№ 9
гр. Велики Преслав , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, ГО в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П.. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200086 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба от *** ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявана по закон от Я.Й.-***,
срещу Наказателно постановление №НЯСС-28/24.02.2021 г., издадено от зам.председател
на ДАМТН, гр.София.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на наказателното постановление, като
издадено при съществени нарушения досежно определяне размера на наложеното наказание
при приложимата санкционна норма, необсъждане на депозираното пред
административнонаказващия орган възражение и немотивираност на обжалвания пред
настоящата инстанция акт. Предвид изложеното се иска от съда наказателното
постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се
представлява, а въззиваемата страна изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата и липсата на твърдените със същата неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на наказателното постановление, като се излагат подробни аргументи
в тази връзка.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.07.2020 г. при извършване на проверка на язовир „***“, находящ се в поземлен имот
1
№*** в землището на с.***, Община ***, служителите на ДАМТН, ГД“Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях“, РО НЯСС „Североизточна България“,
свидетелите И.И., заедно с колегата си Р. установили, че жалбоподателя, като собственик на
язовира, не е изпълнил предписание да предприеме действия за почистването от
растителност на водния откос, дадено с Констативен протокол №05-03-99/14.11.2019 г. от
ГД“Надзор на язовирните стени и съоръжения към тях“, със срок до 31.01.2020 г. В резултат
на извършената проверка, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към
нея било установено, че водния откос е обрасъл с храстовидна растителност, която
възпрепятствала обстойния му оглед и своевременно установяване на неизправностите по
същия, като посоченото състояние свидетелствало за налично неизпълнение на дадените
предписания при извършената предходна проверка.
След преценка от административнонаказващия орган за неизпълнение на задължителни
предписания на жалбоподателя бил съставен в присъствието на св.Д. и АУАН за нарушение
по чл.190а, ал.2 от Закона за водите. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 6 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа
на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и
приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания депозирани от
разпитаните свидетели – св.И. и св.Д. – свидетел при съставянето на АУАН, са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за
тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитаните
свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени
източници.
Видно от приложения по делото Констативен протокол №05-03-52/16.07.2020 г. г., от същия
се установява, че водния откос на язовирната стена на язовир „***“ бил гъсто обрасъл с
храстовидна растителност, която възпрепятствала обстойния му оглед, като това било
относимо и за въздушния откос. Посочено е, че достъпа до изходната шахта на основния
изпускател е невъзможен поради наличието на гъста храстовидна разстителност, каквато се
наблюдавала и по бързотока, в крайната му част. По време на проверката било установено
още, че с Констативен протокол №05-03-99/14.11.2019 г. е дадено вече предписание в този
смисъл, което е неизпълнено, предвид и което е посочен срок за това – до 31.01.2020 г. за
почистване на растителността от водния откос. Тези факти се установяват и от свидетеля
И.И., като показанията му допълват и конкретизират, изцяло отразеното в КП.
2
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за
това на настоящата инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.11 и ал. 12 от ЗВ вр. с чл. 47, ал.
1, б. "б" ЗАНН и Заповед №А-5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН. При съставянето
на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от
ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията
/противно на изтъкнатото от жалбоподателя/, събраните и представени доказателства.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.
В АУАН и НП е посочена конкретната нарушена административна норма на чл.190а, ал.2
вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. Предвид характера на нарушението, същото се
осъществява чрез бездействие - неизпълнение на регламентираното чл.190а, ал.2 вр. с
чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите задължение на собствениците на язовирите,
включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, да изпълняват дадените
предписания съгласно правомощията на органите по ЗВ и Наредбата по чл. 141, ал. 2 от
същия закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти.
Безспорно установено е, че на процесната дата не са изпълнени дадените такива
предписания, собственика да предприеме действия за довършване почистването от
растителност на водния откос на язовир „***“ , частично почистен до около средната му
част и срокът за изпълнение е изтекъл. Поради, което правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Самото нарушение е едно –
неизпълнение на задължително предписание, и като такова изпълнителното деяние се
осъществява чрез непредприемане на дължимите действия (бездействие). В АУАН и НП са
посочени всички факти, а визираната Наредбата е подзаконов нормативен акт.
Видно от Заповед №237/08.06.2020 г. на Председателя на ДАМТН е установена
компетентността на извършилите проверката на 16.07.2020 г. и съставители Констативен
протокол №05-03-52/16.07.2020 г., служители на административнонаказващия орган.
По делото е приложен Акт за частна общинска собственост №124/19.06.2001 г. от който се
установява, че *** е собственик на язовир „***“ находящ се в поземлен имоти№000112 в
3
землището на с.***, общ.***, поради което настоящият състав прие, че жалбоподателя е
адресат на задължение да изпълнява дадените предписания по ЗВ и Наредбата по чл.141,
ал.2 от същия закон, с чието неизпълнение е нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал.2 от
Закона за водите.
