са собственици на топлоснабден
имот, находящ се на посочения в исковата молба адрес, и не са заплатили
ползваната топлинна енергия, доставена през периода ноември 2013г. – април
2015г., като на основание чл.32 от СК солидарно дължат начислените суми
съгласно изготвените изравнителни сметки. Позовава се на разпоредбите на чл.150, чл.155, ал., т.2, §1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката и чл.32 ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците представят писмен
отговор на пълномощник, с който оспорват исковете. Признават, че са
съсобственици на описания имот, но твърдят, че през процесния период не са били
ползватели на доставената топлинна енергия, тъй като с договор от 06.08.2013г.
са отдали имота под наем, като заплащането на сумите се дължи от наемателя по
договора Ц.П.Т..
Страните представят
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените съдебни разноски.
Като трето лице
помагач на страната на ищеца е конституиран
„Техем Сървисис” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
община Столична, район „Слатина“, ул.“Проф. Георги Павлов“ № 3, представлявано
от управителите М.П.С. и В.Л.. Третото лице-помагач представя писмено становище
за законосъобразно изготвяне на дяловото разпределение с доказателства.
Като трето лице
помагач на страната на ответниците е конституирана Ц.П.Т. с ЕГН ********** ***, и настоящ адрес ***. Редовно
призована на основание чл.47 ал.5 от ГПК, не изразява становище по иска.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с
правно основание чл.422 във връзка чл.124, ал.1 от ГПК, чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл.153 от Закона за енергетиката
/ЗЕ/.
За предявените в
настоящото производство парични вземания по заявление на ищеца от 23.03.2016г. срещу
ответниците като солидарни длъжници е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1433/ 13.05.2016г., постановена по ч.гр.д.№ 2739/
2016г. по описа на РС – Бургас. Заповедта за изпълнение е редовно връчена на ответниците,
като в срока по чл.414 ал.2 от ГПК те са възразили писмено против заповедта. С разпореждане
от 10.08.2016г. по ч.гр.д.№ 2739/ 2016г. съдът е указал на заявителя да предяви
срещу длъжниците иск за установяване на вземанията си. Настоящият иск е
предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 07.09.2016г.
По изложените съображения
предявените искове са процесуално допустими.
По делото не се спори, че
ответниците Б.С. и М.С. са съпрузи и съсобственици на топлоснабден имот,
находящ се на посочения в исковата молба адрес в гр.С., ***, с абонатен № ***, закупен с представения по
делото нотариален акт на 10.09.2008г. Ищецът твърди, че като собственици
на основание чл.153 и § 1, т.2а от ДР на действащия Закон за енергетиката ответниците
имат качеството на потребители на предоставяните от ищцовото дружество услуги.
В депозираните в заповедното производство писмени възражения и с представения
по настоящото дело писмен отговор ответниците оспорват пасивната си
материалноправна легитимация, като твърдят, че по силата на договор за наем
ползването на имота е предоставено на третото лице – помагач Ц.Т., поради което
тя като наемател е ползвател на топлинната енергия. Наемното правоотношение за имота с това трето
лице се установява от представените по делото договор за наем от 06.08.2012г. с
анекси от 06.08.2013г. и 06.08.2014г., последният със срок до 06.08.2015г.
Съгласно чл.13 от договора наемателят е поел задължението да заплаща в
срок всички консумативни разходи за
имота, в това число и разходите за парно отопление.
Съгласно разпоредбата на чл.153 на
действащия Закон за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са
длъжни да заплащат цена за доставената топлинна енергия. Други относими норми
за процесния период ноември 2013г. – април 2015г. са тези на § 1, т.2а от ДР на
ЗЕ, която дава легална дефиниция на битов клиент - клиент, който купува
топлинна енергия за собствени битови нужди, както и нормата на § 41б, която
дефинира потребителя на енергийни услуги - краен клиент, който купува енергия. /Неприложима
е сочената от ищеца норма на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ, в редакцията й от ДВ, бр. 47/
2012г., тъй като същата е отменена преди процесния период – с изменението на
закона, обнародвано в ДВ, бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012г./.