Според разпоредбата на чл.141, ал.1,т.1 от Закона за водите, собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа
изправност. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ЗВ, условията и редът за осъществяване на
техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и
за осъществяване на контрол за техническото им състояние, се определят с наредба на
Министерския съвет по предложение на Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор. Такава е именно сега действащата Наредба за условията
и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние
приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.,
както и отменената такава Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и
безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на
контрол за техническото им състояние, приета с Постановление № 262 на Министерския
съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 81 от 2016 г.), относимостта на която е релевантно в случая
доколкото по време на действието й - на 14.11.2019 г. при извършената от съотв.органи
проверка са констатирани неизправности по язовира неотстранени в посочения срок, с
трайно проявление на бездействието във времето, и уреждаща по идентичен начин предмета
и задълженията на собствениците на язовири. В действаща Наредба в разпоредбата на чл. 3
е предвидено, че наредбата се прилага за техническата и безопасната експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях за язовирите, определени в чл. 141а от Закона за
водите. В разпоредбата на чл. 3 на отменената Наредба е посочено, че същата се прилага за
язовирни стени и прилежащите им: 1. облекчителни съоръжения и енергогасители;2.
водовземни съоръжения; 3. контролно-измервателна система;4. други специфични
съоръжения и системи, свързани с поддръжката и експлоатацията на язовирните стени.
Според чл.4 от Наредбите, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира,
провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и
опазването на околната среда. Т. е. предписанието е дадено на основание Наредбата по
чл.141, ал.2, която е следвало да бъде изпълнено от Община Върбица, включва поддържане
по смисъла на чл. 3 на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях за всички язовири. Съответно именно за жалбоподателят, като
собственик на язовира е въведено задължение да поддържа в изправност същия,
констатациите и установяването на която се предпоставя от възможност за оглед на обекта.
В случая по безспорен начин е установено липсата на предприети към момента на
проверката на 16.07.2020 г. действия на жалбоподателя за довършване почистването от
растителност на водния откос на язовир „***“ , за което му е дадено предписание, като в
4
този смисъл е осъществено поведението изразило в бездействие по отношение на
съществуващото му задължение за активно поведение релевантно към задълженията му по
отношение на посочения язовир, осъществено видно едва няколко месеца по-късно.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че извършеното
нарушение не представлява маловажен случай, поради което разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е
неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано трайно във времето и свързано пряко с
осигуряване безопасността на населението, като бездействието на нарушителя за
продължително време би я е застрашило.
Във връзка с проверка на материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление, в частта за наложената санкция настоящият състав намира, че определеното
наказание имуществена санкция в размер на 6 000 лева е необосновано определен за размера
над специалния му минимум, като това е несъответно на обществената опасност на деянието
и на дееца. Административнонаказващият орган не е обосновал с каквито и да било
съображения определянето му над минималния размер – 1 000 лева, предвиден в закона.
Освен това, липсват доказателства за обстоятелства, които при спазване критерия за
законосъобразност, да обосновават именно този конкретен размер като справедлив. С оглед,
описаните в АУАН и в НП обстоятелства, при които е допуснато нарушението и
последиците от него, настоящия съд намира, че размерът на наложената санкция следва да
бъде намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер, а именно:
"имуществена санкция" в размер на 1 000 лв.
Извън основателността на релевираното в жалбата необосновано завишаване на размера на
наложената санкция, останалите възражения на страната по посоччените по-гере
съображиния съдът намира за неоснователни, поради което счита, че наказателното
постановление следва да се измени, като бъде намален размера на наложеното наказание до
минималния предвиден в административнонаказателната разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 от
ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от двете страни, при определянето на
които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В
контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенциите на процесуалните представители на жалбоподателя и
въззиваемата страна, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с
размера на наложеното наказание. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
5
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по
делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа
и правна сложност и процесуалните представители не са участвали в съдебното заседание
намира, че на страните следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските на жалбоподателя за юрисконсултско
възнаграждение и на въззиваемата страна, намалени пропорционално съобразно изменения
размер на административната санкция, а именно - за всяка от странтие сумата от 13, 33
/тринадесет лева и тридесет и три стотинки/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №НЯСС-28/24.02.2021 г., издадено от
зам.председател на ДАМТН, гр.София, с което от *** ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявана по закон от ***а Я.Й., за нарушение на чл.190а, ал.2
вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 6 000.00 /шест хиляди/лева на основание чл. 200, ал. 1,
т. 39 Закона за водите, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция“
от 6 000.00 /шест хиляди/лева на 1 000.00 /хиляда/лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ***, представлявана по закон от ***а Я.Й.– сумата от 13, 33 /тринадесет лева и
тридесет и три стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявана
по закон от ***а Я.Й., ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 13, 33 /тринадесет лева и
тридесет и три стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7