При съвкупен анализ на цитираните
правни норми се налага изводът, че законът придава качеството на битов
потребител само на собствениците и на титулярите на вещно право на ползване. По
силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Съгласно действащата за периода редакция на чл.64 от Общите
условия на ответното дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди
в гр.София клиент може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от
собственика на имота, при условие че последният е представил писмено съгласие в
нотариално заверена форма за това. При промяна в наемното правоотношение,
новият и предишният наемател са длъжни да подадат до продавача заявление за
откриване или закриване на партида по образец, към което са приложени копия на
документи, удостоверяващи наличието или липсата на наемно правоотношение и
декларация на собственика по ал.1. По делото не са представени доказателства за
предприети подобни действия от страна на собствениците на топлоснабдения имот и
наемателя.
По изложените съображения съдът
приема, че страните по спора са обвързани от правоотношение по продажба на
топлинна енергия за процесния имот при публично известни общи условия, като
именно ответниците в качеството им на собственици са потребители на доставяната
топлинна енергия, а не наемателят на имота. Като такива на основание чл.32 от СК те отговарят солидарно за задълженията за заплащане на цената на доставената
и потребена топлинна енергия за този имот.
Договорните задължения на
наемателя на имота не могат да се противопоставят на ищеца като кредитор на
процесните задължения. Същите обвързват третото лице - помагач Ц.Т., но са
извън предмета на делото, като могат да бъдат предявени от ответниците в отделно
производство, основано на облигационното правоотношение по договора за наем.
При липсата на други оспорвания
от страна на ответниците съдът кредитира изцяло неоспореното заключение на
вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
паричните задължения на ответниците за заплащане на цена на топлинна енергия за
периода ноември 2013г. – април 2015г. са в размер на общо 1 365,52 лв., а
размерът на обезщетението за забава върху тази сума за процесния период от
падежите до 23.03.2016г. е 149,43 лв.
Съдът не обсъжда възражението за
изтекла погасителна давност, направено от процесуалния представител на
ответниците в съдебно заседание на 14.12.2017г. Възражението е въведено в
производството след изтичането на преклузивните срокове по чл.131 ал.1 и чл.146
ал.3 от ГПК, поради което не е надлежно включено в предмета на спора.
По изложените съображения
предявените искове са основателни и доказани и ще бъдат уважени.
На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответниците дължат на ищеца и направените по делото разноски в размер на
общо 354,62 лв., включващи 30,30 лв. - заплатена държавна такса за заповедното
производство, 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, 74,32 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство и
200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.Т.С. с ЕГН ********** ***, настоящ
адрес ***, и М.И.С. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
двамата със съдебен адрес *** – адвокат Т.Т., солидарно дължат на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б,
представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б., следните вземания, за които е
постановена заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2739/ 2016г. по описа на РС - Бургас : 1 365,52 лв. -
неплатена цена на топлинна енергия, доставена през периода 01.11.2013г. -
30.04.2015г. в обект на потребление в гр.С., ***, с абонатен № ***; 149,43
лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
31.12.2013г. - 15.03.2016г.; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението на 28.05.2013г. до окончателното й изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Б.Т.С.
с ЕГН ********** ***, настоящ адрес ***, и М.И.С. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, двамата със съдебен адрес *** – адвокат Т.Т.,, солидарно
да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор Г.Х.Б., направените в заповедното и в настоящото
производство съдебни разноски в размер на 354,62 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца - „Техем
Сървисис” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, община Столична, район „Слатина“, ул.“Проф.
Георги Павлов“ № 3, представлявано от управителите М.П.С. и В.Л., както и на трето
лице помагач на страната на ответниците - Ц.П.Т. с ЕГН ********** ***, и настоящ адрес ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД